Гравитация около "Дунав" 5

Странно като за съвпадение, но основна част от печелившите компании имат нещо общо с един адрес в Пловдив. Става въпрос за бул. "Дунав" 5 в квартал Кършака, където се намира жилищен, търговски и бизнес комплекс "Роял сити", построен от компанията с основни собственици Атанас Петров и Антон Щерев "Галакси пропърти груп". Същата е отпуснала 8 млн. лв. заем на "Агроленд консулт" ЕООД, което пък от своя страна печели над 11 хил. дка от търговете. Дружеството в момента е собственост на един от служителите в пловдивската кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" - Румен Лясков. Странно или не обаче, на адреса на кантората на ул. "Алцеко" 16 са регистрирани и основните акционери във "Винпром Пещера" - "Глобъл маркет" и "Сириус инвест".

Собственикът на друг от печелившите в търга "Лукс ауто" - Спас Вълчанов, пък влиза в управлението "Глобъл маркет". До редакционното приключване на броя той не бе открит за коментар. "Лукс ауто" е класиран първи за над 17 хил. дка.

Но да не се отклоняваме много от споменатия адрес "Дунав" 5. Там като във всеки престижен жилищен комплекс има и детски център - "Роял кидс", който е собственост на Илиян Ипократов. Същият чрез компанията си "Биопродукти България" пък печели около 9400 дка от търговете за земя.

Отново на "Дунав" 5 няколко апартамента са на Емил Хараламбев, собственик на дружество "Полет 2000", което печели общо 17 хил. дка от земеделските земи. Още при първоначалното класиране на кандидате през есента Хараламбев отказа коментар по темата.

Освен по "Дунав" 5 фирмите дотук си приличат и по афинитета към определени адвокати, а именно адв. Екатерина Николова от вече споменатата кантора "Базлянков, Станоев и Ташев". Част от тези компании освен това придобиха едновременно крупен пакет компенсационни бонове през есента на 2011 г., а след това продадоха няколко милиона от боновете си (продаде и "Галакси пропърти") на регистрираните малко преди старта на търга три дружества - "Нов фермер" ЕООД, "Златно рало" ЕООД" и "Слънчева Добруджа" ЕООД. Трите дружества са с по 100 лв. капитал, регистрирани в различни части на България от физически лица, които са неизвестни в правния мир с друг бизнес - съответно Гергана Петрова, Иван Кънчев и Красимир Апостолов.

"Капитал" успя да се свърже единствено със собственичката на "Нов фермер" Гергана Петрова от Пловдив, която на въпросите защо участва в търга и откъде е финансирането й заяви: "Нямам никакво желание, а и време да отговарям на въпросите ви."

"За съжаление заради спецификата на въпросите единствените хора в офиса, които разполагат с търсената от вас информация, са извън страната в момента." Това бе коментар от страна на "Галакси пропърти груп" за отношенията на компанията с Атанас Петров, Антон Щерев и седемте печеливши в търга компании и техните собственици.

"Можем категорично да кажем, че посочените физически и юридически лица [бел. ред. - на седемте печеливши компании и собствениците им] не са свързани лица с "Винпром Пещера", посочиха от своя страна от производителя на алкохол. На въпроса каква е връзката на "Винпром Пещера" с Атанас Петров и Антон Щерев компанията коментира единствено очевидното, а именно, че като акционерно дружество собствениците му са видни в Търговския регистър. На въпроса за връзката на компанията с адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" от "Винпром Пещера" заявиха: "Кантората е една от най-големите в Пловдив, където е седалището на компанията ни. Ние работим с много пловдивски, софийски, бургаски и други адвокати в случаите, в които естеството на работата ни го налага, но от това не произтича каквато и да било връзка със собствениците или акционерите на тези кантори."

Според данните в Търговския регистър адвокатите Николай Базлянков и Боян Станоев представляват офшорните собственици на двата акционера във "Винпром Пещера"  - "Глобъл маркет" и "Сириус инвест".

Единомислието на групата

Дори и без директна връзка обаче, странните съвпадения в начина на подсигуряване на боновете за търга, а след това и единомислието на четирите компании около "Дунав" 5 с новорегистрираните три фирми в подбора на земите, за които да кандидатстват, само затвърждават съмнения за предварителна нагласа на търга. Протоколите с класиранията по области изобилстват от примери, в които, ако четворката от "Дунав" 5 е класирана първа, вторият за същите имоти ще е някое от новорегистрираната тройка и обратното. Трите фирми с цветни имена са класирани на първо място за между 5 и 9 хил. дка и на второ място за още земи, което им определя поне сериозна заявка за влизане в групата на едрите земевладелци (виж таблицата).

Месеци преди търгът да започне, описаната група активно изкупуваше бонове. Това се случи далеч преди земеделското министерство да обяви публично, че подготвя рекордно голям търг за продажба на земи, което породи въпроса дали някой не търгувал с финансовите инструменти на база вътрешна информация. След като се разшумя около това, Комисията за финансов надзор заяви, че започва проверка на търговията с поименни компенсационни бонове, но резултат от нея не е обявен вече повече от шест месеца.

А спечелилите търга имат и бонус - могат да купят земи с цена от 60 млн. лв., колкото е номиналната стойност на 60 милиона бона, а реално вероятно са платили под половината от това в пари. Причината е, че фирмите от групата около "Дунав" 5 придобиха по-голяма част от боновете си на нива 30 ст. за един бон. Следващите месеци цената скочи почти два и половина пъти и при обявяването на търга тя вече бе в рамките на 80 ст. за бон. На тези нива пък се сдобиха с бонове трите новорегистрирани печеливши компании в търга. По-евтиният ресурс даде на седморката сериозно конкурентно предимство пред останалите кандидати и им позволи да повишат значително цената на декар.

Съмненията за коректното провеждане на търга се подсилват и от факта, че други големи земевладелци, като например Светлозар Дичевски, не са особено успешни в тази процедура. Неговата компания "Сортови семена - Вардим" печели сравнително малко земи и в повечето случаи е класирана на второ място. Дичевски е сред най-едрите земевладелци и зърнопроизводители в България, съответно и е топ получател на агросубсидии.

Проблем в търга беше и подборът на земите за него. В първоначалния списък на земеделското министерство попаднаха и имоти от защитени територии, които по закон не може да се продават. Оказа се, че подобни имоти са около една трета от търга, или около 50 хил. от общо 150 хил. дка земи за продан. След протести на природозащитни организации министерството реши да извади тези имоти. Търгът беше съпътстван и с критики на редица политически партии като СДС, БСП и "Зелените", които поискаха прекратяване на търга и разследване на служителите в земеделското министерство, включително до най-високо ниво.

Резултат нямаше. Прогнозираната схема се случи, защото не бе спряна в зародиш. И седем фирми са на дни от придобиването на много земя почти без състезание. Сега остава да помечтаем поне при следващите търгове за земя срещу компенсаторки правилата да бъдат изчистени, а процедурата - рано обявена и еднакво прозрачна за всички.