С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 4 фев 2013, 19:00, 12229 прочитания

Кей след кей

Само Кирил Домусчиев поиска терминала за контейнери в Бургас, след като преди година той взе друга част от пристанището

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Това е поредната процедура на министерството на транспорта за концесия на пристанище, на която кандидатът е само един, а чуждото участие - нулево

Най-атрактивната концесия на транспортното министерство за последната година - за терминала за контейнери на бургаското пристанище, привлече само един кандидат. Подадената оферта за Бургас-запад е на "БМФ - Порт Бургас", което е 100% собственост на Параходство "Български морски флот". БМФ беше проватизирано на 70% през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" за 440 млн. лв., като представител на обединението от българска страна е Кирил Домусчиев.


Пристанища за местно разпределение

Името на кандидата не е изненада, защото "БМФ - Порт Бургас" от началото на 2012 г. държи концесията на двата терминала за насипни товари в Бургас. Това обаче е поредната процедура на министерството на транспорта за концесия на пристанище, на която кандидатът е само един, а чуждото участие - нулево. В последните два месеца министерството отдаде на дружества, свързани с Цветан Василев, пристанище Несебър и Русе-запад, а на компания от групата "Химимпорт" - пристанището в Лом. Противно на всякаква бизнес логика единствената процедура, на която имаше няколко оферти (три на брой), беше за най-малкия обект - двете кейови места на Видин-юг. Така тенденцията е ясна - интересите на кандидатите, случайно или не, не се застъпват, а състезания няма.

Ако при дунавските по-малки терминали липсата на интерес е до някаква степен обяснимо, терминалът в Бургас имаше потенциал да привлече по-голям интерес. От министерството потвърдиха това, като коментираха, че закупените документации са били повече от една, като купувачи на документи е имало и извън границите на Европейския съюз. Оттам обаче не обясниха защо в крайна сметка офертата е само една, както и на кой от кандидатите е било отказано сроковете за подаване на оферти да бъдат удължени. Искането е видно от публикуваната на сайта на ведомството кореспонденция между институцията и потенциален участник.



Новият стар концесионер

Летвата за терминал Бургас-запад беше високо вдигната още от самото начало. Министерството постави изискването участниците да докажат общо приходи за последните три години в размер на не по-малко от 750 млн. лв., а размерът на балансовата стойност на техните активи да не е под 750 млн. лв. За сравнение, приходите на цялото държавно предприятие "Пристанище Бургас" ЕАД за 2011 г. са 34.4 млн. лв., а активите му към края на миналата година възлизат на 32.6 млн. лв. Кандидатите трябваше да са или пристанищни оператори от поне пет години, или да са се занимавали с дейност, сходна с предмета на поръчката за същия период. Допускаха се корабособственици, чартьори или мениджъри със собствени, наети и/или преотстъпени кораби.

Държавата иска от спечелилия кандидат да инвестира поне 20 млн. лв. в пристанището през целия 35-годишен срок на концесията, като 9.5 млн. лв. от тях ще трябва да се вложат през първите седем години. Това изглежда нищожно на фона на задълженията на БМФ, които има към двата терминала за насипни товари (Бургас-изток-2), които спечели на концесия през 2011 г. Тогава компанията се задължи да инвестира над 100 млн. евро и да изплаща 80% от заемите на пристанището, които бяха отпуснати от японска банка за новото насипно съоръжение, предвидено за товарите на "Кремиковци".

Държавна частица

След отдаването и на терминала за контейнери за държавния оператор в Бургас, който до края на 2011 г. управляваше всичко, ще остане да работи единствено на терминал Бургас–изток- 1 (14 кейови места), където се обработват предимно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). На четири от тези места пък трябва да бъде построена пътническа гара. Или ролята на държавното дружество на пристанище Бургас става все по-малка.

Така на две дози основният бизнес на пристанището минава в частни ръце. Което е вярната посока. Но неприятната част е, че обектът в Бургас можеше да привлече по-големи международни пристанищни оператори, ако министерството го беше обявило за концесия в неговата цялост, а не на части. Аргументът, че така ще има конкуренция между операторите на различните терминали, изглежда безсмислен, при положение че кандидатът и в предишната, и в сегашната процедура е един и същ. Друг минус на сегашния конкурс е, че срокът за оферти е сравнително кратък като за чужд инвеститор - за бургаския контейнерен терминал е месец и половина, а за по-малък инфраструктурен обект като този в Лом е 60 дни.

Процедурата е поредната за министерството, в която състезание между участници, техните предложения за инвестиции, концесионни такси и мениджърска визия на практика няма да има. Или ако офертата на "БМФ - Порт Бургас" покрива минималните критерии към инвеститорите, скоро Министерският съвет трябва да излезе и с официалното си обявление, че терминалът има нов стопанин.
Един кандидат и за пловдивската гара 
Обединение между фирма на Миролюб Столарски и на Светослав Глосов искат обекта на концесия 

Концесията на жп гара Пловдив привлече само един кандидат. Това е обединението "Железопътна гара Пловдив", в която 95% участие има автобусната компания "Карат - С", а другият е "Биад - С". Първото дружество е на Миролюб Столарски, а мажоритарен  собственик на второто е Светослав Глосов, който е председател на Камарата на строителите в България.   

Това е поредната процедура на министерство на транспорта за концесия, където кандидатът е само един. В процедурата се търсеше инвеститор, който да поеме частичното строителство и последващите поддръжка и управление на сградата през следващите 35 години. Срокът за намиране на нов стопанин на обекта беше удължен веднъж поради липсата на желаещи. Слабият интерес не е изненадващ. Още с обявяването на изискванията към кандидатите от строителния бранш изказаха съмнение относно поръчката. Участниците трябваше да докажат общо за последните три години оборот от минимум 90 млн. лв. и балансова стойност на активите от 30 млн. лв. Опитът, който се изискваше, пък е за превоз на пътници за минимум три години и строителна дейност. 

От последните отчети на "Карат - С", публикувани в Търговския регистър, е видно, че компанията успява да отговори на изискванията за оборот основно благодарение на договорите, който компанията има със Столичната община. Така например за 2010 г. общият размер на приходите е малко над 40 млн. лв., като основна част от тях - 32.6 млн. лв., са по договора с общината и много по-малка част от превозите по междуградските линии, извън страната и случайните превози. Договорът между компанията и Столичната община за 16 от 24-те линии, които държи компанията, беше прекратен в края на миналата година. На компанията на Столарски за малко щяха да бъдат изплатени лихви в размер на 2.6 млн. лв. вместо реалните 600 хил. лв. Последвалият скандал костваше поста на двама души от ръководството на Центъра за градска мобилност (ЦГМ), а зам.-кметовете на бюджета и на транспорта Дончо Барбалов и Любомир Христов се разминаха с последно предупреждение. Последва и решение на общината да се върви към поетапно разваляне на договорите с частните оператори.

Компанията на Глосов е значително по-малка - оборотът й за 2011 г. е 5 млн. лв., а приходите през предходната са били 5.6 млн. лв.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германската Offerista придоби платформата Broshura.bg 1 Германската Offerista придоби платформата Broshura.bg

Те ще слеят технологията си за онлайн брошури с цел да станат лидер на европейския пазар

19 яну 2020, 1090 прочитания

Lime напуска 12 пазара в търсене на печалба Lime напуска 12 пазара в търсене на печалба

Компанията ще съкрати 100 души глобално, или 14% от персонала си

19 яну 2020, 1353 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Как Швеция привлече 20% от капитала за дялово инвестиране в ЕС

Технологичните стартъп компании в страната са далеч пред европейските

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10