Тежка индустрия: Година на смесени очаквания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тежка индустрия: Година на смесени очаквания

Добрата новина е планираното увеличение при производството на руди, още повече че този подсектор има най-голям дял като стойност на продукцията в добивната индустрия

Тежка индустрия: Година на смесени очаквания

Производството на руди остава стабилно, но металургията е ограничена от скъпата електроенергия

11138 прочитания

Добрата новина е планираното увеличение при производството на руди, още повече че този подсектор има най-голям дял като стойност на продукцията в добивната индустрия

© Николай Дойчинов


След плахите надежди за възстановяване през 2011 г. и в началото на 2012 г. стана ясно, че все още е рано за оптимизъм. Предприятията в тежката индустрия като цяло очакват търсенето да остане свито. На местна почва основният проблем е високата цена на електроенергията, а предстоящите парламентарни избори създават притеснения за забавяне на някои административни процедури.

Въпреки това през тази година предприятията в добивната и металургичната индустрия, които осигуряват около 15% от брутния вътрешен продукт, ще продължат да инвестират, не на последно място и за да повишат ефективността и конкурентоспособността си. Предстои да бъдат разработени и нови проекти, които ще увеличат производството поне в някои подбраншове. Като цяло обаче не може да се определи обща тенденция, а доколко успешен ще е бизнесът на отделните компании ще зависи до голяма степен от специфичните им производства и пазари.

Пъстра картина при добива

През миналата година в минерално-суровинната индустрия се очертаха няколко тенденции, които се очаква да се запазят и през тази - ръст при производството на метални руди и доста пъстра картина при кариерния добив, който ще зависи основно от прогнозите за развитие на свързаните индустрии и проекти. Така при инертните материали увеличението е свързано главно с производството на трошен камък за изграждане на пътища, но и там според представители на бранша това важи само за големите строителни компании, които печелят повечето обществени поръчки и имат собствени кариери.

Повишение евентуално може да има при скалнооблицовъчните материали, след като през миналата година бяха разгледани и одобрени голяма част от висящите отпреди заявки за концесии. Наскоро от един от най-големите производители на декоративен камък - "Марин Батуров", коментираха, че разчитат да пробият на пазара във Великобритания, което ще се отрази на производството им.

При индустриалните материали от бранша прогнозират лек ръст (от порядъка на 5-10%) заради увеличеното производство в стъкларския и керамичния сектор, което от своя страна е свързано с очакваното поевтиняване на природния газ. Производителите на варовик за пречиствателните станции на тецовете обаче са настроени за спад, тъй като поскъпването на тока доведе до намаляване на търсенето и производството на електроенергия. Това беше и причината за по-ниския добив на въглища през миналата година, въпреки че за 2013 г. от най-големия производител - "Мини Марица-изток", предвиждат увеличаване на количествата.

Двуцифрен ръст

Добрата новина е планираното увеличение при производството на руди, още повече че този подсектор има най-голям дял като стойност на продукцията в добивната индустрия. В България се произвеждат основно медни, златни и оловно-цинкови руди. Голяма част от концентратите се преработват в страната, с което се захранват със суровина металургичните предприятия КЦМ и "Аурубис България", а друга част се изнася.

Двуцифрен ръст може да се очаква при добива на оловно-цинкови руди, където през миналата година голяма част от находищата се концентрираха във фирми на "Минстрой холдинг" и партньора му КЦМ. Това стана след сделката за "ГОРУБСО - Мадан", което стана собственост на общото им дружество "Върба - Батанци". С това компаниите получиха достъп и до находището "Върба - Батанци", за което взеха концесия в края на 2011 г., но чиито активи бяха част от "ГОРУБСО - Мадан". Отделно от това холдингът е собственик на друго ключово предприятие в оловно-цинковия добив - "ГОРУБСО - Златоград", а в групата на КЦМ влиза "ГОРУБСО - Лъки".

След като в Мадан нормалното производство беше възстановено, добивът и преработката на руда се увеличиха с 30-40% и месечното производство достигна 1100 - 1300 тона концентрат. Плановете за тази година са да има още толкова ръст. "Целта ни е да вдигнем производството до 2000 тона месечно. Вече сме доставили необходимата техника", каза собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов. През 2013 г. в дружеството ще бъдат инвестирани 3 млн. лв. Още толкова са планираните средства за "Върба - Батанци", където същинското производство се очаква да започне през май-юни. Там намеренията са да се добиват 1000 - 1200 тона концентрат месечно.

Отделно от това предстои и разширение на концесионните площи в Златоград, където добивът също ще нарасне. "Имаме ясна програма за 2013, 2014 и дори 2015 г. за инвестиции в рудодобива. Ще осигурим нови работни места, ще имаме ръст всяка година с 20-30%", посочи Вълканов.

Успешен край и нови разработки

По-голямо ще бъде производството и в златодобивното дружество "Челопеч майнинг". През есента на миналата година дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals приключи двугодишен проект за разширение и модернизация на стойност над 150 млн. долара, който ще увеличи добива и преработката на руда от 900 хил. тона до 2 млн. тона годишно. "Вече постигнахме необходимото месечно производство, което да доведе до годишно производство на 2 млн. тона руда и предвиждаме да запазим това равнище до края на живота на рудника", каза изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Николай Христов. Той добави, че това е свързано с множество други дейности, които съпътстват чистия добив. През тази година предстои да бъдат усвоени въведените нови технологии и да се направи оптимизация на производството, тъй като компанията все още не е постигнала заложените в проекта разходи на тон продукция. "До голяма степен това е свързано с изваждане от експлоатация на старото производство и усвояването на новите производствени мощности. Но това няма да е достатъчно, ще трябва да направим цялостен оглед и оценка на процесите и да постигнем по-съществена ефективност", уточни Христов.

Друга ключова задача на компанията тази година ще бъде т.нар. пиритен проект, по който ще има предимно научно-развойна работа. Той цели да се оползотворят благородните метали, които са свързани с пирита и на практика в момента се изхвърлят. Изчисленията показват, че така ще може да се извличат 95% от златото и 50% от среброто. Проектът ще бъде изпълнен на два етапа. Първият включва самото производство на пиритен концентрат - около 400 хил. тона годишно, който първоначално ще се реализира на пазара. Наскоро канадската компания сключи договор с китайската Xiangguang Copper за доставка на до 200 хил. тона годишно между 2014 и 2016 г. с опция за 50 хил. тона още през 2013 г., което обаче ще зависи от възможностите за производство в Челопеч. В по-дългосрочна перспектива предприятието планира да разработи технология за преработка на концентрата. "На този етап плановете ни не включват производство на метал, но целта ни е да "отключим" сдържащия се в концентрата полезен компонент, така че да можем да направим икономически изгоден и екологосъобразен процес, с който да добиваме това злато", обясни Христов.

Две от най-големите компании в минната индустрия - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", не се ангажираха с прогноза за тази година. От "Елаците мед" само посочиха, че очакванията им са положителни и че ще се запази темпът на инвестиции от 2012 г.

Обръщане на тенденцията

Заради поскъпването на електроенергията от средата на миналата година търсенето падна, което доведе и до понижено производство на лигнитни въглища в "Мини Марица-изток". Компанията осигурява 90% от въглищата в страната и захранва тецовете в Маришкия басейн. Така добивът към края на годината се очакваше да бъде 30.8 млн. тона вместо планираните 32.6 млн. тона. За тази година обаче от дружеството предвиждат да произведат 32.7 млн. тона на база постъпилите заявки от консуматорите за необходимите им количества. "Тенденцията се запазва и за следващите три години", казаха оттам. Както и през миналата година, инвестициите през 2013 г. ще бъдат насочени главно към рехабилитация и модернизация на минното оборудване. До края на 2014 г. компанията трябва да приключи проекта си за енергийна ефективност, който се финансира със средства от фонд "Козлодуй" и който ще доведе до значително намаляване на енергоемкостта на машините.

Запазване на нивото

Поскъпването на електроенергията и кризата на европейските пазари са основните причини за умерените очаквания в металургичния сектор. След като през 2009 г. производството на метали рязко спадна, през следващите две години беше отчетен лек растеж, макар че нивата отпреди кризата не бяха достигнати. През 2012 г. обаче, особено през второто полугодие, общото производство отново се понижи. Това се дължеше основно на стоманодобива, докато цветната металургия запази нивото си. Прогнозите за тази година не са много по-оптимистични. "През 2013 г. очакваме да запазим нивата от 2012 г., но не бихме могли да разчитаме на растеж", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова.

По-тежка е ситуацията в черната металургия, където работят две основни предприятия - стоманодобивното "Стомана индъстри" и "Промет стийл", което използва заготовки. При тях основният удар идва от слабата икономика в ЕС, където са основните им пазари. За разлика от цветните метали черните трудно могат да се продават на по-далечни разстояния, тъй като стойността им е по-ниска и делът на транспортните разходи е значително по-голям. "Разликата в цената е до десет пъти в полза на цветната металургия", посочи Паунова. Всичко това прави износа надалеч нерентабилен.

По-цветно

Малко по-добри са очакванията за цветната металургия, не на последно място и защото по-високата стойност на продукцията позволява тя да се изнася на големи разстояния и има Лондонска метална борса, където се търгува. Всъщност в добивната металургия, която преработва концентрати, останаха само две предприятия - медодобивното "Аурубис България" и пловдивският производител на цинк и олово КЦМ, след като още в края на 2011 г. ОЦК - Кърджали, окончателно спря работа.

"Очакваме приходите ни да останат на същото високо ниво и имаме положителни очаквания за печалбата през 2013 г.", коментира изпълнителният директор на "Аурубис България" Никола Треан. "През 2013 г. ще има ръст на потреблението на цинк и олово около 1.5-2%", прогнозира председателят на надзорния съвет на КЦМ Никола Добрев. По думите му обаче търсенето ще е неравномерно по региони, като на Изток ще има дефицит, докато в Западна Европа и САЩ се очаква известен излишък. Като перспективни пазари той посочи Южна Америка, както и Турция и "пазара зад Турция".

И с инвестиции

През тази година компанията ще приключи най-мащабния си проект за последните 50 години. Той включва модернизация на цинковото производство и изграждане на изцяло ново оловно, а стойността му е 190 млн. лв. "Това е уникална технология, в бъдеще всички оловни заводи ще работят по нея", каза новият главен изпълнителен директор Румен Цонев, който от началото на тази година пое поста от Николай Добрев. Досега са приключили 65% от работите.

От шуменския производител на алуминиеви продукти "Алкомет" отчитат като успешна изминалата година и планират няколко нови проекта през тази. "Продукцията ни се увеличи от 50 хил. тона до 54-55 хил. тона, очакваме ръст на приходите и по всичко личи, че ще бъдем на печалба за 2012 г.", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. След като приключи успешно инвестиция за 15 млн. евро в нови мощности в леярния и валцовия цех, през следващите две-три години компанията планира да увеличи капацитета и на пресовото производство с 20%. "Целта е да поемем изделия, които досега не можехме да правим, да разнообразим продуктите си и да правим неща, за които има пазар", обясни Динев. Друг проект за 8 млн. лв., половината от които ще бъдат осигурени по оперативна програма "Конкурентоспособност", ще бъде насочен към зелената индустрия. Това включва монтирането на пещи на газ и въвеждането на специални енергоспестяващи технологии за тези, които работят на ток, така че една и съща продукция да може да се прави с по-малко електроенергия.

Продължава и работата по проекта на завода в Пирдоп - "Аурубис България 2014", който трябва да увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20% и да повиши улавянето на отделяните газове почти до 100%. Програмата е на стойност 44.2 млн. евро, а изпълнението й започна в средата на 2011 г. Потенциален риск обаче представляват атаките от псевдоеколози, които зачестиха през последната година. Според представители на тежката индустрия тези организации целят да осребрят подкрепата си по време на изборите. "Имаме известно притеснение предвид предстоящите избори, които вече се превръщат в трудност за нас заради жалбите, адресирани към наши инвестиционни проекти", посочи Никола Треан.

Енергиен ефект

Най-големият проблем обаче остава цената на електроенергията. "В металургията почти 100% от себестойността на продукцията се определя от два фактора - суровини и енергия", обясни Антон Петров, председател на БАМИ и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и "Стийлмет". Въпросът обаче не е само в цената, а и в начина на преразпределяне на зелената енергия, който според компаниите в сектора ще ги направи неконкурентни на пазара. От БАМИ вече са предложили въвеждането на компенсаторни механизми, каквито има в Австрия и Германия и са одобрени от Брюксел.

Поевтиняването на природния газ от началото на тази година при всички положения ще се отрази положително на металургията, особено на черната и при цветните прокати, където цената на горивото играе по-голяма роля. От сектора обаче не скриха разочарованието си, че първоначално обявеното намаление с над 20% в крайна сметка се оказа под 10%. "Ако топлофикациите не си плащат консумацията и "Булгаргаз" има проблем да си събере парите, това в никакъв случай не трябва да става за сметка на по-висока цена за индустрията", посочи Антон Петров. Според Политими Паунова евентуално допълнително поевтиняване на газа може да се очаква през второто тримесечие, тъй като цената му се определя от алтернативните течни горива, чиито цени падат през зимата. "Има благоприятни условия за това, да видим дали ще се случи", каза тя.

Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим":

Никой не купува торове в момента

Ситуацията в производството на торове е много тежка в международен план. В ключови потребители като Индия и Латинска Америка кризата се задълбочава и търсенето рязко намалява. През миналата година индийският пазар се е свил с около 6 млн. тона, а това рефлектира върху производството в световен мащаб. Това, което се предполага, че допълнително ще намали търсенето на торове, е забавянето на икономиките, включително в Китай, което ще ограничи обема на пазарите. Европейският съюз също се въздържа да купува, цените на торовете вървят стремглаво надолу, като тук измененията са драстични.

Другият момент, който силно влияе, е външнополитическият. Доставяме фосфати като суровина основно от Сирия, където бяха най-евтини, но с въвеждането на ембарго тази възможност изчезна. Всички други дестинации са по-далечни и по-високи като цени. Например разликата между сирийските фосфати и руските, които са най-близо до нас, е около 6 пъти. При тези обеми фосфати, които ние ползваме - месечно 50-60 хил. тона, това е много. От друга страна, затварянето на такива големи пазари, на които доставяхме торове, като Иран, пак поради ембаргото, също намалява реализацията. Иран беше огромен пазар на торове. Освен това ценово беше добре сложен, понасяше относително високи цени, а и имаха много добри впечатления от нашите продукти и обикновено печелехме доста търгове за доставки там.

След плахите надежди за възстановяване през 2011 г. и в началото на 2012 г. стана ясно, че все още е рано за оптимизъм. Предприятията в тежката индустрия като цяло очакват търсенето да остане свито. На местна почва основният проблем е високата цена на електроенергията, а предстоящите парламентарни избори създават притеснения за забавяне на някои административни процедури.

Въпреки това през тази година предприятията в добивната и металургичната индустрия, които осигуряват около 15% от брутния вътрешен продукт, ще продължат да инвестират, не на последно място и за да повишат ефективността и конкурентоспособността си. Предстои да бъдат разработени и нови проекти, които ще увеличат производството поне в някои подбраншове. Като цяло обаче не може да се определи обща тенденция, а доколко успешен ще е бизнесът на отделните компании ще зависи до голяма степен от специфичните им производства и пазари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    sparti avatar :-|
    sparti

    С нетърпение чакам материал за новите златни находища в Трън и Ракитово :)

  • 2
    mitko11 avatar :-|
    mitko11

    Добивната промишленост криво - ляво. А обработващата? Машиностроене, енергетика, електропромишленост, тежка химия, корабостроене...?

  • 3
    elviejo avatar :-|
    elviejo

    [quote#1:"sparti"]С нетърпение чакам материал за новите златни находища в Трън и Ракитово :) [/quote] Най-много и тях да ги продадат или подарят, ако им дадат добри пари ... за в джоба.

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#2] от "mitko11":

    Е ,сега - ма има време - при третия мандат!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.