Михаел Краус: Не кандидатствам за БДЖ от името на Ковачки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Михаел Краус: Не кандидатствам за БДЖ от името на Ковачки

Михаел Краус: Не кандидатствам за БДЖ от името на Ковачки

Собственикът на австрийската Donau Finanz пред "Капитал"

8489 прочитания

© Donau finanz


И четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", в понеделник бяха допуснати да продължат в процедурата от Агенцията за приватизация. Това са дружество на Първа инвестиционна банка, на Кирил Домусчиев, най-големият частен карго жп превозвач в Румъния Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, зад която според слуховете стои Христо Ковачки.

Кандидати сте за товарния бизнес на българските железници. Какъв опит имате в жп сектора?

Компанията ни съществува от повече от 50 години и винаги сме били свързани с железниците. Преди много години, когато още не беше популярен, имахме дейност във вагонния лизинг. През годините винаги сме представлявали по рзлични проекти както OeBB (австрийските железници), така и други международни доставчици за ЖП индустрията.

Откога са тези проекти, за които говорите?

Това беше през 80-те години. С OeBB непрекъснато имаме връзка и сега правим разни неща с тях.

Какво по-точно?

В миналото представлявахме шведската електрофабрика ASEA и продадохме някои туристически локомотиви на OeBB. Представлявали сме периодично и френската Alstom. Въздействахме и при изграждането и сделките около на IRS (International Railway System) в Румъния. Също така сме представлявали и други румънски компании при навлизането им на западните пазари.

А имате ли актуални жп проекти?

Имаме и някои актуални покрай дейността ни в Африка. Представляваме някои западни партньори в опитите им и около изграждането на жп системата в Русия.

И все пак основната ви дейност, изглежда, е в сферата на имотите, така ли е?

Това е дейността, която най-вече описваме при представянето на компанията ни. Разбира се, имаме много проекти в инвестициите и управлението на имоти. В тази сфера сме активни и в България. Но ние имаме нашия т.нар. кръг от инвеститори, към който спадат както големи институционални инвеститори, така и частни. И за тях създаваме специални, индивидуални инвестиционни продукти. Това не са неща, които могат да бъдат купени на борсата или на пазара. Това са инвестиции, които ние сами конструираме.

Има проекти, за които не може да говорим открито заради клаузи за конфиденциалност. Но в жп индустрията много неща се случват и ние сме активни в нея. За пример само ще посоча, че в Западна Африка тепърва много проекти ще се развиват и ние се стремим да позиционираме австрийските компании там.

Като цяло полагаме усилия там, където не всеки инвестира. Затова може да се каже, че сме специалисти по сложните проекти.

Как стигнахте до обявата за БДЖ-Товарни превози в България?

В България непрекъснато правим нещо, най-вече на пазара на имоти. Има доста австрийски компании, които са ангажирани в България. Ние ги подкрепяме или при развитието на проекти, или помагаме на банките да излязат от затруднения и реструктурират закъсалите си инвестиции. Заради близостта си до жп индустрията и заради това, че виждаме една особена локална възможност за товарните жп превози в България, смятаме, че за нас има смисъл да кандидатстваме.

Кой ви насочи вниманието към тази възможност?

България не е особено голяма, а и управляващите казват достатъчно ясно какво стои на масата или предстои да бъде сложено.

В средата на миналата година имаше първи опит за продажба на товарните превози, но тогава вие не подадохте заявление за участие. Защо?

Това е сходно с Румъния. Там товарните превози също бяха обявени за приватизация. Тази дейност печели по-добре от пътническите превози и първоначално правителствата вярват, че могат да ги продадат на висока цена. Ако очакванията са толкова високи, че ще извадим например 1 млрд. евро, въобще няма смисъл да се появяваме. Големите стратегически инвеститори всъщност не се нуждаят повече от приватизирани железници. Те и сега имат достатъчно работа и не им трябва да си купуват компания с проблеми?

Това от гледна точка на специлизираните и по-малките инвеститори е по-различно. Но те от своя страна трябва да са добре свързани с индустрията, трябва да познават пазара и да знаят, че има добри локални възможности. Идеята не е да превозваме с българските вагони към Ротердам. Тук става въпрос за оптимизирането на определни локални транспортни връзки.

Ще подадете ли оферта?

Да, ще продължим. Имаме сериозни намерения и не го правим само за спорта.

Кои са нишите и какви са възможностите за развитие на българските товарни превози, които виждате и за които говорите?

В България има точно определени обеми, които подлежат на транспортиране. Това е свързано с енергетиката, с електроцентралите и превоза на въглища. За разлика от други места България има значително количество на въглищни централи и ние вярваме, че те имат перспектива. Разбира се, обръща се голямо внимание на възобновяемата енергия, но лека-полека се стига до извода, че това не е достатъчно и струва много пари. Още повече когато се обръща гръб на атомната енергия, политиката ще осъзнае, че трябва да се концентрира повече на традиционните източници на енергия.

Вторият важен момент е инфраструктурата. България най-накрая започна сериозно да я подобрява. Това изисква много усилия, но много страни осъзнаха, че ако искат да дадат тласък на икономиката, трябва да развиват инфраструктурата. България е специален хъб както за пътните превози, така и за железопътните. Страната може да има особена роля и при презморската логистика. България се намира на такава идеална позиция между източни и западни коридори, че би могла да стане хъб за транспорта от Далчения изток.

