Българските иновации се финансират основно отвън

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Средствата, които идват от чужбина, вече са основният източник за финансиране на нови разработки в България. Общо 44% от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност през 2011 г. са дошли от външни източници, което се дължи и на по-широкото навлизане на европейските фондове. Това е един от основните изводи в последния годишен доклад "Иновации.бг" на фондация "Приложни изследвания и комуникации". "Наблюдаваме тази тенденция от две години и тя вече е факт", каза ръководителят на групата, изготвила документа, Руслан Стефанов.

Петкратно

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

За една година парите от чужбина са нараснали петкратно - от 30 млн. лв. през 2009 г. до 155 млн. лв. през 2010 г., а през 2011 г. са се увеличили с още 13%, достигайки 189 млн. лв. Почти 90% от тези средства са били насочени към разработки на бизнеса и едва 11% са били инвестирани в държавния сектор и висшето образование. Това обяснява и водещата роля на частния сектор в усвояването на пари за иновации (над половината). "В същото време има заключване, затваряне на държавното финансиране в държавния сектор", посочи Стефанов. Данните показват, че делът на държавата като източник на средства за научноизследователска и развойна дейност е почти равен на дела й в изразходването им (виж графиката).

Благодарение на външните средства общите инвестиции в иновации в страната са отбелязали ръст, макар и незначителен. В същото време държавното финансиране за нови разработки се е понижило със 17% през 2010 г., а университетите са вложили с 23% по-малко пари. Най-сериозен е спадът при предприятията (-36%), което е пряк ефект от кризата. За предходните пет години обаче разходите на компаниите са скочили с 25.7%, в резултат на което към 2009 г. България се е превърнала в абсолютен рекордьор по ръст (4.4%) във второто издание на Innovation Union Scoreboard.

Без връзка



За последните десет години като цяло инвестициите в наука и иновации са скочили три пъти като сума, макар че ръстът им като дял от БВП е малък (0.15 процентни пункта). Все пак от началото на кризата разходите за разработки намаляват във всички сфери на науката с изключение на медицината и фармацията, където инвестициите се увеличават близо 11 пъти (виж графиката). Няма обаче връзка между държавните разходи за такива дейности и реалните нужди на пазара, показват данните.

Така например публични средства се отделят основно за селскостопанските, обществените и хуманитарните науки. В същото време при техническите науки публичното финансиране явно е неадекватно, след като бизнесът отделя почти два пъти повече от държавата. Според Огнян Траянов от експертния съвет по иновации към фонда иновациите зависят от образованието и проблемът не е само в университетите. "Големият проблем е, че липсва интерес сред младите хора към точните, инженерните науки, а именно това са професиите, които ще създадат много от иновациите", посочи той.

Двигатели на иновациите

Основните фактори, които движат създаването на нови разработки в България, са предлагането и външното търсене. В същото време ролята на търсенето вътре в страната е малка. Това показва иновационният индекс, който тази година фондацията изготвя за първи път. "Потребителското поведение е на имитатори, не на иноватори", коментира Стефанов. За т.нар. имитатори най-голямо значение при избора на продукт имат цената, промоционалните пакети и препоръките от познати, а едва на последно място е желанието им да разполагат с най-новите продукти. Като цяло по-големи почитатели на новостите са младите, образованите и хората с престижна професия.

Светлина в тунела

В сферата на иновациите в България се наблюдават няколко положителни тенденции, отчитат авторите на доклада. Първата е появата на български мултинационални компании. Такива например са "Уолтопия" и "Хаос груп", които получиха наградата на фондацията за иновативно предприятие на 2012 г. "Уолтопия" държи 60% от глобалния пазар на изкуствени стени за катерене и има представителства в 23 страни. През 2011 г. софтуерната "Хаос груп" пък купи американската ASGVIS и откри офис в САЩ, а през тази година отвори представителства и в Япония и Корея.

В същото време чуждестранните мултинационални компании се установяват в България и изнасят своите научноизследователски и развойни дейности тук. Частният сектор работи все по-добре и ефективно, като с една трета от персонала извършва 15% повече разработки от тези в държавния сектор и университетите. Като плюсове на средата се оценяват и доброто покритие с широколентов интернет, както и силната гражданска активност през интернет.

Въпреки това според авторите на доклада България все още е много далеч от постигането на технологична конкурентоспособност. В близко бъдеще страната ще продължи да разчита предимно на ниските разходи и ниските цени.

Фокус: Технологии и комуникации Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) остават безспорен лидер по потенциал за растеж в бъдеще, смятат авторите на "Иновации.бг". Нещо повече, анализът показва, че местните фирми имат по-голям принос за развитието на сектор, отколкото международните. Добавената стойност на зает в ИКТ през 2010 г. е била почти три пъти над средната за страната. През последните години се наблюдава постоянно увеличение на износа, като през 2011 г. за първи път продажбите на стоки и услуги в чужбина са надхвърлили 2 млрд. евро. Тъй като пред тези фирми не стоят предизвикателства като съществени капиталови разходи, задлъжнялост, строги екологични изисквания или слабо търсене, прогнозите са, че ръстът ще продължи и през 2013 г. В сектора се очертават няколко любопитни тенденции. На първо място това е наличието на голям брой малки и микрофирми, които активно се занимават с научноизследователска и развойна дейност с европейско финансиране. Освен това в страната вече има създаден устойчив и уголемяващ се клъстър от чужди фирми, които трайно са изнесли развойната си дейност в България. Появяват се вече и специализирани хъбове, които предоставят високотехнологични услуги на други компании. Голяма част от местните офиси на телекомуникационните компании имат развойни звена, което води до увеличаване на износа на бизнес услуги. Статистическите данни за сектора обаче като цяло са непълни и ненадеждни, посочват авторите на доклада. По експертни консервативни оценки на фондация "Приложни изследвания и комуникации" персоналът, зает с научно-развойна дейност в ИКТ сектора, е поне пет пъти повече от официално отчетения. Разходите за иновации пък са два до четири пъти по-високи.