Трудният път на стъклото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трудният път на стъклото

Основен дял в производството на "Дружба стъкларски заводи" имат бутилките за бира - 40%, следвани от бурканите и бутилките за вино, сокове и др.

Трудният път на стъклото

Заради нуждата от големи инвестиции с дълъг период на възвращаемост в производството на стъклени опаковки оцеляват малцина

15023 прочитания

Основен дял в производството на "Дружба стъкларски заводи" имат бутилките за бира - 40%, следвани от бурканите и бутилките за вино, сокове и др.

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Внос-износ

6-7

пъти средно повече стъклен амбалаж се изнася от България, отколкото се внася
Вносът задоволява търсенето на по-нестандартни форми на опаковката при по-малки серии напитки или храни.
Макар и плахо, стремежът към потребление на по-екологични опаковки и продукти се отразява и на българския пазар.

Бизнесът със стъклени опаковки отчете поредната трудна година през 2012 г. С оглед финансовите и икономическите проблеми на много страни в ЕС и още повече при политическата ситуация в България тази година няма да бъде по-лека от миналата. Несигурността, понижената платежоспобност, рецесията в национален, европейски и световен мащаб неизбежно оказват влияние на потреблението на храни и напитки, а оттам и на нуждата от стъклен амбалаж. В допълнение на това индустрията е силно зависима и от цените на енергоносителите – природен газ и електроенергия, които през миналата година нараснаха съответно с 20% и с 13%. Това наложи стъклопроизводството да актуализира цените на продукцията си, за да може да продължи да произвежда, след като бяха задържани и дори намалени през последните пет години.

Повече храни в стъклени опаковки

Всички тези фактори оказаха най-силен негативен ефект върху търсенето и съответно производството на стъклен амбалаж за напитки, където се наблюдава значителен спад. За разлика от тях при опаковките на храни има растеж, което означава сравнително добро представяне на консервната промишленост и търсене на храна в екологично чиста опаковка.

Какво пречи на сектора

Основните проблеми пред сектора са свързани с рецесията и песимистичните очаквания на пазара, което се отразява негативно на търсенето и съответно на възможността за средносрочно и дългосрочно планиране на производството и инвестициите и на цялостната дейност на индустрията. Междуфирмената задлъжнялост и тук е сериозен проблем, като затрудненията при разплащането на клиентите пораждат цяла поредица от трудности при функционирането на веригата доставчик - производител - клиент и достигат до потребителите и пазара.

Въпрос на оцеляване

Производството на стъклен амбалаж е финансовоемка индустрия с дълъг период на възвращаемост на инвестициите. То изисква специализирана работна ръка, която не може да бъде обучена по друг начин освен на място, т.е. необходими са и инвестиции в обучението на кадри, тъй като няма откъде да се вземат "наготово". В допълнение самият производствен процес е непрекъсваем, а реализацията на голяма част от продукцията сезонна. През 90-те години повечето компании в сектора станаха собственост на работническо-мениджърски дружества или бяха раздържавени по линия на масовата приватизация. Заради остарялата техника в предприятията обаче големите международни инвеститори почти не се интересуваха от тях, а новите им собственици не вложиха свежи пари за обновяване на оборудването. Всичко това обяснява защо оцеляването в сектора е толкова трудно и от 7-8 производители на стъклени опаковки допреди 15 години, в момента в България има само две компании – плевенската "Рубин" и "Дружба стъкларски заводи", собственост на гръцката "Юла гласуъркс". "Юла" придобива софийското предприятие "Стинд" при приватизацията през 1997 г. и пловдивското "Дружба" през 1998 г. В началото на 2003 г. гръцкият собственик консолидира българския си бизнес и двете компании се вливат под името "Дружба стъкларски заводи". Към момента в двата завода на компанията работят над 700 души. Акциите на компанията се търгуват на Българска фондова борса.

Плевенското дружество "Рубин" АД е в процедура по несъстоятелност от лятото миналата година, но заводът продължава да произвежда стъклен амбалаж чрез дружеството "Рубин инвест", показва допитване до фирми от консервната промишленост, които използват продукция от "Рубин". От завода не дадоха информация за бизнеса си през миналата година и очакванията им за тази. Компанията е сред регистрираните за участие в изложението "Винария 2013", което ще се проведе в Пловдивския панаир в началото на април. С щанд на него ще участва и друга компания от сектора – "Джи пак", която е вносител на стъклени опаковки от Молдова, Италия и Германия. Една част от внесената продукция продаваме на местния пазар, а друга изнасяме в Гърция и Македония, обясниха от компанията. Италианските стъклени опаковки са по-скъпи от местното производство, но причината за това е, че са с по-нестандартни форми и цветове. През миналата година "Джи пак" е профилирала дейността си основно към фирмите от винената индустрия, но от тази година от компанията очакват да засилят присъствието си и в консервната промишленост.

Скъпият внос

България изнася 6-7 пъти повече амбалаж, отколкото внася (виж таблицата), като цените на внесения амбалаж са средно с около 25% по-високи от тези на изнесения. Причините за това са, че вносът задоволява търсенето на по-нестандартни форми на опаковката при по-малки серии напитки или храни, които имат за цел да привлекат клиента с отличаваща се от традиционните опаковки форма. Фирмите в консервната промишленост също споделят, че използват вносен амбалаж от Гърция и Румъния.

Ръст на производство и продажби

През 2012 г. "Дружба стъкларски заводи" са произвели над 1 млрд. броя стъклени опаковки, което е с 4% повече от 2011 г. Основният дял от тях са бутилките за бира – 40%, следвани от бурканите и бутилките за вино, сокове и др. Процентът на стъклени опаковки за минерална вода е все още незначителен. Около 70% от продукцията на компанията се изнася основно за Италия, Гърция, Румъния, Великобритания и Сърбия. Продажбите на завода също са нараснали с 5% през 2012 г. след отчетения силен ръст от 26% през 2011 г. и достигат близо 230 млн. лв. По-добрите резултати се дължат на увеличения производствен капацитет след инвестираните през 2011 г. 20 млн. лв. във връщане в експлоатация на спрения през 2009 г. цех в Пловдив.

Ефектът "еко"

Макар и плахо, стремежът към потребление на по-екологични опаковки и продукти се отразява и на българския пазар. Екоефектът засега се вижда на пазара на минерална вода – четири компании се "престрашиха" и започнаха да бутилират минерална вода в стъклени бутилки. Появиха се и плодови и зеленчукови сокове в стъклени опаковки. Наблюдава се и нарастване на търсенето на зехтин и други видове хранителни масла в стъклени бутилки. От една страна, това се дължи на голямото предлагане и спада на цените, произтичащи от рецесията. А от друга, бутилирането в България на зехтин основно от Италия и Гърция дава възможност да се предлага на по-приемливи от гледна точка на българските потребители цени.

Рециклиране на бутилката

Стъклото е 100% рециклируем материал, който може да се връща в производството и да излиза като нов продукт практически неограничен брой пъти. Затова е икономически и екологично по-изгодно употребената стъклена бутилка да стигне отново до производителя, като по този начин се пести енергия, намаляват отделяните газове, не се заема площ на сметищата и съответно намаляват разходите, и като цяло това допринася за опазването на околната среда. Оказва се обаче, че колкото е трудно да се произведе една бутилка, толкова е трудно тя да се върне обратно в завода под формата на т.нар. трошки, от които се правят нови опаковки. От гледна точка на производителя през 2012 г. доставеното отпадъчно стъкло не е достатъчно. Полученият за преработка стъклен материал от "Дружба стъкларски заводи" е приблизително 48 хил. тона, от които около 20 хил. тона са от вътрешния пазар, или с приблизително 5% повече от 2011 г.

Настоящата 2013 г. стартира с добра новина за бизнеса – намаление на цената на газа от 1 януари с 10% и на тази на електроенергията средно със 7% от 5 март. Това обаче едва ли ще е достатъчно да компенсира негативните ефекти от политическата несигурност в страната от последните седмици, предстоящите предсрочни избори и общия икономически спад в Европа, където са основните пазари за произвежданите в България стъклени опаковки.

Внос-износ

6-7

пъти средно повече стъклен амбалаж се изнася от България, отколкото се внася
Вносът задоволява търсенето на по-нестандартни форми на опаковката при по-малки серии напитки или храни.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    aman avatar :-|
    aman

    Един от най-ефектвните начини за стимулиране на рециклирането или по-скоро на разделното събиране, за да има смислено рециклиране после е депозитът върху амбалажа. Само че на някои компании не им изнася това и например ни заливат с пластмасови опаковки за еднократна употреба и съдят разни правителства ако има такива системи за депозит (справка Кока Кола и случаят в Австралия от последния месец). От друга страна и нашето МОСВ излезе с доклад (по-скоро скри доклад) според който такава система не трябва да се въвежда в България. В България се гледат само бизнес интересите, но и то само на някои. Околната среда е и нейното опазване е просто един досаден елемент, който ако може дори да не се включва в цената най-добре. Пък те промените в климата нас не ни засягат или че пластмасата е под път и над път, или пък че тя се произвежда от петрол, който май не се рециклира пък и е изчерпаем. Ако не друго поне умеем да съсипваме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Игри без граници

Игри без граници

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK