С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 4 мар 2013, 18:33, 8939 прочитания

В очакване на новото мобилно поколение

Мрежите за LTE все повече набират скорост по света, но в България проектите са в режим на изчакване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Неизбежно, желано, макар и може би не точно в този момент, и объркващо семейния бюджет. Като всяко ново поколение и това в мобилните комуникации е точно такова. Появата му няма как да се отлага вечно заради засилващото се търсене на мобилен интернет, което ще става все по-голямо и няма как да получи отговор чрез предлагане през наличните мрежи. В същото време поне в България нито държавата е готова да осигури поле за него по финансови причини, нито пък операторите бързат - по същата логика. Бизнесът на телекомите обаче няма как да е локален и това, което се случва на останалите пазари, просто ще се наложи и на българския.

В световен мащаб една от водещите тенденции, които ще се очертаят тази година, е именно все по-широкото навлизане на мобилните мрежи от четвърто поколение по технологията Long Term Evolution или LTE. Тя дава възможност да се пренасят голям обем данни при малко използване на наличните радиочестоти. С други думи – ще донесе на потребителите високоскоростен мобилен интернет до 100-150 Mbps през безжичните мрежи. До началото на 2013 г. телекоми в 36 държави вече предоставят такава напълно функционираща услуга.


В България LTE все още не е достъпна, въпреки че два от големите оператори – БТК и "Мобилтел", проведоха серия от тестове за нея през последните две години. Засега обаче нито един от тях не се ангажира кога точно ще пусне услугата масово. Причините са доста, но основните са три: от една страна, предпочитаните от операторите честоти не са достъпни, от друга,  консумацията на мобилен интернет в страната все още не е достигнала критична за мрежите точка и от трета - страдащите от спад в печалбите компании при това положение не бързат да инвестират стотици милиони в техника, без която засега могат.

Честият проблем с честотите

Ако попитате представител от телекомите "защо още няма LTE в страната", краткият отговор е, че чакат военните и националният регулатор да освободят необходимите честоти. Реално ситуацията е малко по-заплетена. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) добави възможността лентите от 900 и 1800 MHz, където всъщност са масово разпространените технологии от второ и трето поколение – GSM и UMTS, да се използват и по стандартите WiMAX (който също е вид 4G) и LTE. В Европа и по света утвърден доста по-масово, отколкото WiMAX, е LTE. На Стария континент за него се използва радиоспектър в рамките на 1800 MHz, 2600 MHz и 800 MHz. От всички единствено честотите в обхвата 800 MHz не са свободни, но пък именно те са най-атрактивни за операторите.



Спектърът в 2600 MHz не е предпочитан от инвеститорите по простата причина, че радиовълните там са сравнително къси. Това означава, че сигналът започва да заглъхва бързо и позволява да се предава само на малки дистанции, а това предполага изграждане на повече базови станции и клетки. Съответно тези честоти не са практични за предоставянето на мобилни услуги в извънградски региони. Дори и в гъсто населените места вълните с честота 2600 MHz не са най-идеалните. Заради малката дължина на вълната има проблеми с качеството му и в затворени помещения. Тоест изграждането на стабилна мобилна мрежа, която да излъчва на тази честота, би било един скъп и не много ефективен процес. 

Малко по-поносима е ситуацията при спектъра от 1800 MHz. Там има достатъчно свободен капацитет, който при поискване от даден оператор може да бъде предоставен. Според държавния регулатор компаниите засега не са изявили сериозен интерес към тези честоти. Доколкото обаче все пак има някакво развитие на LTE системи, то е именно в този обхват. Първо, "Мобилтел" през есента на 2011 г. пусна тестова мрежа, а през изминалата 2012 г. БТК също проведе тестове на услуги от четвърто поколение в София. Двата опита бяха осъществени точно в ленти, резервирани от тях в рамките на 1800 MHz. Сателитният оператор "Булсатком" получи лиценз за ползването на две ленти по 5 MHz в същия спектър, като компанията възнамерява да предлага мобилен интернет и услуги именно чрез технологията LTE. За момента обаче тя търси финансиране, за да може да изгради пълноценна мрежа.   

Цифровата връзка

Най-примамлив за GSM операторите остава честотният спектър от 800 MHz. При него вълните са достатъчно дълги, за да може да предават чист сигнал на големи разстояния и затова той е най-предпочитан от телекомите - осигурява най-добро покритие при сравнително най-малко съоръжения - съответно инвестиции. Проблемът при него е, че той е недостъпен за момента. Всички ленти от 700 до 800 MHz са предоставени за национално разпръскване на аналогов телевизионен сигнал или са отделени за ползване за националната сигурност и отбрана. Завършването на цифровизацията на националния телевизионен ефир трябва да освободи част от спектъра. Първоначално този процес трябваше да завърши до 1 януари 2013 г., но България не успя да спази срока и сега се очаква пълното преминаване от аналогова към дигитална телевизия да стане до края на годината (засега е сложена дата 1 септември).

КРС трябва да освободи тези честоти и да ги предостави за развитието на мобилни мрежи от ново поколение. Това се налага заради директива на Европейската комисия, като крайният срок за това вече премина. Брюксел дава обаче възможност за отсрочка, ако в някоя от държавите членки има проблеми и всъщност последната дата за България е 1 януари 2015 г., освен ако не иска да плаща глоби. В момента, в който аналоговата телевизия престане да се излъчва, ще се освободи значителна част от този радиоспектър. После вече само КРС трябва да се произнесе дали освободения от телевизиите обхват на 800 MHz ще бъде предоставен за ползване на мобилните оператори за развиване на LTE мрежи. 

За да станат достъпни обаче честоти там, определени за национална сигурност и отбрана, са необходими финансови средства, с които съответните военни структури да купят ново оборудване, което да работи в друг обхват. Сумите са значителни, като през 2008 г. например Министерството на отбраната искаше 365 млн. лв. Актуални изчисления не са обявявани, поне официално. Според повечето наблюдатели от сектора на телекомуникациите исканията на военните са доста пресилени, както и тези за освобождаване на честоти за самите мултиплекс платформи, които трябва пък да поемат цифровия ефирен тв сигнал.

Според изказване на председателя на КРС Веселин Божков пред БНТ в понеделник сумите там са преувеличени почти двойно. Вариант, обмислян наскоро специално за LTE, е бил да се проведат търгове за заети от отбранителни съоръжения честоти сред телекомите и със събраните от тях пари да се компенсират военните. Той обаче не е получил подкрепа от самите инвеститори, които го приемат като несигурен за тях проект.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

"Биовет" откри нов завод за ветеринарни лекарства на стойност 300 млн. лв. 1 "Биовет" откри нов завод за ветеринарни лекарства на стойност 300 млн. лв.

Съоръжението на компанията на братята Кирил и Георги Домусчиеви беше открито от премиера и трима министри

16 сеп 2019, 1360 прочитания

Американският производител на обезболяващи Purdue Pharma иска защита от фалит 3 Американският производител на обезболяващи Purdue Pharma иска защита от фалит

По-рано фармацевтичната компания предложи между 10 и 12 млрд. долара като извънсъдебно споразумение

16 сеп 2019, 825 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Две познати и две нови фирми ще строят туристическите щандове

Над 1 млн. лв. ще струва българското участие на четирите международни изложения

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие