Валентин Захариев губи последното си предприятие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валентин Захариев губи последното си предприятие

Валентин Захариев

Валентин Захариев губи последното си предприятие

Пловдивският завод "Фин тех маш" беше обявен за продан от съдебен изпълнител

15529 прочитания

Валентин Захариев

© Надежда Чипева


6.8

млн. лв. е цената, определена за 92 хил. кв.м имот и 26 сгради

Поредна фирма на Валентин Захариев поема по пътя на продажбата заради необслужвани дългове. След като през миналата година бившият собственик на "Кремиковци" се прости с рудодобивното си предприятие "ГОРУБСО - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност, сега купувач се търси за пловдивската машиностроителна фирма "Фин тех маш". Тя беше обявена за продан от частен съдебен изпълнител в края на миналата седмица за сумата от 6.8 млн. лв. Това е последното производствено предприятие в портфейла на "Интертръст холдинг" в страната. Дали ще има кандидати за него ще стане ясно на 15 февруари, когато ще се проведе търгът.

За продан се предлага имот с площ от близо 92 хил. кв.м, който включва 26 промишлени и административни сгради, складове, трафопостове и други постройки. Ипотекиран е срещу кредити за 2 млн. евро от Пощенска банка и 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за същия заем от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп".

Познат сценарий

Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" през 2003 г. По това време той не работеше, но производството беше възстановено, а Захариев имаше амбициозни планове за развитието му, включително и сглобяване на автобуси. С началото на кризата обаче фабриката, която произвежда основно селскостопанска техника, изпадна във финансови затруднения, макар че след 130 хил. лв. загуба за 2009 г. успя да излезе на печалба през следващите две години (33 хил. лв. за 2011 г.).

Подобно на другите предприятия на Захариев обаче и това очевидно е спряло да изплаща задълженията си към банките, което е довело до сегашната процедура за продажба. Още през пролетта на миналата година стана ясно, че има забавяне и на заплатите, въпреки че проверка на Инспекцията по труда установи, че са превеждани поне изискваните по закон 60% от месечните трудови възнаграждения. Към края на 2011 г. фирмата е дължала 240 хил. лв. на работниците. Справка в системата ДАКСИ показва, че през август миналата година в завода са работили 113 души.

6.8

млн. лв. е цената, определена за 92 хил. кв.м имот и 26 сгради

Поредна фирма на Валентин Захариев поема по пътя на продажбата заради необслужвани дългове. След като през миналата година бившият собственик на "Кремиковци" се прости с рудодобивното си предприятие "ГОРУБСО - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност, сега купувач се търси за пловдивската машиностроителна фирма "Фин тех маш". Тя беше обявена за продан от частен съдебен изпълнител в края на миналата седмица за сумата от 6.8 млн. лв. Това е последното производствено предприятие в портфейла на "Интертръст холдинг" в страната. Дали ще има кандидати за него ще стане ясно на 15 февруари, когато ще се проведе търгът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    gendozz avatar :-|
    G.P.

    Комичното в случая не е състоянието на банкрут, в което се намират фирмите на Захариев, а факта че той имаше активи за стотици милиони под свой контрол, разбира се и огромни пасиви бяха налице. Човекът дори не може едно предприятие да разпродаде на килограм и да си почива някъде, вместо това се прави на бизнесмен

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#1] от "gendozz": Очастти вярно, но нека обърнем внимание на факта: Креди Суис е отпуснала финансиране и то за 13,4 милиона евро! А те нямат клон или дъщерна структура тук,значи преценката е правена в Цюрих. А това навежда на размисъл,че поне бизнес плана е бил адекватен.

  • 3
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    Горкият.

  • 4
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Този си е обелил последния банан и кората на банан отива на търг.

  • 5
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    Тук не е много ясно дали Креди Суис е дала парите или те са на техен клиент или на самия Захариев, малко ми е странна ролята им и големите загуби, които си докараха. Самият Захариев надали не е заделил няколко милиона за старини, а защо не и доста повече. Аз не бих го жалил много.

  • 6
    todortrifonov avatar :-|
    todortrifonov

    този нещо успя ли да менажира като хората

  • 7
    marker avatar :-|
    marker

    Принципа на доминото. Започнат ли да падат плочките, продължават до края (ако човек не е достатъчно умен, да си направи заключение от първия провал)

  • 8
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Не съм убеден, че толкова лично е закъсал. В едно интервю на бащата на Илия Павлов, коментирайки дълговете на рудниците на Захариев в Мадан той каза нещо много интересно, само не знам защо НАП и журналистите го пропускат: Цитирам по памет.
    ..Повечето дългове на рудниците са дългове към свързани фирми на Захариев и ние сме им изплатили около 11 млн. лева на тях.....
    Така че, няма нищо случайно в целия цирк който се разиграва. Просто банките в момента си сърбат попарата от кредити раздадени под масата.

  • 9
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Е, ще затварят пералнята, то вече е препрано и парите са там някъде. Сеаг се измислят дългове, али-бали и готово ...

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    Да видим един друг материал по темата от журналист на "Капитал" Стефан Антонов - от преди около година, той е доста информативен:

    - Нека си припомним биографията на бизнесмена Валентин Захариев - от „Кремиковци” до „Горубсо - Мадан”, очевидно става дума за характерна схема за правене на бизнес, която той повтаря в различните предприятия, които придобива?
    - Валентин Захариев е директор в „Кремиковци” от времето, когато комбинатът е все още държавно предприятие. През 1999 г. той го приватизира чрез своето дружество „Дару Металс“, преименувано по-късно на „Финметалс холдинг”. Освен Захариев желание да участва в тази приватизация има и от страна на турската компания „Ердемир”. Тя обаче не се класира като победител, тъй като по думите на Захариев закъснява с 24 часа при подаването на документите за участие в търга, който е организиран от Агенцията за приватизация. Затова в крайна сметка печели Валентин Захариев, който е единственият явил се кандидат. Той купува „Кремиковци” за 1 долар, но с тази цена често се спекулира, тъй като не се казва какво още стои зад нея – Захариев поема ангажимента да погаси дългове за 680 млн. лв., както и да направи огромни инвестиции, така че „Кремиковци” да продължи да функционира на пълен производствен капацитет без да замърсява природата. Това, което от дистанцията на времето изглежда като ощетяване на държавата, е, че той успява да купи „Кремиковци” за 1 лев, да го управлява в продължение на шест години до 2005 г. и да го продаде за 110 млн. долара, без да са изплатени договорените задължения и без да са направени поисканите инвестиции.

    - Тоест не е направено нищо от онова, което Захариев е поел като задължения срещу този един долар?

    - Ако попитате Захариев, той ще ви каже, че е изпълнил задълженията си, но голяма част от вложенията, които е направил, не се признават за инвестиции. Факт е, че „Кремиковци” не можа да изпълни плана на Европейската комисия за жизнеспособност. Нещо повече, пет години след като Захариев продаде комбината, планът още не беше изпълнен. Всъщност можем да направим анализ доколко неговите задължения са били изпълнени, съдейки по това, че според Европейската комисия състоянието на „Кремиковци” не е такова, каквото би трябвало да бъде съобразно поетите ангажименти от страна на България за влизане в Европейския съюз. Важно е да кажем също, че Валентин Захариев има приятели и поддръжници сред политическите кръгове при всяко правителство. Той обаче играе само с една от партиите и не си подсигурява гърба, като по този начин става мишена за атаки от страна на коалиционните партньори. Иван Костов например е укорим за това, че две години след приватизацията на „Кремиковци”, която става по време на неговото управление, не е създадена организация, която да следи дали се изпълняват следприватизационните задължения. Валентин Захариев е необезпокояван и от правителството на Симеон Сакскобургготски до 2004 г. С други думи той има мълчаливото съгласие на две правителства да управлява комбината така, както иска. Благословията не е публична, но имаме мълчаливо съгласие

    - В едно ваше интервю от 2010 г. Валентин Захариев признава, че към момента на приватизацията на „Кремиковци” е имало хора, близки до управляващата партия СДС, които са се грижели за бизнес интересите на политическите си лидери. Как да разбираме това откровение?

    - След приключването на интервюто, което цитирате, ние имахме неформален разговор, в който той посочи конкретни имена на политици от дясната партия. Аз не мога да ги назова, тъй като разговорът беше off the record.

    - В това интервю Захариев говори и за натиск от страна на ДПС по времето на кабинета „Сакскобургготски”.

    - Както ви казах, той няма проблеми по времето на две правителства – правителствата „Костов” и „Сакскобургготски” – защото се разбира с водещата партия. Коалиционният партньор ДПС обаче атакува Валентин Захариев, както за „Кремиковци”, така и след това за Оловно-цинковия комбинат (ОЦК). Ако си спомняте, през 2005 г. Рамадан Аталай беше започнал кампания срещу него за лошите условия на труд в „Кремиковци” и за неизпълнените задължения. Самият Захариев заявява в интервюто, което цитирахте, че Ахмед Доган лично му е казвал: „Аз ще затворя „Кремиковци”, а той му отговорил: „Като го затвориш, ела да ми се обадиш”. След това Захариев не може да получи комплексно разрешително, тоест документът, който позволява да се развива производствена дейност, която се отразява на околната среда. Неговото комплексно разрешително в ОЦК Кърджали пък се бави от Джевдет Чакъров, който е министър на околната среда в правителството на тройната коалиция. Така че неразбирателството му с партията на Ахмед Доган продължава и по времето на тройната коалиция. С други думи, както вече отбелязах, Валентин Захариев няма пълната подкрепа на управляващите, а само подкрепата на част от управляващите и понеже гърбът му не е напълно сигурен, той започва онази укорима практика да изнася добавената стойност от самото предприятие. Какво имам предвид – макар „Кремиковци” да печели от дейността си, голямата печалба се реализира от посредническите компании на входа и на изхода на комбината. За разлика от „Кремиковци” тези посреднически компании не носят следприватизационни ангажименти, те не носят никакви задължения към управляващите и към обществото, защото са търговски дружества по смисъла на закона и по никакъв начин не влияят на околната среда. Така добавената стойност се трансферира към тези посредници, за да бъде недосегаема от аспирациите на управляващите. Това е укоримо, ако компанията има повече от един собственик – когато тази добавена стойност се изнася извън комбината, това ощетява останалите собственици. В „Кремиковци” Захариев държеше 71%, а останалите 29 % бяха поделени между държавата и миноритарни акционери. Тоест лошото в неговата практика е, че той изнася добавената стойност, без обаче да наруши нито един закон и при спящи контролни органи.

    - Как се стигна до продажбата на „Кремиковци” на индийския бизнесмен Прамод Митал през 2005 г.?

    - В „Кремиковци” нямаше добавена стойност, която да финансира инвестициите, които се искаха, за да може този комбинат да функционира в условията на държава членка на ЕС – имам предвид екологичните изисквания. И на Захариев му стана ясно, че той или трябва да вкара много пари, което не му се видя приемливо, или трябва да намери нов собственик. В този момент лидерът на Евролевицата Александър Томов се появи като рицар на бял кон и изигра ролята на посредник. Той свърза Захариев с индийския бизнесмен Прамод Митал – по-малкият брат на стоманения крал Лакшми Митал. Прамод Митал обаче е бизнесмен с изключително съмнителна репутация независимо от неговия семеен произход. Той е много комбинативен бизнесмен, който може да извлече печалба, но не по линията на устойчивия бизнес, а по линията на бързите печалби за сметка на компания, която не смята да развива. В момента този човек няма никаква репутация във финансовите среди. Инвеститори от Швейцария, Франция, Великобритания и САЩ казват за него: „He is a joke” и твърдят, че ако той отново излезе на международните пазари да търси заем за свой проект, няма да получи такъв. Между другото негови бизнес проекти във Филипините, в бивша Югославия и в Африка също се провалиха, защото този човек търси единствено краткосрочни печалби, а не някакви дългосрочни инвестиции. Между другото той прилага много сходни модели с тези на Валентин Захариев – изнася добавената стойност в посреднически компании вместо да я държи в самото дружество.

    - Този модел ли приложи Захариев и в „Горубсо-Мадан”?

    - Схемата е подобна, защото собственик на „Интертръст холдинг” (в „Кремиковци” беше „Финметалс холдинг”) е Валентин Захариев. Той не е директор на компанията, за директори той е назначил други личности – в „Горубсо”, в ОЦК, в Рудообогатителния комплекс. Захариев винаги назначава други хора за директори, той самият никога не се афишира като директор, това е неговата практика. В България това е лоша практика, тъй като показва, че собственикът не иска да бъде афиширан като отговорен за съдбата на дружеството, ако нещо се случи. В такъв случай може да каже: „Аз не бях мениджър, друг беше мениджър, вината е негова”. Дотук нещата са много сходни. Напоследък не следя толкова задълбочено бизнеса на Захариев, но отново чувам, че този холдинг заобикаля компаниите с фирми посредници на входа и на изхода и в крайна сметка добавената стойност отново се изнася към тези посреднически фирми. Трябва да отбележа, че в момента добивната промишленост в целия свят е печеливша. Всички природни ресурси и суровини имат покачващи се цени. Тоест, търсейки обяснение за тежкото състояние на компаниите, може да се предполага, че отново се изнася добавена стойност в сателитни компании. Но какъвто и да е Валентин Захариев – лош или добър, макар това да са само литературни понятия – това, което виждаме в момента, е намеса на правителството с непазарни прийоми. На какво основание управляващите казват на Захариев: „Продавай!”? Откъде накъде правителството диктува на един бизнесмен как да се разпорежда със собствеността си? Това е много порочна практика и непазарно поведение от страна на правителството. В такива ситуации си има механизми – процедура по несъстоятелност, фалит и т.н. Това е законната процедура. Останалото е комунизъм.

    - Казахте, че Валентин Захариев винаги се е подсигурявал с приятели и поддръжници сред политическите кръгове. Имате ли информация какви са отношенията му с управляващите в момента? Вярно ли е, че Захариев е един от сериозните спонсори на ГЕРБ?...

    Стефан Антонов


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK