С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
72 26 мар 2013, 20:06, 12931 прочитания

На борба с монопола върху държавните пари

До седмица правителството ще изработи правила за прозрачно управление на ресурса на държавните предприятия, които от години са концентрирани в КТБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Служебното правителство се заема активно с наболелия проблем на непрозрачното управление на паричния ресурс на държавните предприятия, който доведе до концентрацията на голяма част от него в една финансова институция - Корпоративна търговска банка (КТБ). От официално съобщение на кабинета става ясно, че междуведомствена група от всички министри и под председателството на премиера Марин Райков ще създаде "правила за публичност и управление на риска, свързан с управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества". Целта е да се приемат универсални указания на Министерския съвет, които да бъдат спазвани от всички министри и държавни предприятия.

Указанията ще са готови до седмица, каза източник на "Капитал". Засега не е ясно какво точно ще представляват, но те са стъпка напред отсега действащите пожелателни и доста общи "насоки". Те бяха въведени, след като през 2009 г. стана ясно, че основна част от средствата на най-големите държавни компании, и най-вече на енергийните дружества, са концентрирани в КТБ. Това помогна на банката да се изкачи от 10-о до 6-о място по активи. А на базата на това разрастване нейният основен акционер Цветан Василев успя да се сдобие със значителна корпоративна власт в сферата на медиите, телекомуникациите, производството на цигари, търговията и др.


Ден преди заповедта на премиера Райков австрийският вестник Der Standard публикува интервю с Василев, в което той обвини президента Росен Плевнелиев, че "представлява бизнес интереси, а не тези на нацията". Възможно е атаката на банкера да е предизвикана от предварителна информация за готвените от правителството указания.

"Цветан Василев е уплашен, че държавата може да изтегли парите си от неговата банка", коментира пред БНР политологът Евгений Дайнов. "Той се чувства заплашен, че държавата може да изтегли ресурса, който му предоставя в момента."

Тайно и трайно в една банка



Въпреки че са публичен ресурс, през последните две години от управлението на ГЕРБ беше тайна колко точно са парите на държавните фирми и в коя банка са. През 2009 г. публична справка показа, че става въпрос за над 1.2 млрд. лева. Тогава в КТБ бяха концентрирани около 420 млн. лв., т е. около 35% от общия ресурс. В началото на 2010 г. стана ясно, че тази концентрация се увеличава. Последната официална справка към есента на 2010 г. показа, че 70% от средствата на компаниите с принципал Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са в същата банка. След това ГЕРБ реши да мълчи и не предоставяше никакви данни за парите на държавните фирми. В откъслечни медийни проблясъци тогавашният премиер Бойко Борисов обясняваше, че е наследил проблема. В интервю пред "Труд" в края на 2011 г. той посочва, че в тази банка има "някъде около 20%, и то по различни енергийни проекти". "Банковата система е такава, че всяко движение в нея, особено при наличието на гръцки банки у нас, може да повлече цялата система. Тези пари са си били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали", твърди Борисов.

По думите на Василев пред Der Standard в момента 8% от депозитите на банката са от държавни дружества. Осем процента от 4.9 млрд. лв. депозити на банката към края на 2012 г. представляват 390 млн. лв.

Освен че изкривява пазара и дава конкурентно предимство на една институция, такава концентрация е опасна и вредна и за самите държавни компании. При присъждането на кредитен рейтинг на Българския енергиен холдинг агенция Fitch изтъква като слабост в ликвидността на холдинга факта, че той държи почти всичките си пари, и по-точно 87% в една банка. Според данните, цитирани от Fitch, в края на септември 2012 г. паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева, което агенцията определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения на групата. Fitch обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около 623.8 млн. лв. на групата са в една банка, която по всяка вероятност си остава КТБ както в края на 2011 г.

Рискът от концентрация

Основният проблем е концентрацията на средства в Корпоративна търговска банка. Натрупаният през годините ресурс позволи на мажоритарния й собственик Цветан Василев да придобие активи за стотици милиони евро и да създаде изключително мощна схема, която оплита в едно медиен конгломерат (банката финансира сделките за концентрацията около една група на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Уикенд" и още няколко по-малки национални и регионални издания и интернет сайтове, както и ТV7, разпространителската мрежа за вестници и системата за цифрово разпръскване на телевизионен сигнал), както и няколко от най-големите български компании като например "Булгартабак" и БТК.

Съществуването на тази схема е трудно възможно без помощ от страна на държавата. Същевременно обаче и всяко правителство става заложник на такава концентрация на корпоративна власт. Така се създаде порочен кръг, в който медийната власт се трансформира в политическа, а оттам и в икономическа. В резултат на медийната концентрация и злоупотребите с журналистическата независимост България падна до последно място сред страните от ЕС по свобода на словото в класацията на "Репортери без граница".

Концентрацията на толкова много средства в едно място освен това носи рискове в две посоки. От гледна точка на банката рискът е, че тя става зависима от най-големия си клиент - държавата. Обратното - от гледна точка на държавата рискът е да държи толкова голяма част от парите си в една кошница.

Втори опит

След като концентрацията в КТБ стана публично известна, през пролетта на 2010 г. работна група под егидата на финансовия министър Симеон Дянков заедно с Асоциацията на търговските банки в България, БНБ и банкови експерти подготви единни правила за банковото обслужване на държавните търговски дружества. Те обаче така и не се превърнаха в задължителна норма, а останаха само на ниво писмени "насоки", и бяха толкова общи, че дори и спазвани, не можеха да променят статуквото.

"Това е стъпка в правилната посока", коментира инициативата на служебното правителство бившият финансов министър Симеон Дянков и припомни постъпленията от страна на неговото ведомство в началото на мандата на ГЕРБ. "През 2010 г. разписахме наредба (бел. ред. - останала на ниво насоки) до всички министерства, с която държавните дружества се задължават да провеждат конкурси при определяне на банките, с които работят. Предполагам това е последваща инициатива да се оповестяват публично резултатите от проведените конкурси министерство по министерство, както и да се включат и държавните болници в основата на тази наредба."

Банкерите още през 2009 г. логично подкрепиха идеята за пазарни правила под формата на наредба или друг нормативен акт за избор на кредитна институция от държавните дружества. Както тогава, така и сега обаче те остават скептични. За тях въпросът е по-скоро как мениджмънтът на държавните дружества сам да управлява средствата им и в тази посока трябва да бъде анализът. "Не е въпрос на правила, а на това как те се изпълняват", коментира банкер. По мнението му създадената междуведомствена комисия няма да отговори на въпроса защо тези средства се дават на дадена банка. От сектора коментираха още, че дори правилата да са задължителни, няма да променят много нещата - щом може да се изкриви един път дадено правило, няма пречка това да се повтори.

Вече създадените "насоки"

Тогава приетите от финансовото министерство насоки с добри практики стъпваха на различни количествени и качествени критерии в избора на кредитни институции, които да обслужват държавните предприятия. Сред тях бяха изисквания при избор на банка предприятията да разглеждат минимум три оферти, да базират оценката си както на финансовите параметри на предлаганите услуги като лихви, такси и комисиони, срочност и обезпечения, така и на качествени параметри като опит и рейтинг на кандидатите. Тези насоки се доближават значително до обичайните пазарни правила за избор на обслужващи финансови институции от частния сектор. В същото време обаче оставят значително поле за маневри и субективизъм от страна на държавните предприятия, като им позволяват да допълват изискванията според "собствената си специфика".

Затова и насоките на финансовото министерство сега могат да бъдат значително надградени. Например за повече прозрачност може предприятията да разкриват важна информация за дейността си и тримесечни отчети пред широката публика, както го правят борсово търгуваните компании. От 2009 г. насам финансовото министерство изисква от всички други министерства, които имат под контрола си държавно предприятие, да подават тримесечните им отчети. Съответно МФ ги публикува на сайта си. В повечето случаи обаче се публикуват само баланси и отчети за приходи и разходи, които показват някаква картина в числа за състоянието на държавните компании, но не пълната.

Дори и да се създадат най-добрите и работещи правила, когато се управляват публични средства, винаги остава съмнение. Единственият начин то да се разсее е с прозрачност на всяко ниво - от избора на банка, през условията и лихвите до конкретните депозирани суми.
 
Мнения

Огнян Донев, председател на КРИБ

Инициативата на служебното правителство да канализира управлението на паричния ресурс на държавните дружества в един прозрачен и публичен процес е похвална. Държавният сектор трябва да работи по същите правила като частния и с действията си да не изкривява пазарната икономика. Считаме, че е удачно по подобие на публичните дружества, както винаги са предлагали и колегите от АИКБ, да има пълна информация за движенията на паричните средства, кредитите, депозитите и по-важните търговски сделки. При частните публични компании възнагражденията на ръководството и на изпълнителния директор се гласуват от общото събрание. Подобна трябва да е практиката при държавните дружества, като тези решения също трябва да се публикуват.

Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК

В момента приходите и разходите на държавните дружества са публични. За голямо съжаление няма данни за паричните потоци на всеки 3 месеца, по които може да се следи състоянието на дружествата, няма отчети за собствения им капитал.
Според мен би трябвало да се разреши достъп на определени лица до пълните данни за депозитите на държавните предприятия и взетите кредити, както и условията по тях, условията по сключените търговски сделки с анализ на свързаните лица и възнагражденията на бордовете и управляващите ги лица. Такъв достъп би могъл да има един определен кръг лица – директори на дирекции в министерствата, ресорни заместник-министри, Министерството на финансите.

Въпросът е оттук нататък, като знаем условията, при които се управляват държавните дружества, това би могло да направи управлението по-прозрачно.
Тук ще стои въпросът за оценка на риска на банките, в които са пласирани тези средства, оценка на риска с кого се сключват сделките – не трябва да се забравя и политическият риск, тъй като в България много от процесите се регулират на политическо ниво. Има очевиден и политически, и финансов риск особено ако се разгледат портфейлите на тези банки, в които са съсредоточени подобни депозити – как са си измерили балансовите числа и каква част са новите инвестиции, какви са те, с всички оценки на риска.
Препоръката ми е да се оценят портфейлите на банките, в които държавните предприятия имат депозити.

Петър Чобанов, макроикономист, Институт за нов икономически напредък

Няма спор, че това трябваше да се направи отдавна, тъй като колкото по-прозрачно се управляват парите на държавните предприятия, толкова по-добре. Още повече че отдавна се говори за концентрация на техния ресурс в няколко банки. Подобни универсални правила биха действали дисциплиниращо както за самите министерства, така и за държавните предприятия. Освен това те ще са пример, че държавата най-сетне е поела отговорност върху публичния сектор в по-широкия му смисъл с държавните дружества в него и при нужда ще ги използва както стратегически, като решава какво да се случва със собствеността й, така и ще може да преструктурира и оздравява закъсали свои дружества. В тази връзка подобни правила преди време щяха да послужат за оздравяването на редица дружества.
Така тези правила могат да са както стратегически, така и детайлни, включително за това как прозрачно държавните дружества избират къде да правят депозити.

Георги Ангелов, главен икономист, "Отворено общество"

Има няколко възможни подхода. Единият е подобно на изискването бюджетните средства да са обезпечени с ДЦК, институциите, които оперират със средства на държавни дружества, също да са задължени да осигуряват подобно обезпечение. Не е задължително това покритие да е на 100%.
Другият вариант е да се иска диверсификация, когато става въпрос за депозиране или пък заемане на ресурси, които са в големи размери - стотици милиони левове. Това помага да се намали рискът както за банковата институция, така и за държавната компания.
Могат да се въведат и по-високи изисквания към тези банки. Такива могат да са кредитен рейтинг, коефициент на ликвидност, резерви в БНБ, капиталова адекватност.
Третият подход е да има по-ясни търговете за избор на кредитиращи банки, както и такива, в които се държат парите на държавни дружества.
Може да се помисли и за комбинация от тези три подхода. Още преди няколко години Министерството на финансите се опита да въведе такива правила, но те нямаха задължителен характер.
Някои по-леви мислители биха предложили средствата на всички държавни компании да се държат в една държавна банка. Но този подход е грешен най-малкото защото ще се получи още по-голяма концентрация на риска.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Българска рекламна агенция спечели злато на фестивала Golden Drum Българска рекламна агенция спечели злато на фестивала Golden Drum

Единствената награда за българска кампания тази година е на Saatchi&Saatchi

23 окт 2019, 510 прочитания

Just Eat отхвърли офертата за 5.7 млрд. евро от Naspers Just Eat отхвърли офертата за 5.7 млрд. евро от Naspers

Британската група за доставки на храна предпочита да се продаде на гиганта в сектора Takeaway

23 окт 2019, 529 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Allianz купува турски застраховател за 883 млн. долара

Нарастващото население и повишаващият се жизнен стандарт в Турция доведоха до рязък ръст на търсенето на застраховки

Още от Капитал
Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10