Нови възможности

През 2013 г. предстои отварянето на още една схема за внедряване на иновации в МСП и в големи предприятия, чийто бюджет ще е от порядъка на 45 млн. евро. По нея компаниите ще могат да кандидатстват за финансиране в размер на между 100 хил.  лв. и 3 млн. лв.

В началото на следващата година трябва да започне и реалната дейност по изпълняваната съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие програма "Енергийна ефективност и зелена икономика". Разполагаемият ресурс по нея е 150 млн. евро от европейската програма с допълнително 150 млн. евро от банката. Въпреки сравнително облекчените процедури за кандидатстване към момента са подадени едва 18 проекта, от които е одобрен само един. "Все още нямаме нито един сключен договор по програмата, но вярвам, че през 2013 г. тя ще заработи", каза Гератлиев.

Друга възможност, от която бизнесът ще може да се възползва реално от началото на следващата година, е т.нар. втори транш по инициативата JEREMIE, която се управлява от Европейския инвестиционен фонд. В рамките й компаниите ще могат да кандидатстват за отпускане на кредити с по-ниски лихви. По-ниската цена за финансирането се постига като средна стойност от лихвата от 0% по предоставени по JEREMIE средства и предложената от участващите в схемата банки пазарна лихва за останалата част. "Според предварителните данни вярваме, че ще постигнем лихви от порядъка на 4.2-4.5%", посочи Гератлиев.

За януари се предвижда и началото на дейността на новия механизъм по Програмата за развитието на селските райони, който ще работи чрез обезпечаване на отделните проекти чрез специален Гаранционен фонд през Българската банка за развитие (ББР). По този начин потенциалните бенефициенти ще могат да получат по-лесен достъп до финансиране, тъй като на практика 80% от риска по съответния проект ще се поема от фонда. Това ще означава, че партниращите по механизма банки, които ще отпускат финансиране на кандидатстващите фирми, ще могат да поставят по-ниски изисквания за самоучастие и обезпечение на заемите. Именно завишените и заради кризата изисквания на банките за отпускане на кредити, с които фирмите да съфинансират изпълнението на проектите си, са една от основните спънки пред усвояването на средствата по програмата. Капиталът на Гаранционния фонд за програмата е близо 240 млн. лв., чрез които ще могат да бъдат гарантирани заеми за 1.2-1.3 млрд. лв., поясни главният изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин. "Според данните, които имаме от колегите от Министерството на земеделието, към момента одобрените проекти са за около 1.6 млрд. лв.", посочи той. По думите му вече са подписани първите договори с банките, които ще партнират по схемата, така че се очаква тя реално да заработи през следващата година.

Поглед напред

През следващия програмен период ОП "Конкурентоспособност" трябва да е по-балансирана, каза още Гератлиев. По думите му трябва да се запазят и дори увеличат опции за грантове, но и да се наблегне повече на усвояване чрез различни инструменти на финансовия инженеринг. В момента последните представляват около 30% от цялата програма, уточни той. Гератлиев очерта какви могат да са основните оси за програмата през следващия период 2014 - 2020 г. Те отново са пет: технологично развитие и иновации, конкурентоспособност и продуктивност на предприятията, зелена и енергийноефективна икономика, системи за подкрепа на бизнеса, техническа помощ. Гератлиев напомни, че според оценката на Европейската комисия към момента България е държавата с най-ниска производителност на икономиката сред страните в ЕС и същевременно с най-висок енергиен интензитет. "Опитваме се да подготвим наистина инструмент, който да стартира още 2014 г., да отрази реалните нужди на бизнеса и да доведе до ускорение на икономиката", посочи той. По думите му в този смисъл 2013 г. е критична за това да се обсъдят с всички заинтересувани страни потребностите и новата архитектура на програмата.

От своя страна Асен Ягодин припомни позицията на Асоциацията на банките в България, на която е зам.-председател, че финансовите институции също трябва да бъдат въвлечени по-активно в процеса на усвояване на европейските фондове. "Банките имат нужния капацитет да участват в процеса на одобрение на проектите от самото начало", посочи той. По думите му по този начин ще може да се избегнат случаите, в които даден проект е одобрен от администрацията, но не може да получи банково финансиране поради една или друга причина и съответно на практика не може да бъде изпълнен. "От друга страна, ако трябва да остане сегашният модел на работа, тогава може би е подходящо да се приложат гаранционни схеми, които да покриват една голяма част от риска на банките по съответните мостови кредити", допълни Ягодин.

Проблеми за решаване

Осигуряването на достъп до мостово финансиране за изпълнението на проектите беше посочено като ключов момент и от председателя на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев. "От гледна точка на бизнеса в България е важно не толкова каква е цената на заемите – стига, разбира се, тя да е разумна – колкото това да има достъп до ресурс", посочи той. Ето защо според него инструментите за т.нар. финансов инженеринг, които ще се използват през следващия програмен период, трябва да са фокусирани не толкова върху възможностите за привличане на дългосрочни заеми и дялови инвестиции, колкото към възможностите за осигуряване на мостово финансиране за изпълнението на проектите. Колчев призова още за промени в изискванията за получаване на авансови плащания по проектите, което според него също би отпушило процеса на усвояване на средствата от ЕС. Според настоящата уредба, за да получат авансово плащане, компаниите трябва да предоставят като обезпечение банкова гаранция, което означава да блокират оперативния си ресурс за проект, плащането по който остава несигурно.

Друг очертан от бизнеса проблем са дългите административни срокове по отделните процедури, особено по отношение на финансирането на иновативни проекти. "Не можем да говорим за иновации, ако само оценката на проекта трае 1-1.5 година", посочи Невена Младенова, която е консултант по публично финансиране към Microsoft Bulgaria. По думите й един от основните проблеми, с които бизнесът се сблъсква в момента, е несигурността по отношение на сроковете на отделните етапи на процеса. Така на практика се оказва, че финансирането на проект по европейските програми често излиза по-скъпо, отколкото ако компанията сама си го финансира, изтъкна тя.