Железен спад

Много е трудно да се пребориш с държавата, ако тя е решила, че бизнесът ти й харесва. Всъщност единственият начин да не го дадеш е от кораб с големи бели платна да го превърнеш в сива подводница. Нещо подобно се случва в момента в търговията със скрап. През пролетта управляващите решиха да прехвърлят голяма част от посредническата дейност със старо желязо от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, те гласуваха нов закон за управление на отпадъците, който направи поддържането на площадки за скрап и работата на компаниите в бранша доста скъпо удоволствие. И допълнително ограничиха периметъра на бизнеса им, като записаха в закона, че до две години общините трябва да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап, където гражданите ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и пр. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, образувани от търговски дружества.

Плодовете от подобна регулация нямаше как да закъснеят. От февруари досега броят на площадките за скрап в България е намалял от 2300 на 1100, сивият сектор се е увеличил, а оборотите като цяло, по различни изчисления, са спаднали от 10 до 30% от началото на март до края на септември 2012 г., сочат данни на бранша. И ако първите пострадали бяха фирмите за събиране на метални отпадъци, на които се наложи да вземат нови кредити, да учредяват допълнителни банкови гаранции и да правят нови инвестиции, сега наред са големите производствени предприятия - потребители на скрап, някои от които започват да внасят суровина, за да работят нормално.