История за найлоновите торбички

От няколко години в България е в сила наредба за облагане на полиетиленовите торбички с продуктова такса. Целта на въвеждането й е да ограничи употребата им. Задължението за плащането ѝ е на производителя или вносителя на торбичките, а ако той не може да бъде открит – на дистрибутора.

По данни на Българска асоциация "Полимери" (БАП) преди въвеждането на продуктовата такса в страната са се произвеждали около 34 600 тона и се продавали около 33 600 тона торбички от полиетилен. Това означава, че всеки месец на пазара са излизали около 2 млн. найлонови пликчета. "След въвеждането на таксата производството им е паднало наполовина. Торбички с дебелина под 15 микрона вече не се произвеждат в страната, затова фирмите разпродават машините и освобождават хора", обобщи Антоанета Перникова, председател на БАП.

Таксата влезе в сила от 1 октомври 2011 г. - 15 стотинки на брой само за най-тънките (и най-видими извън кофите за боклук) торбички с дебелина под 15 микрона (т.нар. тип потник). Сумата расте през годините - през 2012 г. таксата бе 0.35 лв. и обхвана и торбички с дебелина под 25 микрона, през 2013 г. тя е 0.45 лв., а през 2014 г. ще достигне 0.55 лв. От екотакса са освободени торбичките без дръжки "за първична опаковка" на продукти (например сирене, плодове, маслини) независимо от дебелината им. Ако задължените да плащат не го направят, глобата е от 3000 лв. до 10 000 лв.

И после?

Депониране, рециклиране и изгаряне са възможните подходи за преработка на пластмасовите опаковки. Рециклирането възстановява суровината и прави възможно използването й за изработване на нови изделия. Изгарянето пък предоставя енергия, която може да се използва за производството на пара и електричество. Депонирането на сметище не прави нито едното, нито другото - в този случай "стойността на пластмасата е заровена завинаги", коментират от бранша. Открит остава и проблемът с разграждането и влиянието на пластмасата върху околната среда.

През 2011 г. рециклираните количества пластмаса в страната са 29.3% (или близо 21.5 хил. тона) от общото количество пуснати на пазара опаковки от този материал, отчитат от МОСВ. Най-много са рециклираните количества пластмаса от РЕТ – 38.8%, следват от LDPE – 36.5%, PE/PP – 15%, HDPE – 8%, PP – 1.7%.

Пластмасови несгоди

Производителите на материали и предмети за контакт с храни са длъжни да подписват декларация, че опаковките съответстват на изискванията, които законодателството предявява към тях. Тази декларация (би трябвало да) е доказателство, че опаковката е безвредна.

Доказателствата се набавят, след като опаковката се изпита в акредитирана лаборатория. "Според европейското законодателство отговорност на производителя е да гарантира безопасността на опаковката. Тази декларация би трябвало да се издава въз основа на резултати от изпитания на всеки вид и марка материал, а задължение на контролните органи е да се уверят, че е така", коментира Майя Стойчева, ръководител на изпитвателен център "Алми тест" в София, акредитирана лаборатория за изпитване на опаковки и опаковъчни материали.

"За съжаление се наблюдава следното явление. Един-единствен протокол или сертификат придружава всяка партида, независимо от какъв материал е произведена. И тъй като е известно, че някои от производителите работят с "какъвто намерят" материал, ясно е, че един-единствен протокол не може да даде на клиента гаранция за безвредност – бил той предприятие, което използва тези изделия за опаковане на храни, или краен потребител, и най-вече когато производителят крие марките на материалите, с които работи", заключава Стойчева.