Море от пластмаса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Море от пластмаса

Море от пластмаса

През 2011 г. рециклираните количества пластмаса са само 29.3% от общото количество опаковки от този материал

Мара Георгиева
19135 прочитания

© Shutterstock


Ежечасно в света се изхвърлят повече от 50 млн. броя пластмасови бутилки. За разграждането им в природата са необходими от 300 до 800 години, твърдят специалисти.

През лятото на 2012 пет от най-големите американски компании - Coca-Cola, Ford Motor, H.J. Heinz, Nike, Procter&Gamble - се обединиха, за да ускорят разработването и употребата на пластмаса на растителна основа, писа "Ройтерс". Идеите за бъдещия материал са вдъхновени основно от "растителната" бутилка на Coca-Cola, произведена от захарна тръстика. По-късно Heinz купи лиценза за технологията и също започна да я прилага за част от продуктите си (кетчуп).

И докато по света фирмите инвестират в иновации, в България най-разпространените пластмасови опаковки са добре познатите бутилки от РЕТ (полиетилен терефталат). Това показват данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за 2011 г. Информация за 2012 г. все още няма. Като цяло пластмасовите опаковки са втори с 24.7%  пазарен дял (или 73.2 хил. тона) от общото количество опаковки, пуснати на пазара, след хартиените. Това обаче е обща маса, а не брой и не дава ясна представа дали пластмасата или хартията са по-често използваният материал при опаковките в България.

История за найлоновите торбички

От няколко години в България е в сила наредба за облагане на полиетиленовите торбички с продуктова такса. Целта на въвеждането й е да ограничи употребата им. Задължението за плащането ѝ е на производителя или вносителя на торбичките, а ако той не може да бъде открит – на дистрибутора.

По данни на Българска асоциация "Полимери" (БАП) преди въвеждането на продуктовата такса в страната са се произвеждали около 34 600 тона и се продавали около 33 600 тона торбички от полиетилен. Това означава, че всеки месец на пазара са излизали около 2 млн. найлонови пликчета. "След въвеждането на таксата производството им е паднало наполовина. Торбички с дебелина под 15 микрона вече не се произвеждат в страната, затова фирмите разпродават машините и освобождават хора", обобщи Антоанета Перникова, председател на БАП.

Таксата влезе в сила от 1 октомври 2011 г. - 15 стотинки на брой само за най-тънките (и най-видими извън кофите за боклук) торбички с дебелина под 15 микрона (т.нар. тип потник). Сумата расте през годините - през 2012 г. таксата бе 0.35 лв. и обхвана и торбички с дебелина под 25 микрона, през 2013 г. тя е 0.45 лв., а през 2014 г. ще достигне 0.55 лв. От екотакса са освободени торбичките без дръжки "за първична опаковка" на продукти (например сирене, плодове, маслини) независимо от дебелината им. Ако задължените да плащат не го направят, глобата е от 3000 лв. до 10 000 лв.

И после?

Депониране, рециклиране и изгаряне са възможните подходи за преработка на пластмасовите опаковки. Рециклирането възстановява суровината и прави възможно използването й за изработване на нови изделия. Изгарянето пък предоставя енергия, която може да се използва за производството на пара и електричество. Депонирането на сметище не прави нито едното, нито другото - в този случай "стойността на пластмасата е заровена завинаги", коментират от бранша. Открит остава и проблемът с разграждането и влиянието на пластмасата върху околната среда.

През 2011 г. рециклираните количества пластмаса в страната са 29.3% (или близо 21.5 хил. тона) от общото количество пуснати на пазара опаковки от този материал, отчитат от МОСВ. Най-много са рециклираните количества пластмаса от РЕТ – 38.8%, следват от LDPE – 36.5%, PE/PP – 15%, HDPE – 8%, PP – 1.7%.

Пластмасови несгоди

Производителите на материали и предмети за контакт с храни са длъжни да подписват декларация, че опаковките съответстват на изискванията, които законодателството предявява към тях. Тази декларация (би трябвало да) е доказателство, че опаковката е безвредна.

Доказателствата се набавят, след като опаковката се изпита в акредитирана лаборатория. "Според европейското законодателство отговорност на производителя е да гарантира безопасността на опаковката. Тази декларация би трябвало да се издава въз основа на резултати от изпитания на всеки вид и марка материал, а задължение на контролните органи е да се уверят, че е така", коментира Майя Стойчева, ръководител на изпитвателен център "Алми тест" в София, акредитирана лаборатория за изпитване на опаковки и опаковъчни материали.

"За съжаление се наблюдава следното явление. Един-единствен протокол или сертификат придружава всяка партида, независимо от какъв материал е произведена. И тъй като е известно, че някои от производителите работят с "какъвто намерят" материал, ясно е, че един-единствен протокол не може да даде на клиента гаранция за безвредност – бил той предприятие, което използва тези изделия за опаковане на храни, или краен потребител, и най-вече когато производителят крие марките на материалите, с които работи", заключава Стойчева.

Видове пластмаси

Видове полимери, от които се изработват пластмасовите опаковки, и тяхното приложение:

- PET – полиетилен терефталат – бутилки за еднократна употреба за вода, бира, безалкохолни, кутии и подложки за храни, фолио за печене, опаковки за фармацията

- LDPE - полиетилен ниска плътност – опаковъчно домакинско фолио, пазарски чанти, пликове за сандвичи, торбички за хляб, за плодове и зеленчуци, опаковки за фармацията

- HDPE - полиетилен висока плътност – бутилки за перилни и миещи препарати, опаковки за шампоани, бутилки за прясно мляко, опаковки за фармацията

- PP – полипропилен - бутилки за вода, кофички за кисело мляко, шишета за шампоан, сламки за пиене, кутии за маргарин

- PE/PP смесени – полиетилен и полипропилен (многослойни) – бебешки бутилки, петноустойчиви кутии за храна

- PVC – поливинилхлорид – опаковки за месо, кутии, бутилки за олио, блистер опаковки за фармацията

- PS – полистирол - чаши за горещи напитки, кутии за храна за вкъщи, кутии за яйца, тарелки за месо, кутии за компактдискове

РЕТ проблеми

Изпитвания в центъра "Алми тест" показват наличие на проблеми с някои бутилки от полиетилен терефталат (РЕТ опаковки). При тези опаковки е необходимо да се следи съдържанието на свободен ацеталдехид както в материала на опаковката, така и в обема й, обяснява Майя Стойчева, ръководител на центъра.

Употребата на вторично преработен РЕТ по начина, по който се прави в България – събиране на използвани опаковки, раздробяване и повторно гранулиране, води до високи стойности на разлагане на материала, т.е. до високо съдържание на изходните неполимеризирали вещества. В света вторично преработен РЕТ означава, че вторичните суровини се разграждат до изходни компоненти, след което се провежда поликондензация, при което се получава отново РЕТ. А у нас този метод не се прилага, обяснява Стойчева.

Опасността при вторично преработване идва от обстоятелството, че PET е термично нестабилен при температурите на преработка и отделя ацеталдехид. С влагата от въздуха или продукта той образува оцетна киселина, която променя рН, вкуса, мириса, цвета, цялата органолептика на храната или напитката.

По правило РЕТ започва да се разгражда при 200 градуса, а преработката на полимера става при по-високи температури. Значи материалът е започнал да деструктира и отделя нискомолекулни вредни вещества. Те остават и в обема – вътре въздухът в бутилката съдържа вредни вещества. Затова на линиите за производство на такива бутилки би трябвало да има възел, който ги обдухва отвътре с азот, за да се издуха ацеталдехидът. Но в България това не навсякъде е факт, обобщава Майя Стойчева. И допълва, че в света вече има одобрени от Европейският орган по безопасност на храните - EFSA, специализирани процеси за производство на вторичен РЕТ.

Ежечасно в света се изхвърлят повече от 50 млн. броя пластмасови бутилки. За разграждането им в природата са необходими от 300 до 800 години, твърдят специалисти.

През лятото на 2012 пет от най-големите американски компании - Coca-Cola, Ford Motor, H.J. Heinz, Nike, Procter&Gamble - се обединиха, за да ускорят разработването и употребата на пластмаса на растителна основа, писа "Ройтерс". Идеите за бъдещия материал са вдъхновени основно от "растителната" бутилка на Coca-Cola, произведена от захарна тръстика. По-късно Heinz купи лиценза за технологията и също започна да я прилага за част от продуктите си (кетчуп).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    plamkata_76 avatar :-|
    Пламката

    Няма друга такава картинка като в България. Значи приема се закон за ограничаване на торбичките тип потник еди колко си микрона дебелина. Какво се получава на практика. Вече се използвата същите торбички, само, че без дръжки. Е те по-малко замърсяват нали нямат дръжки.
    Защо поредното нещо, което се приема в нашата страна, е прието така, че да има как да се заобикаля. И кога населението ще се оттърве от това "удобство" на найлонките за еднократна употреба. Просто трябва да се промени мисленето на населението.
    Ще кажете, че няма алтернатива. Може и да сте прави. Аз лично събирам всички пластмасови и найлонови опаковки, които използваме в домакинството. За около година се събират около 20 кг. пластмаса, 4-5 кг. найлон и около грубо 360х2=720 кофички от кисело мляко.
    Отивайки да ги предам за вторични суровини с разочарование установих, че кофичките от кисело мляко вече не се изкупуват.
    Е какво правим, след като нямаме друга алтернатива?
    И защо не се стимулира събирането на тези отпадъци...
    Видяхме, че с разноцветни контейнери нещата не се получават.

  • 2
    comandante avatar :-P

    [quote#1:"Пламен Иванов Бакърджиев"]Е какво правим, след като нямаме друга алтернатива? [/quote]
    Гледаме рекламите на бтв отиваме в "голямата верига" и вярваме ,че всичко което купуваме от рекламите е за наше добро и ще запазим България чиста а ние ще сме млади,здрави , силни и красиви като рекламните лица!

    Това може би никога няма да спре !

    Мултинационалните компании които причиниха замърсяването на света се опитват да се измъкнат от имиджа си на замърсители на природата и душите на хората! :-)








  • 3
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    От 90-те години насам, първо затвориха голяма част от пунктовете за изкупуване на бутилки, буркани и стара хартия, после ни научиха да използваме пластмаса, сега, 23 г. по-късно някой изведнъж се удари по челото и се сети за екологията! Въпреки, че съм била малка тогава, все още си спомням, че купувахме киселото мляко в стъклени буркани, а прясното мляко, олиото и оцетът - в стъклени бутилки и всичко се даваше пълно за празно. Е, какво й беше лошото на схемата, че я промениха? А, да, и продуктите по магазините се продаваха в хартиени кесии и никой не купуваше минерална вода, защото тази от чешмата си ставаше за пиене!

  • 4
    plamkata_76 avatar :-|
    Пламката

    До коментар [#3] от "kiki2000":
    Смея да твърдя, че живея в града с най-лоша питейна вода. :(
    Просто е неизбежно купуването на минерална или трапезна вода.
    Не съм много убеден, дали това не е умишлено мероприятие в национален мащаб.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK