Един от примерите за абсурдно нормотворчество падна на първа инстанция в съда. Това е наредбата на земеделското министерство, която задължаваше работещите с мляко мандри да имат право да произвеждат продукти със заместители максимум два пъти годишно. Тя бе атакувана от производители, според които в отделни текстове има нарушения на конституцията, редица други закони и правилата за свободно движение на стоки в ЕС. Тричленен състав на Върховния административен съд в понеделник е решил, че земеделското министерство въобще не е нотифицирало наредбата в Брюксел според правилата, заради което и тя е незаконосъобразна. Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред петчленен състав на съда, като все още не е ясно дали агроведомството ще предприеме такива стъпки.
Отмяна на правилата
През миналата година земеделското министерство изработи наредба, според която на практика мандрите, произвеждащи продукти от мляко, ще могат да работят и растителни заместители два пъти годишно. За целта те трябва да подадат уведомление до агенцията по храните, която да направи проверка преди старта на производството на партида "имитиращи" продукти. Производителите съобщиха, че тези правила ги поставят в неравноправно положение с фирмите от другите държави членки, както и че се нарушават редица разпоредби за свободна пазарна инициатива, за движение на стоките в ЕС и др. Именно със сходни мотиви националната асоциация на млекопреработвателите и фирмите "Млечни продукти Тракия" и "Кодап" атакуват в съда наредбата като цяло, както и определени текстове от нея. Отделно от това текстовете би трябвало да бъдат съгласувани в Брюксел и евентуално да се получат коментари от други държави - членки или ЕК, доколко те отговарят на общите правила. Според решението на съда не е спазена по правилата процедурата по съгласуване с ЕК, заради което и самата наредба в този си вид е незаконосъобразна. В решението си съдиите пишат още, че "с оглед на установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на наредбата в цялост, е безпредметно обсъждането на доводите за материална незаконосъобразност на конкретни разпоредби от нея".
Бизнесът: "Няма нужда от самоинициативи"
В първите си реакции след отмяната на наредба от бизнеса останаха доволни от решението на съда. "Наредбата се отнася само за продукти, които се произвеждат или дистрибутират на територията на България, но ние сме общ пазар. Това означава, че дискриминираш българските фирми", коментира председателят на националната асоциация на млекопреработвателите Диляна Славова. По думите ѝ изискването за производство на шест месеца за продукти със заместители е "директна намеса в производствения процес на частни дружества". "Искаме регламентите и директивите на ЕС да се изпълняват такива, каквито са, няма нужда от самоинициативи на българското правителство", каза още Славова. По думите на маркетинг директора на "Кодап" Йордан Стоянов пък "заради недобросъвестното етикетиране на продуктите, на които не се посочва точният състав, наредбата е налагала производствени ограничения, които неминуемо водят до загуби". "Подобна наредба няма
никъде в ЕС", каза още той.
<#text>
Законодателни метаморфози
Настоящите разпоредби за дейността на мандрите претърпяха серия от метаморфози през последната година. През пролетта на 2011 г. земеделското министерство взриви бизнеса с идеята си да забрани на територията на едно и също предприятие производството на продукти от мляко и от растителни заместители. Мярката първоначално бе обяснена с интересите на потребителите, тъй като е имало случаи, когато на етикета на даден продукт е пишело, че е от мляко, а впоследствие се оказва от други добавки. След силна реакция от големи сдружения в сектора и работодателски организации, според които лъжливата информация на опаковката е предмет на съвсем други разпоредби и са предвидени глоби за това, агроведомството "въведе" и нов мотив в защита на текстовете. Пред комисията по земеделието в парламента тогавашният ресорен министър Мирослав Найденов съобщи, че по този начин ще се подпомогнат и животновъдите, производители на мляко, цената на чиято продукция постоянно намалявала.
След серия от дискусии се стигна до компромисен текст, според който няма да има пълна забрана за производство на продукти от мляко и от растителни мазнини в едно предприятие, но се въвежда уведомителен режим. Според него, ако една мандра, която се е регистрирала като производител на продукти от мляко, но поиска да произведе и партида със заместители, ще трябва да уведоми агенцията по храните, която да направи проверка в предприятието. Незнайно защо обаче бе добавен и текст, според който искане за производство на "имитиращи" продукти може да има веднъж на шест месеца, или с други думи, мандрите могат два пъти годишно да имат такава продукция. Правилата трябваше да влязат в сила през есента на миналата година, но след реакция от други държави членки и от ЕК това бе отложено за началото на тази.
Наредбата за специфични изисквания към млечните продукти бе предложена през миналата пролет. В случай че и решението на съда не бъде обжалвано или ако и петчленен състав го отмени, наредба просто няма да има. Оттам и графикът на мандрите ще си стане пазарен.
Освен срещу наредбата за млечните продукти производители са подали жалба в съда и срещу други спорни разпоредби, касаещи производството и търговията с пилешко месо. Според наредба на земеделското министерство се забранява продажба на месо със съдържание на вода над 4.3%. Проблемът в текстовете е обаче, че тези правила се отнасят единствено до произведените в България продукти, но не и за вносните. Така местните производители твърдят, че са поставени в неравноправно положение, тъй като заради новата регулация цените на българските продукти са по-високи от тези на вносните, но с по-високо съдържание на вода. Представители на бранша и търговци вече твърдят, че има засилен внос на пилешко с водно съдържание, а продажбите им се увеличават за сметка на българското. Наредбата е атакувана пред административния съд от асоциацията на месопреработвателите. В началото на миналата седмица имаше заседание по жалбата, на което бе установено, че земеделското министерство не е предоставило всички необходими документи по казуса, и му бе даден срок от седем дни да поправи пропуска.
Един от примерите за абсурдно нормотворчество падна на първа инстанция в съда. Това е наредбата на земеделското министерство, която задължаваше работещите с мляко мандри да имат право да произвеждат продукти със заместители максимум два пъти годишно. Тя бе атакувана от производители, според които в отделни текстове има нарушения на конституцията, редица други закони и правилата за свободно движение на стоки в ЕС. Тричленен състав на Върховния административен съд в понеделник е решил, че земеделското министерство въобще не е нотифицирало наредбата в Брюксел според правилата, заради което и тя е незаконосъобразна. Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред петчленен състав на съда, като все още не е ясно дали агроведомството ще предприеме такива стъпки.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
31 коментара
Абсолютно идиотска забрана на Миро Найденов-Калинката , трябва да падне забраната час по-скоро много производители загубиха .
Трябва да се анулират всички абсурдни закони и постановления гласувани от герб забраната за тютюнопушене на закрито търговията с цигарени гилзи и др.утежняващи бизнеса решения.
До коментар [#2] от "townboy":
Абе я си гледай работата!!!
Какво общо има Герб с вредния ти навик, че ми тровиш въздуха?
Аз се срамувам от факта, че живея в страна, където изкараха, че забраната за тютюнопушене била виновна да не върви бизнесът на ресторантьорите.
Кое му е абсурдното на закона?
Абсурдна е може би липсата ти на малък мозък.
Аман, от дискриминирани пушачи.
Все някой ви е крив. Ами аз като ви дишам мръсотиите, хубаво ли ми е?
Същото е положението и с пилешкото...
Наредбите на земеделското министерство очевидно са незаконосъобразни ...
Какво очаквате от човек с прякор "Мършата"?!?
Само не разбрах - ако Брюксел беше въвел тази забрана, щеше ли да остане?
Юруш на палмовото масло. После да не питате къде са ни кравите?
Яжте сега палмово масло! Бизнесът е абсолютно нагъл и безотговорен. Пак ще вкарва палмово масло и случайно "неправилно" ще етикира продуктите, както случайно осигурява хората на една заплата а им плаща друга. Твърдо трябва да се разбере, че при 70% частна икономика провалът на страната е преди всичко провал на частния бизнес! При 70% частна икономика приходите от корпоративен данък в бюджета са едва около 5%, а от помощи и дарения са около 10%. И после се чудим къде били парите, ами там са, у частниците! Що сега частниците ревнаха против закона за прозрачност на доходите? Какво крият? Доходи крият! Пари крият! Алчността им до там е стигнала, че режат клона на който седят. Това правят и заедно със себе си потопяват и цялата държава!
До коментар [#8] от "kihano":
Ех тези частници бре! Ама то в държавните предприятия навремето щото всичко беше цъфнало и вързало. Хич не са виновни частниците, ами малоумниците, които създават рамката и следят за отношенията. И се месят в неща, които не отбират.
До коментар [#8] от "kihano":
Заради това, белите държавите не залагат на големи приходи от корпоративен данък. Залагат вместо това на данък имоти, ДОД, акцизи и ДДС. Корпоративният данък лесно се избягва.