Пионерите, които растат

Изложението пред Народния театър потвърди, че България е страна с развиващо се биологично земеделие, но най-вече на суровини

Силно присъствие на празника на биоземеделието имаха производителите на мед
Силно присъствие на празника на биоземеделието имаха производителите на мед    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Силно присъствие на празника на биоземеделието имаха производителите на мед
Силно присъствие на празника на биоземеделието имаха производителите на мед    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Празникът привлече и изложители от Македония, които представиха своя мед от трюфели.

Мед от трюфели, вино от органично грозде, плодов сок срещу високо кръвно и сърдечни проблеми, детска кухня и още много видове органични храни и напитки – всички те се бяха събрали пред Народния театър за празника на биоземеделието. Почти без изключение те са малки производители, най-много – средни. Изключение е например "Гимел", чийто щанд предлагаше сертифицирани зеленчуци. Компанията работи много за износ и като цяло се различава по мащаба си от повечето останали биопроизводители.

Наблюденията на Българска асоциация "Биопродукти" се потвърждават от бързата разходка покрай белите шатри – да, България наистина е страна с развиващо се биологично земеделие, но най-вече първично производство, това на суровини. Преработвателите са малко, сред тях е вече известната марка "Хармоника" ("Био България") и изби с вино, произведено от биогрозде.

Сладък бизнес

Добре представени са и пчеларите, а секторът, поне по думите им, се развива добре. Един от големите производители на органичен мед, "Герада", изнася над 90% от продукцията си зад граница. Освен мед компанията предлага цветен прашец, орехови и кайсиеви ядки и различни хранителни добавки на основата на пчелни продукти.

Димитър Костадинов също има щанд, на който предлага мед. За разлика от по-големите обаче той продава само на вътрешния пазар. Кошерите му се намират в старопланинския район над Ловеч и от няколко години са сертифицирани за биопроизводство. Разказва, че е решил да прави биомед след съвет на негов приятел, който се е занимавал с такова земеделие. По думите му добивът на органичен мед е от два до три пъти по-малък, отколкото на обикновения. За разлика от него органичният е основно от диворастящи растения, кошерите не могат да са близо до замърсители, площи с конвенционални култури или обикновени овощни градини. Точно затова пчелите успяват да произведат и по-малко мед. Отделно лечението им е по-сложно, защото не могат да се използват обикновените лекарства.

Още на медена тема – празникът е привлякъл изложители и от Македония. Те представят трюфеловия си мед с марка "Амон Ра" (името е заето от древноегипетския върховен бог), който по думите на Славе Андев от дружеството събира в себе си космически енергии. За убеждаване в ползите му Андев е донесъл лабораторни изследвания – според тях той съдържа повече полезни вещества от обикновения, а хора, които са го консумирали, са повишили желязото в организма си. Трюфеловият мед е почти черен, прилича доста на мановия, който вадят и българските пчелари, а цената на едно бурканче е 15 евро. Яде се обаче по малко на ден. Как точно се прави мед от трюфели не успяваме да разберем, Андев обяснява само, че е много стара технология, "от хилядолетия", въпреки че "Амон Ра" в Македония се прави от шест години.

Храната като лекарство

По малка чашка като лекарство – така се пие и органичният сок от арония на "Арониада". Компанията има 80 дка в района около Капиновския манастир и от седем години прави прясно изцеден сок от тях, който после се бутилира. Една част се изнася, като от "Арониада" казват, че интерес има чак от Япония. Освен за сваляне на кръвното сокът се ползва и за общо укрепване и по думите на представителя на компанията на изложението в България няма други производители на арониев сок, които да го правят по тяхната технология.

Точно срещу шатрата, в която Ути Бъчваров готви с биопродукти, се намираше и "ЗеЛео" – детската кухня, в която всичко се приготвя с органични храни. Кухнята съществува от пет месеца и по думите на представителите й на щанда интерес има. Цената на биопродуктите обаче е по-висока, затова от "ЗеЛео" казват, че работят с по-нисък марж на печалба, защото при нормалния крайните им продукти биха били около два пъти по-скъпи, отколкото на обикновената детска кухня. Сега цената им е с около 30-40% над тази от останалите кухни.  

Всъщност наблюдението върху цените на биопродуктите от последните години показва, че цената им бавно пада. В някои случаи те дори вече струват колкото обикновените – е, все още доста рядко. Едно от най-хубавите неща на биоземеделието обаче би било развитието на замрели отрасли като отглеждане на животни за месо и мляко извън масовите кравеферми, връщането към производството на плодове и зеленчуци и създаването на предприятия, които да ги преработват. Органичното земеделие засега е запазено повече за малки производители, но няма пречка те да растат до много големи, както вече се е случило в САЩ. Как ще се развива този сектор в България обаче до голяма степен ще зависи от политиката на ЕС.

Още от Капитал