Общо 35 тона злато може да се добият от находище "Трън"

Окончателният геоложки доклад на проучващата компания "Евромакс сървисиз" беше одобрен, започва административната работа

В находището има запаси на 17.7 млн. тона руда
В находището има запаси на 17.7 млн. тона руда    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
В находището има запаси на 17.7 млн. тона руда
В находището има запаси на 17.7 млн. тона руда    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
6.3

млн. долара е инвестирала "Евромакс сървисиз" в проучвателни дейности край Трън през последните осем години

След осем години работа и близо 6.3 млн. долара инвестиции "Евромакс сървисиз" обяви проучвателните дейности на едно от най-обсъжданите напоследък златни находища в България - "Трън", за приключили. С това местното дъщерно дружество на канадската компания Euromax Resources даде отговор и на въпроса какво всъщност лежи под земята там. Общо 35 тона злато и 451 тона сребро са запасите в находището, т.е. количеството метал, за което има икономическа логика да бъде добито.

Оттук до реалния добив обаче ще минат поне още три години, тъй като предстоят редица административни процедури. Концесия ще бъде издадена само ако са спазени всички изисквания, предупредиха от "Евромакс сървисиз".

Една дълга процедура

Данните станаха известни, след като дирекция "Природни ресурси и концесии" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма одобри окончателния геоложки доклад за находището. Това е един от задължителните елементи за регистрация на търговско откритие, за което фирмата подаде заявление през юли тази година.

"Възхитени сме от бързото разглеждане и одобрение на окончателния геоложки доклад от българското министерство на икономиката... То ни позволява да продължим по график с разработването на проекта, който е ключов елемент от портфейла ни", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на Euromax Resources Стийв Шарп.

Сега компанията може да започне процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда, което отнема около две години. Самото инвестиционно намерение се подготвя в момента и се очаква да бъде подадено през януари 2013 г. То ще бъде за добив на златосъдържащи руди от находище "Трън" с цел възстановяване рудодобива в района на старата мина "Злата", която беше изоставена в началото на 70-те години на миналия век.

Едва след като ОВОС-ът е готов и получи положителна оценка от специализирания експертен съвет, компанията ще получи удостоверение за търговско откритие за площ от 15 кв. км. След това тя ще има шест месеца да подаде искане за концесия, а самата проверка на документите и на това дали са спазени изискванията продължава още шест месеца. "Най-малко след три години може да говорим за концесия", уточни административният мениджър Ина Михайлова.

Находището

Проучванията край Трън започнаха през 2003 г., а в края на 2011 г. компанията получи удостоверение за геоложко откритие. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. От "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда, показват изчисленията на компанията. Какъв ще е срокът на работа на мината, както и какъв метод на добив ще се използва трябва да стане ясно от инвестиционното предложение следващия месец.

Предстои да бъде направена и редовната при такива проекти повторна проверка на запасите и ресурсите. Тя ще се извърши по международен стандарт, а работата е възложена на канадската инженерингова компания Tetra Tech. Целта е да се направи нещо като заверка на изчисленията и данните, получени при проучванията, обясниха от "Евромакс сървисиз".

Другите проекти

Наскоро компанията обяви, че проучванията й в площ "Бабяк" са дали обнадеждаващи резултати за наличие на промишлена сребърно-златно-молибденова минерализация. Находището се намира в Югозападните Родопи и се проучва от 2010 г., за което "Евромакс сървисиз" има тригодишно разрешение. В случай че резултатите са положителни, компанията може да поиска още две удължавания на срока с по две години. В района е имало добив още от древността. В средата на миналия век са правени проучвания за молибден и сребро, но не е била открита значителна златна минерализация.

В същия район се намира и другият проект на компанията - "Златарица". Договорът за проучване за тази площ беше подписан през юни 2012 г. "И двете площи са на много ранен етап на проучване", казаха от "Евромакс сървисиз".

Наскоро Euromax Resources продаде два свои проекта в България - "Брезник" и "Ракитово". Това стана чрез сделка за "Трейс рисорсиз" - друго дъщерно дружество на канадската фирма, което притежава правата за находищата. То беше купено от медодобивната компания "Асарел-Медет" за общо 3.5 млн. канадски долара (около 5.3 млн. лв.).

Euromax Resources е регистрирана в Канада и акциите й се търгуват на борсата в Торонто, но активите й са на Балканите и работи с местни специалисти. Освен в България проектите й включват златни находища също в Македония и Сърбия. През юни тази година македонското дъщерно дружество "Евромакс Македония" получи концесия за находище "Иловица" (близо до град Струмица). Запасите и ресурсите там се оценяват на 374 млн. т руда с 0.21% мед и 0.32 г/тон злато. Компанията планира да инвестира около 500 млн. долара за развитие на миннообогатителен комплекс.

По принцип Euromax Resources е специализирана в проучвания. Наскоро обаче компанията даде сигнал, че смята да разшири дейността си и към добив.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


21 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Ще се изнесат ли данни каква ще е ползата за народа от това, че фирма „Х" ще добие 35т. българско злато и ХХХ т. сребро, или пак ще се обясни почти всичко с - ми то те ще отворят работни места, покрай тях и магазините в района ще спечелят и пр. „изтъркани" аргументи.

  • 2
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    А каква ще е облагата на населението?

  • 3
    zae10366921 avatar :-|
    zae10366921

    1 тон злато = 60 000 000 $ при цена 1700$/оz
    Концесията сигурно е за няква смешна сума. Смятайте за какви пропуснати ползи за държавата става въпрос !

  • 4
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#3] от "CEO":

    Именно и аз това визирам, вместо Борисов да бе влагал в реализирането на детските си мечти, то да бе вложил във въпросната мина или др. проекти свързани с добив на природни богатства от недрата на земята ни, с парите от въпросната мина и за пенсии щеше да има, и за асфалт.

  • 5
    clutch avatar :-?
    clutch

    Не е много сигурно какво ще излезе от цялата работа.
    Първо-компанията "мирише"-тези се моткат из България още от '90-те и само се облизват за някоя хапка. http://www.annualreports.com/HostedData/AnnualReports/PDF/EOX2011.pdf има доста интересни данни за "шеърхолдерите"
    Второ-прекалено бедни са/виж първото/ за такъв проект-35 т!!!! злато е сериозна цифра+среброто също не е за подценяване, ако данните са верни/за което в бранша има МНОООГО СЕРИОЗНИ съмнения-нали се сещате, че България е изорана от-до- още от немски и съветски геолози и нещата си ги знаеме в гилдията/
    Трето-замесен ли е Цоцорков......нещо наистина мирише :)
    Накрая ще се окаже, че всичко на компанията, вкл. и тя самата се продава-и в Македония и тук-което май е целта на упражнението.
    Просто всичко вони тука, така че споко-нищо няма да стане.

  • 6
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Тъп бизнес. Изкопаваш един жълтеникав метал от земята. Тровиш и унищожаваш природата там където копаеш, после правиш метала на кюлчета и го прибираш в една каса незнайно къде. Край на приказката.

    И каква е ползата от това ? Че на няколко безработни са намерили работа да копаят в дупката ?

  • 7
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Всички коментирали до сега, защо не направят по една фирма и да започнат да прибират великите печалби които сме били изпускали?!

    Какво печели държавата:

    "В повечето европейски и други държави, имайки предвид спецификата на цикличния характер на борсовите цени на металите, са фиксирани твърди концесионни такси от 2% до 3 % от нетните приходи от продажбата. В България те са процент от стойността на металите в добитата руда, което допълнително увеличава концесионните такси от 10 % до 50 % в зависимост от загубите при добива, обогатяването и металургията. У нас по действащите към момента концесионни договори размерът е средно 1,5% от стойността на металите в добитата руда без да се отчитат загубите и обедняването в процеса на добива (до 10%) и загубите в процеса на извличането (от 10% до 40%). Ако, имайки предвид това, се направят преизчисления на
    сегашните концесионни такси на база нетни приходи от печалба, то размерът им ще бъде над 2%. Сходен е с този в редица европейски държави с развита минна индустрия и защото по действащата към момента у нас методика предвижданото концесионно плащане е в границите от 0,8 до 4 на сто, т.е. средната стойност е 2,4 на сто."

  • 8
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Ето и по-подробна информация, за тези които се интересуват каква е практиката по света и в ЕС при определяне на концесионните такси.

    "Концесионните възнаграждения варират между различните страни и в различните области или региони в рамките на една страна. Теоретично съществуващото многообразие на начините при определяне на концесионните възнаграждения, се базира върху обем или маса, стойност, печалба или приход, или някаква комбинация от различните методи.

    Според класификацията на Световната банка методите за определяне на концесионните плащания / royalties/ са :

    базирани на физическа единица /Unit-based royalties/,
    базирани на стойност /Value-based royalties/ и
    базирани на печалба или доход /Profit- or income-based royalties/

     Ставката на физическа единица е фиксирана сума пари, договорена между собственика на минералите и минния оператор, която следва да се заплати за всеки тон или кубичен метър произведена или продадена продукция. Това е най-старата форма за оценка на концесионното възнаграждение. Ставката на физическа единица най-често се прилага по отношение на минерали, които са малко или повече хомогенни. Най-често използваната форма на ставки, определяни на физическа единица, на практика се прилага чрез измерване на обема или масата на добитата суровина в самата мина, преди да бъдат извършени допълнителни преработвателни дейности. Въпреки това, тази концепция може да бъде приложена на всеки един етап от производствения процес. Ставките на физическа единица не са лесно приложими към нехомогенни минерални продукти.

     Концесионните възнаграждения, определящи се на базата на стойност, включват плащания, които обикновено са фиксиран или променящ се процент от продажната цена или брутния доход, който минният оператор получава. Този метод за определяне на концесионните възнаграждения също е относително лесен за прилагане на практика. В концесионния договор обикновено е детайно упоменато коя цена се използва като основа за начисляване на концесионното
    възнаграждение поради потенциално големите различия, които биха могли да съществуват между спот и форуърд цените. Най-често срещаният начин, по който правителствата формират размера на концесионните възнаграждения, е чрез умножаване на съдържанието на полезното изкопаемо по неговата стойност (т.н. адвалорни концесионни възнаграждения). Концесионната ставка може да бъде унифицирана или може да варира в зависимост от скала, отразяваща обема или кумулативната стойност на продадения материал. Стойността може да бъде определена по няколко начина, като най-често използваните са на базата на:

    · стойността на метала в рудата,
    · стойността на продукта, продаден на първия купувач по веригата,
    · стойността на брутните приходи от продажби,
    · стойността на брутните приходи от продажби намалени с разрешени разходи (транспортни, застрахователни, за съхранение),
    · стойността на нетната възвръщаемост, отчитаща разходите по преработка (т.н. netsmelterreturn).

    Както и концесионните възнаграждения базирани на обем или маса, таксите базирани на стойност са дължими независимо дали мината има печалба или регистрира загуба. За разлика от ставките на основа на обем или единица, ставките базирани на стойност отчитат промяната в цената на суровините. Един от начините за определяне на стойността е умножаването на съдържанието по стойността, базирана на някаква борсова котировка, нпр. на Лондонската борса за метали (LME).

     В практиката концесионните възнаграждения се определят и в зависимост от печалбата или дохода от производството на съответната суровина. Концесионните възнаграждения, определящи се на базата на нетните приходи, намаляват брутните приходи с някои от оперативните разходи, свързани с добиването или обработването на минералите (т.н. производствени разходи). Концесионните възнаграждения обикновено са фиксиран или плаващ процент от тези приходи. Обикновено за производствени разходи се приемат директните парични разходи и не се включват непреките административни разходи. Концесионните възнаграждения, базирани върху нетната печалба, обикновено включват всички разходи, които са свързани с експлоатацията на даден обект – включително данъци, амортизация и административни разходи.
    Ставките базирани на маса/ тегло и стойност не отчитат относителната рентабилност на производството. Някои страни са се отказали от концесионни възнаграждения или са намалили значително техния размер и разчитат основно на данък върху доходите .
    Концесионните възнаграждения, изчислявани на базата на печалбата, са наричани по различен начин, например данък върху минната дейност. Обикновено концесионните възнаграждения на база нетна печалба са по-високи от концесионните възнаграждения на база стойност. Много правителства налагат адвалорна ставка от 1 до 4% върху стойността на минерала. Правителства, които се стремят да минимизират фискалния риск, предпочитат по-опростените ставки на обем и маса или адвалорни ставки, макар че тенденцията в последните години е в посока разширяване приложението на системи, разчитащи на печалбата или дохода от производството. Разликата между ставките базирани на печалба и доход са до голяма степен дефинитивни. Ставката базирана на доход може да включи към приходите от продажби и други източници на приходи като например
    продажба на имущество. Този подход се използва в страни с добре развита данъчна администрация. На практика има и различни комбинации от горепосочените видове концесионни възнаграждения. Съществуват комбинирани концесионни възнаграждения, които зависят от обема на реализираната продукция. При друга хибридна система задължението се изчислява както по адвалорния, така и по доходния подход, като задълженото лице плаща по-високото от двете задължения. В такива системи адвалорната концесионна такса играе ролята на минимално задължение. Обикновено националното законодателство, местното законодателство или частни договори представляват правното основание за начисляването на концесионни задължения. В различните страни концесионните възнаграждения са различни.

  • 9
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    [quote#6:"Симо"]И каква е ползата от това ? Че на няколко безработни са намерили работа да копаят в дупката ?[/quote]Държавата реализира данъчни и неданъчни приходи от дейностите, свързани с добива и първичната преработка.

    Данъчни проходи се реализират от:
    - корпоративни данъци;
    - данък върху доходите на физическите лица;
    - приходи на социалното и здравното осигуряване;
    - ДДС;
    - акцизи на енергийните продукти и електрическата енергия;
    - мита и митнически такси;
    - други данъци.

    Неданъчни приходи се реализират от:
    - приходи от такси, които се събират при подаване на заявления за издаване на разрешения за търсене и/или проучване и за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства;
    - приходи от годишни такси за площ, които се събират от титулярите на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства;
    - приходи от наеми на имущество и земя;
    - приходи от дивиденти от дружества, в които държавата има участие в капитала;
    - приходи от концесии;
    - други неданъчни приходи.

  • 10
    clutch avatar :-|
    clutch

    BlueWater,
    възхищавам Ви се, че си правите труда да обяснявате тези неща.
    Аз съм се отказал отдавна да давам мнения по професионалните въпроси-веднага се намират поне 10 специалиста, които ти "доказват" че не си прав, нищо, че те са.....например счетоводители, а въпросът е за добив на рудни или нерудни полезни изкопаеми :)
    Само си подхвърлям нЕкои подсказки-който е в час, схваща.
    Очаквам сега да се изкаже и някой автобусен шофьор от Повеляново-да каже как е по света според Уикипедията, и как в Урунди 'сички в държавата пИчелят по 500 хил. долара концесионна такса за тон руден концентрат :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал