Продажбата на годината

Със сигурност 2012 г. ще се запомни с приключването на продължилото близо три години преструктуриране на дълговете на групата на БТК. В случая това е и най-голямата сделка в страната както по размер на оценката за дружеството, така и заради последствията от нея. Компанията беше придобита от основния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев в партньорство с VTB Capital и кредиторите на групата. Ако трябва да я остойностим, истината е, че в момента БТК струва някъде около 700 млн. евро и не повече. Нещо съществено различно от близо 1.7 млрд. евро, на които бе оценена през 2007 г. Основна част от тази стойност обаче остава дълг, и то от над 580 млн. евро. Допълнително самото придобиване отново бе финансирано с дълг, така че реалното капиталово вложение на новите акционери пак клони към едноцифрен процентен дял от цялата оценка за компанията.

Кредиторът решава

Сделката за БТК показва само върхът на новата тенденция за преструктуриране на задлъжнелите бизнеси в страната.

"Отдавана очакваните дългови преструктурирания, които включват и продажба на основния актив, обезпечаващ кредитора, станаха един от двигателите на пазара на придобивания през 2012 г. Видяхме смяна на парадигмата на дълговото преструктуриране. Досега то включваше рефинансирания и отсрочвания на заемите, както и търсене на фондове, които инвестират в лоши кредити", коментира Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr.

По думите му новата концепция се основава на желание от страна на кредитора да излезе от инвестицията си, макар и на загуба, като с това освободи свой паричен и управленски ресурс и го насочи към нова инвестиция. "Тази тенденция доведе до усложняване на сделките най-малкото поради увеличения брой на страните в тях, но и поради отсъствието на активен пазар, на който кредиторът може да продаде едно неликвидно обезпечение, каквото е например предприятието. Добрата новина е, че вече има създадена експертиза за извършването на тези преструктурирания. Затова такива сделки ще започнат да се случват все по-осезаемо на пазара, особено там, където традиционните методи за дългово преструктуриране не са дали резултат", смята още Стоянов.

Всъщност според Здравка Угринова, партньор в "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков", фактът, чe повечето сделки са именно от преструктириране на задължения, превръща банките в основен фактор за успешното приключване на сделките по придобиване. "Вече не говорим за пазар на сливанията и придобиванията, доминиран от продавачите или купувачите, а за пазар, който се диктува от банките", допълни тя.

Кой напусна България

Извън мегапреструктуриранията като БТК обаче годината предмина под знака на започналата още през 2010 г. тенденция на изход от българския пазар на редица западни инвеститори.

Така например германската E.ON продаде електроразпределителния си бизнес на чешката Energo pro, а американската Emmis се раздели с радиата си, като беше заместена от българското дружество "Рефлекс медиа". Израелската "Камор ауто" беше придобита от дружество на собственика на "София франс ауто" Стоян Желев.

Германската Kloeckner пък продаде почти на пожар търговецът си на метали "Металснаб". Купувачът за пореден път е местен - официално е физическо лице, но според източници от сектора е свързан с пловдивската "Хъс". Това не е първият изход на германска компания. Вече споменахме оттеглянето на E.ON, а по-рано през годините например WAZ напусна българския вестникарски пазар, а ProSiebenSat1 излезе от инвестицията си в две местни радиостанции и две кабелни телевизии. 

В по-голяма част на мястото на тези чужди собственици отново се наместиха главно български играчи, и то все познати лица. Така например Спас Русев придоби от британска компания столичният хотел Radisson Blu, а Христо Ковачки ще закупи "Топлофикация Русе" от руската "Мечел".

Господството на българските играчи

Въобще българските купувачи властват на пазара - те изцяло доминират както придобиването на активи по схемата дълг срещу собственост, така и в приватизацията и концесиите на пристанища.

Ето и кои са най-честите купувачи. Свързана с Цветан Василев компания освен БТК по схемата дълг срещу собственост пое контрола и над друго голямо дружество - веригата "Техномаркет". Близки до Първа инвестиционна банка фирми пък след активите на фалиралото "Кремиковци", през 2012 на две порции придобиха от съдия-изпълнители производствените активи на ОЦК - Кърджали. Компании от групата на "Химимпорт" пък станаха собственост на хотелите на задлъжнялата "Алма тур".

Последните няколко сделки обаче не са класически сливания и придобивания, а по-скоро бизнес в изключително затруднение, като се сменя собствеността върху активи.

Реално това е и първото впечатление, което оставя пазара. "80% от сделките са естествен процес на преструктуриране и консолидация, а твърде малък процент са с цел истински стратегически растеж", посочи Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC. Като цяло според него инвестиционният апетит е изключително нисък и са липсвали външни играчи. "От една страна липсата на склонност за инвестиции и поемане на риск е негативно, но от друга, представлява изключителна възможност за инвестиция без голяма конкуренция и на много потисната цена", допълни той.

Явно движени точно от тази възможност, повечето български инвеститори трупат крупен потфейл от активи, които при една значително по-добра икономическа обстановка могат да им донесат и печалба.

Иначе голяма приватизация през годината нямаше. Две държавни строителни фирми смениха собствеността си, като отново купувачи бяха местни дружества. Неуспялата продажба на ВМЗ привлече само един купувач, естествено български. А течащата в момента сделка за "БДЖ товарни превози" привлече също местни кандидати - ПИБ и Кирил Домусчиев, макар да има и чужд интерес.

При концесиите на пристанища картината е същата - конкуренцията е суперслаба и новите стопани са все от споменатите до момента местни имена - Цветан Василев, Кирил Домусчиев, компании от групата на "Химимпорт".

Малко стратегически новини

Донякъде по тази причина годината може отново да се определи и като годината на купувача, посочи още и Илко Стоянов. Все пак според него за разлика от 2011 г., когато съвсем осезаемо доминираха български купувачи, "през 2012 г. се завърнаха чуждестранните инвеститори, които изглеждат по-скоро стратегически, отколкото краткосрочно ориентирани".

Такива примери се виждат в сделката за добивната компания "Каолин", която се очаква да бъде придобита от гермаската Quarzwerke Group и за компанията за пощенски услиги "МиБМ Експрес", която беше придобита от австрийските държавни пощи Oesterreichische Post AG. Отново стратегически играч влече и в малката транспортна компания "Рубишипс" от Imperial Shipping Group, която управлявла редица дружества по поречието на река Дунав.

В "Приста ойл" един чудж финансов играч замени друг, а пък компанията за сладки изделия "Престиж 96" си намери двойка чужди финансови инвеститори, които откупиха дяловете на българските й основатели.

Голямото ВЕИ разместване

Някак извън основната тендеция на пазара обаче останаха придобиванията във ВЕИ сектора. Там без много шум редица, в повечето случаи чужди играчи реализираха куп вятърни и соларни проекти. На тяхно място отново влязоха чужди инвеститори, които вече ще трябва да мислят как ще изкарат вложените пари с новите регулации в сектора. Сред най-големите сделки в този сектор бяха за 60 MW соларен парк край Караджалово от консорциум, купен от трима инвеститора - стратегически и финансови, и три вятърни парка край Каварна с обща мощност от 14 MW, купени от съвместно дружество на Lukoil и италианската ERG Review.

Активността обаче свърши, защото първо в средата на годината бяха свалени изкупните цени на соларната и вятърната енергия, а през септември държавата реши да изземе солидна част от приходите на вече работещите централи. Така сделките за фотоволтаични и вятърни паркове остават твърдо в миналото. И ако има потенциал във ВЕИ сектора, той е по-скоро за проекти на биомаса или ВЕЦ-ове.

Годината напред

От тук нататък пазарът гледа с надежди и смесени чувства 2013 г. "Не очаквам да е много по-добра от предходната нито като брой сделки, нито като обем", прогнозира Атанас Бангачев, основен партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. По думите му активни ще са телеком секторът, храните, хотелите и земеделието в цялата му палитра от ферми до производители на торове.

Сякаш в потвърждение на тезата вече лесно може да се прогнозира и най-голямата сделка на годината - тя отново ще е от телеком сектора. В напреднала фаза е смяната на собствеността в "Глобул", като кандидати са само стратегически играчи като скандинавската Telenor, турските Turkcell и Turk telecom и германският Deutsche Telekom. Само до месец-два ще стане ясно кой от тях ще добави в актива си сравнително чистия от задължения български телеком.

"Занапред очакваме да излязат на пазара повече български компании, част от мултинационални корпорации, които оптимизират своите глобални дейности и се настройват в среда на дългосрочно потиснато търсене. Според нас водещите сектори ще са храни, фармацевтика, земеделие и IT. Компаниите в първите два сектора са атрактивни поради техните дефанзивни качества и сигурност в паричните потоци. От друга страна, IT секторът продължава да се развива динамично в глобален мащаб", посочи Росен Иванов, управляващ съдружник в консултантската компания Entrea Capital.

Според него раздвижване може да се очаква и във финансовия сектор, като на пазара вече се споменават няколко банки и застрахователи търсещи нови собственици. През 2012 г. в Инвестбанк например влезе нов акционер макар и под натиска на банковия надзор, който изиска от банката да си увеличи капитала. А тази година се очаква да приключи и мегасливането на гръцките собственици на ОББ и Пощенска банка.

Според Угринова медиите, енергетиката и здравеопазването също ще са атрактивен сектор. Като цяло според нея може да се очаква обаче минимално увеличаване на активността на купувачите, които да си останат преобладаващо местни.

За Иванов обаче не е изключено и засилване на интереса на стратегически инвеститори от Далечния изток, предимно Китай и Индия, за които атрактивността в нашия пазар се основава на входа, който България им предоставя към Европейския съюз. "Катализаторите на потенциални сливания и изкупувания в бъдеще очакваме да са предимно чужди стратегически компании, търсещи платформа за износ към Европа", посочи още той, но не забрави за (distressed) с висока задлъжнялост, търсещи възможности за рекапитализация или нови партньори. Едва на последно място той постави желанието за секторна консолидация.

И така, ако съдим по началото на годината и по правилото, че денят се познава от сутринта, то въпреки всички условности и изкривявания на пазара, годината пак започва с умерен оптимизъм. Останате на линия, за да не изпуснете шанс за добра сделка.