България през погледа на германския бизнес: Слаба администрация и правна система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България през погледа на германския бизнес: Слаба администрация и правна система

Shutterstock

България през погледа на германския бизнес: Слаба администрация и правна система

Въпреки политическата несигурност делът на фирмите, които биха инвестирали отново в страната, се увеличава

6716 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Над половината от анкетираните фирми са недоволни от качеството на професионалното образование и смятат, че няма достатъчно квалифицирана работна ръка.

Германските компании постепенно подобряват нагласите си към средата за бизнес в България. Въпреки политическата несигурност след оставката на правителството и предстоящите парламентарни избори 78% от тях отново биха инвестирали в страната, показват данните от годишната анкета на Германско-българската търговско-индустриална камара (ГБТИК). Това е значителен прогрес от миналата година, когато над една трета от фирмите казаха, че не биха го направили. В същото време обаче традиционните проблеми като неефективната администрация, правната несигурност и липсата на квалифицирани кадри продължават да пречат на чуждестранните инвеститори.

Оптимизъм с резерви

След рязкото охлаждане на желанието за инвестиции през миналата година по-големият дял на компаниите, готови отново да вложат парите си в България сега, се вижда и от статистиката на централната банка. Така през 2011 г. беше отчетен отлив на германски капитали, което се дължеше основно на изплащането на кредити към компании майки от местните им дъщерни дружества. За 2012 г. обаче по данни на БНБ инвестициите достигат 177.7 млн. евро, или 12% от общия обем на чуждестранните инвестиции в страната. Три четвърти от фирмите пък планират да запазят или увеличат вложенията си през тази година.

Независимо от това България е под средното ниво в Централна и Източна Европа като предпочитано място за инвестиции на германските компании (78% спрямо 84%) и се нарежда на 13-а позиция от общо 16 държави според данните на ГБТИК. Нещо повече, положителните намерения на предприемачите не съвпадат с оценката им за бизнес средата, като близо половината от анкетираните смятат, че икономическата ситуация е неблагоприятна, а очакванията им за тази година са противоречиви.

Отново старите проблеми

Нерешени обаче с години остават едни и същи проблеми. Най-големи трудности за германските компании представляват неефективното публично управление, слабата правна система, непрозрачните обществени поръчки, липсата на реформи в образованието и корупцията. Общо 65% от фирмите са недоволни от обществената администрация, а едва 7% са с добри впечатления от нея.

Крайно негативно са настроени германските предприемачи към правната сигурност в страната. Това е и един от основните въпроси, които представителите на камарата са обсъдили в четвъртък със служебния премиер Марин Райков и президента Росен Плевнелиев. От ГБТИК не дадоха конкретни примери, но един от често поставяните от чуждестранните инвеститори проблеми е промяната в регулациите за възобновяемите енергийни източници, които направиха тези проекти неизгодни. "Ако сте в състояние да си вземете парите за извършена услуга или продадена стока, тогава имате правна сигурност", уточни главният управител на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари Мартин Ванслебен. Главният управител на камарата Митко Василев пък посочи, че бавенето на делата в съда отблъсква потенциалните инвеститори.

По-слаби от миналата година са оценките за политическата и социалната стабилност. Това обаче е разбираемо, като се имат предвид предстоящите предсрочни избори. Нещо повече, анкетата е проведена в периода между 4 февруари и 4 март, по средата на който премиерът Бойко Борисов подаде оставка.

Не стигат можещите работници

Над половината от анкетираните фирми са недоволни от качеството на професионалното образование и смятат, че няма достатъчно квалифицирана работна ръка. За тях е трудно да си намерят нов персонал, въпреки че безработицата е 12%, а незаетите сред младежите са близо 30%. Камарата от години работи за налагане на германската дуална система за професионално обучение в България. Въпросът е бил разгледан и на срещата с премиера и президента. "Можем да помогнем да се създаде сътрудничество между бизнеса и училищата, така че да се обучават кадри, от които предприятията имат нужда", каза Ванслебен.

Президентът на ГБТИК Бертрам Ролман пък посочи, че в България може да се произвеждат по-комплексни продукти, което означава, че ще има нужда от по-квалифицирана работна ръка. "Вече сме направили най-важните стъпки за създаването на система за професионално обучение, надявам се през следващите месеци усилията ни да доведат до успех", каза той. Според него България я очаква добро бъдеще, въпреки че то няма да дойде толкова бързо, колкото ни се иска. "На фона на депресията в Европа обаче България успя да остане стабилна и това е добра основа за времето след кризата", оптимист е Ролман.

Над половината от анкетираните фирми са недоволни от качеството на професионалното образование и смятат, че няма достатъчно квалифицирана работна ръка.

Германските компании постепенно подобряват нагласите си към средата за бизнес в България. Въпреки политическата несигурност след оставката на правителството и предстоящите парламентарни избори 78% от тях отново биха инвестирали в страната, показват данните от годишната анкета на Германско-българската търговско-индустриална камара (ГБТИК). Това е значителен прогрес от миналата година, когато над една трета от фирмите казаха, че не биха го направили. В същото време обаче традиционните проблеми като неефективната администрация, правната несигурност и липсата на квалифицирани кадри продължават да пречат на чуждестранните инвеститори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Браво! Последните 4 правителства поддържат рамка, която е добра. Макар и да сме малък пазар и да липсват доста неща.

  • 2
    salinarka avatar :-|
    salinarka

    Германският бизнес в България е едно от най-стабилните неща в нашата държава. Добри практики, прозрачни решения!

  • 3
    superbg avatar :-P
    superbg

    Имат проблеми немците щото още не са разбрали българската система 4:4:2

    Месечния баланс на работещ бизнес в България започва горе долу така:
    1. 400 лв. заплата на работник.
    2. 400 лв. хонорар на ерудиран адвокат с връзки в съда и прокуратурата.
    3. 200 лв. дарение за политик от управляващата партия.

    Понеже не могат да го разберат това, затова и бизнеса им у нас не върви :))))

  • 4
    borislav.krumov avatar :-|
    Bobby.k

    До коментар [#3] от "superbg":

    Напълно съм съгласен,но за адвоката и партийния функционер таксите са: 4000 лв. и 2000 лв

  • 5
    exit13 avatar :-|
    exit13

    100% вярно, но в БГ никой не го признава.

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Освен слабара администрация и правна система, по-важното е липсата на воля за промяна.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Международните ВЕИ-аферисти, за които някой отвори широко вратата, пак са се изревали като ученичка след двойка. Просто ми е драго на душата, че си намериха майстора в лицето първо на чехите (евреите на славянството), после испанските измамници и най-накрая бай Ганьо Андрешковеца. Да им бяха обяснили техните високоплатени адвокати, брокери, консултанти, продавачи, посредници и пр., че в Националната енергийна стратегия беше записана инсталирана мощност към 2020 г. от 600 МВт вятърни паркове и 300 Мвт слънчеви. От тях половината квота беше изчерпана още преди началото на бума. Да им бяха още обяснили, че има 80 хиляди заявления. Няма как да идваш да строиш слънчева или вятърна централа 100 МВт и да си мислиш, че твоята ще е единствената. В случая е имало налице информиран избор да се реализира нещо само по един път - само и единствено ако се извърши изключително крупно стопанско и криминално престъпление. Да си берат плодовете сега!

  • 8
    cneakep avatar :-|
    Спеакер

    До коментар [#4] от "Bobby.k":

    е то това са пропорционално на броя работници ;-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK