Забраната за вода в пилешкото месо отива в съда

Удължаване на срокове за магазини, съдебни жалби, недоволство и разнопосочни мнения за ефектите. Това е картината в първите дни след влизането в сила на новата наредба на земеделското министерство за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. В текстовете й е заложено, че производителите няма да могат да влагат повече от 4.3% вода в пилешките продукти - регламент, който не съществува в европейското законодателство според производителите. Агенцията по храните и земеделското министерство го защитиха с аргумента, че имало случаи, при които те целенасочено инжектират месото с вода, за да повишат теглото му и да "спечелят повече" за сметка на потребителите.

Съдебни жалби

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След като на 20 януари влязоха в сила новите изисквания стана ясно, че производители вече са предприели стъпки за обжалването им. Искът е подаден от асоциацията на месопреработвателите, които настояват административният съд да отмени наредбата. Основните им аргументи са няколко - едното е, че такъв регламент не съществува на европейско ниво, а вторият - че новите правила, забраняващи използването на вода, важат единствено за пилешкото месо, произвеждано от местни фирми, но не и за вносното. "След като пазарът е общ, искаме да се движим по едни и същи закони с партньорите и конкурентите ни от другите страни", казаха от сдружението, според което разликата в законодателството в момента поставя в неравноправно положение българските продукти спрямо чуждите.

От агенцията по храните обаче не се съгласиха с тези аргументи и дори съобщиха, че наредбата защитавала българските фирми. "Така например, ако на пазара има внос на пилешко месо с 30% съдържание на вода, а българското е с 3%, потребителят ще предпочете по-качествения български продукт", коментира директорът на агенцията Йордан Войнов пред "Капитал Daily". Дали този ефект може да бъде постигнат обаче е спорно, тъй като повечето пазарни проучвания показват, че основният мотив за избор на една стока пред друга в момента е по-ниската цена. Самият Войнов обясни, че дори и при тази хипотеза българските продукти ще бъдат по-предпочитани, защото "при тези с по-високо съдържание на вода потребителите ще плащат за водата, а не за месото".

От асоциацията на месопреработвателите са внесли първоначално жалбата си срещу наредбата във Върховния административен съд, който обаче я е върнал, тъй като техническата процедура изисква тя бъде отнесена до земеделското министерство, което да я окомплектова и изпрати в съда. Така документът е бил занесен и във ведомството, но все още не е стигнала до съда. От ведомството на Мирослав Найденов съобщиха вчера, че в момента се окомплектова документацията покрай наредбата и в следващите дни ще бъде изпратена.

Странни разпоредби за вече произведените количества  



Междувременно през последните дни се създаде и абсолютен хаос за продуктите, които са били произведени преди влизането в сила на наредбата, но все още са в срок на годност. Само преди няколко дни бе издадена заповед от агенцията по храните, според която производителите не могат да реализират пилешките продукти с повече от 4.3% вода в търговската мрежа, но същевременно могат да ги дадат за преработка, да ги реализират в ресторантьорската мрежа или да ги дарят на хранителната банка или на социални домове. От асоциацията на месопреработвателите съобщиха, че е странно да бъде забранено тези продукти да се продават в магазини, но да е разрешено да се продават на ресторанти. Йордан Войнов коментира по този повод, че така производителите могат да реализират количествата си, но не може да се допусне реализация в търговската мрежа, защото "дълбоко замразените продукти" имали срок на годност повече от година. Същевременно обаче вчера бе направен компромис за търговските вериги, които са се оплакали в агенцията по храните, че имат около 300 тона пилешки продукти и ако не ги реализират, ще претърпят големи загуби. Така на тях се дава гратисен период от 1 месец да реализират продукцията.

Не е за първи път  

Казусът с пилешкото месо не е първият, в който земеделското министерство приема наредба, която поставя в неравноправни условия българските фирми. Само преди месец влезе в сила ограничение за производство на продукти от мляко и от растителни мазнини на територията на едно и също предприятие. И това изискване важи само за българските мандри, но не и за продуктите, внос от други държави. Тогава мярката също беше обяснена със защита на потребителите, защото имало случаи, при които на етикета пишело, че продуктът е от мляко, а всъщност в него имало палмово масло. И в случая със сирената, и в случая с пилешките продукти производителите коментират, че и в момента има глоби за поставянето на лъжлива информация на опаковките и при по-добър контрол тези казуси ще намалеят.