Да пребориш вятърните мелници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да пребориш вятърните мелници

Големият интерес към центъра за обучение доказва, че сме създали нещо, което обещава бъдеще на младите хора, казва управителят на "Либхер" Герхард Грубер

Да пребориш вятърните мелници

Или как една германска компания в Пловдив създава кадри за себе си и партньорите си

10414 прочитания

Големият интерес към центъра за обучение доказва, че сме създали нещо, което обещава бъдеще на младите хора, казва управителят на "Либхер" Герхард Грубер

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Когато преди шест години идва в България със задачата да даде насока на развитие на пловдивската фабрика на Liebherr и да осигури добре обучен персонал, управителят на производството на бяла техника там Герхард Грубер се изправя пред предизвикателство. Икономиката по това време е в разцвет и инженерите, които дотогава са работели на по-сложните машини в предприятието като обикновени оператори, постепенно напускат и си намират нови места като инженери. В същото време младите хора, завършили професионални училища, се оказват крайно неподготвени за практическа работа.

Подобен проблем имат и много други германски (и не само) фирми, решили да произвеждат в страната. Това, което отличава "Либхер - Хаусгерете Марица", е, че днес компанията не само успява да се подсигури с необходимите кадри, но и помага на доставчиците и партньорите си да си намерят знаещи и можещи работници. Пробивът идва с т.нар. модел на комплексно обучение, след като фирмата не успява да наложи дуалното обучение в училищата - едно чисто германско изобретение, което обаче вече се прилага и далеч отвъд границите на страната. Макар че за себе си компанията е открила решение, въвеждането на системата в училищата се е превърнало в нещо като лична кауза за Герхард Грубер, който е твърдо убеден, че от това българското образование само би спечелило.

Практика на живо

Системата всъщност е много проста. Най-общо казано, тя съчетава обучението в професионално училище с практиката в дадено предприятие. Въпреки че съществуват различни варианти, обикновено част от времето обучаемите прекарват в училище, където получават знания по общообразователните предмети и теория по специалността. През останалото време са във фабриката, където също имат теоретична подготовка, както и практическо обучение. Така в края на курса те получават не просто диплома, а реални технически умения.

Именно силната практическа насоченост отличава дуалното обучение от това, което се предлага в професионалните училища у нас. Герхард Грубер разбира това още през 2007 г., докато се опитва да осигури работници за предприятието. "Забелязахме, че училищата са доста слабо оборудвани, че всичко се обяснява на теория и няма практика", разказва той. Започва диалог с Министерството на образованието и професионалните училища в района на Пловдив за възможностите да се обучат добри специалисти. Година по-късно обаче открива, че развитие няма и решава да вземе нещата в свои ръце. "Казахме си, че щом сме предприятие, трябва да предприемем нещо", казва Грубер.

От втори опит

След неуспешния опит за сътрудничество с държавната образователна система, управителят на "Либхер" разбира, че в България има и друг вариант - Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Компанията решава да създаде свой собствен център за обучение след средно образование и да го сертифицира в агенцията. Избира специалността "машинен техник", която е подобна на германската "машинен оператор" и която присъства в образователните документи, но без конкретен учебен план. Затова "Либхер" прехвърля инструментите на обучение от Германия и обогатява българската специалност не само със съдържание, но и с методите на дуалната система. Така през есента на 2009 г. центърът започва работа. "По този начин получихме възможност не само да обучаваме млади хора за нашата фабрика, но и да развием самия център", посочи той.

Началото, разбира се, се оказва трудно. Въпреки широката рекламна кампания в местните медии и презентациите в училищата, през първата година кандидатстват едва 70 души за 10 места. Компанията дори се вижда принудена да избере само седем от тях. "За нас е важно да обучим хора, които ще останат при нас, а не да попълним бройките", уточни Грубер. Колелото обаче се завърта през втората година, когато броят на желаещите да се обучават се оказва десет пъти по-голям. От тогава насам всяка година кандидатстват между 700 и 900 души. "Това доказва, че създадохме нещо ново, което е интересно за младите хора и им обещава бъдеще", категоричен е управителят на "Либхер". През 2011 г. компанията взима за обучение двама души за свой доставчик, а от есента на миналата година разширява групата на 12 места, осем от които са за други фирми.

Стъпка по стъпка

Системата за подбор на кандидати до голяма степен дава представа за същността и приоритетите на самото обучение. Приемът минава на два етапа - тест и разговор. Тестът много прилича на поредица от логически задачи и пъзели, чиято цел е да се провери по-скоро способността за мислене и връзки, а не толкова предварителната теоретична подготовка. Има и чисто практически елемент, идеята на който пък е да покаже сръчността на кандидата и умението му да работи с ръцете си. Макар че този етап от изпита е много важен, от компанията поставят голяма тежест и на интервюто. "Има случаи, когато някой кандидат се справя отлично с теста, но не показва необходимите личностни качества по време на разговора и отпада", разказва техническият асистент Валентин Рудов.

Обучението продължава една година, като през този период младежите получават заплащане. През първите шест месеца се прилага моделът на комплексно действие, който се състои от шест стъпки, а основният акцент е върху самостоятелната работа. Всъщност инструкторите присъстват само на две от стъпките - третата и шестата. След като получат заданието си, в началото младежите се учат да се информират и планират работата си, като използват техническата литература и интерактивните помагала в центъра. След това идва производствената част от курса, където те трябва да изработят определен детайл. Вторите шест месеца от обучението вече са практика в съответното предприятие, където бъдещите работници се подготвят на специализираните съоръжения.

Успоредно с това през целия едногодишен период два пъти седмично се провеждат и езикови курсове, тъй като основните учебни материали са на немски. "Освен това в бъдеще на работниците ще им се налага да разговарят с колегите си от Германия и Австрия, да решават сходни проблеми и така комуникацията ще е много по-лесна", обяснява Рудов.

Поглед напред

Обучението завършва със заключителен изпит, който на практика е държавен изпит. Теоретичната подготовка се проверява в учебния център на "Либхер", а практическата - в съответното предприятие. Завършилите получават свидетелство за професионална квалификация трета степен по специалността "Машинен техник". "Ние инвестираме много в обучението, надеждата ни е да останат", казва Грубер. "Винаги казвам, че трябва да сме толкова добри като организация, че те да не искат да се махнат. Ако искат, значи правим нещо погрешно", добавя той. Факт е, че досега никой не си е тръгнал.

По време на цялото обучение, а и след това, компанията обръща голямо внимание на личностното развитие, като организира семинари и инициативи за усвояване на социални умения. "За нас е важно хората не само да знаят и да могат, но и да са уверени в себе си, да имат самочувствие", обяснява Грубер. "В дългосрочен план тези младежи може би ще се развият като инженери в технологичните отдели, може би ще отидат да следват, после ще се върнат, така че това е инвестиция за нас", добавя той.

Управителят на "Либхер" не се е отказал от идеята си да помогне за налагането на дуалната система на обучение в страната. За това активно работи и Германско-българската индустриално-търговска камара. "Мисля, че това, което правим, е важно не само за нас, но и за целия регион", казва Грубер. С това той обяснява и икономическия успех на страната си. "Германия няма нищо, няма полезни изкопаеми. Имаме обаче стратегии като тези учебни центрове, имаме и много средно големи фирми, които наемат добре обучени технически кадри, а това движи икономиката", категоричен е той. Заявките на новия просветен министър Стефан Воденичаров за въвеждане на публично-частното партньорство в сферата на образованието може да се окажат стъпка в правилната посока. Стига да се случат.

Когато преди шест години идва в България със задачата да даде насока на развитие на пловдивската фабрика на Liebherr и да осигури добре обучен персонал, управителят на производството на бяла техника там Герхард Грубер се изправя пред предизвикателство. Икономиката по това време е в разцвет и инженерите, които дотогава са работели на по-сложните машини в предприятието като обикновени оператори, постепенно напускат и си намират нови места като инженери. В същото време младите хора, завършили професионални училища, се оказват крайно неподготвени за практическа работа.

Подобен проблем имат и много други германски (и не само) фирми, решили да произвеждат в страната. Това, което отличава "Либхер - Хаусгерете Марица", е, че днес компанията не само успява да се подсигури с необходимите кадри, но и помага на доставчиците и партньорите си да си намерят знаещи и можещи работници. Пробивът идва с т.нар. модел на комплексно обучение, след като фирмата не успява да наложи дуалното обучение в училищата - едно чисто германско изобретение, което обаче вече се прилага и далеч отвъд границите на страната. Макар че за себе си компанията е открила решение, въвеждането на системата в училищата се е превърнало в нещо като лична кауза за Герхард Грубер, който е твърдо убеден, че от това българското образование само би спечелило.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    yol avatar :-|
    Yol

    Браво, това е един отличен пример. Немците са си немци...

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    А къде са нашите бизнесмени?

  • 3
    stoiank avatar :-P
    stoiank

    До коментар [#2] от "kardinalat":
    Трупат първия милиард.

  • 4
    dicon avatar :-(
    Димитър Димитров

    Образователната ни система отново за незнам кой си път трябва да открива топлата вода, за което отново и за кой ли път ще са необходими няколкостотин милиона лева, които отново за пореден път няма да стигнат за обучение, а отново...ще изтекат ва канала, като консулатции, проучвания и други дейности от мъгляв характер.

  • 5
    ajsaider avatar :-|
    ajsaider

    .. "и инженерите, които дотогава са работели на по-сложните машини в предприятието като обикновени оператори, постепенно напускат и си намират нови места като инженери.."
    -----------------------------------
    .. и всички са учудени??!?! Според мене е нормално!

  • 6
    vassilun avatar :-(
    vassilun

    [quote#2:"kardinalat"]А къде са нашите бизнесмени?[/quote]

    Оплакват се, че няма подготвени кадри!

  • 7
    hue avatar :-|
    Николов

    не споменавате обратната страна - условията за напускане, след като се обучаваш при тях. обучението подготвя кадри, но дали не ги "заробва"?!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Системата в Либхер е много хубава, отделно досега не се е чуло да са излъгали някой, а са на пазара повече от 10-12 години. Сигурно даже и не са си го помислили, но не случайно написах че бизнесмените, които така групово оплювате правят първия си милиард. Защото много хубаво интервю, но никой не попита колко им е струвало това нещо като пари и съответно какъв процент им е от общите приходи.
    Просто са немци, супер трудолюбиви, гледат поне 5-10 години напред, имат пари зад гърба си и не са дошли за краткосрочни печалби . Ако едно от тези неща го няма, нищо ефективно нямаше да стане. Не случайно в България има усвоени милиони по програма Развитие на човешките ресурси, а "човешките ресурси" гола вода. Само погледнете ръста на желаещите през годините и вижте как се покачва доверието в една работеща система.

  • 9
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#8:"stoiank"]Защото много хубаво интервю, но никой не попита колко им е струвало това нещо като пари и съответно какъв процент им е от общите приходи.[/quote]
    Ами явно е по-евтино, от вноса на съответните кадри, или наемането на местен "инж." на позиция за обикновен среднист...
    Всъщност, винаги има хора, които са сръчни, но не ги влече ученето и точно запълват изискванията за технически училища (набляга се предимно на техническото обучение и сръчност, и минимума от общообразователният стандарт). Това го има и в Япония, и в други развити страни, ама манталитета в чипа...


    [quote#7:"hue"]не споменавате обратната страна - условията за напускане, след като се обучаваш при тях. обучението подготвя кадри, но дали не ги "заробва"?! [/quote]
    А като напуснат къде ще отидат? Във ВМЗ-то ли, или ще работят месеци наред ангария на някой набеден "чорбаджия"?

  • 10
    epoc avatar :-|
    epoc

    Мила родна картинка....точно това се преподаваше в техникумите преди 1989 (разбира се без курсоеете за социални умения). Имаше и стаж по заводи и т.н. Аз, дето не съм завършвал техникум, в 11 клас изкарах 6 месеца стаж в един от българските институти, занимаващ се с разработката на изчислителна техника, и това си беше част от среднот образование.

    За 25 години "демокрация" всичко беше унищожено дотам, че в момента идват германците да ни преподават това, което отдавна сме забравили.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.