Maлка част от мандрите са поискали да произвеждат имитиращи продукти

Близо 30 преработватели на млечни продукти, или малко над 12% от всички мандри в страната, са пожелали да произвеждат изцяло продукция от растителни заместители вместо от мляко, сочат актуалните данни на агенцията по храните.

Промени в наредба на земеделското министерство, влезли в сила от началото на годината, ограничиха възможността компаниите да произвеждат едновременно продукти и от мляко, и от заместители и те трябваше да заявят по кой от двата начина ще работят занапред.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Този избор обаче, както и броят на фирмите, които са го направили, не е окончателен, тъй като мандрите ще имат право два пъти годишно да променят лиценза си.

Производство със заместители

Спорната наредба на земеделското министерство, която сериозно ограничи производството на продукти от мляко и от растителни заместители на територията на една и съща мандра, бе приета миналата година и текстовете, които предизвикаха недоволството на бранша и в момента се оспорват в съда, влязоха в сила от 1 януари. До тази дата фирмите трябваше да обявят какъв тип ще бъде производството  им занапред. В момента в страната има над 240 мандри, като около 70 от тях имаха смесено производство - на продукти и от мляко, и от заместители, преди наредбата да влезе в сила. В новия регистър сега 29 фирми са поискали да преминат само на производство от заместители, съобщиха от агенцията по храните.



В бъдеще обаче този брой може да се променя. Новата наредба дава възможност на фирмите, произвеждащи продукти изцяло от мляко, да изпълняват и поръчки за такива със заместители. За целта те трябва да подадат заявление до агенцията по храните, която пък да им направи проверка на място. Подобно искане обаче може да бъде отправяно веднъж на шест месеца, което на практика означава, че всяка фирма може да произвежда партиди със заместители два пъти годишно.

Битката е в съда

Идеята за разделение на производството се появи през пролетта на миналата година, като първоначално беше предложена цялостна забрана за производство в едно предприятие на продукти от мляко и от палмово масло. Този текст бе мотивиран със защита на потребителите, тъй като се случвало на етикета да пише едни съставки, а съдържанието да е друго. От сектора обаче контрираха, че и в момента са предвидени санкции за заблуждаваща информация върху опаковките и не е необходимо въвеждането на забрана.

Така се стигна до идеята агенцията по храните предварително да проверява предприятията, които искат да произведат продукти със заместители, като срокът за промяната в правилата първоначално бе до октомври миналата година. Впоследствие той бе удължен, за да се приспособят фирмите и след забележки от други държави - членки на ЕС. В момента млекопреработватели обжалват в съда новите изисквания.

80 хиляди ферми още не са покрили евроизискванията Година преди крайния срок огромна част от българските млекопроизводители все още не са покрили отлаганите на няколко пъти европейски изисквания за хигиена, сочат наблюденията на агенцията по храните. В момента новите правила не са внедрени в 80 хил. ферми, в които се отглеждат над 200 хил. животни. По официални данни в страната има малко над 420 хил. животни. Срокът за покриването на евроизискванията изтича през декември. След него всички, които не ги покриват, трябва да затворят. По наблюдение на агенцията по храните проблемите с правилата са предимно при най-малките ферми с по 2-3 животни, които обаче продават от млякото си на мандрите. Срокът за въвеждането на евроизискванията за хигиена беше удължаван три пъти след протести на животновъди. През последните две години бяха насочени и евросубсидии към сектора.