С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
65 4 яну 2013, 12:47, 29100 прочитания

Гледане на кафе

Потребителите пият италианско в заведенията, а у дома е заредено с "Нова Бразилия"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Под чадъра на Lavazza

За 35 секунди от еспресо машината трябва да изтичат 25 - 30 милилитра кафе. Ако е смляно ситно, машината ще прегаря, а ако е по-едро – кафето няма да има каймак. Неспазването на тази рецепта и лошото кафе е удар по марката и може да е повод представителят на пазарния лидер – Sofstok, да прекрати договора си със заведението за снабдяване с най-популярния бранд в ХоРеКа канала (хотели, ресторанти, кафенета) – Lavazza. Компанията доставя кафе от марките за около 7000 професионални еспресо машини в обекти в цялата страна. На практика в почти всички заведения, ресторанти и барове от по-висока категория се сервира точно това кафе и пазарният му дял е около 80%, коментира Борислав Петров, мениджър "ХоРеКа" в Sofstok. За да продава кафето обаче заведението трябва да изпълнява няколко изисквания - определено потребление като килограми кафе, еднакво качество на приготвяната напитка, задължително и последващо периодично обучение на персонала в трейнинг центъра на фирмата.

"До момента в трейнинг центъра ни са обучени около 20 хил. бариста освен за приготвянето на кафе и за специалитетите – лате, макиато", коментира Петров.


Пазарът извън дома обаче е изключително труден за компаниите производители и вносители. И докато във високия ценови сегмент, в който са многозвездните хотели, ресторанти, барове и заведения, лидерът е ясен и конкуренцията като цяло е между марките Lavazza, Spetema, Illy, Davidoff, Kimbo, Bianchi и десетки създадени в България марки, то в повечето хотели сутрешното шварц кафе на шведската маса, което трябва да постигне ниска себестойност, също е произведено в България. "Пазарът е сложен и ако искаш да участваш, трябва поне веднъж месечно да пиеш кафе със собственика на заведението", коментира Пламен Юруков.

Проблемът е, че ясна статистика за продажбите на този пазар липсват, част от покупките в заведенията продължават да са в сивия сектор, където доскоро бяха и тези от вендинг автоматите. Голям проблем е сравнително ниската лоялност на собствениците на заведения и настояването да получат пари на ръка, за да работят с определена марка кафе. Като цяло в по-малките заведения изискванията на собствениците са по-големи от възможностите им да продават. Част от фирмите вносители и производители решават, че вместо да инвестират в реклама, ще популяризират марката си с чадъри, маси, чаши, облекла за персонала, брандиране на заведението или пари на ръка за собственика.

"В един момент обаче той вижда, че не може да си изпълни плана за покупка на определените количества кафе и че ще работи с друга марка буквално от утре, защото е по-евтина, и започва да извива ръцете на досегашния си партньор. Искането на пари на ръка, за да се работи с определена марка, и големият сив сектор, в който няма яснота колко се продава, дали се слага необходимото количество кафе и това, че част от собствениците не държат особено на името на заведението си, са причините, поради които големите чуждестранни компании не са особено активни на този пазар", коментира техен представител.



В същото време при кафето себестойността е изключително важна за заведението. Има случаи, в които барманите плащат "сгрешените" кафета, без каймак например. В случая с най-популярния бранд от професионалните серии на Lavazza става въпрос за себестойност от 22-24 стотинки на чаша, като останалите марки се стремят да не надвишават това число.

Спадът на изпитите навън кафета е резултат на цялостното свиване на покупателната способност по време на кризата. "Голяма част от малките заведения фалираха. Като цяло хората предпочитат да си направят кафе у дома, където то ще им струва средно 10-15 стотинки, отколкото да си купят продукта навън и да платят за него 80 стотинки или един лев. Или поне не могат да си го позволяват всеки ден като преди", отбелязва Пламен Юруков. Той допълва, че като цяло потреблението е спаднало и ако преди е имало заведения, които са поръчвали по 20 - 25 кг кафе на месец, сега повечето от тях са паднали под 10 кг. Според него ефект има и увеличението на цената на кафето на световните пазари.

"Ако приемем, че средното увеличение на цената е около 2 лв. на килограм през последните години, а от един килограм се приготят 142 кафета, то не влияе на цената на крайния продукт. Най-сериозният фактор, който повлия върху пазара, е забраната за тютюнопушенето. Само през студените месеци на миналата година – ноември и декември, поръчките на кафе от заведенията намаляха с 25 - 30% в сравнение със същия период на 2011", коментира Борислав Петров.

По-малко кафе с късметчета

Минимум половин час е времетраенето за пиене на едно кафе в заведение в България, изчисляват производителите. "Българинът не обича напитката му да е къса, да е една-две гълтки и да я пие на крак, както в Италия. Традицията е кафето да не се възприема като бърз и внезапен прилив на енергия, а като социален лубрикант – то дава възможност хората да споделят дълго, да водят дълъг, задушевен разговор около напитката", коментира Ивайло Найденов. И културата на пиене на кафе предполага развитието на цяла индустрия на щастливото усещане около напитката.

Първата от тях е хартиеното късметче, поднесено с кафето. Въпреки че късметчето беше патент на Lavazza, то стана толкова популярно, че клиентите се сърдят, ако нямат листче, на което им се падат любов, пари или крилата фраза. Преди години хартиените листчета били безплатни и всеки собственик на заведение взимал два килограма кафе и пет пакета късметчета. Сега "допълнителното" щастие се плаща отделно (макар и символично). Отделно от задължителните късметчета ресторанти и барове поръчват бисквитки, шоколадови бонбони или бадеми в шоколад като допълнение. Всеки един от тези аксесоари обаче струва над 10 стотинки на едро и само по-луксозните заведения могат да си ги позволят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Главболгарстрой" отвори представителен офис в Брюксел "Главболгарстрой" отвори представителен офис в Брюксел

Инициативата ще осигури на компанията достъп до идеи, модерни подходи и технологии в строителната индустрия

8 дек 2019, 689 прочитания

Маратонът: месеци тичане в EXCEL Маратонът: месеци тичане в EXCEL

По-лесно е да пробягаш 42 километра, отколкото да организираш голямо спортно събитие

7 дек 2019, 942 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Изключителните бизнеси

Няколко световни класации показват кои фирми и как успяват да растат и през трудни години

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10