Железен спад

Площадките за търговия със скрап намаляха наполовина, а бизнесът мигрира извън закона

Управляващите решиха да прехвърлят голяма част от бизнеса със старо желязо на общините с благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите
Управляващите решиха да прехвърлят голяма част от бизнеса със старо желязо на общините с благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите
Управляващите решиха да прехвърлят голяма част от бизнеса със старо желязо на общините с благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Управляващите решиха да прехвърлят голяма част от бизнеса със старо желязо на общините с благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Много е трудно да се пребориш с държавата, ако тя е решила, че бизнесът ти й харесва. Всъщност единственият начин да не го дадеш е от кораб с големи бели платна да го превърнеш в сива подводница. Нещо подобно се случва в момента в търговията със скрап. През пролетта управляващите решиха да прехвърлят голяма част от посредническата дейност със старо желязо от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, те гласуваха нов закон за управление на отпадъците, който направи поддържането на площадки за скрап и работата на компаниите в бранша доста скъпо удоволствие. И допълнително ограничиха периметъра на бизнеса им, като записаха в закона, че до две години общините трябва да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап, където гражданите ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и пр. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, образувани от търговски дружества.

Плодовете от подобна регулация нямаше как да закъснеят. От февруари досега броят на площадките за скрап в България е намалял от 2300 на 1100, сивият сектор се е увеличил, а оборотите като цяло, по различни изчисления, са спаднали от 10 до 30% от началото на март до края на септември 2012 г., сочат данни на бранша. И ако първите пострадали бяха фирмите за събиране на метални отпадъци, на които се наложи да вземат нови кредити, да учредяват допълнителни банкови гаранции и да правят нови инвестиции, сега наред са големите производствени предприятия - потребители на скрап, някои от които започват да внасят суровина, за да работят нормално.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bz avatar :-|
    bz
    • - 8
    • + 12

    Това не е бизнес а узаконяване на кражбите на малцинствата.
    И решението не е по-малко регулация а повече независими какво си мисли автора на статията.
    Защо не се пробвате да продадете крадени ЖП релси в Германия например и да видите какво ще Ви се случи ?

    Нередност?
  • 2
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean
    • - 5
    • + 11

    Страхотно вмешателство на управляващите във всички видове бизнеси:
    - производството на полиетиленовите торбички;
    - скраб и предаване на металите;
    - щастливите кокошки, а от Януари.20013 г и щастливите прасета;
    - вмешателство в аптеките - с идея да се понижали цените;
    - месни и млечни производители - преди 2-3 месеца имаше анонсирани проверки на данс в месните фирми
    И колко ли други случаи за които не сме чули и не знаем ........

    Нередност?
  • Ariman
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#1] от "bz":

    Очевидно не си чел статията, свръх регулацията и свръх изискванията вкарват системата в сивата икономика, това всъщност увеличава кражбите.

    Нередност?
Нов коментар