Като чуете за умиращите малко кабелни оператори, сигурно си представяте пазар, осеян с трупове, заклани от безпощадната конкуренция. Слуховете за смъртта им обаче поне засега са силно преувеличени. Въпреки очакванията предстоящата цифровизация на ефира да пренареди пазара на тв доставки, въпреки нашествието на големите телекоми в сегмента на интернет и платена телевизия, въпреки ниските цени и все по-претенциозното и информирано клиентско поведение, бизнес за малките регионални оператори продължава да има. Просто той става и ще става все по-труден - и за това, колкото и да е странно, вина имат... ЕРП-тата.
Избягали от шахтите
От години един от най-шумно коментираните проблеми пред кабелните доставчици е този с достъпа им до каналната мрежа на бившия държавен монопол - БТК. В градовете с население над 10 хиляди души те са длъжни да влязат в шахтите на телекома, а споровете винаги са се въртели около цената и условията за този достъп. Сега, от няколко месеца, тези взаимоотношения някак утихнаха, до голяма степен благодарение на наложените от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) значително понижени цени за полагане на метър кабел в каналите на БТК. Не е като да цари пълно разбирателство, след като неотдавна през лятото на 2012 г. телекомът опита да изгони от инфраструктурата си повечето си конкуренти. Оказва се обаче, че приблизително същия проблем кабелните оператори имат и в малките населени места, но с електроразпределителните дружества.
Там, където населеното място е с под 10 хиляди души, кабелите на тв и интернет доставчиците са във въздуха, като в доста от случаите БТК изобщо няма канали в селото или малкия град. Съответно - за да имат някаква степен на сигурност, жиците се окачват на електрическите стълбове - собственост на дружествата на CEZ, Energo Pro и EVN. Доскоро тази цена беше символична, договаряше се лесно и на място и не представляваше особено голям разход, разказа един от малките кабелни оператори в провинцията. Сега обаче ЕРП-тата увеличават таксите драстично. Пръв за проблема заговори собственикът на "Телекабел" в Пазарджик Ангел Василев, още по време на войната между bTV и "Булсатком", в която бяха въвлечени и т.нар. кабеларки. Ситуацията обаче е една и съща в цялата страна, на територията и на трите електродружества, обясни председателят на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) Димитър Радев. Собствениците на малките кабелни оператори имат подписани по три различни договора с всяко от електроразпределителните дружества. Две от тях подписват за цена на стълб, а едно от тях на окачен кабел. "Договорът за наем зависи и от мястото", допълва Петьо Стайков, член на управителния съвет на БАККО. Таксите, които операторите плащат от средно около 20 ст. на месец на кабел на стълб, вече са на цена от близо 70 ст., като за различните части на страната тя е вдигана по различно време. Към момента на територията на CEZ трифата е 50 ст., при EVN е 60 ст. за първите два кабела и по 40 ст. за всеки следващ, а при Energo Pro - 70 ст. на кабел за всеки стълб на месец. "Просто от година и половина ЕРП-тата решиха да събират по-съществени приходи за инфраструктурата си от нас, като няма орган, който да може да контролира тези цени", каза Димитър Радев.
В крайна сметка разходите на един малък кабелен оператор изглеждат така: ако едно дружество има 200 абоната и е сключило договор за използването на 500 стълба, в крайна сметка излиза, че се плаща по 3 лв. на абонат за електропреносната мрежа. "Разходите за плащане към ЕРП-тата са близо 20% от приходите на кабелния оператор. Когато към това прибавим и 30% за доставчика на съдържание - тв каналите, сами можете да направите сметка, че по този начин се убива малкият бизнес", коментира Петьо Стайков.
Спор без арбитър
Законът за електронните съобщения (ЗЕС) дава право на кабелните оператори на достъп до мрежата, но никъде не е регламентирано колко трябва да струва това. Това развързва цените и връзва и ръцете на регулаторите - КРС или ДКЕВР нямат никакво право на намеса за разлика от казуса с каналите на БТК. "Отсъства диалог с което и да било от електроразпределителните дружества, цените не се коментират от тях и те се възползват от монополното си положение по отношение на стопанисването на този вид инфраструктура", пишат от БАККО до трите ЕРП-та, енергийния и съобщителен регулатор и транспортното министерство още през есента на 2012 г. Намеса в спора обаче няма, като становищата са, че комисиите и ведомството нямат правомощия за целта. Така излиза, че буквално от утре всяко ЕРП би могло да поиска и по 2-3 лв. за достъп до стълбовната си инфраструктура.
От CEZ не отговориха на поставените от "Капитал" въпроси по темата. Отговорът на Energo Pro е, че компанията осигурява достъп на кабелните оператори до стълбовете си, въпреки че няма законово основание за това, и го прави на символична цена (цитирани са 53 ст. на кабел на стълб без ДДС). Към момента компанията има сключени 86 договора за използване на стълбовни линии. Сумата на месечните приходи от тази дейност не се споменава. Тези приходи обаче категорично не оказват влияние върху цените на еленергията, уточниха от дружеството. "Това, което бихме искали да уточним, е, че тук става въпрос за двустранен процес на договаряне между "ЕVN - България" и кабелните оператори, работещи на лицензионната територия на дружеството, почиващ на добрата воля на двете страни", казаха от компанията. Оттам твърдят, че темата се обсъжда от началото на 2013 г.
Надолу в казана
Макар и да изглежда не от първостепенна важност, проблемът със стълбовната инфраструктура в числа, особено в комбинация с цялата ситуация на пазара на тв и интернет доставки, е сред ключовите. В резултат от спора между bTV и "Булсатком" от януари цените за доставка на съдържанието й за разпространителите бяха вдигнати почти тройно, а за някои - в още пъти повече, твърдят от БАККО. Така по измисления на асоциацията между 30 и 40% от приходите на членовете й отиват като плащания към доставчиците на съдържание и още толкова - за ползване на инфраструктура (около 30% от населението на страната е в градове, където се ползват стълбове на ЕРП-тата). Като се има предвид очакването при цифровизацията телевизиите да опитат да компенсират плащанията си към мултиплексите за достъп до ефира с още приходи от доставчиците на платена телевизия с още увеличения на таксите, очевидно бизнесът на операторите ще става все по-малко печеливш. Инвазията на големите телекоми на този пазар пък доведе до допълнителен натиск на цените за потребител надолу, като в момента средният приход от абонат на платена телевизия е 10 лв. месечно. "Проблемът с използването на стълбовете ни вкарва в параграф 22. Хем държавата иска да подпомага широколентовия достъп и навсякъде в страната гражданите да имат интернет, хем нищо не прави, за да регулира цените, които ЕРП-тата ни искат, и така на практика лишава хората в малките населени места от достъп до мрежата", категоричен е Петьо Стайков. По думите му в тази ситуация малките оператори са притиснати, губят интерес и затварят бизнеса си.
Тоест дори и за момента този сегмент да е силно наситен от малки и средни играчи, логичните очаквания са, от една страна, за консолидация, а от друга - за все по-трудно оцеляване.
Като чуете за умиращите малко кабелни оператори, сигурно си представяте пазар, осеян с трупове, заклани от безпощадната конкуренция. Слуховете за смъртта им обаче поне засега са силно преувеличени. Въпреки очакванията предстоящата цифровизация на ефира да пренареди пазара на тв доставки, въпреки нашествието на големите телекоми в сегмента на интернет и платена телевизия, въпреки ниските цени и все по-претенциозното и информирано клиентско поведение, бизнес за малките регионални оператори продължава да има. Просто той става и ще става все по-труден - и за това, колкото и да е странно, вина имат... ЕРП-тата.
20 коментара
Къде по света освенв Танзания сигурно, кабели на снопове висят над главите на хората?
До коментар [#1] от "Thermobee (жертва на цензура)":
В Япония.
https://twitpic.com/c62lv4
Не само в Япония. Също и във Франция, Италия, Великобритания и Щатите. А вероятно и в много други страни.
Даже в САЩ и Великобритания все още на много места ползват старите дървени телеграфни стълбове. И то не в села, а в градове с по 200 хиляди жители.
Липсата на стратегическо мислене и цели, води до тактически грешни и недалновидни решения!!!
[quote#2:"jubal harshaw"]В Япония.[/quote]
Някога са се правили коли от класа на Москвич. Трябва ли ние СЕГА да внедряваме тази технология!?
Има малки населени места, в които няма изградена канална мрежа на БТК. Абонатите на кабелна телевизия са малко и изграждането на канална мрежа от доставчика е нерентабилно, така че в такива населени места е нормално мрежата да се изгражда по стълбовете на ЕРП-тата.
До коментар [#5] от "Geoimg":
Кабелите и сега ги има. Да се копат колектори е окей, ако може да чакаш да стигне до вас. Така че колекторите да си вървят, а където няма - въздушни кабели, ама с малко регулация и мисъл да не става така както на снимката. И евентуално колектори, ако има бюджет.
Между другото, в София е същото навсякъде, където минават тролеи и трамваи, въпреки че има колектори. Като пресичаш Попа, жълтите павета пред университета, на съдебната палата или при стария цирк си дигни главата нагоре и ...
До коментар [#2] от "jubal harshaw":
До коментар [#3] от "tamada":
Имам предвид ланаджийските истории. Сега, то не че е лошо, тъй като поне Интернетът в България е на световно ниво...
До коментар [#8] от "Thermobee (жертва на цензура)":
Тънките жици на снимката са оптиката на NTT.
[quote#7:"jubal harshaw"] ако може да чакаш да стигне до вас.[/quote]
Кабелна телевизия и интернет има от около 89г., да ме е заобиколило безброй пъти!?