Нов играч със стар стил
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нов играч със стар стил

Красен Кюркчиев: "Ние сме бизнесмени. Има ниша, има търсене и ние се насочваме към нея"

Нов играч със стар стил

"Фикосота синтез" влезе шумно и в категорията на продуктите със заместители на мляко

Мара Георгиева
27569 прочитания

Красен Кюркчиев: "Ние сме бизнесмени. Има ниша, има търсене и ние се насочваме към нея"

© Цветелина Белутова


Какво е общото между брандовете "Тертер", "Булгарея" и "Булка чеиз"? Правилният отговор е: техният собственик - "Фикосота синтез".

И още – трите продукта се произвеждат по поръчка и под контрола на "Фикосота синтез" в мандри, които не са собственост на компанията ("Тертер" и "Булгарея" в Копривщица , а "Булка" – в Бяла черква, Търновско).

"Фикосота синтез" навлезе в млечния бранш през пролетта на 2011 след многогодишно успешно присъствие и лидерство в други категории бързооборотни стоки. След анализ на пазара корпорацията се прецели във високия ценови сегмент при млечните продукти и през април 2011 г. направи промоция на сирене и кашкавал с марката "Тертер". Няколко месеца по-късно - през ноември 2011 г., в търговските вериги се появи и "Булгарея" (в средния ценови клас). В началото на декември миналата година пък започна предлагането на "Булка" (продукт с мляко, но и с растителни мазнини) в ниския сегмент.

И при тези продукти "Фикосота синтез" запази стила са за налагане на нов бранд чрез силна рекламна кампания. Това доведе до нарастване на премиум категорията при сиренето и кашкавала и до брандиране на продажбите при т. нар. от законодателството имитиращи продукти (със заместители на мляко).

Предложенията с марките "Тертер" и "Булгарея" се продават

само пакетирани.

По данни на "Фикосота синтез" пазарът на пакетирано сирене в страната се оценява на 7874 тона за 2012 г. Най-голям е делът на сиренето в средния ценови сегмент (от 8 до 12 лева за килограм) - 44%. Пакетираното сирене с цена под 8 лева (ниският клас) държи около една трета от пазара (35%), а високият (от и над 12 лева) е с 21% дял. "Когато стартирахме, анализът на пазара ни показа, че има голямо недоверие към премиум сегмента при млечните продукти. Брандовете не бяха изградени добре, хората трудно се доверяваха на производител", коментира Красен Кюркчиев, генерален мениджър на "Фикосота синтез". Според него има още много работа по изграждането на марките, но "Тертер" се произвежда без никакви компромиси - с млякото, с приема на суровината, със зреенето, с транспорта, с рецептурата и технологията". "Тертер" е най-доброто, което ние в България можем да произведем. А ние можем много", категоричен е Кюркчиев.

От маркетинговата агенция cQuest Research & Consulting съобщиха, че през ноември миналата година са провели сляп продуктов тест на 10 водещи марки пакетирано сирене (според пазарните им дялове). Анкетирани са 500 души, които не знаят коя марка сирене опитват, като тестваните продукти са закупени от търговската мрежа. Резултатите показали, че "марката "Тертер" се нарежда на водещо място по харесване, заедно с неин конкурент".

"Тази перфектност има и цена", посочва Кюркчиев. После уточнява, че седем-осем месеца след старта на "Тертер" компанията променила цените в посока надолу за сметка на маржовете на печалба. В същото време други производители вдигнали цените, появили се и нови играчи в сегмента. "Категорията на скъпите сирена е нараснала с 19% в стойност и с 23% в обем за времето след пускането на "Тертер", уточни Йордан Калчев, бизнес мениджър във "Фикосота синтез".

Добрата цена продава

в средния ценови сегмент, където е "Булгарея". Според Красен Кюркчиев постигането на цена под осем лева за килограм сирене в тази категория е трудно, а под шест – невъзможно. Друга особеност на средния сегмент е, че най-много се купува неопаковано сирене.

В слепия тест на cQuest Research & Consulting "Булгарея" се нарежда в топ 4 по харесване (тестът показал, че водещите марки са четири). "Булгарея" е суперготин, суперспециален продукт. Защото е много български. Всичко е българско - мляко, закваска, звучене, комуникация", твърди Кюркчиев. "Използваме специална закваска, която купуваме от "Ел Би булгарикум" и която е селектирана в село в Разградска област", уточни Йордан Калчев. 

Анализът на досегашния растеж на "Фикосота синтез" показва, че появата на "Булка" е

логична стъпка.

"Ние сме бизнесмени. При храните, съдържащи растителни мазнини, има огромно търсене, защото са на ниски цени, приемливи за мнозинството от хората. В същото време обаче в този сегмент няма ред. Затова решихме да произвеждаме "Булка". Рекламата ни помага да излезем от анонимността на този род продукти", обясни мотивите Красен Кюркчиев.

Сиренето "Булка" се продава на цени 4.50 - 5.50 лв./кг според вида на магазина и според това дали е опаковано или не. Това е най-високата цена за аналогични предложения, уточняват от "Фикосота синтез". "Основната суровина за производство на "Булка" е кравето мляко. Млечната мазнина обаче се замества частично с рафинирано палмово масло. Това е същото растително масло, което се използва и при производството на шоколади, вафли, бисквити, бонбони, десерти за деца, детски закуски, халва и др. В "Булка" обаче то не е хидрогенирано и практически продуктът е без наличие на трансмастни киселини и без холестерол", коментира Кюркчиев. След това показва изследвания, подкрепящи  твърденията му.

"Съдържанието на холестерол в "Булка" е по-ниско от 50 мг/кг според направени множество изследвания от акредитираната лаборатория SGS България. За сравнение - съдържанието на холестерол в саламуреното сирене е около 900 мг/кг", коментира доц. д-р Жечко Димитров, старши изследовател в Център по НИРД при "Ел Би булгарикум".

Според генералния мениджър на "Фикосота синтез" в категорията на продуктите, съдържащи мляко и растителни мазнини, има два големи проблема, които са от изключително значение за целия бизнес. Първият е, че все още се работи без фактури ("Продава се мляко без документи, продукция без документи). В най-добрия случай се фактурира само част от произведеното. "В другите индустрии, в които работим, няма такива играчи. Натъкваме се на нещо, което беше актуално преди 15 години. Това е абсолютна отживелица", казва Кюркчиев.

Вторият проблем е, че някои търговци не спазват стриктно изискването за отделяне на продуктите, съдържащи растителни мазнини или други добавки.

Специална наредба разпорежда храните със заместители на мляко задължително да се обозначават с определението "имитиращи". Надписът е грижа както на производителя, така и на търговеца, който трябва да обособи специален щанд. "Пише, че е сирене, т.е. без добавки, но на практика не е. Веригите знаят, че няма как на тази цена да е сирене, но си затварят очите и казват, че производителят носи отговорност за твърденията си. Така купувачът е сериозно подведен", коментира Кюркчиев. "Тъкмо затова налагаме "Булка", за да дадем гаранция, че макар и евтин, това е продукт, на когото можеш да му се довериш. Той е с балансиран състав и не съдържа по никакъв начин вредни съставки. Не се сещам да сме пускали нещо, което не е добре издържано и което противоречи на законовите разпоредби. "Фикосота синтез" е добър и надежден производител", обобщава Кюркчиев.

По данни на компанията след спорната от естетическа гледна точка реклама на "Булка" (вижте текста "Грешната реклама с големите бомби" по темата) продажбите на продукта са нараснали в пъти.

Какво е общото между брандовете "Тертер", "Булгарея" и "Булка чеиз"? Правилният отговор е: техният собственик - "Фикосота синтез".

И още – трите продукта се произвеждат по поръчка и под контрола на "Фикосота синтез" в мандри, които не са собственост на компанията ("Тертер" и "Булгарея" в Копривщица , а "Булка" – в Бяла черква, Търновско).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj

    Любопитно е, че у нас продуктите от растителни суровини са в "ниския сегмент" на цените.

    В Западна Европа обикновено е точно обратното - например сиренето "тофу", което се прави от соево мляко е по-скъпо от вносното гръцко сирене "фета", което донякъде прилича на нашето.

    Самото соево мляко също е по-скъпо от кравето мляко.

  • 2
    kristianb avatar :-(
    kristianb

    Почнахте поръчковите статии за да ги вадите от л**ната. Много евтин ПР уважаеми.

    "Категорията на скъпите сирена е нараснала с 19% в стойност и с 23% в обем за времето след пускането на "Тертер"

    А колко е категорията на скъпите сирена спрямо целия пазар на бяло сирене? Това е неконсолидиран пазар, който Димитър Маджаров е лидер с 9-12% според проучванията.
    Когато влезе на пазара Тертер продажбите му бяха 2 бройки от търговски обект на ден, като Тертер не се дистрибутира в традиционната търговия. Затова правеха семплинг всяка седмица за да могат да чистят. С високата си цена направиха Маджаров евтин и чужди марки, като Олимп достъпни. Факт е, че развиха пазара на скъпи сирена, но единственият пострадал беше Дядо Либен. Липсата на продажби принуди Фикосота да намали себестойността на Тертер посредством увеличаването на сухо мляко в продукта и гонейки вкуса на Маджаров. Но това нямаше успех, което наложи пускането на Булгареа.

    По въпроса за безвредните съставки Булка чеиз е сирене с палмово масло, което е вредно за прием защото палмовото масло, ако не премине термична обработка не се разгражда достатъчно от организма и се натрупва по стените на кръвоносните съдове и увеличава многократно риска от инфаркт.

  • 3
    fact avatar :-|
    Qassem Suleimani

    [quote#1:"ijj"]соево мляко[/quote]
    Нали знаеш, че не става въпрос за никакво "мляко", т.е. това не е животински продукт от бозайник, а обикновен соев шрот, с който хранят животните. Попадала съм на тофу с вкус на риба - представи си какви примеси и за какви боклуци иде реч изобщо.
    Иначе е много странно, че цените на растителните продукти са по-високи от тези на автентичните животински продукти. Явно някаква стратегия за продажба на по-слабо търсен продукт!?

  • 4
    cilantro avatar :-P
    Sofia Cohen

    До коментар [#1] от "ijj":

    Вие явно нищо не разбирате. Извинете ме за грубия тон.

  • 5
    cilantro avatar :-P
    Sofia Cohen

    До коментар [#3] от "Qassem Suleimani":

    Моля ви, прочетете нещо по темата за соевото мляко, тофу и тн. преди да се изказвате така нелепо. Много сте забавни.

  • 6
    fact avatar :-|
    Qassem Suleimani

    До коментар [#5] от "cilantro":

    Ходи да си лочиш млякото вместо да ми се правиш на трол!

  • 7
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#3] от "Qassem Suleimani":

    "Иначе е много странно, че цените на растителните продукти са по-високи от тези на автентичните животински продукти. Явно някаква стратегия за продажба на по-слабо търсен продукт!?"

    Ами то в Западна Европа соевото сирене "тофу" е по-търсен продукт от сиренето тип "фета" - което прилича на нашето. Така че специално в това сравнение "тофу" не е по-слабо търсеният продукт. Е, има много други сирена от животинско мляко, разбира се - така че може би постановката за сравнението дето съм писал да е малко пристрастна :)

    Принципната разлика между "тофу" и сирената, произведени с добавка на палмово масло е, че в "тофу" почти няма мазнини - преобладават белтъчините, и може би затова се смята за толкова ценно, а вероятно и заради вкусовите му качества. А освен това в Азия съществува от хиляди години, докато масовото използване на палмово масло е по-скоро ново явление.

    Друг е въпросът, ако се сравняват наситените мастни киселини от палмовото масло (или също от какаовото масло и кокосовото масло) с наситените мастни киселини от животинското мляко, кои са по безвредни.

    Тези наситени мастни киселини се различават от хидрогенираните мастни киселини, но се различават и от наситените мастни киселини в животинското мляко. Има почти единодушие по въпроса, че палмовото масло е по-добро от хидрогенираните растителни масла. А иначе, ако се сравнява палмовото масло с животинските масла, въпросът е дискусионен, както се вижда от знака "везничка" на следната статия в Уикипедия:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Palm_oil#Health

  • 8
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#4] от "cilantro":

    А, тонът Ви е нормален - няма защо да се извинявате:)

    Факт е, че не се занимавам професионално с въпроса. В случая съм само потребител, донякъде имам чувството че съм наблюдател. От тази гледна точка ми се струва странно това широко застъпване у нас на мнението, че животинските продукти са по-добри от растителните. В някои случаи може и да е така, но не винаги. Затова точно се сетих за примера със сиренето "тофу". Иначе съм наясно, че то няма нищо общо със сиренето, произведено с палмово масло - чак дотолкова разбирам, все пак :)

    По отношение специално на съпоставката между палмово масло и животински мазнини, въпросът е спорен. Явно и хората, които най-много разбират, не са стигнали още до единно мнение.Вероятно тази дискусия по света се влияе и от търговски интереси.

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#2] от "kristianb":
    Точно Тертер имах предвид като го давам за пример как един първоначално добър продукт влошава качеството си до джънк след налагането марката на пазара.
    Тоя номер на българските хранопроизводители е отвратителен, наистина.
    Правят го за всичко - вина, ракии, сирена, кашкавали, лютеници и пр.


  • 10
    fact avatar :-|
    Qassem Suleimani

    До коментар [#7] от "ijj":
    Вярвам ви, че тофу сигурно е по-търсено на запад, какво ли не прави рекламата. Тофу, което се прави в Азия няма нищо общо с продукта на пазара в Европа, защото европейците не обичат вкуса на ферментирали продукти. Това е типично азиатски вкус и затова традиционната боза /която вкисва!/, българското сирене /узряло!/ и азиатското тофу /с доста по-кисел вкус, отколкото българското в момента/ наистина са ценни, поради по-лесното си усвояване и подпомагане на храносмилането /като туршията/. Има доста българи с по-изразен "славянски произход", които не понасят азиатския специфичен ферментно-кисел вкус /предпочитали са прясна боза:)/. Колежката ми казва, че прояла кисело мляко, когато на пазара пуснаха Данон;), т.е. нещо което сладни и което пък ме отказа от млечните продукти.
    Растителните и животинските мазнини са еднакво ценни и необходими за човека, друг е въпроса в какво ги превръща хранителната промишленост! Единствено трябва да се отбележи, че нагряването на растителни мазнини ги прави вредни. За хидрогенираните мазнини изобщо няма смисъл да говорим!
    И още нещо: Мазнините повишавали холестерола и били вредни - пълна митология! Разбира се, при това изобилие от имитационни продукти на пазара, човек трябва много да внимава какво яде, за да не прекали с мазнини или захар - болестта на днешния ден.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK