България трябва да се маркетира повече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България трябва да се маркетира повече

България трябва да се маркетира повече

Председателят на Българската аутсорсинг асоциация Стефан Бумов пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
6420 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Как може бъде засилвана и насочена аутсорсинг индустрията повече към износ и с какво ще помогне новата браншова организация в постигането на тази цел?

- Компаниите от пазара тук не можем да бъдем конкуренти помежду си. Бизнесът е повече, отколкото ние можем да го адресираме, и по-скоро трябва да обединим усилия, за да направим дестинацията по-атрактивна. Защото има добра пазарна среда, но липсва чуваемост навън, че България е добра за правене на аутсорсинг бизнес. В този смисъл асоциацията може да бъде много полезна. От друга страна, това е в основата на аутсорсинга като бизнес модел изобщо: изнасянето на процеси или услуги в среда, където има по-добро качество и обща среда – финансова, социална и т.н. Това е експортно ориентирана индустрия сама по себе си. Независимо че и на нашия пазар има много клиенти, които използват подобен тип услуги, или т.нар. оншор – в държавата на ползване, а не офшор, които са извън държавата на ползване. Този пазар е лимитиран и в този смисъл подобни агресивни планове за отваряне на нови работни места трудно биха се осъществили само на базата на нуждите на местните компании. Чрез популяризиране на индустрията ще се разбие и негативният имидж – какви заплати даваме, че ниско било платено, че не сме могли да докараме хората и т.н., което е абсолютен мит. Това ни пречи също така, тоест в тази вътрешна комуникация държавата, общините и министерството на образованието биха могли да помогнат за популяризиране на сектора сред младите хора.

Българското правителство помага ли за развитието на тази индустрия? Какво се прави в тази насока?

- Безспорно бизнес климатът в България на фона на това, което се случва в околните държави, е доста стабилен. Сега какви са прогнозите не мога да коментирам, но такъв е фактът към днешна дата. Това създава условия, правителството предприема вече дадени крачки. В посока, в която смятам, че бихме могли заедно да работим малко повече, е популяризиране на индустрията навън целенасочено. Един от основните фактори, които трябва да съществуват, е това какъв е точно ангажиментът на държавата. Защото за всяка една голяма корпорация това е дългосрочно планиране, това не е бизнес, който може да влезе за три или пет години и да си тръгне. Това е дейност с много добавена стойност вътрешно в компанията, като този на "Кока-Кола" в България например. В този смисъл всеки потенциален инвеститор иска да знае какви ще са ангажиментите на държавата и мисля, че в тази насока се правят конкретни стъпки. Но смятам, че можем да бъдем по-активни в популяризирането на България. Една тема, по която определено Българската аутсорсинг асоциация (БАА) ще търси съвместно планиране и съвместни действия с държавата. Това искам ясно да го заявя: ние не смятаме, че държавата по някакъв начин трябва да ни създава някакви специални преференции, за да си вършим бизнеса. По-скоро малко повече гласност ни е необходима, защото наистина България е едно добро място за подобна дейност. Другото ние ще си го свършим.

Вие обявихте, че аутсорсинг бизнесът е концентриран основно в София, каква част от него е в столицата и каква в останалата част на страната?

- Нямам точни числа, но на практика имаме максимум един-два центъра извън София, които са реално действащи. Предполагам, че за София остават грубо около 95% от бизнеса. Де факто може да се каже, че цялата индустрия е съсредоточена в столицата. All Data Processing имат център във Велико Търново, като той е разположен на територията на университета, което не е нормална бизнес среда. Тук държавата може да ни подпомогне с инфраструктурни проекти. Това е също хубаво да се акцентира – да има реална инфраструктура в останалите градове. Потенциал има – млади хора, които говорят по няколко езика и имат допълнителни умения, било то в областта на ИТ или финансите. Но няма къде да ги сложим да работят или то е силно ограничено. Нужни са офис площи, като концентрацията е само в София и Варна. Трябва да се даде ход на градове като Благоевград, Стара Загора, Русе, Велико Търново и др. От телеком гледна точка няма проблем, България е доста добре развита.

Ще подпомогне ли БАА в намирането на чуждестранни инвеститори?

- Абсолютно, това е една от посоките. Държавната агенция за инвестиции имаше много ясен проблем. Когато на вратата почука потенциален инвеститор, той би желал да види не само какъв е ангажиментът на правителството, но и да се срещне с представители на тази индустрия, за да разбере малко повече за някои конкретни подробности и особености. Ако липсва такава нетърговска организация, тогава за агенцията това представлява проблем. Ние не сме пет фирми на пазара, а сме 25 и кой би бил подходящият, който да се срещне с потенциалния инвеститор Х. Винаги е създавало комуникационен проблем – кой трябва да седне на масата като защитаващ интересите на бранша. Когато аз отида да преговарям с някой потенциален клиент, един от стандартните въпроси е кой друг е решил да дойде в България. Няма как съседната къща да гори, а ти да си добре. Ние всичките сме на едно място и трябва да се подкрепяме. Това създава възможност и на нас да привлечем собствени клиенти, вдига имиджа на дестинацията. Може "Софика" да е по-конкурентна от някоя полска компания, но в общата оценка, когато влезе държавата и условията – губим. И то не заради по-лоши условия или цена. Нашите момчета и момичета са по-производителни и трябва да се работи върху добавената стойност.

Кои аутсорсинг услуги са с най-голяма добавена стойност?

- Има едно нишово течение, което е доста скъпо – изнасяне на услуги, свързани с правни рамки. Други подобни са компаниите, които се занимават с KPO – knowledge processing outsourcing. Там изискват хора с доста добри аналитични познания. След това ИТ – те са навсякъде скъпо платени. Друг пример са високият клас финансови услуги, особено консултантски, свързани със стратегическо инвестиране. Това обаче изисква много квалифицирана работна ръка. Хора освен с висше образование, но и с пет-шест и повече години сериозен опит.

Кои държави са най-привлекателни за такъв тип услуги в България?

- Великобритания е на първо място като доста зрял пазар от гледна точка на моделите на изнасяне на различни услуги, законодателство, бизнес среда и култура и др. фактори, които трябва да са налични. Следващият, който като потенциал е доста по-сериозен, е германският. Той може да бъде много голям двигател за нашата икономика, за разкриване на нови работни места. Като мислене и развитие малко отстъпва на Великобритания, тоест икономиката не е толкова отворена. Вътрешният пазар за аутсорсинг в Германия е от порядъка на около 50 млрд. евро. Като там все още съществува дисбаланс между източната и западната част, затова те използват източните провинции, за да развиват такива центрове. Той сам по себе си е много голям. Тъй като Америка безспорно е най-големият пазар, той е силно конкурентен и затова не е на първото място. Въпреки че някои от компаниите, които са част от браншовата организация, реално работят с американски клиенти. Тоест наистина няма ограничение, но най-добре бихме се позиционирали в рамките на Европа. Членството ни в Европейския съюз също е фактор, който помага.

Членството ни в ЕС може ли да бъде пречка, ако има държави извън него, които искат да изнасят услуги в България?

- Не, не е пречка по никакъв начин. На нас дори ни помага от гледна точка на това, че има хармонизирано законодателството, ако трябва да съм по-конкретен. Има и определен тип договори и проекти, които поради рестрикциите, наложени от европейското законодателство, обработката на лични данни е проблем това да става извън ЕС. Тоест това е само един пример, който илюстрира, че сме в добра позиция за подобна дейност. Ако някоя компания от Сърбия или Турция например иска да направи подобни аутсорсинг операции, ще има доста повече проблеми. Докато за територията на България обработката на такъв тип чувствителна информация става лесно и безпроблемно. Принципно може да се прави подобна дейност от страна, която не е членка на ЕС, но при доста сериозни ограничения и правни усложнения в областта на администрацията на личните данни. Ако трябва да се обработва информация, свързана с някой клиент от финансовата индустрия – от банковия сектор например – то това би било проблем къде точно се администрират този тип данни.

Какви качества са необходими за един човек, за да може да си намери работа в аутсорсинг компания?

- При различните услуги има специфични изисквания. Ако говорим за център, който извършва финансови услуги, безспорно човекът трябва да има образование, свързано с финансите по някакъв начин и в допълнение да може да владее поне два или повече чужди езика. Освен това се изискват стандартни общочовешки качества като мотивация, комуникация и др., както и да има добра обща култура. В момента се учи масово английски още от втори клас, което е хубаво, но младите го използват основно за интернет и Facebook, а не толкова като свой актив. Всеки чужд език е като едно висше образование.

Как ще се развиват аутсорсинг услугите в България през следващите няколко години?

- Поне тези нива, които имаме през последните една-две години, ще продължат по инерция, тоест това е минималното, което може да се прогнозира. Ние ще запазим двуцифрен ръст на развитие просто от вече създалата се среда. Дори само от плановете на вече стъпилите в България компании без нови инвеститори може да се прогнозира ръст от порядъка на 10%. Въпросът е как да се ускори този растеж чрез конкретни действия, за да привлечем нови клиенти и потенциални инвеститори.

Безспорно влияние оказва и състоянието на световната икономика, но ако се погледнат какви прогнози дават анализаторите пред аутсорсинг индустрията в глобален мащаб, там ще видите, че има темп на ръст, който се увеличава. В първите години на кризата той беше паднал до нива от 2 до 5%, сега все повече отива към двуцифрено число в световен мащаб. Тенденцията я има, въпросът е как ние да сме в горната част, да не сме под, а над средните нива за индустрията. Ако Полша миналата година са успели да направят 40% ръст само за 2011 г., защо ние да не можем да го направим? За 2011 г. ръстът, който "Софика" генерира, беше от порядъка на 37%, за тази година от гледна точка на заетите места се очаква да бъде между 15 и 20%. Така че ние не сме изключение от общите тенденции. В някаква степен плановете са прожектирани в целите на БАА.

Визитка

Стефан Бумов е изпълнителен директор на "Софика груп" от 2007 г., когато в компанията работят едва около 30 души. Днес служителите вече са около 650. В момента портфолиото на "Софика" включва услуги като кол-център, аутсорсинг на човешки ресурси, управление на бизнес процеси, хостинг и консултантски услуги. "Софика" има офиси в София и в Скопие, Македония, а миналата седмица откри и център в Пловдив. Бумов е и председател на новоучредената Българска аутсорсинг асоциация (БАА), в която за момента влизат "Софика", Coca-Cola Helenic, All Data Processing, Atos и Bulpros.

Преди да поеме аутсорсинг компанията, той е работил дълги години в Hewlett-Packard. Стефан Бумов е завършил компютърни технологии в Технически университет - София, и има следдипломна квалификация по маркетинг.

Как може бъде засилвана и насочена аутсорсинг индустрията повече към износ и с какво ще помогне новата браншова организация в постигането на тази цел?

- Компаниите от пазара тук не можем да бъдем конкуренти помежду си. Бизнесът е повече, отколкото ние можем да го адресираме, и по-скоро трябва да обединим усилия, за да направим дестинацията по-атрактивна. Защото има добра пазарна среда, но липсва чуваемост навън, че България е добра за правене на аутсорсинг бизнес. В този смисъл асоциацията може да бъде много полезна. От друга страна, това е в основата на аутсорсинга като бизнес модел изобщо: изнасянето на процеси или услуги в среда, където има по-добро качество и обща среда – финансова, социална и т.н. Това е експортно ориентирана индустрия сама по себе си. Независимо че и на нашия пазар има много клиенти, които използват подобен тип услуги, или т.нар. оншор – в държавата на ползване, а не офшор, които са извън държавата на ползване. Този пазар е лимитиран и в този смисъл подобни агресивни планове за отваряне на нови работни места трудно биха се осъществили само на базата на нуждите на местните компании. Чрез популяризиране на индустрията ще се разбие и негативният имидж – какви заплати даваме, че ниско било платено, че не сме могли да докараме хората и т.н., което е абсолютен мит. Това ни пречи също така, тоест в тази вътрешна комуникация държавата, общините и министерството на образованието биха могли да помогнат за популяризиране на сектора сред младите хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Ако обединените аутсорнинг сили искат да останат конкурентоспособни в по-дългосрочен период, трябва моментално да излезнат от настоящия модел, в който те са централен елемент и който представлява: "студент в София - остава в София - намира си работа в София - купува си жилище за 900 евро/кв.м. в периферията на града - тегли ипотечен заем с мес. вноска 1000 лева - купува си кола (и жена му също) да ходят на работа на другия диагонал на града - купува се 3-та и 4-та резервна семейна кола (защото ако 1 се развали, един от съпрузите няма как да иде на работа) - децата се записват на частна детска градина за 700 лева на дете (в общинските отдавна няма места)"...... Как завършва схемата? Завършва с това, че за едно семейство с 2 деца още на 10-то число са му фръкнали 2500 лева и за служителя остава само едно - да се нареди при шефа и да иска по-висока заплата, в името на софийския екзистенц-минимум. Ако в София се натъпкат още 100-150 хиляди души, разходите за живот в града ще се удвоят и утроят...

  • 2
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Аутсорсингът не е индустрия, но е бизнес. Всеки бизнес, който открива работни места е добре дошъл. Аутсорсингът се развива в България на основата на добрата комуникационна инфраструктура, сравнително доброто владеене на чужди езици и ниската цена на труда. Това е добре, но трябва да се мисли в перспектива, защото цената на труда в България ще расте непрекъснато и единственото ни предимство би могло да бъде доброто образование, което за съжаление запада с бързи темпове. Нивото на образование в една страна е най-важно! По-важно е от армия, дори от здравеопазване, защото един образован човек винаги ще намери начин да се справи с всякакъв проблем.

  • 3
    milena_82 avatar :-|
    milena_82

    За мен това е една изключително положителна новина,защото потвърждава положително развитие на страната ни!Но също съм съгласна с пост 2,че развитието на образованието е най-важното за всяка една страна и там трябва да бъдат насочени нашите усилия за реформа!

  • 4
    gost22 avatar :-|
    gost22

    Аутсорсингът е тънък лед. Той разнася едни работни места по света, и ги паркира временно, където е най-евтино. Лошото е, че го прави бързо и без предупреждение — вдигнат ли се малко разходите (или някъде другаде огладнеят повече, или си оправят трафика) и ...чао.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK