С вкус на Белгия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С вкус на Белгия

Когато се стигна до боеве на протестите, като чуждестранен инвеститор незабавно отправяш поглед към изхода и е трудно нови инвеститори да бъдат убедени да дойдат в страната, казва Винсент Ромбаут, основател и собственик на ЛФС

С вкус на Белгия

Бюрокрацията и корупцията не отказват собственика на компанията за индустриален кетъринг "Либърти Фуд Сървисис" Винсен Ромбаут от инвестиции и разширяване на бизнеса

14002 прочитания

Когато се стигна до боеве на протестите, като чуждестранен инвеститор незабавно отправяш поглед към изхода и е трудно нови инвеститори да бъдат убедени да дойдат в страната, казва Винсент Ромбаут, основател и собственик на ЛФС


Служители

450

души работят в ЛФС.

Преди около 14 години белгиецът Винсент Ромбаут идва в България, за да се запознае с възможностите, които предлага страната в областта на хранителните услуги. По това време той е току-що дипломиран магистър по международен бизнес в САЩ и още докато учи, работи в компания, която управлява 150 ресторанта в САЩ, а преди това има 9 години стаж на круизни кораби. Въпреки че след дипломирането си получава предложение да управлява финансите на 3 такива кораба, той избира да стане предприемач в България.

Първият си сблъсък с българската действителност определя като "ужас", а причината са ниските хигиенни стандартни и технологии в областта на хранителната индустрия по това време. Говорим за края на 90-е. Бързо определя това като възможност, преценява, че ако навлезе веднага в този сектор, ще получи преднина от поне 3 години (по това време България е кандидат за членство в ЕС). Решава да остане и създава компанията за индустриален кетъринг "Либърти Фуд Сървисис"  (ЛФС).

Трудното начало

"Започнах сам, взех си преводач и мобилен телефон и научих български език", разказва Ромбаут. А началото като всяко друго е трудно, разбира се, с български особености. "Наложи се да се справя с огромна бюрокрация, а корупцията никога не е била невидима", казва Ромбаут и добавя, че, от друга страна, чуждестранният инвеститор не трябва да се оплаква или трябва да си стои вкъщи. Една година след началото ЛФС има около 50 служители, а днес те вече са 450. Когато започнахме своята дейност, разходите за персонал не бяха съществени, сега обаче представляват около 30% от приходите,  споделя Ромбаут. По думите му подобен е и делът им в западните страни. Единственият проблем обаче е, че маржовете на печалба в България са много по-ниски. През последните години цените, на които ЛФС продава храна на клиентите си, почти не са нараснали за разлика от разходите за персонал под формата на социални осигуровки и увеличение на заплатите.

От кухнята до почистването

За своята 14-годишна история в България компанията има и добри, и лоши времена и преосмисля бизнес дейностите, тъй като конкуренцията я настига всеки път, когато прави нещо иновативно. Първоначалният й фокус са предприятията и предоставянето на храна на служителите в тях. Впоследствие Ромбаут преценява, че този вид услуги вероятно ще рухне с въвеждането на ваучерите за храна, и решава да разшири дейността към здравните заведения и училищата, по-малките компании, включва и организирането на събития в портфолиото от дейности на ЛФС. За да се справи с конкуренцията от страна на компаниите, които издават ваучери за храна, компанията също става оператор на такива ваучери.  Добавя и услуги като почистване и поддръжка, но храната остава основният й бизнес.

Рекет отблизо

Следвайки най-важния си фокус през последните две години, ЛФС инвестира над 2.5 млн. евро в база за индустриален кетъринг в България, която по думите на Ромбаут е най-високотехнологичната на Балканите. От финансова гледна точка Ромбаут определя тази инвестиция като сериозен риск. Ще минат години, преди тя да започне да има възвращаемост, и затова за момента  той смята, че е приключил с инвестициите в този сектор.

