По-лесен достъп
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-лесен достъп

През следващия програмен период ОП "Конкурентоспособност" трябва да е по- балансирана, каза Кирил Гератлиев |

По-лесен достъп

В последния момент администрацията подготвя нови правила за ускоряване на ОП "Конкурентоспособност"

Мария Иванова
6411 прочитания

През следващия програмен период ОП "Конкурентоспособност" трябва да е по- балансирана, каза Кирил Гератлиев |

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Според бизнеса фокусът трябва да е върху 

възможностите за мостово 

финансиране
.

В началото на януари 2013 г. се предвижда ревизиране на част от правилата, свързани с управлението на проекти по оперативна програма "Конкурентоспособност". Това би трябвало да допринесе за повишаването на усвояването на средствата по програмата. По-конкретно става въпрос за изискванията по отношение на избора на подизпълнители за отделни дейности в проектите, които в момента са тромави и свързани с огромно количество документооборот между администрацията и бизнеса.

За планираните промени съобщи Кирил Гератлиев, главен директор "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в рамките на организираната от "Капитал" конференция "Ускорение", посветена на възможностите за растеж пред малките и средните предприятия (МСП) в страната. По думите му идеята на ревизията в правилата е както Управляващият орган по програмата, така и самите фирми, кандидатстващи за финансиране по проектите си, да не бъдат натоварвани с несвойствени и ненужни за изпълнението на проектите дейности. Гератлиев коментира, че това ще "отпуши" оперативната програма в двете приоритетни оси, в които към момента изпълнението е на на-ниски равнища – тази за развитието на икономика на знанието и иновационни дейности и тази за повишаване енергийната ефективност на предприятията. Според представените от него данни разплатените към края на ноември средства по тези две оси са съответно 3.44% и 22.01% от бюджета на всяка от тях. Публикуваните във вторник от Управляващия орган по програмата данни за изпълнението към 15 декември показват леко увеличаване на тези стойности до около 3.65% и 22.83%, или съответно 15.1 млн. лв. и 236.3 млн. лв.

Нови възможности

През 2013 г. предстои отварянето на още една схема за внедряване на иновации в МСП и в големи предприятия, чийто бюджет ще е от порядъка на 45 млн. евро. По нея компаниите ще могат да кандидатстват за финансиране в размер на между 100 хил.  лв. и 3 млн. лв.

В началото на следващата година трябва да започне и реалната дейност по изпълняваната съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие програма "Енергийна ефективност и зелена икономика". Разполагаемият ресурс по нея е 150 млн. евро от европейската програма с допълнително 150 млн. евро от банката. Въпреки сравнително облекчените процедури за кандидатстване към момента са подадени едва 18 проекта, от които е одобрен само един. "Все още нямаме нито един сключен договор по програмата, но вярвам, че през 2013 г. тя ще заработи", каза Гератлиев.

Друга възможност, от която бизнесът ще може да се възползва реално от началото на следващата година, е т.нар. втори транш по инициативата JEREMIE, която се управлява от Европейския инвестиционен фонд. В рамките й компаниите ще могат да кандидатстват за отпускане на кредити с по-ниски лихви. По-ниската цена за финансирането се постига като средна стойност от лихвата от 0% по предоставени по JEREMIE средства и предложената от участващите в схемата банки пазарна лихва за останалата част. "Според предварителните данни вярваме, че ще постигнем лихви от порядъка на 4.2-4.5%", посочи Гератлиев.

За януари се предвижда и началото на дейността на новия механизъм по Програмата за развитието на селските райони, който ще работи чрез обезпечаване на отделните проекти чрез специален Гаранционен фонд през Българската банка за развитие (ББР). По този начин потенциалните бенефициенти ще могат да получат по-лесен достъп до финансиране, тъй като на практика 80% от риска по съответния проект ще се поема от фонда. Това ще означава, че партниращите по механизма банки, които ще отпускат финансиране на кандидатстващите фирми, ще могат да поставят по-ниски изисквания за самоучастие и обезпечение на заемите. Именно завишените и заради кризата изисквания на банките за отпускане на кредити, с които фирмите да съфинансират изпълнението на проектите си, са една от основните спънки пред усвояването на средствата по програмата. Капиталът на Гаранционния фонд за програмата е близо 240 млн. лв., чрез които ще могат да бъдат гарантирани заеми за 1.2-1.3 млрд. лв., поясни главният изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин. "Според данните, които имаме от колегите от Министерството на земеделието, към момента одобрените проекти са за около 1.6 млрд. лв.", посочи той. По думите му вече са подписани първите договори с банките, които ще партнират по схемата, така че се очаква тя реално да заработи през следващата година.

Поглед напред

През следващия програмен период ОП "Конкурентоспособност" трябва да е по-балансирана, каза още Гератлиев. По думите му трябва да се запазят и дори увеличат опции за грантове, но и да се наблегне повече на усвояване чрез различни инструменти на финансовия инженеринг. В момента последните представляват около 30% от цялата програма, уточни той. Гератлиев очерта какви могат да са основните оси за програмата през следващия период 2014 - 2020 г. Те отново са пет: технологично развитие и иновации, конкурентоспособност и продуктивност на предприятията, зелена и енергийноефективна икономика, системи за подкрепа на бизнеса, техническа помощ. Гератлиев напомни, че според оценката на Европейската комисия към момента България е държавата с най-ниска производителност на икономиката сред страните в ЕС и същевременно с най-висок енергиен интензитет. "Опитваме се да подготвим наистина инструмент, който да стартира още 2014 г., да отрази реалните нужди на бизнеса и да доведе до ускорение на икономиката", посочи той. По думите му в този смисъл 2013 г. е критична за това да се обсъдят с всички заинтересувани страни потребностите и новата архитектура на програмата.

От своя страна Асен Ягодин припомни позицията на Асоциацията на банките в България, на която е зам.-председател, че финансовите институции също трябва да бъдат въвлечени по-активно в процеса на усвояване на европейските фондове. "Банките имат нужния капацитет да участват в процеса на одобрение на проектите от самото начало", посочи той. По думите му по този начин ще може да се избегнат случаите, в които даден проект е одобрен от администрацията, но не може да получи банково финансиране поради една или друга причина и съответно на практика не може да бъде изпълнен. "От друга страна, ако трябва да остане сегашният модел на работа, тогава може би е подходящо да се приложат гаранционни схеми, които да покриват една голяма част от риска на банките по съответните мостови кредити", допълни Ягодин.

Проблеми за решаване

Осигуряването на достъп до мостово финансиране за изпълнението на проектите беше посочено като ключов момент и от председателя на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев. "От гледна точка на бизнеса в България е важно не толкова каква е цената на заемите – стига, разбира се, тя да е разумна – колкото това да има достъп до ресурс", посочи той. Ето защо според него инструментите за т.нар. финансов инженеринг, които ще се използват през следващия програмен период, трябва да са фокусирани не толкова върху възможностите за привличане на дългосрочни заеми и дялови инвестиции, колкото към възможностите за осигуряване на мостово финансиране за изпълнението на проектите. Колчев призова още за промени в изискванията за получаване на авансови плащания по проектите, което според него също би отпушило процеса на усвояване на средствата от ЕС. Според настоящата уредба, за да получат авансово плащане, компаниите трябва да предоставят като обезпечение банкова гаранция, което означава да блокират оперативния си ресурс за проект, плащането по който остава несигурно.

Друг очертан от бизнеса проблем са дългите административни срокове по отделните процедури, особено по отношение на финансирането на иновативни проекти. "Не можем да говорим за иновации, ако само оценката на проекта трае 1-1.5 година", посочи Невена Младенова, която е консултант по публично финансиране към Microsoft Bulgaria. По думите й един от основните проблеми, с които бизнесът се сблъсква в момента, е несигурността по отношение на сроковете на отделните етапи на процеса. Така на практика се оказва, че финансирането на проект по европейските програми често излиза по-скъпо, отколкото ако компанията сама си го финансира, изтъкна тя.

Според бизнеса фокусът трябва да е върху 

възможностите за мостово 

финансиране
.

В началото на януари 2013 г. се предвижда ревизиране на част от правилата, свързани с управлението на проекти по оперативна програма "Конкурентоспособност". Това би трябвало да допринесе за повишаването на усвояването на средствата по програмата. По-конкретно става въпрос за изискванията по отношение на избора на подизпълнители за отделни дейности в проектите, които в момента са тромави и свързани с огромно количество документооборот между администрацията и бизнеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Звучи добре.Намери ли се начин за олекотяване на процедурите,трябва да се действа незабавно.Малко невероятно звучи че идеята идва от администрацията,която по презумция е фен на сложните процедури.Въпроса е политически и е редно политиците да настояват за решаването му,както и повече идеи от неправителствения граждански сектор да бъдат взети впредвид.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Изведено пред скоби:

    "Гератлиев коментира, че това ще "отпуши" оперативната програма в двете приоритетни оси, в които към момента изпълнението е на на-ниски равнища – тази за развитието на икономика на знанието и иновационни дейности и тази за повишаване енергийната ефективност. Според представените от него данни разплатените към края на ноември средства по тези две оси са съответно 3.44% и 22.01% от бюджета на всяка от тях. "

    >>> Значи да повторим. От 2007 г. насам по оста за икономика на знанието и иновациите са разплатени 3,44% от и без това мизерния бюджет, сравнено с всички други програми.

    Още по-лошо ще ви стане, ако вникнем в детайлите. Има програма "Внедряване на иновации", която с почти нищо не се различава по всички други програми за технологично обновяване. Купуваш си от някое дистрибуторчИ една вносна машина за "иновативен продукт" (че може ли да е друг изобщо...) и програмата възстановява 50% от стойността. Тук схемите са добре продухани и споменатите 3,44% идват от плащанията по тази програма. За сметка на тези 2-3 програми, които наистина предвиждат научна дейност, назначаване на научен персонал и съвместна работа с ВУЗ. Там резултатът е НУЛА разплатени средства от 2007 насам и КОЛОСАЛНИ ЩЕТИ ЗА КАНДИДАТИТЕ. 6-та година подред прехвърляне от процедура в процедура, закриване на процедури днес за утре и откриване на други, процедури с взаимоизключващи се условия (което се разбира едва когато от 300 кандидати не бива одобрен нито един) и така вече 6 години подред. Въпрос на време е да дойдат и "добрите вести" от първите проекти, които по чудо тръгнаха някак си. Като се разбере, колко от разходите (не) са били признати и след колко време чакане е станало това, нищо чудно да настъпи паническо бягство по цялата фронтова линия, съпроводено с паническо захвърляне на цялото бойно снаряжение под формата на десетки изписани папки, стотици човекодни загубено време и разходи за десетки хиляди лева....

    Между другото, това е поредното събитие, на което да се жонглира с понятията "развой", "иновации" и "икономика на знанието", а монополното присъствие е от банкери, финансисти от гаранционни фондове, консултанти по усвояване и дистрибуторчИта на вносна техника. Къде са протестиращите млади учени, които вчера дигнаха пушилка до небето заради 300 хиляди лева, които някой взел в повече от "Научни изследвания"? А тук чакат 45 милиона евро при усвояемост 3,44% и няма даже кой да освирка лекторите. Ами като не идват да си ги искат, и тези последни 45 милиона евро ще заминат в посока на банките и вноситИлчИтата, не се съмнявайте в тази работа!!!

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    ПС. Сега се запитах, какво би било съвременното тъклование на думата "Мракобесник". Очевидно това няма да е човек, който гори ренесансови книги и праща на кладата заради научни твърдения. Днес мракобесникът е точно това, каквото са вече 3-ма икономически министри подред. Не стига че под знамето на повишената конкурентоспособност са предвидени някакви смешни трохи за истинска развойна дейност на местно ниво, но и вече 6-та година не успяват да изплатят нито стотинка ..Стиснати, стиснати, та чак копринен конец да не може да им мине през дупето...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK