С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 9 дек 2012, 18:19, 4688 прочитания

Ханс-Вернер Шерер: Кризата промени платежните практики на длъжниците

Председателят на борда на директорите на EOS Group пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Ханс-Вернер Шерер е председател на борда на директорите германската компания за събиране на вземания и управление на риска EOS Group, част от която е и българската "ЕОС Матрикс", от март 2003 г. Кариерата му включва над 25-годишен опит на различни позиции в компанията. Преди това в продължение на 12 години служи в германските въоръжени сили. Завършил е Икономика и организационни науки.
Какъв беше ефектът от кризата за дейността ви?
През 2008 г., когато кризата започна, от гледна точка на операциите ни в някои страни ситуацията се влошаваше изключително бързо, особено що се отнася до комуникацията с длъжниците. Платежните практики на длъжниците се промениха за ден. Събирането на вземания, което е наш основен източник на приходи, стана много сложно, поради което отчетохме огромен срив в приходите си, при това с неочаквана скорост. Трябваше да разберем, че много компании и потребители просто вече нямаха възможност да плащат сметките си. Ето защо трябваше да преструктурираме организацията си и начина, по който комуникираме с клиентите. Започнахме да прилагаме нов подход в разговорите си с длъжниците, трябваше да реорганизираме вноските им – да проверим колко могат да платят и въз основа на това да удължим срока за погасяване на задълженията им.

Същевременно се оказа, че трябва да направим отписвания, тъй като имахме план за възвращаемост на инвестициите си, който не можехме да изпълним, понеже вече не беше реалистичен. Освен това още в началото на кризата променихме и инвестиционния си модел при покупката на необслужвани кредити и започнахме да подхождахме много по-предпазливо и внимателно на пазара. Подобрихме клиентската си база чрез събирането на вземания, така че да не разчитаме само на покупката на дългове. Заехме изчаквателна позиция, увеличавахме дейността си по събиране на вземания и същевременно се опитвахме да намерим портфейли, които да купим, които биха се вписали в рисковия ни модел. По този начин успяхме да ограничим загубите и през 2009 и 2010 г. отчетохме силни години. Когато ситуацията в Гърция започна да се влошава в края на 2010 г. и икономиката започна да затъва, бяхме подготвени и коригирахме дейността си. Тази реорганизация на бизнеса ни в страната нарекохме програма за хиберниране, защото реално не искахме да закрием компанията си там. Действително ни се наложи да освободим хора, но се опитахме да задържим максимален брой от тях, и същевременно съумяхме да повишим успеваемостта си дори и в такава трудна среда.


Как се промениха бизнес моделите в сектора?
На първо място, банките в днешно време искат да се отърват от лошите дългове по-рано. На второ – искат да изчистят балансите си заради стандартите Базел III, според които ще трябва да изпълнят нови изисквания за основен капитал, които са почти двойно по-високи – от 4-5% до 8%. Същевременно непосредствено след започването на кризата през есента на 2009-2010 г. на пазара нямаше много купувачи – ние бяхме един от най-големите. При това купувахме много успешно, защото беше възможно да се покрие рискът чрез постигането на добри цени на покупка. Сега ситуацията е различна. С изливането на ликвидност в САЩ, а също и в Европа, от средата на 2011 г. на пазара се появиха много средства за инвестиране. Банките все още трябва да продават и натискът върху тях е по-висок, но, от друга страна, налице са куп инвеститори, които имат желание да инвестират и разполагат със средства за това. Като небанков инвеститор ние сме по средата. По принцип предоставяме услуги по събиране на вземания, но в момента е невъзможно да предоставяме такива услуги на банките, защото те не искат това, те искат да продават и ние трябва да се съобразим и да купуваме.

Същевременно променяме рисковия си модел и в съответствие с националните икономики – т.е. прогнозираме какво може да се случи в следващите 5-7 години в дадена икономика, дали ще има повече или по-малко заетост, което е от решаващо значение, както и дали ще има повече инвестиции, ще има ли инфлация, каква ще е цената на труда, особено след края на програмите за икономии след 3-5 години.

Отделно от това се надяваме, че цените отново ще се понижат. Това, което наблюдаваме на пазара, не тук в България, но в други части на Европа, е, че натискът за инвестиране кара някои неколекторски организации да плащат суми, които са нереалистични, ако не си част от сектора.



Какви са очакванията ви за развитието на икономиките в следващите пет години?
Политиката в Европа ще бъде още по-тясно свързана с икономическото развитие. В ЕС наблюдаваме развитие на две скорости – има страни, които все още ще трябва да живеят с мерки за икономии. Ако погледнем т.нар. PIIGS, Ирландия вече се възстановява и е на прав път. Португалия все още се движи надолу, но смятам, че скоро ще стигне дъното на склона и ще поеме нагоре. Испания ще има своите проблеми, но смятам, че ще ги овладее в следващите две години, така че също ще започнат да се възстановяват. Подобна е и ситуацията в Италия – позицията им е относително добра, тъй като техният БВП стои добре в сравнение с дълга им, но пред тях стоят значителни предизвикателства. Същото важи и за Франция, където бъдещото развитие все още не е ясно след смяната на Саркози с Оланд.

Въпросът за икономическото развитие всъщност е за трансфера на национална власт към ЕС. Ако европейските страни успеят да прехвърлят голяма част от националния си суверенитет към Брюксел, така че да имаме една фискална политика, една данъчна политика, да създадем единен пазар на труда, това би било много голям успех. Ако съумеят да го направят, тогава според мен Европа я очаква светло бъдеще, защото тогава ще има истински съюз – с една валута, една фискална политика, един пазар на труда, един банков регулатор. Тогава ще има и една общност, отговорна за дълговете на всички.

А как виждате бъдещето на Централна и Източна Европа?
Регионът е в по-добра форма, защото кризата не го удари толкова силно, а и задлъжнялостта не е толкова голяма, колкото в Западна Европа. Смятам, че можете да живеете и в двата сценария. Иначе от икономическа гледна точка в момента Централна Европа се представя по-добре от Западна.

Кои са основните рискове пред дейността ви в момента?
Като цяло за организацията ни основният риск е регулаторен – това банките да не могат да продават повече дългове на небанковите компании, което би било предизвикателство. Или пък това цялостното настроение в дадена национална икономика да е такова, че частният дълг да се "социализира" – т.е. да се каже, че няма нищо лошо в това хората да не си плащат заемите и като цяло да се забрани събирането на вземания. Действително има и места, където събирането е разрешено, но предоставянето на лични данни е ограничено. Или пък регулациите правят събирането много трудно – например можете да се обаждате на длъжника само в опреден часови диапазон. В САЩ пък има закон, според който, ако длъжникът не е дал съгласието си да му се обаждате, изобщо не можете да го правите. Можете да си представите какво означава това за нашия бизнес и за обществото като цяло. Така че преките рискове за нашия бизнес са държавните регулации – било то закони за защита на личната неприкосновеност или пък надзорни регулации, които ни обвързват с определени процедури.

Всъщност въпросът се свежда и до това в какво общество искаме да живеем. Дали наистина искаме всеки да е отговорен за всички останали? Или искаме да се придържаме към принципа всеки да си плаща каквото си е поръчал? Според мен второто е правилното, защото в противен случай всъщност бихте социализирали лошото поведение на някои индивиди в обществото, а това не трябва да се случва.

Интервюто взе Мария Иванова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Diageo предупреждава за по-ниска печалба заради коронавируса Diageo предупреждава за по-ниска печалба заради коронавируса

Разпространението на болестта в Азия удари търсенето на алкохол на континента

27 фев 2020, 100 прочитания

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 988 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Да счупиш бариерите си

Победителят в NEXT GENERATION 2012 Кристина Стоицова започва кариерата си като програмист, но страстта й към работата с хора я превръщат в успешен ИТ мениджър

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10