Липсата на кадри спъва растежа на софтуерната индустрия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Липсата на кадри спъва растежа на софтуерната индустрия

Липсата на кадри спъва растежа на софтуерната индустрия

От бранша предлагат стратегия за образователна реформа, обърната към нуждите на бизнеса

Мария Иванова
7660 прочитания

© Иван Григоров


20

хил. нови софтуерни специалисти ще са нужни на сектора към 2015 г.

Липсата на достатъчно и квалифицирани кадри е основната спънка пред растежа на софтуерната индустрия в България. Това съобщиха представители на сектора на пресконференция, посветена на необходимостта от образователна реформа. За целта от бранша са изработили документ със стратегически изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система.

Потенциал на сектора

По думите на зам.-председателя на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Явор Джонев, ако се запазят сегашните темпове на растеж на сектора, след 10 години обемът му ще достигне 1.7-2 млрд. лв., или около 1.8%-2% от БВП на страната. При провеждане на образователна реформа и удвояване броя на излизащите на трудовия пазар софтуерни специалисти растежът би могъл да е двойно по-голям – до около 3.7 млрд. лв., или около 3.8% от БВП. Това би превърнало софтуерната индустрия в структуроопределящ за икономиката на България сектор, подчертават от бранша.

Какво трябва да се промени

Сред основните фактори, които налагат провеждането на образователна реформа, от сектора идентифицират необходимостта от повишаване качеството на образованието, така че да се намалят растящият през последните години процент функционална неграмотност сред учениците, високият брой деца, които отпадат от образователната система, както и задълбочаващите се социални и регионални различия. Според представителите на софтуерната индустрия е необходимо и реално обвързване на образованието с нуждите на икономиката. Сред изискванията им е фокусът на образователния процес да бъде обърнат не към чисто количественото натрупване на знания и механичното им възпроизвеждане, както е в момента, а към изграждане на социални и комуникативни умения, нагласи, ценности и качества у младите хора. От сектора предлагат преминаване от традиционния академичен модел на преподаване към т.нар. компетентностен подход, насочен към изграждането на основни и комплексни компетентности у учащите.

"Интересите на софтуерната индустрия за значително повишаване качеството на образование са еднопосочни с интересите на обществото като цяло", коментира Явор Джонев. По думите му развитието на т.нар. икономика на знанието е ключов фактор за постигане на национален просперитет, поради което изграждането й трябва да стане стратегически национален приоритет.

Растяща нужда от кадри

Според изчисленията на компаниите само след три години – към 2015 г., секторът ще се нуждае от над 20 хил. нови софтуерни специалисти. На практика това означава, че настоящият капацитет на образователната система от около 2000 специалисти годишно трябва да се утрои до около 6000. Фактор за растящата нужда от кадри е и демографската картина в страната. Така например според данни, цитирани от Елена Маринова, която е член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии, в момента учениците в 9-13 клас са около 300 хиляди, а тези в 5-8 клас – близо 220 хиляди. Това всъщност означава, че към 2020 г. на пазара на труда ще излязат около 80 хиляди млади хора по-малко, пояснява тя. Към това следва да се добави и предстоящото голямо свиване на работната сила, свързано с пенсионирането на представителите на поколението на т.нар. бейбибумъри. За да се компенсира този недостиг, ще е необходимо и привличане на кадри извън страната, посочват от сектора.

20

хил. нови софтуерни специалисти ще са нужни на сектора към 2015 г.

Липсата на достатъчно и квалифицирани кадри е основната спънка пред растежа на софтуерната индустрия в България. Това съобщиха представители на сектора на пресконференция, посветена на необходимостта от образователна реформа. За целта от бранша са изработили документ със стратегически изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    atropin avatar :-|
    atropin

    "Фактор за растящата нужда от кадри е и демографската картина в страната"

    Не само софтуерни специалисти, скоро ще има недостиг на всякаква квалифицирана работна ръка. Е, с изключение на психолози, европеисти и икономисти, с тях сме се запасили за години напред. :)

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Как да ги задържим като не можем да предложим условия не само за развитие а за нормална работа и съществуване. За обучението не говоря, добре че има интернет.

  • 3
    rumen525252 avatar :-|
    rumen5252

    До коментар [#1] от "atropin":
    " Е, с изключение на психолози, европеисти и икономисти, с тях сме се запасили за години напред. :)"
    И с БАНяджии и "калинки"

  • 4
    thelordofweb avatar :-|
    Todor Iliev

    Много ясно, че ще има недостиг. IT специалистите имат мозък и предпочитат да заминат извън страната, отколкото да работят за Български IT компании.
    Как да започнеш работа в Българска IT компания, след като повечето са супер измамници? Не плащат заплати, не плащат осигуровки, не спазват трудовото законодателство.
    Бях разочарован от повечето компании, в които работих през изминалите години. Вчера бях на интервю за работа в Платформ ООД. Останах потресен от техните планов да наемат хора и да правят бизнес в България.
    Преди време работих за "Джей Ди Кей Интернешънъл" (Socialsoft.com) и Йордан Кацаров. Този човек ми вгорчи живота. Всички в компанията останахме с неизплатени заплати. Той не спазва трудовото законодателство. Подавах молби към компанията с искането да ми издаде извлечение от ведомостите за заплати. В продължение на месеци не ми издаде исканите документи. Подавах сигнали в Инспекцията по труда, но те не могат с нищо да помогнат.
    В миналото, повечето от българските компании, за които съм работил са ме мамели. Те или не ми изплатиха заплатите, или не ми изплатиха неизползваните дни от отпуската, или ме караха да работя през почивните дни и извън работно време, и това време не ми беше платено.
    От опит знам, че ако една компания не плаща осигуровки, не плаща извънредно изработените часове, забавя ти заплатата или още от начало започнат да те лъжат, давайки ти празни обещания, то по-добре стой далеч от нея. Рано или късно ще съжаляваш жестоко за това, че си работил за тези хора.
    А за тези, които започват работа, първо проучете компанията в интернет и след това ходете на интервю. По-добре не започвай работа за измамници, защото ще бъдете излъгани и ощетени.

  • 5
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#4] от "thelordofweb":

    Е това че не сте случили при няколко измамници не значи че всички са такива. Пробвайте в големите и сериозни фирми ( те не случайно са големи). Обаче си има и изисквания - английски, компетенции и т.н.
    Но пък вече има и доста по-малки софтуерни фирми с разнообразна дейност които са сериозни.
    Но сте прав - не всички измамници са умрели все още и човек трябва да се поинтересува преди да подпише договор.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "От сектора предлагат преминаване от традиционния академичен модел на преподаване към т.нар. компетентностен подход, насочен към изграждането на основни и комплексни компетентности у учащите."

    Не ми стана ясно, какво имат предвид тук. Истината е, че е необходимо качествено обучение по английски и информатика. В "информатика" включвам не само програмиране, но и системна/мрежова/уеб сървър администрация. Такива практически курсове могат да се предложат още в средното училище.Трябва и ъпдейт на висшото образование по информатика.

    Също трябва да се помисли за имиграционна политика. Трябва да се поощри следването по информатика на студенти от чужбина (напр. от бившия Съветски съюз). Друга възможност е въвеждането на "зелени карти" за програмисти, но само ако имат осигурен договор за заплата, която съответства поне на средната за ИТ бранша (прибл. 3 хиляди лева месечно).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK