На прощаване с кабинета в оставка БТК е готова да плати 9 млн. лв. на държавата по три арбитражни дела, които иначе компанията би спечелила. И в трите случая Агенцията за приватизация (АП) претендира за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор - първите две твърдения са за съкратен персонал, а последното - за липса на плащане към военното министерство. Държавата вече загуби първия спор и е съвсем логично подобна да е съдбата и на аналогичното второ дело в Парижкия арбитраж, а от месеци неформалната оценка на "военния" казус е, че няма основание.
Така звучи странно защо наскоро препродаденият телеком (купен от консорциум между фирми на Цветан Василев и инвестиционното звено на руската ВТБ) е готов да плати 9 млн. лв. Засега офертата на БТК има три възможни обяснения. Първото е, че новият собственик иска да има пълната свобода при вземане на решения, което минава през анулиране на "златната акция" на държавата. Второто е, че иска да се разпорежда с недвижимите имоти, които заради делата са под възбраната на АП. И третият вариант е само в сферата на предположенията - че за да получи благословията на държавата за сделката (или заради друго), новият собственик е обещал още миналата година този подарък.
Вече седмица представители на агенцията и на телекома преговарят по извънсъдебно споразумение по трите арбитражни спора. Първоначално офертата на телекома е била да плати 4 млн. лв., но вече е вдигната до 9 млн. лв., казват източници от ведомството. Нагласата е, че до седмица окончателният вариант ще е договорен. Той ще се нуждае и от одобрението на Министерския съвет (най-вероятно от служебния кабинет), защото договорът за приватизацията на БТК през 2004 г. подлежеше на одобрение от правителството и всички допълващи споразумения също трябва да получат разрешение.
Трите дела
Агенцията за приватизация води срещу купувачите на БТК при приватизацията й (Advent International и дъщерната му Viva Ventures) три дела за неизпълнение на ангажименти, поети в договора по сделката (държавата има и четвърто вече спечелено дело - виж карето). Първото е за т.нар. трудова заетост. При покупката на телекома там работеха около 22 300 души, а три години по-късно броят им беше с 5000 по-малко. Затова през 2009 г. АПСК заведе в Арбитражния съд в Париж иск с претенция за 23 млн. лв. обезщетение, а по-късно сумата беше увеличена на 60 млн. лв. Оказа се обаче, че повечето служители не са нито съкращавани, нито уволнявани, а са напуснали по свое желание и са получили обезщетения. Затова и през май миналата година арбитражът отсъди в полза на купувачите. По-късно обаче агенцията реши да оспори това решение в българския Върховен касационен съд. Още тогава прогнозите на повечето юристи от сектора бяха, че опитът е обречен. В момента все още не е даден ход на делото.
Приватизационното ведомство подготви и втори арбитражен иск за трудовата заетост, но за следващ етап от 5-годишния приватизационен контрол. По неофициална информация той е за сума от порядъка на 20-30 млн. лв. Делото обаче е блокирано от арбитража заради спора пред ВКС по аналогичното първо дело. Точно заради загубата в първия случай шансовете за спечелване на огледален иск, но за друг период, изглеждат почти нулеви.
Третото дело е за т.нар. военна мрежа - държавата претендира, че купувачите не са превели 9 млн. евро за отделяне на инфраструктурата на телекома от тази на отбранителните структури. Изход по него все още няма, но прогнозите са, че и то ще бъде изгубено от държавата, защото фактически сумата дори е надплатена (по неофициални данни става дума за разменени активи, като предоставените от БТК са били с много по-висока оценка от дължимото плащане по приватизационния договор).
Още през пролетта на миналата година, когато АП изгуби делото за трудовата заетост, се заговори, че БТК предлага извънсъдебно споразумение по някои от споровете и становището на юристи беше, че за държавата най-добрият вариант е да приеме "офертата". Явно сега се случва точно това. Интересното е обаче, че тази оферта е трансформирана - преди година обмисляният вариант беше БТК просто да поеме разноските по делата, докато сега говорим за милионно плащане.
Офертата на БТК
От самата БТК не дадоха подробности по темата. Според източници от АП обаче инициативата за споразумението е дошло от телекома. В процеса на преговорите сумата дори е нараснала до 9 млн. лв. Планът е част от тях да отидат за покриване на разноските по вече загубеното дело за трудовата заетост. Разходите за адвокати и други свързани с делото такси са за около 3.5 млн. лв. Така чистата печалба за държавата ще е 5.5 млн. лв., но разноските по арбитража иначе трябва да се платят от бюджета.
Засега в преговорите е предвидено адвокатските хонорари по другите два спора, които са под 1 млн. лв., да бъдат поети от телекома.
Извънредната щедрост към държавата по иначе почти спечелените от компанията дела все пак ще донесе ползи за БТК. Тя ще може да гласува всякакви решения, без да се страхува от вето от държавата. Условието да отпаднат правата по т.нар. златна акция е да няма неизпълнени следприватизационни ангажименти, а докато се водят дела, анулирането й ще е невъзможно. Освен това прекратяването на споровете ще накара АП да вдигне ипотеките върху 838 имота на БТК и така те ще могат да бъдат продадени при желание. Логика има и във версията, че в момента новите собственици на телекома (основно банкерът Цветан Василив) просто изпълнява поет преди месеци ангажимент. Извън цялата технология готвещото се споразумение явно прилича на последно сбогом за държавата с БТК, щедро платено от частните й собственици.
Държавата имаше още едно дело срещу купувачите на БТК - по т.нар. clawback клауза. В приватизационния договор беше записано, че ако Viva Ventures успее да препродаде 65% от БТК за повече от 300 млн. евро в срок до три години след като е купил същия дял за 230 млн. евро, то дължи на държавата 10% от горницата над 300 млн. евро. Искът на финансовото министерство, което водеше делото, беше за 80 млн. евро. Всъщност през 2007 г. исландският милиардер Тор Бьорголфсон купи опция за придобиване на БТК, която малко по-късно продаде на AIG за 1.1 млрд. евро.
В крайна сметка в началото на декември се разбра, че държавата печели делото и очакванията бяха да получи дори малко над 90 млн. евро. До момента обаче това не се е случило. Длъжникът Viva Ventures според български източници е в процедура по несъстоятелност и вероятно при предстоящата процедура по екзекватура (изпълнение на съдебното решение) парите ще се търсят от БТК, която е солидарен длъжник.
На прощаване с кабинета в оставка БТК е готова да плати 9 млн. лв. на държавата по три арбитражни дела, които иначе компанията би спечелила. И в трите случая Агенцията за приватизация (АП) претендира за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор - първите две твърдения са за съкратен персонал, а последното - за липса на плащане към военното министерство. Държавата вече загуби първия спор и е съвсем логично подобна да е съдбата и на аналогичното второ дело в Парижкия арбитраж, а от месеци неформалната оценка на "военния" казус е, че няма основание.
Така звучи странно защо наскоро препродаденият телеком (купен от консорциум между фирми на Цветан Василев и инвестиционното звено на руската ВТБ) е готов да плати 9 млн. лв. Засега офертата на БТК има три възможни обяснения. Първото е, че новият собственик иска да има пълната свобода при вземане на решения, което минава през анулиране на "златната акция" на държавата. Второто е, че иска да се разпорежда с недвижимите имоти, които заради делата са под възбраната на АП. И третият вариант е само в сферата на предположенията - че за да получи благословията на държавата за сделката (или заради друго), новият собственик е обещал още миналата година този подарък.
21 коментара
Не вярвам БТК да платина държавата каквото и да е.
Извънсъдебното споразумение законно ли е у нас, или по-скоро е удобно?
Монополист ли е, не ми го хвали.
Златната акция, там е разковничето !
Пакета става троен +Булгартабак.
При третата хипотеза, парите обикновено отиват в частни сметки. Според мен трябва да я изключим.
И вълкът сит и ането цяло, или ако не е това, истината ще се разбере, ако служебното правителство не е зависимо от ГЕРБ, а ако е, то след изборите, новото, ако не е преобладаващо ГЕРБ, ще ни разкаже обилно... и то не само за тази уговорка.
така е котета, урбулешката приватизация на Лостов и момченцата на Деди до нищо добро не доведоха....
Интересна теория по първия казус. Ако искането е за средносписъчен състав от 23 хил. души какво значение има дали са напуснали сами или не. Все пак не вярвам към договора, да е имало списък с 23 хил. имена.
Всички големи продажби са такава балтия, че нямам думи но какво да се прави. Като са държавни още по-зле.
Монополите започнаха да се подмазват здраво !