"Когато започнахме големия си инвестиционен проект, видяхме и усетихме огромните възможности за рекет от страна на електрическата компания, което беше достатъчно, за да уплаши всеки инвеститор", разказва белгиецът. Но беше твърде късно, тъй като средствата вече са били вложени. Когато имаш дългове, те знаят, че си уязвим и отлагат реалните действия като те принуждават да вземеш болезнени финансови решения, за да бъдеш свързан с електричество най-накрая, казва още Ромбаут. Според него този монопол е достатъчен, за да изведе хората на улиците, както и стана.

Българските протести през поглед отвън

Когато започват първите протести в страната, Ромбаут е извън България. По думите му хората са имали нужда да излязат на улицата. Когато обаче се стигна до боеве, като чуждестранен инвеститор незабавно отправяш поглед към изхода и е трудно нови инвеститори да бъдат убедени да дойдат в страната, обяснява той. Въпреки това вярва, че това, което се случи на улицата, може да бъде за добро. Според него България не е единствената страна с проблеми, в Белгия хората също излизат редовно на протести. Това, което му прави впечатление тук обаче, е, че протестиращите развяват българското знаме и има чувство на гордост от страната – нещо, което в Белгия рядко може да се види.

Лошият имидж на марката "България"

Въпреки това всеки ден се вбесява, когато вижда хората тук да изхвърлят боклука си през прозореца, и се пита как може да обичаш страната си, ако не се грижиш за собствения си заден двор. "Аз вярвам истински в България, уважавам страната и големите й активи, но понякога имам чувството, че българите също трябва да уважават повече собствената си държава и да виждат доброто в нея." Най-големият актив на България според Ромбаут остава земята - толкова огромни площи, които не се използват. Смята, че селското стопанство трябва да бъде една от топ дейностите в тази страна. Дори Китай, изглежда, са разбрали това и инвестират в селско стопанство в България, казва той. Но вижда един огромен проблем – марката "България" има много ниска маркетингова стойност - изглежда, че България (в повечето случаи неволно) изнася най-лошите си продукти в чужбина. Затова е трудно да продаваш български продукт като "България". Имаме сериозен проблем с това, признава той, откакто страната има толкова големи възможности да произвежда за износ.

Променя ли се бизнес средата

От идването му през 1999 г. той вижда промени в България към по-добро. Бизнес климатът обаче остава много конкурентен и маржовете са много ниски, което според Ромбаут увеличава риска от фалит на всяка компания по всяко време. Това според него се вижда от изключително дългите срокове на плащане не само в бизнес сегмента, но и от страна на държавата. Това пречи сериозно на ефективността при правенето на бизнес тук. По отношение на инфраструктурата Ромбаут смята, че България остава много слаба и дупките по пътищата не правят бизнеса по-лесен. "Преди известно време изминах 3000 км с кола до Западна Европа и обратно само за да спукам две гуми на връщане на околовръстното шосе на София." Въпреки че се сблъсква с лошите пътища до новата база на ЛФС и на път за вкъщи всяка вечер, белгиецът остава позитивно настроен и споделя, че в Белгия също има дупки по пътищата, макар и далеч не толкова големи, колкото тези, които са запазена марка на София. През миналата година ЛФС отчита 10 млн. лв. приходи. Компанията се трансформира към повече активност в производството на храни, поради което и очакванията са обемът на приходите през тази година да се запази същият. "В същото време обаче инвестирахме 5 млн. лв., а печалбата е много ниска и понякога се питам дали наистина не сме инвестирали твърде много", признава Ромбаут. Но казва, че продължава да вярва и остава тук засега, в добри и лоши времена.
 

Белгийски консултантски услуги за хранителната индустрия

Белгийската консултантска компания Euro Consultants е на българския пазар от началото на тази година като откри свой филиал, който е седми за групата в глобален мащаб. Основните й дейности са свързани с фирмите от секторите кетъринг, ресторантьорство и хотелиерство, ритейл и хранително-вкусова промишленост, на които предлага услуги в областта на одита и контрола, специализирано обучение, проучвания и консултантски услуги за осигуряване и подобряване качеството и безопасността на храните. Euro Consultants оперира и на ниво международно институционално сътрудничество, като управлява проекти на големи фондове за външно финансиране. Групата е активна в близо 30 страни на 4 континента чрез 7 филиала  във Франция, Канада, два в Белгия, два в Тунис и един в България. Има представителство в Казахстан, партньорства в Мароко, Буркина Фасо и представители в Сенегал, Мавриций, Мавритания, Нигерия, Мали и Етиопия.

През последните две години ЛФС инвестира над 2.5 млн. евро в база за индустриален кетъринг в България
Служители

450

души работят в ЛФС.

Преди около 14 години белгиецът Винсент Ромбаут идва в България, за да се запознае с възможностите, които предлага страната в областта на хранителните услуги. По това време той е току-що дипломиран магистър по международен бизнес в САЩ и още докато учи, работи в компания, която управлява 150 ресторанта в САЩ, а преди това има 9 години стаж на круизни кораби. Въпреки че след дипломирането си получава предложение да управлява финансите на 3 такива кораба, той избира да стане предприемач в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    m17 avatar :-|
    m17

    Като директен консуматор на услудите на тази фирма много се изненадах че има основател и собственик чужденец - по нищо не им личи.
    Мениджмънта е типично български - посредствен, некомпетентен, немотивиран. Храната също е посредствена. Според мен девиза им е "да дадем минималното което клиента би изтърпял без да ни изгони". И най-голямата ми изненада с тях е как относително малка фирма може да развие тежка бюрокрация и всякаква липса на заинтересованост.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Горкият, мога да си представя този бизнес каква потенциална клиентела има. Сигурно всеки купувач е нещо от типа на "държавно еди какво си ...." и "общинско..." (училище, дом за възрастни, болница и т.н....). Оттам насетне е достатъчно да препрочетем още веднъж "Сливеския запис", за да разберем принципите на "работа"

  • 3
    slon avatar :-|
    slon

    До коментар [#1] от "m17":

    Ти пък ако си мислиш, че в Белгия или някъде другаде извън България, подобно услуги са на огромна висота, много се лъжеш.
    От личен опит, ще ти кажа, че в Брюж ми се наложи да се карам с една нахална сервитьорка (шеф на смяната) поради факта, че си бях поръчал изцеден портокалов сок, я тя се опита да ми пробута от кутия. Още повече видях с очите си как просто подкани бармана, да налее от кутията, защото явно пък на него му беше съвестно да ми поиска 4-5 евро за нещо, което струва максимум 2.

    Отделно, че качеството струва пари. Като се почне от образованието (и манталитета) на хората, които работят в тази фирма, до парите, които се отделят за "новости".
    Не може да си купуваш некачествени домати и да се очаква да получиш добра салата. Както и не може да използваш био продукти (ако предположим, че са вкусни и т.н.) и да продаваш на цени като в някоя квартална кръчма.

  • 4
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#3] от "slon":

    Ползвам съм услигите на Еурест в германия,франция и швейцария и качеството е несравнимо. Не толкова в някакви специални готварски техники или продукти а най-вече в организацията.
    И да, съгласен съм че качеството струва пари но за да вземеш парите все пак трябва и да дадеш нещо което става за ядене.
    Не може да продадеш недоварена риба, вчерашни палачинки, и т.н. дори да ги даваш за жълти стотинки.
    Това междо другото е проблем на много фирми и конкретно заведения за хранене - така се концептрират върху евтина храна че накрая става негодна за консумация. И накрая фалират без да разберат грешката си.
    Мога да ви цитирам поне 3 заведения които ползвах лично.

  • 5
    .com avatar :-|
    Flat Mars Society

    към #1

    +1
    И аз съм им клиент и се подписвам под написаното от теб с две ръце





    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#2] от "cinik":

    Всъщност не сте прав. държавните и общинските структури си наемат персонал и си готвят сами. Основните клиенти на такива кетъринг фирма са два вида - първия са заведения за бързо хранене в молове, капанчета, будки по централни улици и т.н.. Другия голям клиент са фирми с над примерно 50 човека персонал. Тук влизат всички частни детски градини, училища, университети. А такива фирми има доста и целия им персонал трябва да яде на обяд. На някой места има и закуска и дори вечеря за вкъщи.
    Така че бизнес има, качествена манджа също може да се сготви ама всичко трябва да се организира а това е много, много трудно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Остани практичен

Остани практичен

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK