Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 4 апр 2013, 19:39, 8374 прочитания

Обществена поръчка като по поръчка

Българските фирми определиха условията на търга за реконструкция на улично осветление в 14 общини като дискриминационни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нито един български производител не отговаря на тръжните изисквания. От икономическото министерство обещаха да променят условията, въпреки че процедурата тече в момента.

При предишния търг в няколко общини са заменени съществуващи енергийно ефективни лампи с нови, с около два пъти по-голяма мощност.

Дискриминационни тръжни условия не позволяват на нито един български производител да участва в обявената процедура за реконструкция на уличното осветление в 14 общини, която се финансира с 10 млн. евро от Международен фонд "Козлодуй". Това обявиха от Браншовата камара за светодиодните технологии и осветление (БКСТО) в четвъртък. Броени часове по-късно от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), което се явява възложител, съобщиха, че в момента се разработват промени в изискванията, които да отразят постъпилите възражения и да позволят на максимален брой фирми да участват в процедурата. Затова и срокът за подаване на оферти е бил удължен с един месец до 10 май.
Остава обаче въпросът защо тези условия, които от бранша определят като силно ограничаващи и дори технически неиздържани, въобще са включени в първоначалната обява от 4 септември 2012 г. Още повече че миналото лято от БКСТО са предложили на министерството, ръководено тогава от Делян Добрев, независими експерти, които да им съдействат с техническите спецификации, но без резултат. Без резултат досега бяха и възраженията на камарата срещу изискванията.

Промяна в движение


Текущата процедура е втората подобна сесия за въвеждане на енергоефективно осветление в българските общини. Първата се проведе през 2008 г. Сегашният търг е разделен на три лота - Столична община, Южна България и Северна България, и обхваща общо 14 общини. Предвижда се подмяна на улични осветителни тела и конзоли с нови енергоспестяващи, както и доставка и монтаж на оборудване за системи за управление. На 25 февруари на сайта на МИЕТ е публикувано съобщение за удължаване на процедурата, но никъде не се споменава, че предстои промяна на условията. От ведомството уточниха, че тъй като първоначалният краен срок е бил 11 април, предложения още не са постъпвали. Очевидно потенциалните кандидати са изчаквали последния момент. Дали и как ще бъдат променени условията, вероятно ще стане ясно до няколко дни. "Стремим се условията да бъдат променени във възможно най-кратки срокове. Процесът обаче изисква и одобрение на промените от страна на ЕБВР", посочиха от МИЕТ.


Технически ограничения

Така както са формулирани в момента обаче, документите са с пропуски, непълноти, грешки и дискриминационни практики, смятат от БКСТО. "При прочита на тръжната документация се натъкнахме на нечуван непрофесионализъм и заложени безумни и лишени от икономически и технически смисъл условия", посочиха оттам. Това в по-добрия случай означава, че министерството няма капацитет да разработва тръжна документация в иновативни технологии като LED осветлението. В по-лошия обаче заключенията клонят към съмнения за нагласени изисквания. И тъй като нито един български производител няма шансове в тази процедура, малките в бранша смятат, че се толерират големите международни компании, които работят в тази сфера и предлагат продуктите си у нас чрез дистрибутори.

Едно от най-странните условия например е изискването за т.нар. ENEC сертификация за всички участващи осветителни технологии без една. Така, ако предложението е за компактни луминесцентни лампи или светодиодни осветители, кандидатът трябва да представи сертификат. Ако обаче предлага конвенционално натриево осветление, сертификат не е необходим. Така се дава предимство на една конкретна технология, а освен това още на този етап отпадат всички български фирми, тъй като нито една няма ENEC. "Този сертификат се издава за определено изделие и дублира сертификата по ISO 9001 за продукцията на предприятието", каза Красимир Велинов, председател на Националния комитет по осветление и член на контролния съвет на камарата. По думите му е невъзможно да се сертифицира всяко отделно изделие, тъй като това струва около 20 хил. евро на година, а освен това има други документи, които се признават от партньорите на фирмите. "Да не говорим, че в момента в България няма нито една лаборатория, която да издава ENEC", добави той.



Друго изискване, което изключва над 95% от потенциалните кандидати, е свързано със софтуерната система за управление на уличното осветление. Формулираните критерии съответстват на параметрите на чуждестранни разработки, но не покриват съществуващия български софтуер. Нещо повече - според камарата те значително оскъпяват проекта, тъй като изискват контрол на практика на всяка лампа, а не на цели улици, както е логично.

Финансови бариери


Много сериозна спънка са и финансовите изисквания за обороти, гаранции и изпълнени проекти, както и срокът, за който кандидатите трябва да докажат възможностите си. Става дума не за обичайния период от три години, а за четири години, което противоречи на европейския регламент, който е заложен и в българския Закон за обществените поръчки. От компаниите се изисква да имат изпълнен един проект за 3 млн. евро и две системи за управление на улично осветление за общо 1.5 млн. евро. Оборотът им пък трябва да е поне 3.5 млн. евро за всяка от последните четири години. По думите на Петър Георгиев, главен изпълнителен директор на "Самел 90" и член на контролния съвет на БКСТО, досега такъв проект в България не е имало и няма как български фирми да отговорят на тези критерии.

Съществуват драстични различия и в прогнозните цени на отделните общини, посочиха още от камарата. За едни и същи дейности в различните лотове например разликите стигат до 3.5 пъти, като най-фрапиращ е примерът с общините Варна и Стара Загора. Така, ако в едната едно осветително тяло е оценено например на 100 евро, в другата то струва 350 евро. "И от техническа, и от икономическа гледна точка това е недопустимо в рамките на една тръжна процедура", категорични са от БКСТО.

Съмнителен ефект

Ако всички тези условия са в ущърб на потенциалните български кандидати обаче, според камарата те са в ущърб и на самите общини. Причината за това е, че поставените минимални технически изисквания са силно занижени, което създава предпоставки в търга да участват ниско ценови продукти, но с високо енергийни разходи. Голяма част от средствата от фонд "Козлодуй" пък ще бъдат инвестирани в неоправдано скъпи системи за управление, които имат минимален принос към икономията на енергия и по-скоро водят до високи енергийни разходи, посочват от БКСТО. Според Красимир Велинов правилното решение е вложените средства за управление да се откупят от икономията на енергия.

Съмненията на бранша се подсилват и от резултатите от предишната сесия. Според проучване на камарата тогава в няколко общини са заменени съществуващи енергийно ефективни лампи с нови, с около два пъти по-голяма мощност. В резултат на това потреблението на ток за улично осветление в няколко общини се е повишило чувствително и се е стигнало дори дотам то да бъде частично или напълно изключвано, тъй като общините не са можели да си плащат разходите. Данни за такива случаи има в общини като Сливница, Радомир, Етрополе, Оряхово и Бяла (Варненско).

От БКСТО настояват за прекратяване на сегашната процедура и за ревизия на правилата. Българският бизнес разчиташе много на тази поръчка, тъй като тя щеше да даде възможност за работа и приходи в изключително труден за фирмите период. Според камарата изключването им от търга ще доведе до загуба на около 1000 работни места за период от две години. Компаниите обаче не искат преференции, а просто равни условия. "Нямаме нищо против да влезем в съревнование със западните производители, но нека това става в условията на равнопоставеност и честна игра", посочват от организацията. Сега топката е в икономическото министерство и в екипа, който подготвя промените. А те трябва да се случат съвсем скоро - преди 11 април.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как да "уловим момента" и да спечелим от кризата Как да "уловим момента" и да спечелим от кризата

"Карол Капитал Мениджмънт" със специален инвестиционен план, съобразен с днешните високи нива на несигурност

2 апр 2020, 120 прочитания

ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения

Към българските правоносители ще бъдат насочени близо 1 млн. лв.

1 апр 2020, 530 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Властелинът на земите

Или кой в крайна сметка спечели 90% от държавните земи от търговете с компенсаторки

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10