Завод на държавна издръжка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Завод на държавна издръжка

Завод на държавна издръжка

ВМЗ отново беше спасено от правителството, но проблемите му остават

Весела Николаева, Михаил Ванчев
8233 прочитания

© Капитал Daily


Държавната "Кинтекс" плаща авансово 1 млн. лв., които ще бъдат раздадени за заплати.
150

млн. лв. дългове има дружеството, от които 50 млн. лв. са към държавата.

Предприятие с дългове от 150 млн. лв., падащ бизнес, постоянни стачки на работници, план за приватизация. Не, това не е поредното описание на тежкото състояние на БДЖ, а на друго негово държавно подобие - оръжейния завод ВМЗ - Сопот. Тази седмица предприятието за пореден път е в криза, от която го спасява директно премиерът - чрез поръчка от друга държавна фирма ще се осигурят пари за забавени заплати.

Извън човешкия ъгъл на мизерстващите над 3000 работници обаче историята със сопотския завод е учебникарски пример за това колко лош стопанин е държавата. И как за пореден път с непазарни механизми се наливат средства в бездънна яма.

Най-големият проблем

Заводът е зле, защото (колкото и изтъркано да звучи) няма воля за промяна. Бизнесът му пада с всяка изминала година и от над 80 млн. лв. приходи през 2010 г. сега оборотът е около 60 млн. лв. Но над 3000-те служители си стоят. Ето и нагледен пример за сравнение: частното предприятие "Емко", което сега е единствен кандидат да приватизира ВМЗ, има почти аналогично производство на сопотското, като приходите му за 2011 г. надхвърлят 65 млн. лв., а продукцията е изработена от под 600 служители. Държавното дружество е на постоянна загуба, частното - на печалба.

При тази сметка е ясно защо не стигат парите за заплати във ВМЗ - просто ефективността е критично ниска. И макар че всеки лев се насочва към заплати, това трупа все по-големи (и неплатими) дългове към данъчни, банки, доставчици, които отдавна надхвърлят 150 млн. лв. Естествено пари няма и за нови машини, технологии и т.н.

По груби изчисления на месец само за заплати във ВМЗ са нужни 1.1 млн. лв. От три месеца пари няма и само от време на време се изплащат аванси. Другият проблем е, че в региона трудно се намира алтернативна работа и явно работниците нямат стимул да напуснат затъналото предприятие.

Държавният милион

Репортажите с гладуващи работници явно накараха премиерът да се намеси и да изиграе поредната роля на спасител. В неделя и понеделник той организира две срещи, от които резултатът е пари за работниците по Коледа. Схемата е чрез държавният търговец "Кинтекс", който ще осигури спешна поръчка за 1 млн. лв. и ще преведе цялата сума авансово на ВМЗ още тази седмица. Дотук нищо неочаквано. Същото се случи и пролетта при поредната стачна заплаха заради липса на заплати в сопотския завод.

Спасител пак беше "Кинтекс", а поръчката тогава беше за около 5 млн. лв. по неофициална информация. Пък и звучи логично оръжеен търговец да дава договори на производители.

Проблемът е, че парите ще се изпарят моменталически като аванс и заплата. Така остава загадка как ще се купят материали, за да се изпълни поръчката. По неофициална информация срещу платените сега пари от "Кинтекс" ще се търси готова продукция чак през март 2013. Явно надеждата е, че дотогава в завода ще е влязъл частен собственик, който да плати същинските разходи по производството.

"Паричните преводи от търговското дружество "Кинтекс" наистина малко изпреварват традиционния ритъм на разплащанията между нас", коментира пред "Капитал Daily" инж. Иван Стоенчев, изпълнителен директор на ВМЗ – Сопот. "Задълженията на компанията са значителни и появата на пари по сметка от изпълнени поръчки може да зарадва някого от кредиторите, но ще срине производството окончателно", обясни инж. Стоенчев. По думите му през тази година ВМЗ ще произведе продукция за около 60 млн. лв., а този обем работа не е достатъчен, за да се изкарат пари за заплати на 3100 работници. Спадът е с около 25% спрямо 2010 г., когато оборотът от продукция е бил 82 млн. лв.

Да влезе купувачът

Всъщност добрата новина е, че най-сетне държавата, която не реформира предприятието години наред, се реши да започне процедура по приватизация. Планът е ВМЗ да стане частен в началото на следващата година. Конкурсът е някъде по средата - дотук само една компания отговори на условията от приетата от парламента стратегия купувачът да е производител от оръжейния сектор с оборот за последните три години от 120 млн. лв. Това е по-горе споменатият производител на боеприпаси "Емко".

Сега кандидатът прави финансово и правно проучване на предприятието. Според запознати всеки ден изникват нови скрити задължения. Започват и коледни празници, в които достъпът до завода и документите ще бъде ограничен. Затова и ускоряването на срока на приватизацията изглежда невъзможно. Все пак за толкова голямо предприятие, с много активи и пасиви, е логично кандидат-купувачът да разполага с месец за проучване.

Офертата на "Емко" се чака през януари, като на срещата с премиера собственикът на дружеството Емилиян Гебрев отново е препотвърдил намерението си да приватизира ВМЗ, разказаха източници, близки до разговорите. След офертата ще трябва време за преговори по договора с Агенцията за приватизация, а после той ще трябва да мине и одобрение от правителството. Тези действия, колкото и да се бърза, ще отнемат поне месец. Така най-ранната дата за ново частно бъдеще на сопотския завод е краят на февруари - началото на март.

Освен цена, която едва ли ще е висока, "Емко" трябва да плати още при прехвърляне на акциите на ВМЗ и публичните задължения, които са от порядъка на 50 млн. лв. (основно данъци, осигуровки и предишна държавна помощ). Отделно ще трябва да се договори и с частните кредитори - банки, доставчици и т.н.

Държавната "Кинтекс" плаща авансово 1 млн. лв., които ще бъдат раздадени за заплати.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

57 коментара
  • 1
    kihano avatar :-|
    kihano

    "...историята със сопотския завод е учебникарски пример за това колко лош стопанин е държавата"

    Демагогия, демагогия, демагогия. Я направете сметка, колко от приватизираните след 89та предприятия работят (изклювайки естествените монополи)? Като направите сметката, че видите, че частника е много по-лош стопанин, щото няма нищо добро в това да купиш предприятие да го нарежеш на скрап и да пръснеш парите за джипове, почивки и к...и. Сегашната частна икономика е пълен провал в сравнение с държавната от преди 89та. Дори дългът й е вече около три пъти по-голям от този на държавната икономика през 89-та.

  • 2
    beriya avatar :-|
    beriya

    Стига с тия глупости, че държавата е лош стопанин, да не би този който купи завода да започне сам да работи или евентуално да го превърне в семейно предприятие, т.е. новия собственик ще запази схемата на наемен труд. Това, че „държавното" се води към фалит, било то умишлено или заради некадърно управление, то не значи, че държавата е лош стопанин, а значи много други неща които „никой" не ги дири.
    -------------------------------------------------------------------
    Ако приватизацията е решение за ново светло бъдеще според управляващите, то предлагам правителството да се самоприватизира.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "beriya":
    До коментар [#1] от "kihano": еда ама като приватизират предприятието, по лесно ще го "закрият", като много други структуроопределящи предприятия....
    За съжаление това са последиците от урбулешката приватизация на Лостов и момченцата на Деди и сега е късно нещо да се оправи....

  • 4
    vankata_820 avatar :-|
    Ivan Petrov

    Никой не коментира как се стигна до тук и кои са виновниците за краха на това елитно предприятие, а едва ли не се псуват едни 3000 човека, че не са се сетили да напуснат фирмата, 'щото тя била на изживяване, според автора на поръчковата статия?!:)
    Смешно, та чак трагично, ето четете!
    Кой търгува с оръжие в България и защо Аню Ангелов не дава място под слънцето на ВМЗ"Сопот":

    Огромни печалби, международни скандали и най-вече тайнственост - това са трите неща, с които се свързва оръжейният бизнес по света, а и в България.
    Всеки, успял да завърти поне една сделка, била тя с пистолети или с танкове, се прощава завинаги със сиромашията. Най-сладко е, когато се докопаш до лиценз от държавата и можеш да повтаряш ударите отново и отново. Тогава печалбите се изчисляват в милиони в зелено.
    Затова не е странно, че оръжейните търговци не обичат публичността. Досега в България обществото знаеше, че военните ни заводи имат разрешение да търгуват с оръжие. Нерядко имиджът на държавата страдаше от техните сделки, а след един скандал държавното предприятие
    “Бета” изгуби лиценза си.
    Знаеха се и имената на някои от частните търговци с разрешителни, около които се разшумяваше по един или друг повод. Например шефът на “Делта-Г” Николай Гигов, издателят на вестник “Дума” Петър Манджуков. “Дефенс Индъстри груп” пък бе замесена от македонски медии в скандал с тогавашния им вътрешен министър.
    За първи път обаче “24 часа” публикува пълния списък на фирмите с разрешителни от държавата. Те са разделени в три групи - с пълен лиценз, с частичен и с право да търгуват със стоки с възможна двойна употреба.
    Публикуваме също четирите структури, които са лицензирани за превоз на оръжие. Тази дейност влезе под разрешителен режим само преди няколко месеца. А след скандала с “Терем” за лиценз ще трябва да кандидатстват и посредниците за търговия с оръжие в България. Повечето от тях са регистрирани в офшорни зони, тоест собствениците им са неизвестни. Всъщност точно заради един такъв посредник гръмна скандалът с “Терем”.
    Позицията е, че обществото трябва да знае кой в България има право да търгува с оръжие. Няма логика това да остава в тайна, след като списъците с търговците на лекарства и на хляб например могат да бъдат прочетени от всеки. Куршумите не са по-важни от хляба.
    От друга страна когато се знаят истинските оръжейни търговци намалява опасността недобросъвестни лица и структури да се месят нелегално в този бизнес.
    Поискахме официално списъка на лицензираните оръжейни фирми от Министерския съвет, като се позовахме на Закона за достъп до обществена информация. След десетина дни колебание и справки в различни отдели списъкът любезно ни бе предоставен.
    Чрез информационната система “Апис” направихме справка кой е собственик на частните фирми, които имат пълен лиценз за търговия. Сред тях има известни имена, но повечето не са познати на обществото. Присъстват чуждестранни, предимно руски граждани, има и офшорки.
    Вероятно
    най-младият
    оръжеен
    търговец,
    едноличен собственик на фирма, е 32-годишният столичанин Емил Иванов. Той живее във Владая, а неговата “Българска индустриална инженерингова компания” има за предмет на дейност “проучване на пазари и изследване на общественото мнение”.
    Малко по-възрастен е 34-годишният му адаш Емил Милов. Иначе неговата “Емко” ЕООД се занимава според “Апис” с “търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали”.
    По-млада от тях в този бизнес е само 29-годишната Десислава Иванова. Тя обаче държи “едва” 18% от “Арсенал корп. дженерал техникал ко-оперейшан” ООД. По 33,2% там си разделят Веска Порожанова и Михаил Лисков, който е и управител. Предметът на дейност е “спомагателни дейности по финансово посредничество”.
    Всъщност тази софийска фирма е бившето търговско представителство на отчасти приватизираното “Арсенал” АД от Казанлък, което си има отделен лиценз. Представителството е купено за 327 хил. долара, според публикация в “Държавен вестник” от февруари 1999 г.
    Кой контролира лиценза на “Арсенал” АД не е много ясно, защото 50,961% от дружеството са собственост “Арсенал 2000″, което пък се държи от офшорка.????
    По-ясни са нещата при “Геракомерс” ЕООД, еднолична собственост на софиянеца Петър Къналиев. Чрез тази фирма за търговия на едро той контролира 50% от друга структура - “Взаимност-97″ ООД. Там съдружници са му Московский трастовий банк и “ЦК ТПФГ Точность” - Русия.
    Без съмнение Николай Гигов с неговата
    “Делта-Г” е един от
    най-големите в бранша
    Бизнесменът, който е съсобственик на футболният клуб “Локомотив - София” и на още ред други структури, е познат като близък до НДСВ. Оръжейният лиценз обаче му е даден далеч преди появата на движението и е един от първите, издадени в България изобщо. “Делта-Г” обаче единствена има и лиценз за търговия със стоки с възможна двойна употреба.
    Друга мощна и известна фирма в сектора е “Дефенс Индъстри Груп” с регистриран предмет на дейност търговско посредничество с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Като нейно лице обикновено се изявява 42-годишният изпълнителен директор Лъчезар Динчев. Собственици обаче са Александър Найденов и Атанас Кременлиев с по 20% и руският гражданин Сергей Владимирович Иванов, който държи останалите 60%.
    Председател на съвета на директорите на “Дефенс Индъстри Груп” е 67-годишният Симеон Петковски. Той е и собственик на 60% от дяловете в “САС трейдинг” ООД, която също има пълен лиценз за търговия с оръжие.
    Общото при “Б и Р инженеринг”, “Октагон интернешънъл” и “Металика АБ” е, че са софийски, предметът им на дейност е търговия и са еднолична собственост. Притежание са съответно на 54-годишният Енчо Чавдаров, 38-годишният Илия Илиев и 46-годишният Здравко Димитров.
    Всъщност единствената несофийска фирма е пловдивската “НВС комерс” ЕООД. Тя също се занимава с търговия на дребно, а стопроцентов собственик й е 39-годишният Васил Стилянович Наниш.
    Сред лицензираните фирми има две, свързани
    освен с оръжейна и
    с издателска дейност
    “Норууд България” ООД е 51% собственост на Красимир Кръстев, а останалото контролира кипърската “Норууд трейдинг лимитед”. Едноименното й софийско дъщерно дружество се управлява пак от Кръстев и от Петър Манджуков, издател на вестник “Дума”.
    “Бул-ер интернешънъл” ЕООД е 100% собственост на 54-годишният Дочо Шиков. Той държи половината от дяловете и в “Русия днес”, която издава едноименния вестник и други издания.
    Интересни имена и съдружия има и при фирмите с ограничен лиценз, които търгуват предимно с ловно оръжие и муниции. Имената на тези фирми, сред които има детективски и спортни, са по-популярни, защото по-често рекламират в медиите.
    Интересно е също, че само четирите лицензирани фирми за превоз на оръжие изглеждат малко на фона на останалите 70. Това може би се дължи на факта, че тази дейност от скоро е на разрешителен режим и лицензи тепърва ще се издават. Както и при посредниците, които, оказва се, участват при повечето сделки. А в същото време някой офшорен рай им осигурява анонимност и огромни печалби.При 90% от сделките
    участват посредници
    България ще е една от първите държави, която ще лицензира и тях, казва шефът на комисията за контрол на търговията с оръжие.Пълен лиценз
    Ааркус ЕАД
    Арсенал Корп. Дженерал
    Техникал Ко-оперейшан ООД
    Арсенал АД
    Безконтактни мултиплексорни вериги ЕООД
    БИГ Къмпани ООД
    Бул Ер Интернешънъл ЕООД
    Българска индустриална инженерингова компания ЕООД
    Б и Р инженеринг ЕООД
    ВМЗ
    Геракомерс ЕООД
    Делта-Г ЕООД
    Дефенс Индъстри Груп
    Дунарит АД
    Емко ЕООД
    Кинтекс ЕАД
    Металика АБ ЕООД
    Металхим Холдинг АД
    НВС - Комерс ЕООД - Пловдив
    Нити ЕАД
    Норууд България ООД
    Октагон интернешънъл ЕООД
    САС Трейдинг ООД
    Снабдяване и търговия - МО ЕООД
    Тератон ЕАД
    Терем ЕАД
    Ограничен лиценз
    Армико ЕООД
    Берета трейдинг ООД
    Бимпекс ООД
    Бронет Трейд ООД
    Видекс ЕООД
    ВИП Трейдинг интернешънъл ЕООД
    Елсан България ООД
    Завод за пружини АД
    Зебра АД
    Йотов и син ООД
    Металхим-Комерс АД
    Милтех ООД
    Мил Трейд ООД
    ОМЗ ООД
    Политехника ООД
    Радомир Метали АД
    Самел-90 АД
    Сема Груп ЕООД
    Спортинвест интернешънъл ООД
    Стар Форс ЕООД - София
    Стройпроект ЕООД
    Стройпроект Трейд ООД
    ТЕТ ЕООД
    Трем инженеринг ООД
    Двойна употреба
    АЕЦ Козлодуй
    Аквахим ЕООД
    Битова електроника АД - Велико Търново
    Видекс ЕООД
    Делта-Г ЕООД
    Зебра АД
    Контилинкс - Търговия и дистрибуция на химикали ООД
    Лукойл Блек Сии България ЕООД
    Лукойл Нефтохим Бургас
    Манти Ко ООД
    Металхем ООД - Пловдив
    Милтех ООД
    Нитроком АД
    РЗ Комерсиал
    Самел-90 АД
    Сикотекс ЕООД
    Спартак В ООД
    Спортинвест интернешънъл ООД
    Терем ЕАД
    Химимпорт Оргахим ООД
    Химтекс ООД - Димитровград
    Центромет АД
    Транспорт на оръжия
    Авиостарт ООД
    Брайт Авиейшън Сървисиз
    Вега Еърлайнс ООД - София
    Видекс ЕООД

  • 5
    vankata_820 avatar :-|
    Ivan Petrov

    В момента се въртят огромни обороти от БГ търговците на смърт! Целият Трети свят дрънка отремонтирани в БГ оръжия от целия социалистически лагер!
    Изкупуват се неизползвани или твърде запазени оръжия, лустросват се от въпросните фирми и се продават с огромна печалба - далаверата е пълна, а сумите са главозамайващи! Ако не сега, не знам кога такива, като "Емко" и останалите, ще имат пари да изкупят всичко на безценица, най-малкото заради така удобната криза, която се пропагандира, като най-виновна за всичките злини, стоварили се по българските земи, с разликата, че в момента има огромен икономически подем именно при военно-ремонтните ни заводи, такъв подем, на който могат да ни завидят и американските ни милитари приятелчета, не че нещата не се случват без тяхно знание, но все пак патерицата си е патерица!!!:) :) :)
    Скандални са всичките тези статии и коментари в публичното пространство, най-малкото поради естеството на бизнеса и на икономическата му логика, която се случва, само при изключителна държавна роля!
    Явно някой иска да си пазарува на безценица и с държавна патерица, при това с удобно извинение пред простолюдието - нескончаемата криза?! Интересно какво винаги вади УСА от криза, като стане напечено и защо днес се изкупуват най-много оръжия и боеприпаси от Третия свят, за последните пет години, колкото едва насмогваме да оберем от целия бивш Съветски блок, ама май и Москва ни е ударила едно рамо, щом толкова много ни върви на берекет от услужливия СОЦ?!:)

  • 6
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Сигурен съм, че собствениците/директорите не са пропуснали да се 'издържат" подобаващо, независимо от липсата на пари.

  • 7
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#1] от "kihano":

    Да фалираш завод за оръжие (което е най-печелившия, легален бизнес), означава, или кражба, или подготовка за кражба, но и в двата случая има здраво затворени очи. А щом частник не е успял да вдигне на крака "подарен" завод, със сигурност завода е бил за изхвърляне. Що фалира Елпром-Варна (онези с Перла 05, и калпавите бойлери), а частното цехче до него се разви до сериозен износител (за Европейския пазар) на бойлери?
    Смешник, то и наркотиците да национализират, накрая пак ще го докарат до фалит...

  • 8
    kirka80286 avatar :-P
    kirka80286

    Виждам вече много глупости се изприказваха - което е в тон със статията.
    Хората най-много искат да обясняват тогава, когато най-малко трябва.
    А е толкова просто: ВМЗ агонизира, защото ВМЗ няма пазар. Какво има да му се усуква повече - нещо сложно, неясно? Емко има печалби... защото има осигурен (...) пазар.

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Проблемът на ВМЗ е един-единствен: държавата не желае да вложи нужните средства (уж нямало пари, макар да не е точно така), чрез които да се изплатят задълженията и да се направи продукцията конкурентна. Ако се беше направило това - нямаше да има причина за приватизиране, нали? (Или пак щяха да го приватизират - този път като печеливша структура, чрез продаването на която да намерят пари за запазване на провалената си данъчна и бюджетна политика.)

  • 10
    jonson avatar :-|
    jonson

    [quote#1:"kihano"]Сегашната частна икономика е пълен провал в сравнение с държавната от преди 89та. Дори дългът й е вече около три пъти по-голям от този на държавната икономика през 89-та. [/quote]
    Бил съм на стаж като студент именно във ВМЗ и то по времето на лелеяния от теб комунизъм (1985 год.). Работех на една голяма преса. Първия ден направих нормата за 45 минути. После дойдоха двама никак не хилави ковачи и поискаха незабавно да спра работа, за да не подбивам нормите. Предвид явното им физическо и числено превъзходство, приех любезното предложение и се прострях да спя на една пейка. След седмица ми писна да спя по цял ден, дадох кръв, за 2 часа направих 16 норми и отпраших към морето. Когато ден преди завършване на стажа се появих отново в завода, 1/3 от така направените от мен заготовки още си стояха неизползвани в следващите етапи от производството. За общо 7-те часа ефективно работно време ми платиха 350 лева. Титулярния работник, когото замествах получавал 750. Ако са запазили поне част от трудовите си навици, учудващото не защо сега фалират, а как изобщо са оцелели досега. Явно оръжейния бизнес наистина е силно печеливш...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.