Гаранция за (не)успех

За да съществува фирма за скрап в момента, тя трябва да внесе в екоминистерството банкова гаранция от поне 30 хил. лв. (25 хил. за фирмата и по 5 хил. лв. за всяка площадка, на която изкупува скрап). Самият обект трябва да бъде оборудван с камери, които да записват денонощно, и всяка покупка трябва да се отразява в дневник заедно с всички лични данни на предаващия отпадъка. Фирмата трябва да има и документ от общината, че обектът се намира в промишлена зона, одобрено инвестиционно предложение, оценка за въздействие върху околната среда и куп други документи. Задължително фирмата трябва да бъде свързана с НАП и да превежда процент от парите, които плаща за суровината, директно в приходната агенция. Компаниите в сектора са единствените, които могат да бъдат затворени на принципа на предварителното изпълнение с акт на държавната администрация, независимо дали обжалват акта в съда. Министърът на околната среда пък може да усвои банковата им гаранция с вътрешноведомствена заповед, а при нарушение на която и да е площадка цялата фирмата може да бъде затворена и остава такава, докато евентуално оспорване успее.

Заради всички тези рестрикции почти половината от работещите през миналата година компании сега са изчезнали от правния мир. От 2300 в момента работят 1100 и се очаква да останат около 800. Както може и да се очаква, доста от затворените площадки престават да съществуват само в официалните регистри, а де факто се превръщат в нелегални пунктове.

Българската асоциация по рециклиране, която обединява близо 100 от най-големите компании в бранша, все още не е направила изчисления за прекия икономически ефект от затварянето на част от площадките, но оттам отчитат, че има видимо намаляване на бизнеса. От Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), която обединява 68 от малките и средните фирми за скрап, обаче имат конкретни изчисления. "От началото на годината до момента е реализиран около 30% спад в търговията със скрап", смята Иво Георгиев, председател на АРИ. Той допълва, че с около една трета са намалели и сделките с технологичен отпадък, който се получава в резултат от индустриалното производство, и причината за това е в икономическата криза. "Най-сериозен спад има в Североизточна България, в региона на Велико Търново и Горна Оряховица, където почти всеки ден се затваря някаква производствена фирма, изчислява Явор Божанков, член на управителния съвет на АРИ. Той допълва, че недостигът на скрап се усеща и в големите фирми и че най-големият потребител и търговец на черни метали в България - "Стомана индъстри", вече внася метал, за да натоварят пълноценно мощностите си, поради недостиг на вътрешния пазар.

Разцветът на нелегалите

Асоциациите на фирмите, които работят със скрап, са подали около 20 сигнала за нелегални площадки и незаконни леярни – места, които работят без лиценз, не отговарят на нито едно законово изискване, нямат касови апарати и не плащат данъци. На практика точно в тях се предават крадените метали, с което държавата иска да се пребори. МВР и екоинспекторите обаче почти не успяват да хванат тези площадки, защото те обикновено приемат метали след 18 ч. или в почивните дни, когато няма опасност от проверка. Обикновено са в частни имоти, винаги са оградени с висока и непрозрачна ограда, а металът се съхранява в затворени помещения. Доставчикът се обажда по телефона, за да сигнализира за идването си, човек отвътре му отваря, приема стоката, плаща и пак затваря. "Сивите" търговци имат четири схеми, по които предават металите – на незаконни леярни, на фирми в Румъния или Гърция, на легитимни фирми, но с фалшив сертификат за произход или пък самият търговец работи с една законна и една незаконна площадка и по някакъв начин оформя оборота между тях.

"Рецептите" за борба с незаконните пунктове са различни: проверка на всички фирми, които са притежавали лиценз, но не са се пререгистрирали, регистър на площадките им, "командировка" на инспектори от други градове, увеличаване на наказателната отговорност за нелегална търговия със скрап (сега тя е до три години затвор, но без долна граница), инкриминиране и на предаването на скрап в незаконни площадки. Предложенията за тези мерки многократно са предлагани от бранша, но засега не се прилагат. 

Лобистки и опасен

Искането до Конституционния съд за отмяна на текстове от закона за управление на отпадъците е подписано от 61 депутати от опозицията. Според мотивите им 24 текста от нормативния акт противоречат на конституцията, международното и европейското право. "Това е изключително лобистки и опасен закон", отбеляза Любен Корнезов от "Коалиция за България". Според депутата Румен Такоров, за да финансират изграждането на площадките си за скрап до две години, общините ще трябва да увеличат неимоверно такса смет. Бюджетът няма как да субсидира общините, защото това би се възприело като държавна помощ, а европари за проектите при наличието на работещи фирми, няма как да се отпуснат, защото ще бъдат нарушени правилата на конкуренцията. Освен това, пише в мотивите на искането до конституционните съдии, ако гражданите са принудени да предават безплатно отпадъците си, общината и държавата неоснователно ще се облагодетелстват за тяхна сметка, след като преди това са ги натоварили с допълнителна данъчна тежест.

Каквото и решение да вземат конституционните съдии обаче, то няма автоматично да подреди бизнеса със скрап, който вече е разбъркан.