Близо 30 преработватели на млечни продукти, или малко над 12% от всички мандри в страната, са пожелали да произвеждат изцяло продукция от растителни заместители вместо от мляко, сочат актуалните данни на агенцията по храните.
Промени в наредба на земеделското министерство, влезли в сила от началото на годината, ограничиха възможността компаниите да произвеждат едновременно продукти и от мляко, и от заместители и те трябваше да заявят по кой от двата начина ще работят занапред.
Този избор обаче, както и броят на фирмите, които са го направили, не е окончателен, тъй като мандрите ще имат право два пъти годишно да променят лиценза си.
Производство със заместители
Спорната наредба на земеделското министерство, която сериозно ограничи производството на продукти от мляко и от растителни заместители на територията на една и съща мандра, бе приета миналата година и текстовете, които предизвикаха недоволството на бранша и в момента се оспорват в съда, влязоха в сила от 1 януари. До тази дата фирмите трябваше да обявят какъв тип ще бъде производството им занапред. В момента в страната има над 240 мандри, като около 70 от тях имаха смесено производство - на продукти и от мляко, и от заместители, преди наредбата да влезе в сила. В новия регистър сега 29 фирми са поискали да преминат само на производство от заместители, съобщиха от агенцията по храните.
В бъдеще обаче този брой може да се променя. Новата наредба дава възможност на фирмите, произвеждащи продукти изцяло от мляко, да изпълняват и поръчки за такива със заместители. За целта те трябва да подадат заявление до агенцията по храните, която пък да им направи проверка на място. Подобно искане обаче може да бъде отправяно веднъж на шест месеца, което на практика означава, че всяка фирма може да произвежда партиди със заместители два пъти годишно.
Битката е в съда
Идеята за разделение на производството се появи през пролетта на миналата година, като първоначално беше предложена цялостна забрана за производство в едно предприятие на продукти от мляко и от палмово масло. Този текст бе мотивиран със защита на потребителите, тъй като се случвало на етикета да пише едни съставки, а съдържанието да е друго. От сектора обаче контрираха, че и в момента са предвидени санкции за заблуждаваща информация върху опаковките и не е необходимо въвеждането на забрана.
Така се стигна до идеята агенцията по храните предварително да проверява предприятията, които искат да произведат продукти със заместители, като срокът за промяната в правилата първоначално бе до октомври миналата година. Впоследствие той бе удължен, за да се приспособят фирмите и след забележки от други държави - членки на ЕС. В момента млекопреработватели обжалват в съда новите изисквания.
80 хиляди ферми още не са покрили евроизискванията
Година преди крайния срок огромна част от българските млекопроизводители все още не са покрили отлаганите на няколко пъти европейски изисквания за хигиена, сочат наблюденията на агенцията по храните. В момента новите правила не са внедрени в 80 хил. ферми, в които се отглеждат над 200 хил. животни. По официални данни в страната има малко над 420 хил. животни. Срокът за покриването на евроизискванията изтича през декември. След него всички, които не ги покриват, трябва да затворят. По наблюдение на агенцията по храните проблемите с правилата са предимно при най-малките ферми с по 2-3 животни, които обаче продават от млякото си на мандрите.Срокът за въвеждането на евроизискванията за хигиена беше удължаван три пъти след протести на животновъди. През последните две години бяха насочени и евросубсидии към сектора.
Близо 30 преработватели на млечни продукти, или малко над 12% от всички мандри в страната, са пожелали да произвеждат изцяло продукция от растителни заместители вместо от мляко, сочат актуалните данни на агенцията по храните.
Промени в наредба на земеделското министерство, влезли в сила от началото на годината, ограничиха възможността компаниите да произвеждат едновременно продукти и от мляко, и от заместители и те трябваше да заявят по кой от двата начина ще работят занапред.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
8 коментара
Мандрите няма за какво да протестират, особено ако си произвеждат това, за което са предназначени (сирене се прави от мляко). Ама явно сега им бръкнаха в г**а с новите правила и няма да могат да заблуждават клиентите и да си продават растителните боклуци на тройни цени като за истинско сирене...
или просто пак ще ни заблуждават, разчитайки, че ще бъдат предварително предупредени от вътрешен човек, ако ги чака посещение - проверка в мандрата...а рискът, че ще има растителни боклуци в "сиренето "им е минимален, защото нииито институциите ще ходят да тестват по лаборатории постоянно тоочно техните партиди, нииито крайните клиентчета ще се занимават да дават по лаборатории еди кое си сирене, че не им било по вкуса примерно:(((
[quote#2:"paradoxgirl"]нииито институциите ще ходят да тестват по лаборатории постоянно тоочно техните партиди[/quote]
Много е просто-депозира се проба от всяка партида.
А кои са тези близо 30 фирми?
Държавна тайна ли е тази информация?
Вчера бяха 40%, днес 12. Моля утре- последно колко?:)
Държавата е виновна,а не производителите.Защото разрешава вноса на заместители.Трябва,ако се произвежда сирене да бъде истинско бългасрско сирене,а не сирене от боклуци.Ако е кашкавал да е кашкавал,какви са тези имитации???
И е време да започнат проверките от големите фирми ,а не да проверяват малките мандри само.....
Истината е че държавата НЕ ИСКА да реши проблема. Това което иска е да повдигне едни наши (червени,комуноидни "фирми") и да натисне все по-малко оставащите нормални, нетолерирани предприемачи! Това е открай време (23г) и е във всички браншове, не само в млекопреработката... Комуноидът, обаче е тъп, мързелив, лаком и ограничен, късоглед и неграмотен, така, че САМО ЛОШИ ВРЕМЕНА очакват бизнеса в Бг!.....
След като близо половината животни ще отпаднат от листата с доставчици на мандрите, а броят им е толкова малък, от къде ще взимат суровина тези, които залагат на натуралното производство? Вярно е, че няколко пъти се отлага отпадането от пазара на фермите от втора и трета категория. Вярно е също така, че преобладаващите малки стопанства с до 10 животни не може да изгради изискуемата база. Това е огромно капиталовложение за малките им приходи. Не виждам как могат да се кредитират такива подобрения, нито, как могат да се изплатят!