Как бихте оптимизирали компанията?

Ясно е, че са нужни инвестиции, трябва да се подобри качеството. Нужно е да се осигурят нови договори от западните пазари благодарение на партньорства с някои малки и средни предприятия.

Кои биха били тези партньори?

Това не мога да ви кажа, защото е чувствителна тема. На някои точно сега би могло да се гледа като на конкуренти. Но като цяло големите жп компании прекалиха с инвестициите си и сега трябва да се погржат за тях. От тях не може да очакате, че ще се включват в нови проекти. Затова за малките и средните компании се съзадават допълнителни нови възможности в определени ниши.

Предполагам имате вече някои конкретни компании предвид. Все пак те български ли са, австрийски или други международни?

Нека кажем, че са международни. В България няма толкова много. България е ограничен пазар в това отношение. Но трябва да се огледате в съседните на България страни. В някакъв момент Гърция пак ще стъпи на крака. Или вижте какво се случва в Турция. Като цяло транспортът в региона се развива значително. Това ще се засили особено когато има повече яснота около високоскоростната железопътна линия от Русия. И тогава е добре да сме в страните, които са ключови.

Планирате ли да включите австрийските железници в този проект?

Като партньор, с когото да си партнираме – да. Като коинвеститор – не вярвам. Смея да твърдя, че познавам добре ситуацията в OeBB и не мисля, че в момента имат планове за нови инвестиции. Първо трябва да се справят с някои пазарни трудности и с Унгария например.

Как гледате от социалната страна на въпроса? Товарните превози имат над 4 хил. служители и може да се предположи, че не всички ще останат на работа.

Не бихме се захванали, ако не знаехме, че трябва да бъде свършена тежка работа. Ако беше просто, някой друг щеше да го направи. Заедно със синдикатите и с правителството трябва да се намери възможният път, така че и да има смисъл за частните инвеститори. Не е просто, но на други места вече се е случвало.

Около вашата компания се появиха информации, че не сте водещи по проекта, а сте параван за български инвеститори. Как ще коментирате тази информация?

И аз я чух. Компания като Donau Finanz има такава дейност, че често е поставяна под подобни съмнения. От друга страна, компанията ни винаги е правела подобни проекти заедно със своите частни инвеститори. Това, което се тиражира в момента – не съм запознат със сцената в България, за да го коментирам. Затова бих го игнорирал.

Свързван сте конкретно с бизнесмена Христо Ковачки. Познавате ли го?

Само от вестниците.

Лично не?

Не. В България правим толкова много неща. Простете, ако имам слаба памет за имена и не мога да знам къде кой е бил. Правил съм доста неща в застрахователната дейност и в банковата сфера. Не мога да изключа възможността, че някъде съм го засичал.

Кой попада във вашия инвеститорски кръг?

Това е част от нашия бизнес модел да правим неща, които се случват в много лична атмосфера. Обгрижваме някои фондации, както и голяма група от частни инвеститори от Австрия и от други страни. Има доста чужденци, които не биха искали да инвестират в собствените си страни и вместо това го правят в консорциум със западни партньори. Тук не става въпрос за пране на пари. Много от тях не разбират от бизнес, а в допъление се чувстват по-добре в затворен кръг от хора.

Обгрижвате ли инвеститори от България?

Трябва да помисля. Не в смисъла, по който обгрижваме другите си инвеститори и се грижим дългосрочно за проектите. Но имаме един или друг партньор от България, с който работим заедно, най-вече в сферата на имотите.

Тук или в България?

В България.

 
Donau Finanz е австрийска компания, която съществува от 1957 г. Собственост е на австрийската фамилия Краус. През 70-те години под ръководството на сегашния собственик Михаел Краус компанията специализира в санирането и финансовото оздравяване на предприятия и бизнеси. Консултира тогавашния финансов министър и сега крупен предприемач Ханес Андрош. След 80-те години Donau Finanz се насочва към проектите в сферата на недвижимите имоти и сега това е основият й фокус. Развива, консултира и инвестира в едни от най-големите проекти във Виена. В периода 1987-2000 г. Краус е мениджър на най-големия тогава в региона търговски център Shopping City Sued.

В България компанията е активна от доста години, но осново около имотни проекти. Появата й в конкурса за товарните превози завъртя съмненията, че служи за параван на някой друг реален кандидат - български.

И четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", в понеделник бяха допуснати да продължат в процедурата от Агенцията за приватизация. Това са дружество на Първа инвестиционна банка, на Кирил Домусчиев, най-големият частен карго жп превозвач в Румъния Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, зад която според слуховете стои Христо Ковачки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Това ли е образът на перфектния спекулант?

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "vjacho":

    Нищо лошо няма в спекулата, и "спекуланта" ще си защити интереса най-вероятно, важно е кой ще защити интереса на България, като настоящ собственик на БДЖ?

  • 3
    suedlaender avatar :-|
    Schliwobeatz

    Не изглежда благонадеждно. Параван са за някого, нямат опит в сферата на железниците. Общо взето всичко, в което господинът се опитва да ни убеди е невярно.

  • 4
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    До коментар [#2] от "boby1945":

    Разбира се,че нашият проблем е по-сериозен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Остани практичен

Остани практичен

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK