С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 25 мар 2013, 21:58, 12939 прочитания

Два антирекорда

Холандските и белгийските инвестиции в България през миналата година са стигнали най-ниската си стойност от влизането на страната в Европейския съюз

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За поредна година Холандия е инвеститор номер 1 в България. Както добре е известно зад формалното лидерство на страната стоят още по-формални причини -  почти 120-годишната й история на данъчни облекчения. Това я прави привлекателна не само за регистриране на големи международни компании с подразделения в целия свят, но и за български фирми, които избират "страната на лалетата", за да си осигурят по-голям комфорт от властите в България.  И тъй като официалната статистика отчита произхода на инвестициите по мястото на регистрация на компанията, е много трудно да се отсее каква част от холандските вложения в България са на реални фирми от Холандия. Само за пример - "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България", които бяха в топ 3 на най-големите компании в страната с общи приходи над 10 млрд. лв. за 2011 г. (според последната класация "Капитал 100"), са регистрирани тук през холандски дружества и попадат в официалната статистика за Холандия.

В негативна светлина
Въпреки силната си притегателна сила през 2012 г. холандските инвестиции отчитат сериозен антирекорд, като намаляват до най-ниската стойност – 475.3 млн. евро, след влизането на България в Европейския съюз. Въпреки това не може да пропуснем и фактът, че за последните 10 години нетният поток на инвестициите от Холандия никога не е бил отрицателно число. С подобно постижение не може да се похвали дори и традиционният конкурент на страната за челното място по размер на инвестициите -  Австрия, чийто нетен размер за 2012 г. е отрицателен  (-167.1 млн. евро).
С негативен рекорд през миналата година се отличава и съседната на Холандия - Белгия. Освен че са свързани от стотици години с близки култури и по географски и социален признак, историческите връзки на двете страни определят и икономическото им сътрудничество. Въпреки че Белгия не може да се похвали с рекордите на Холандия като инвеститор в България, страната също има своите силни години, като например тази на членство на България в ЕС. През 2012 г. обаче белгийските инвестиции, подобно на холандските, са се стопили почти два пъти в сравнение с 2011 г. до едва 32.7 млн. евро, което е най-ниската им стойност след 2007 г.


И един позитивен рекорд
На фона на лошите данни за инвестициите търговско-икономическите отношения между България и Холандия отчитат един положителен рекорд – стокообменът между двете страни през 2012 г. е бил 2.23 млрд. евро, което е най-голямата му стойност за последните 10 години. И миналата година обаче България е нетен вносител от Холандия – факт, който не се е променял през последните 10 години. Променя се само дупката в търговията, като за съжаление през 2012 г. отрицателното търговско салдо нараства чувствително до 750 млн. евро и се доближава до нивата от кризисната 2008 г., когато надхвърляше 800 млн. евро. Силни са и връзките с Белгия, като през миналата година дори след отчетения спад на износа стокообменът възлиза на 2.34 млрд. евро.

Кои са холандските и белгийските инвеститори
Общото между тези две страни като чуждестранен инвеститор е, че преобладават малките и средните компании. Традиционно привлекателни за холандските компании са сектори като селско стопанство, хидравлично инженерство и пречистване на водите, консултации в областта на евроконсултирането и др. Напоследък обаче се обособяват и някои по-нови направления като IT  и аутсорсинг, транспорт и логистика, хранително-вкусова промишленост и др. Има, разбира се, и големи и познати имена, които от години са в България, като холандската финансова група ING, която има банков клон и пенсионно дружество. С веригите си бензиностанции пък е позната Royall Dutch Shell, холандски е собственикът и на пивоварна "Загорка". С разнообразно портфолио от бизнес дейности холандската Philips присъства в над 100 страни в света, сред които и България, а през миналата година е отчела продажби от 24.8 млрд. евро. В края на 2012 г. компанията оборудва най-новата кардиологична болница"Сити клиник" с апаратура за образна диагностика, оборудване за сърдечно-съдови манипулации, цялостен болничен пакет и осветление.  В началото на май миналата година холандската KWT Holding откри в Симитли фабрика за пречиствателни съоръжения – шлюзове и клапи, които ще се произвеждат тук и ще се изнасят за Холандия. Стойността на инвестицията е 1.3 млн. евро и 25 нови работни места. От Страната на лалетата е и инвестицията на логистичната Jan de Rijk Logistics в Севлиево, където компанията е изградила своя база и към края на 2011 г. притежава 139 товарни автомобила, а броят на заетите в нея е 222 души.
От белгийските компании по-големите и разпознаваеми имена са от химическата индустрия – девненските "Агрополохим" и "Солвей Соди". Освен за холандски хранително-вкусовата промишленост е привлекателна и за инвеститори от Белгия. Белгиецът Винсент Ромбаут създава през 1999 г. компанията за индустриален кетъринг "Либърти Фуд Сървисис". След инвестиция от 2.5 млн. евро от миналата година  се фокусира повече върху производството на храна.
Белгийски инвестиции има и в технологичния сектор. Производителят на полупроводници Melexis е в България от 2000 г., а от септември 2006 г. отвори в София завод за инфрачервени температурни сензори и електроника за охладителните системи на автомобила на стойност 5 млн. евро като част от инвестиционната си програма за 30 млн. евро.

Какво не й достига на България
Корупция, бюрокрация и лоша инфраструктура са само част от характерните за България минуси, които отблъскват и пречат на чуждестранните инвеститори. "Когато започнахме големия си инвестиционен проект, видяхме и усетихме огромните възможности за рекет от страна на електрическата компания, които бяха достатъчни да уплашат всеки инвеститор", разказва Винсент Ромбаут, основател на "Либърти Фуд Сървисис". Недоверието в прозрачността и стабилността на правната среда пък е основна спънка за бизнеса според Величка Терзиева, управляващ директор на българския филиал на белгийската консултантска група Euro Consultants, специализирана в областта на хранително-вкусовата промишленост. Според нея България трябва да работи в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса, отстраняване на ограниченията пред конкуренцията, стимулиране на малкия и средния бизнес и разширяването на средната класа, както и за хармонизиране на триадата институции -  бизнес - академични  среди.
Списъкът с пречки за правене на бизнес се допълва от холандския посланик Карел ван Кестерен, според когото такива са непредвидимата регулаторна рамка и липсата на върховенство на закона. Има нужда и от развитие на електронното правителство, подобряване на инфраструктурата и процедурите за уреждане на търговски спорове. "Един холандски инвеститор, който наскоро създаде много успешен бизнес в България, сподели с мен, че му е отнело 7 години, за да реализира напълно инвестиционния си проект", обясни Ван Кестерен. В този случай инвеститорът е имал търпението и гъвкавостта да се адаптира, тъй като е сравнително малка семейна компания, но  по принцип това е твърде дълго време за  корпоративния бизнес.



С какво привлича
Освен конкурентоспособни заплати, които предлагат и страни като Китай, и ниските данъци България е привлекателна и с близостта си до Западна Европа, особено с инвестициите в инфраструктура, които бяха направени и се правят, и стандартите за качество на ЕС, обяснява посланикът на Холандия у нас.
Когато идва в България през 2005 г., Йерун ван Хертум, управляващ директор на българското звено на холандския софтуерен разработчик ISDC, търси просто висококвалифицирани служители, които да обичат работата си. Това, което го привлякло в българските софтуерни кадри, било желанието да програмират. Липсата на местно ноу-хау в областта на индустриалното хранене и възможностите, които поражда това, се оказват притегателната сила за белгиеца Винсент Ромбаут, който от около 14 години е предприемач в България и по думите му продължава да вярва в България и остава тук "в добри и лоши времена". Според него най-големият актив на страната остава земеделската земя, а селското стопанство трябва да бъде една от топ дейностите в България.

Неизползваният потенциал
Потенциалът на връзките на България с двете страни обаче далеч не е изчерпан. "Виждам много възможности за разширяване на отношенията в области, в които холандските компании традиционно са силни, като агро- и водния сектор, преработватето на отпадъци и логистиката", казва Ван Кестерен. По думите му определения от правителството приоритетен сектор като иновациите също е сфера, в която холандските фирми имат какво да предложат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Office 1 Superstore разширява бизнеса си зад граница Office 1 Superstore разширява бизнеса си зад граница

Кооперация "Панда" - притежател на марката за цял свят, финализира преговори с чуждестранни партньори

22 окт 2019, 1073 прочитания

Facebook отпадна от Топ 10 на най-скъпите марки в света Facebook отпадна от Топ 10 на най-скъпите марки в света

За поредна година на първо място попада Apple

22 окт 2019, 784 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Градът на белгийските инвеститори

В най-големите компании в Девня – "Солвей Соди" и "Агрополихим", работят над 1300 души

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10