Източногерманския sweatshop* на IKEA

Мениджърът на IKEA в Германия Петер Бетцел има неприятната задача - да се обяснява за дела, извършени преди повече от 50 години

Източногерманския sweatshop* на IKEA

Мебелната верига стана жертва на миналото си заради използването на труда на политически затворници в ГДР

12188 прочитания

Мениджърът на IKEA в Германия Петер Бетцел има неприятната задача - да се обяснява за дела, извършени преди повече от 50 години

© Reuters


Запалена свещ, нежна музика и женски глас; две руси, усмихнати деца помагат на родителите си да приготвят вечерята. Други две, с червени коледни шапки, пускат хартиени фигурки във водата. "Не ти трябва богатство, за да направиш света около себе си хубав. Просто започни. IKEA."

Дитер Отт има малко по-различен опит със света около себе си и особено този, който му е показала IKEA. През 1986 г. 22-годишният тогава германец е бил политически затворник в бившата Германска демократична република, изпратен в затвора "Наумбург" в провинцията Саксония-Анхалт. Всяка сутрин Дитер Отт е бил откарван с автобус с решетки до местната фабриката за мебели, която се е намирала на 20 минути разстояние. В хале без прозорци и при тежки условия Отт е изработвал шарнири за шкафове, дръжки за врати, колела за столове. "Ако знаех, че произвеждам за IKEA, може би щях да се радвам", казва с чувство за хумор германецът днес.

Не всичко е цветно

В днешните представи IKEA е една от най-успешните компании в световен мащаб, историята й се разказва във всички учебници по маркетинг и управление и се дава за един от най-положителните бизнес примери за всички времена: уникална концепция, изпитан модел, безотказна машина. Клиентите на IKEA често пъти се асоциират с компанията, обвързват живота си в тясна връзка с нея, като се обграждат с нейните продукти до най-малкия детайл. Новите магазини на веригата се чакат с нетърпението, с което децата очакват Дядо Коледа, а всяка премиера може да засенчи концертите на Мадона.

През изминалата седмица в един от най-големите и важни пазари за шведската компания - германския, образът на добър работодател и социално справедлива фирма беше сериозно засенчен. Като много други западни производители, които съществуват от повече от 50 години, и IKEA попадна в мрежата на собственото си минало. Специален доклад на консултантската фирма Ernst&Young, поръчан от самата IKEA, разкри доказателства, които мнозина биха искали да изтрият от спомените си.

В следвоенна Германия, в годините, в които страната беше разделена от Желязната завеса, политически затворници от бившата комунистическа част са били принуждавани да работят против волята си и са правили мебели за шведската компания. Първите информации за работодателските практики на шведския концерн се появиха в някои медии в Германия и Швеция още преди около година, когато компанията отричаше да има информация за това. Темата доби такава популярност, че фирмата се видя принудена да реагира: IKEA назначи външен консултант, който да направи проверката.

Евтина работна ръка

Резултатите бяха представени преди дни в Берлин и те по никакъв начин не са положителни за компанията. "От името на IKEA искам да поднеса своите най-дълбоки извинения на жертвите или техните представители... IKEA е имала информация от 1978 или най-късно 1981 г., че в някои фабрики или при някои доставчици са използвани политически затворници за производството на продукти й", каза пред журналисти мениджърът на веригата в Германия Петер Бетцел по време на представянето на резултатите от проверката. През 70-те години шведската фирма е имала отношения с близо 70 предприятия в тогавашната Източна Германия, които са произвеждали за нейните магазини, става ясно от доклада. Още тогава в западните медии са се появявали информации, че мебелите, с които западното консуматорско общество се обгражда, са били произвеждани от жертви на режима на Изтока. Тогава IKEA е определяла тази информация като слухове. В репортаж на Deutsche Welle Херберт Корнецки разказва спомените си от времето, когато е бил директор на мебелния комбинат "Дрезден-Хелераум". По-голямата част от затворниците там са били от близкия затвор във Валдхайм и е трябвало да сглобяват мебели при висока продуктивност и минимално заплащане. Мъжът посочва върху снимка на известния диван Klippan, който до ден днешен е сред топ продуктите на веригата. "Точно това произвеждахме", казва той.

 "Тези практики са се знаели от много години, но дълго време никой не признаваше за тях", коментира пред "Капитал" политологът от Свободния университет в Берлин Щефен Алиш, който фокусира изследванията си върху този период от германската история. "Но IKEA далеч не е бил изолиран случай", каза още той. Голям брой от западните компании са имали бизнес отношения с ГДР, където са намирали удобна и евтина работна ръка. Алиш посочи и други примери, които той е изследвал: компанията край Дрезден Pentacon, която съществува и до днес, е произвеждала евтини камери за западния пазар, като е използвала при нечовешки условия затворници от Котбус. Сред враговете на политическия режим често пъти е имало млади мъже на по 20 и 30 години, чието провинение е било желанието да заминат на Запад. Сред другите примери, които Алиш посочи, са едни от иконите на германската търговия от 70-80-те години като Neckermann или Quelle. Според него по времето на Желязната завеса е имало между 20 и 40 хил. политически затворници, които са били използвани в интересите на западната икономика.

Да преработиш миналото си

IKEA в момента е в ситуация, в която трябва да говори открито за скелетите, които се размърдват от гардероба. Оттам декларират, че ще задълбочат проверката, ще финансират мащабно и подробно изследване на документите на "Щази", за да изсветлят този период от историята си. "Като начало е положително, че компанията не си затваря очите пред тази тема", коментира Алиш. Все пак не липсва критика към това, че като че ли нещата не се правят изцяло на светло: досега проверката се прави от компания, която е назначена от самата IKEA. Освен това с аргумента за закрила на личните данни не е показан целият доклад, а само резюме от него. "Нещата трябва да се правят по-открито", казва Алиш.

Натискът обаче няма да свърши дотук и той ще има последстия поне в две посоки. От една страна, общественият интерес ще следи отблизо как се развива казусът, тъй като IKEA е достатъчно популярна компания, често пъти представяна за пример сред работодателите. Директен натиск ще има и от жертвите на режима или техните представители. Те вече обявиха своите конкретни искания за обезщетение. Според Стефен Алиш практиката в подобни случаи е компанията да създаде фонд, от който да се компенсират пострадалите от миналото.

IKEA като много други

Шведската компания нито е първата, нито е последната, която трябва да се справи със своята история. След войната десетки фирми са се възползвали от приятелските си отношения с комунистическия режим така, както преди това са се облагодетелствали от близостта си до Хитлер. За никого не е тайна, че създателят на Puma например Рудолф Даслер е бил известен националсоциалист и привърженик на режима на Хитлер. Неотдавна една от най-големите компании за храни в Германия – Dr. Oetker, беше атакувана заради разкритията, че в миналото фамилният бизнес се е възползвал от близките си контакти с нацисткия режим. Примерите са стотици и цялата германска индустрия може да разкаже спомените си от годините на Втората световна война. За да изкупят вината си, много от фирмите през изминалите 20-30 години изплащаха обезщетения на жертвите от режимите през специално за целта създадени фондове. Някои открито говорят за миналото си, други изпускат годините между 1939 и 1944 в корпоративната си история. Но във всяка компания екипите по кризисен PR стоят на стартова позиция, готови да се задействат в момента са нова порция факти от миналото.

Както при IKEA, така и при всички останали негативите от миналото ще имат по-скоро имиджов ефект. Едва ли днес някой ще бойкотира дадена марка, защото преди няколко десетки години е произвеждала продуктите си в нечовешки условия и се е възползвала от евтина работна ръка.

*sweatshop - английски термин за фабрика, в която се налагат нечовешки условия на работа, обикновено в разрез със законовите изисквания за работно време, заплащане, използване на детски труд и др.

Запалена свещ, нежна музика и женски глас; две руси, усмихнати деца помагат на родителите си да приготвят вечерята. Други две, с червени коледни шапки, пускат хартиени фигурки във водата. "Не ти трябва богатство, за да направиш света около себе си хубав. Просто започни. IKEA."

Дитер Отт има малко по-различен опит със света около себе си и особено този, който му е показала IKEA. През 1986 г. 22-годишният тогава германец е бил политически затворник в бившата Германска демократична република, изпратен в затвора "Наумбург" в провинцията Саксония-Анхалт. Всяка сутрин Дитер Отт е бил откарван с автобус с решетки до местната фабриката за мебели, която се е намирала на 20 минути разстояние. В хале без прозорци и при тежки условия Отт е изработвал шарнири за шкафове, дръжки за врати, колела за столове. "Ако знаех, че произвеждам за IKEA, може би щях да се радвам", казва с чувство за хумор германецът днес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


23 коментара
  • 1
    yankee avatar :-|
    Yankee

    Робовладелци, а иначе като решат да критикуват другите - големи моралисти, света вода ненапита....

  • 2
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    УжасТ! Затворници работят?! Срещу заплащане ?! Добре, че вече е прекратена тази човеконенавистна практика! Oh wait...

  • 3
    marin avatar :-|
    Марин

    Според мен нещата се пресилват от журналистите.
    Разбира се, че по времето на комунизма затворниците са работили, дори за това им се намаляваше престоя в затвора. Някакъв бивш шеф на завод разказал, че са работили за ИКЕА и са ползвали затворнически труд. Ами това беше държавна политика по време на комунизма. Предполагам, че и в момента затворници работят с цел намаляване на престоя.
    Ако има да се осъжда някой това трябва да бъде комунизмът за гоненията срещу инакомислещите, а не ИКЕА.

  • 4
    divoto65 avatar :-|
    иво христов

    щото строителни и ж.п. войските бяха нещо друго...

  • 5
    mbde avatar :-|
    MBDE

    Не е изненадващо, основателят на ИКЕА е бил член на нацистката партия. http://www.huffingtonpost.com/2011/08/24/ingvar-kamprad-nazis-ikea-founder_n_935675.html. Такива имат широк опит в използването на робски труд.

    [quote#3:"Марин"]Ако има да се осъжда някой това трябва да бъде комунизмът за гоненията срещу инакомислещите, а не ИКЕА. [/quote]

    Нима смятате че ИКЕА няма морално задължение да не използва робски труд, и морална отговорност затова че е решила да го ползва? Отвратително е че е имало и все още има политически затворници, и че има апологети за експлоатацията им от иконите на "капитализма". Отказа да се използва този робски труд щеше да има далеч по-голяма морална сила отколкото празните приказки, да не говорим че доходите на ГДР от тази практика де факто могат само да я насърчат, не и да я откажат. Имате мозък, ползвайте го.

  • 6
    rover avatar :-|
    rover

    Ne e hubavo, no tova e jivotat. "Robski trud" e dosta presileno - kato nachalo na robite ne im plashtat, dori i minimalno. Politicheskite izdevatelstva v GDR, kolkoto i da se staraeha nemskite komunisti, nikoga ne dostignaha istinski robskite izvrashtenia na stalinizma i nacizma. Niakoi hora nikoga niama da zabraviat komunizma, koito vremenno i na jestoka cena s otlojeno plashtane im predostavi izkustveno I udobo sashtestvuvane za bezvolevite im harakteri. Zad nepriazanta kam capitalizma se kriat edinstveno marzel i udobno licemerie. Capitalisticheskoto drujestvo se vazpolzva ot evtinia trud i makar i malko, si plashta. Ako niakoi ot pobornicite za socialna spravedlivost upravliavashe svoe sobstveno predpriatie, nima niamashe da plati za po-evtin trud? Aide sega, koito vinagi si kupuva nai-skapite domati ot pazara za po 3-4 leva kg I nikoga, ama nikoga ne si kupuva ot evtinite turski/makedonski za 1-2 leva samo za gotvene, da vdigne raka! Az pone ne smeia prav da hvarlia kamak po greshnicite...

    Kak obache na nikoi ne mu napravi vpechatlenie dvulichieto na komunizma? Napadat capitalistite na dumi, no ne se sveniat da gi podpomagat pri izgrajdaneto na laskavite im produkti, za koito iztochnogermancite mechtaiat i koeto podriva sobstvenata im komunisticheska ideologia?! Zashto li mi zvuchi poznato...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    rover avatar :-|
    rover

    Izvinete za latinicata - po obektivni prichini, svarzani s klaviaturata

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    richardnixon avatar :-|
    richardnixon

    АБе Капитал - къде ви е граматиката? Още от заглавието се издънвате - не знаете ли, че ви липсва пълният член? ИЗТОЧНОГЕРМАНСКИЯТ......

  • 9
    huku avatar :-|
    Huku

    Ама разбира се, че работата на закрито и срещу заплащане е "робски труд", а не например чукането на камъни в кариерата. Второто е "кариерно развитие". Нали така? И не ГДР комунистите са затваряли и принуждавали политзатворниците да работят, 'ми ИКЕА...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Аве вртнете поглед към далечня изток. Там има много места, където няма комунизъм и полит затворници, но въпреки това има доста бачкатори, кото работят при условия, които са вероятно дори по-лоши, от тези на полит затворниците в ГДР. ''Не са принудени ще кажете'', но няма да сте прави. Икономическата принуда е не по-малко силна от другите.

    Така че нищо не се е променило. Просто където има капитализъм, има и роби. Защото капитализмът най-много обича безплатния труд и нулевите данъци и осигуровки. Е ако няма чак такива, се примирява и с най-евтиния труд с най-ниски осигуровки и данъци.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход