Необходима е тотална реформа при подготовката на IT кадри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Необходима е тотална реформа при подготовката на IT кадри

Необходима е тотална реформа при подготовката на IT кадри

Стамен Кочков, член на борда на директорите на Българската асоциация на софтуерните компании пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
15900 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


 Какво се случва на софтуерния пазар в момента от гледна точка на наличието и подготовката на кадри?

С две думи, положението е тежко и тази тенденция не е от вчера. През последните няколко години на пазара няма свободна работна ръка. Реално погледнато, в сектора няма безработица. Ако говорим за подготовката на кадрите, за съжаление с годините също забелязваме деградиране на качеството на специалистите, които излизат от университетите. Нивото не е, да кажем, като това отпреди десет години. Причините за това са много. Количеството също не е достатъчно. Затова се обединихме големите асоциации в сектора – БАСКОМ, БАИТ, АСТЕЛ, ИКТ клъстърът, Българската уеб асоциация, Европейският софтуерен институт. Идеята беше, първо, да се разработят изисквания за софтуерната индустрия като количество и качество на кадрите и, второ, да дадем препоръки как би могло да се подобри състоянието,  което е в момента на пазара. Тези изисквания са готови и вече представени на медиите, като бяха доста подробно описани и стъпките, които очакваме да се предприемат. Резултатът е създаването на секторен консултативен съвет към Българската стопанска камара. Там влизат вече и представители на Министерството на образованието, младежта и науката, на бизнеса, на синдикатите - всички заинтересувани страни. Но това все пак си остава консултативен съвет, тоест някой ще трябва да действа, за да се подобри състоянието на пазара. Очакванията ни са първо да се припознае икономиката на знанието като стратегически приоритет на държавата.

Тоест държавата трябва да предприеме мерки за подобряване на ситуацията?

Не само държавата, но и образователните институции. Гражданското общество, доколкото го има, също е заинтересувано. Все пак държавата е само административен апарат, който реално служи на обществото. Когато административният апарат започне да съществува сам за себе си, тогава нещата не са наред. Затова гражданското общество също трябва да предприеме действия. Бизнесът е на същата кръгла маса заедно с държавните и образователните институции, които трябва да създадат една среда, за да могат да се реализират необходимите реформи.

Визитка:


Стамен Кочков е вицепрезидент на "SAP Labs България" и ръководи локалното подразделение на направлението "Поддръжка на софтуерни продукти" на компанията. Екипите, които той управлява, предоставят услуги на клиенти по целия свят, като под негова отговорност е поддръжката на основни продукти като NetWeaver Web Application Server Java, NetWeaver Business Process Management, NetWeaver Knowledge Management and Collaboration и др. Стамен Кочков представлява "SAP Labs България" в Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и е член на борда на директорите на асоциацията.

Кога очаквате да бъдат приети тези реформи и след колко време ще се усети ефектът от прилагането им?

На прима виста не мога да кажа, но колкото по-скоро – толкова по-добре. Очакванията са поне до една година да достигнем до споразумение, че тази реформа ще бъде извършена. Един от проблемите е, че предстоят избори, а когато това става, никоя политическа сила не иска да се ангажира с нищо конкретно. Точно заради това едното от изискванията ни е да се осигури такова лидерство за изпълнението на тази реформа, което не зависи от политическата ситуация или от конкретна политическа сила. С други думи: всички трябва да застанат зад такава инициатива, тъй като резултатите от нея не очакваме да се усетят за по-малко от пет години. Тя трябва да стигне до началните нива на обучение в училищата и от университетите да излязат подготвени специалисти по нови програми, нови изисквания и методологии. В момента IT индустрията е около 0.8% като част от брутния вътрешен продукт (БВП), или около 650 млн. лв. Ако се запази същата тенденция на растеж, която в момента е средно около 10% на година, за десет години индустрията би достигнала 1.8% от БВП при ръст на БВП от около 2.5% на година, каквато е финансовата прогноза. При осъществяване на реформите в образованието, които ние предлагаме,  индустрията би могла за тези десет години да се удвои и като процент от БВП да достигне 3.8%, което вече преминава бариерата за структуроопределящ сектор. По този начин IT индустрията може да бъде съпоставена с други области, като туризма например. Но, разбира се, веднага трябва да се започне с предложените реформи, за да се достигнат тези резултати.

Колко време ще отнеме да се реализират самите реформи?

Реформите зависят от това доколко ще се ангажират самата държава и образователните институции. Не мога да кажа точен срок, но мога да кажа какво трябва да се направи. Първо, да се смени моделът на обучение – в момента той е предимно академичен. Наливат се някакви знания и оценката става върху възпроизвеждането им. Този модел трябва да се смени с компетентностен. Тоест към знанията и уменията, които хората придобиват, трябва да се добавят ценности и нагласи и те по някакъв начин да се упражнят – да има опит. Крайната цел е всичко това да доведе до някакви качествени резултати в конкретна професионална роля на кадрите. Не е толкова сложно да се промени този модел, въпросът е, че трябва да се изменят методологията на преподаване, учебните материали. Нужна е преквалификация на самите преподаватели и учители на всякакви нива – от основно до висше. Няма да стане за една година според мен, този срок е прекалено амбициозен, но ако стане, ще е чудесно. Фактор, който би могъл да ускори процеса, е трансферирането на готови практики от други страни. Не е нужно да се открива топлата вода, има методологии и вече доказали се образователни системи, от които би могло да се заимства. Такава например е JumpMath, предназначена за средните и началните училища, която е взета от Канада. Това е много прогресивна система за обучение по математика, която поставя материята в такава светлина, че повишава успеваемостта и усвояването на предмета от учениците. Системата прави това с всички деца, а не само с тези, които са природно изявени, както се прави в нашето образование в момента. Могат да се въведат и много други практики.

Как ще се справи ИТ бизнесът с дефицита на кадри през периода на приемане на реформите и излизането на реалните специалисти?

Според анкетите, които правихме (сред ИТ компаниите), в момента от университетите излизат три пъти по-малко специалисти, отколкото са ни необходими. На нас ни трябват около 6 хил. на година, а от университетите излизат около 2 хил. на година. За следващите три години общо този дефицит ще достигне до 20 хил. специалисти. Говоря за всички нива – както на ниво мениджмънт, така и на ниво софтуерни разработчици. Една бърза мярка би била да се увеличи драстично държавната поръчка на тези специалности, които ние ползваме. Това изисква някой да ни чуе, защото държавата в момента не знае  какво иска пазарът на труда като специалисти и за по-лесно пита университетите: "Вие колко човека ще приемете за тази година, за да ви го поръчаме ние?" Това обикновено е затворен порочен кръг. Бизнесът стои в някаква паралелна реалност в цялата тази дискусия. Някои от университетите имат груба идея какво се търси на пазара, но въпросът какво се търси и с какво качество някак си виси във въздуха. Необходима е дискусия между образователните институции, държавата и бизнеса, за да може да се излезе с адекватна държавна поръчка. Тук, в този порочен кръг, има и друг проблем – преподавателите намаляват в университетите. Това води до парадокса, че висшите учебни заведения определят бройките в отделните специалности на базата на това какви преподаватели са им останали.

Възнамерявате ли да покриете частично дефицита на кадри чрез инициативи за обучение от самите компании, като например академията на "Телерик"?

Това са добри практики, в SAP също си обучаваме хората. Имаме всякакви разнообразни обучения, макар и да не е в мащаба на "Телерик". Имаме подобни идеи със сигурност. В краткосрочен аспект това е едната алтернатива, за да покрием недостига на кадри, другата е да се улесни вносът на специалисти от съседни страни. Това може да стане с облекчаване на визови режими, улесняване на административни процедури. В Македония, Сърбия и Румъния например има достатъчно добри специалисти, които бихме могли да привлечем. За облекчаване на вноса ще помогне и вече споменатото увеличение на държавната поръчка, макар че това няма да реши проблема с качеството на подготовката. В Македония например е доста продължителна процедурата по взимане на виза. Също би помогнало да се улесни процедурата по признаването на чуждестранните дипломи в България. Ако има готови специалисти навън, освен да ги внесем, ние трябва да можем да кажем, че те имат съответната квалификация. Затова признаването на дипломи от чужди университети би помогнало. В момента има случаи, но по-скоро са единици в  различните фирми и вносът на кадри не е масова практика.

Има ли внос на кадри от Западна Европа и САЩ?

Има хора, които са работили при нас за по няколко години от Франция и Германия, но и те са единици. При всички случаи, ако данъчната ситуация се запази, България е доста добра дестинация от тази гледна точка. Не разчитаме толкова на Западна Европа, по-скоро ще се ориентираме към експерти от съседни страни плюс Източна Европа и Русия.

Покрай кризата има ли тенденция български специалисти да се връщат от чужбина?

Връщат се хора, при това доста добре подготвени, не толкова от Европа, а от САЩ. Повече хора се върнаха от Северна Америка – САЩ и Канада. Все още не е масово и една от стъпките, които ние предлагаме, е как да се привлекат обратно хората, които отидоха да работят в чужбина, а те не са малко. Според мен основните причини, поради които подготвените кадри напускат страната, са две. Едното е заплащането и второто е заобикалящата среда. При заплащането ние съвсем скоро няма да сме по-различни по този показател от, да кажем, Централна Европа. Възнаграждението в софтуерната индустрия вече се доближава до това в страни като Унгария, Чехия, Словакия и др. Ако продължи тази тенденция, съвсем  скоро равнището на заплатите няма да се явява фактор, който да кара хората да напускат България. При заобикалящата среда нещата са сериозни, ако хората продължават да срещат обичайните злободневни проблеми. Например трябва да свърша нещо в общината и това ще ми отнеме цял ден или два – за някои хора това не е вариант. Дори не е вариант да излязат от вкъщи и да попаднат в локвата с кал. Трябват много инвестиции в заобикалящата ни инфраструктура и в социалната и икономическата среда, както и в държавната администрация. На хората трябва да им е лесно да живеят в България, а не да отиват на Запад, защото там всичко е уредено. Процедурите са ясни, инфраструктурата е наред, няма да падне с колата в поредната дупка или да си счупи крака в шахтата, защото липсва решетката – понякога опира до такива неща. Това са причините, поради които хората напускат страната, те търсят ред, сигурност и спокойствие.

България все пак се слави с една от най-бързите скорости на интернет в света, това не помага ли малко поне в IT средите?

Ако не излизаш от вкъщи и не си семеен - да. Този фактор със сигурност помага на IT компаниите. Телекомуникационната инфраструктура е добре развита. Въпросът остава с останалата част от заобикалящата ни среда и с процесите в държавната администрация.

Електронното управление ще подобри ли цялостната среда? Как се развива процесът по изграждане на е-правителството според вас?

Би трябвало да улесни живота на хората. Ситуацията в момента не е много позитивна. Самата реализация на е-правителството не е такъв проблем. Това, което липсва, е единна база, концепция и среда, в която да се осъществи това разработване и да се надгради това електронно управление. В момента се правят разни неща на парче - някои неща стават онлайн, други не, а връзката между тях не е много ясно как става. Някои неща се реализират частично, средства се усвояват, но липсва адекватна и обща платформа, върху която да се стъпи. Първо трябва да се реши една чисто логистична задача - да се направи рамка, която да служи за основа. В нея ясно трябва да се дефинира кои са нещата, които чисто функционално да се направят и как те трябва да комуникират помежду си. В момента се решават конкретни проблеми някъде и когато решението трябва да се свърже в един по-глобален сценарий, там нещата вече се "чупят".

Как стои въпросът с издаването на технически сертификати? Използват ли се специалисти, които нямат висше образование, но разполагат с подобни удостоверения, че имат компетенциите за дадена длъжност?

Един сертификат никога не вреди, въпросът е, че компетентностният модел, който предлагаме, реално погледнато, би трябвало да се базира точно на сертификационен принцип. Той е по-смислен, защото сертификатите имат давност и показват сравнително текущи умения, а не нещо, което е учено преди 10 или 15 години. Една от идеите ни е браншовите организации да осъществят подобен сертификационен процес, който да удостоверява, че съответните хора са адекватно подготвени и разполагат с дадени умения. Обхватът на подобен принцип трябва да се разшири и да не покрива само кадрите, а да важи и за самите преподаватели. Те също трябва да имат адекватна система за оценка, която да показва тяхното  ниво на квалификация.

Липсата на какви компетенции засягат бизнеса като цяло, не само IT сектора?

Всъщност компетентностите, които ние сме подготвили като списък и които считаме за необходими, за да могат нашите хора да си свършат работата, реално са общовалидни и включват т.нар. меки умения. Списъкът започва с комуникативност, иновативност, предприемчивост. Това са неща, които не трябва да се възпитават от университета, а, да речем, още от детската градина. Към тях включвам работа в екип, различните видове мислене - тоест аналитично мислене, критически анализ, възможност за адаптация. Всички тези неща са общовалидни, те не  са нужни само на нас, а на всички индустрии. Не мисля, че в момента образованието възпитава тези умения. Ние реално ги доразвиваме сред нашите служители. Някои от тях ги имат заложени, други - не, но това са неща, които се възпитават. При адекватно образование и методология биха могли да се развиват във все повече хора. За момента основно моделът в университетите е академичен, стажовете доста често са проформа, или с други думи, липсва практически опит. Назряла е необходимостта от пълна реформа на образованието.

 Какво се случва на софтуерния пазар в момента от гледна точка на наличието и подготовката на кадри?

С две думи, положението е тежко и тази тенденция не е от вчера. През последните няколко години на пазара няма свободна работна ръка. Реално погледнато, в сектора няма безработица. Ако говорим за подготовката на кадрите, за съжаление с годините също забелязваме деградиране на качеството на специалистите, които излизат от университетите. Нивото не е, да кажем, като това отпреди десет години. Причините за това са много. Количеството също не е достатъчно. Затова се обединихме големите асоциации в сектора – БАСКОМ, БАИТ, АСТЕЛ, ИКТ клъстърът, Българската уеб асоциация, Европейският софтуерен институт. Идеята беше, първо, да се разработят изисквания за софтуерната индустрия като количество и качество на кадрите и, второ, да дадем препоръки как би могло да се подобри състоянието,  което е в момента на пазара. Тези изисквания са готови и вече представени на медиите, като бяха доста подробно описани и стъпките, които очакваме да се предприемат. Резултатът е създаването на секторен консултативен съвет към Българската стопанска камара. Там влизат вече и представители на Министерството на образованието, младежта и науката, на бизнеса, на синдикатите - всички заинтересувани страни. Но това все пак си остава консултативен съвет, тоест някой ще трябва да действа, за да се подобри състоянието на пазара. Очакванията ни са първо да се припознае икономиката на знанието като стратегически приоритет на държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    По-ми е хубаво да гледам как едни шефове плащат все повече и повече за кадърни кадри, отколкото кадърните кадри да въртят геврека на такси, защото няма работа по тяхната специалност... А това дето мислят, да го постигнат с държавна поръчка, става най-лесно и бързо със стипендии. Е, по-скъпо е за фирмите, ама то с трици маймуни не се ловят...

  • 2
    kirsner avatar :-|
    kirsner

    Много издържано интервю. Личи си, че г-н Кочков има компетентен и цялостен поглед върху ИТ-индустрията. Като човек, който отдавна работи "навън", бих потвърдил, че т.н. "меки умения" са нещо, което традиционно се подценява в България, а в университетите не се обръща никакво внимание на това. Когато попаднеш в голяма западна компания, познанията по управление на процесите в ИТ, базирани на т.н. ITIL, са от първостепенно значение. А в университетите на България такива предмети напълно липсват - какво е това управление на ИТ процеси, управление на ИТ-инциденти, управление на ИТ-промени, управление на ИТ-проблеми, управление на ИТ-знания.

  • 3
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    Не може за всичко държавата да е виновна. Колко фирми са учредили стипендии за студенти? Колко фирми за помогнали на училищата да имат някакви извънкласни форми за да насочат това, което им се струва че ще им е необходимо? Едва ли мога да ги преброя на пръстите на ръцете ми.

    Ако ти трябват кадри ги създаваш - и това го правят фирмите. Държавата дава основните фундаменти - от там нататък - специализацията се прави от фирмите.

  • 4
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    Разбира се, че фирмите могат да дават стипендии, но ако се разчита на съдебната система, после, ако студентът реши да работи другаде, въпреки подписаният договор с фирмата...Държавата може да си раздуе спокойно държавният прием - парите после ще си ги прибере през данъците на работещите. Фирмите достатъчно пари изливат през данъци и то на човек се плащат много повече данъци отколкото в всяка друга индустрия в България.

  • 5
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    Проблем в университетското образование също така е, че маса преподаватели се съобразяват с работещите студенти. Не само лекциите се разместват, за да може работещите студенти да ги посещават, евентуално, но и се прават огромни отстъпки за работещите. Някак си образованието в БГ е между другото, за дипломата и докато се правят отстъпки от страна на преподавателите такова ще е положението.

    Може и да е трудно, може и да е скъпо, но тва е положението - висшето образование не е за всеки. Сори майна

  • 6
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    Трябва и тук да има баланс - не може държавата да определя колко кадри да подготвя и по каква програма на база на текущото желание на работодателите! Та нали след 5 години тези фири може да ги няма, а образованието е за цял живот.

  • 7
    dzver avatar :-|
    Веселин

    Проблемът е, че ако някой е наистина добър, трудно ще остане да работи тук. Това е във всички области.

  • 8
    pavlik_morozov avatar :-?
    Настрадин Ходжа

    Стига ривахте бе - просто се конкурирате за една глобално конвертируема стока (качествени ИТ кадри) и по ред причини губите!

    Огромна заслуга за това имат и самите фирми, които се опитват да ЕКСПЛОАТИРАТ работниците си, вместо да установят с тях взаимноизгодни и следователно ДЪЛГОСРОЧНИ отношения.

    Не вярвате? Ето как се движим в класацията по конкурентоспособност по показателя "Сътрудничество в отношенията между работодатели и работници" (Cooperation in labor-employer relations)
    Класиране през 2008: 112
    Класиране през 2012: 103
    Напредък в брой места: 9

  • 9
    gsolo64 avatar :-|
    gsolo64

    не съм съгласен с Ivanski, че фирмите не инвестират в кадри. Сещам се за доста известна българска ИТ компания, която има собствена (безплатна)академия, през която минават по няколкостотин души годишно. Няма да казвам име, защото всички можем да ползваме търсачки онлайн. Имаме български фирми, които дори купуват ИТ компании от Германия, САЩ и Канада и наемат топ експерти от хората на Бил Гейтс. За мен наистина България може да бъде значителна сила в ИТ и софтуерната разработка, имаме много способни специалисти, които продължават да работят и да успяват на родна земя, въпреки безхаберието на държавата. Ето ви добър източник на свежи пари в българския бюджет без да се налага да строим Белене, да плащаме на руснаците за урани да строим 5 кабинки на Банско. За съжаление българските политици скоро няма да разберат това, защото в техните възприятия все още монитора е компютъра и смартфона се ползва единствено за обаждания и да се фукат пред родата...

  • 10
    pavlik_morozov avatar :-|
    Настрадин Ходжа

    ИТ бранша трябва да знае най-добре, че държавата е НЕСПОСОБНА да подобри в някакво обозримо бъдеще нивото на образованието дори по класическите предмети, камо ли в динамични нови области като ИТ.

    Какво очакват от премиер, който прати младите ИТ-та да кОпат кОмпири, а образователния му министър се оказа обикновен крадец и беше позорно изхвърлен след много-месечни опити да се потулят кражбите му?!

    Истината за бранша е в стажовете. Ако могат да си осигурят пари от държавата да финансира стажове - добре. Ако не - пак ще се усвояват едни пари, пак ще се пишат някакви програми, пак ще се държат речи на тема колко са важни ИКТ и как ще строим техно-паркове, но всичко ще си продължи като досега.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK