Органичното земеделие: Ръстът на малките продължава

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

25% ръст на продажбите на биохрани тази година очакват от Асоциацията на биотърговците

По данни на АБТ все още по-голяма част от биопродуктите са вносни и много по-малко са произведените в България.

Пазарът на органични храни в България ще продължи да расте, но производителите ще се справят все по-трудно, ако финансирането от европейски и национални фондове продължава да ги поставя в неравностойна позиция. Около това мнение се обединиха участниците във форума за биохрани, организиран по повод празника на биологичното земеделие в София. От навлизането на биохраните на българския пазар досега секторът не е имал спад на продажбите, като за миналата година ръстът му е бил 40%. От Асоциацията на биотърговците (АБТ) очакват увеличението да продължи и тази година, като прогнозата им е той да се забави и да бъде 25% спрямо продажбите от 2012 г.

Малки, но растящи

От АБТ не посочиха данни колко е стойността на пазара на биохрани, но отбелязаха, че все още те са малка част от общите продажби в този сектор. В сравнение със страните от Западна Европа делът им у нас е доста малък, казаха участниците на семинара. Надеждите на АБТ са броят на специализираните магазини да се увеличи, след като миналата година не е имало значително нарастване. Повече продажби на биохрани има в големите търговски вериги, като за миналата година оборотът при тях е нараснал с 50%. Само от специализираните магазини продажбите на органични храни са се увеличили с 20%, а при тези по интернет – двойно.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента на пазара в България се предлагат около 5 хил. различни вида биохрани и асортиментът постоянно расте. Макар много търговски вериги да имат вече обособени и отделни щандове за биохрани, те все още предлагат едва около 400-500 различни продукта, отбелязаха от АБТ. Според асоциацията тенденциите през тази година ще са по-голямо отваряне на веригите към органичните храни, фермерски пазари и използването на социалните мрежи като посредници между производители и клиенти. През миналата година Министерството на земеделието и храните предложи нова наредба, която щеше да задължи търговците да могат да продават био само на отделни "обособени места", щандове или рафтове. Против това предложение бяха търговците, но производители като цяло го подкрепяха. Все пак министерството се отказа от намеренията си и в момента органичните храни се подреждат по преценка на търговеца.

Фермерските пазари не са нова идея, но с малки изключения организирането им така и не може да се случи. Едното ограничение е свързано с възможността за директни продажби, която поставя в доста неравностойно положение малките производители, каквито са повечето биостопанства. Друго ограничение е липсата на организация от страна на общините в по-големи градове за определяне на време и място, на което фермери да продават свободно продуктите си. Засега София работи по такава идея, като обсъжданите места са паркът "Заимов" или до земеделското министерство.
Интересен е и още един факт – докато общият брой на пчелните семейства в България намалява, сертифицираните кошери за био мед се увеличават. Към края на миналата година те вече са около 85 хил., при по-малко от 60 хил. през 2011 г. За сравнение – последните данни на МЗХ за пчеларството показват, че в края на 2011 г. общият брой пчелни семейства е паднал под 550 хил., с близо 11% спад на годишна база.

От идея до изпълнение

По данни на АБТ все още по-голяма част от биопродуктите са вносни и много по-малко са произведените в България. От Българска асоциация "Биопродукти" отчитат като проблем неразвитото биоживотновъдство и преработка на суровини. "Ние изнасяме суровини, а внасяме преработени и пакетирани храни", коментира Веселина Ралчева от асоциацията. По думите й планът за развитие на биологичното земеделие в България, който е трябвало да действа 2007 – 2013 г., си е останал само на хартия.

Цел - клиентът



Биотърговците приемат за първа година на този бранш 2006 – тогава започва предлагането на органични храни, първоначално на много малко места, с ограничен избор. Сега биопродукти за трапезата можете да намерите в над 400 магазина в цялата страна, като, разбира се, те са концентрирани основно в големите градове. В сравнение с конвенционално отглежданите продукти органичните със сигурност не съдържат ГМО, растенията не се пръскат с изкуствени пестициди, не се ползват изкуствени торове, животните се гледат без антибиотици, със специални сертифицирани фуражи, а преработените продукти не съдържат изкуствено получени добавки и консерванти.
От АТБ си поставят още няколко цели през тази година, сред които са насърчаване на потреблението, по-тясно сътрудничество между търговци и производители, както и присъствие на биохрани в детски градини и училища.

С държавно рамо

Министерството на земеделието като цяло подкрепя биологичното производство, защото опазва околната среда и има положителен социален ефект, стана ясно от думите на експертите, участващи на семинара. Биоземеделието обичайно създава повече работни места, особено в селски райони и в планински селища, за разлика от масовото земеделие в момента, което разчита на големи площи, често зърнени, за чиято обработка се използват основно машини и много малко работна ръка. Отделно биоземеделието и изобщо производството на плодове, зеленчуци, месни и млечни продукти ангажира и повече дружества, занимаващи се с преработката им. Това от своя страна помага още за намаляване на безработицата и създаване на добавена стойност.
 
Какво предвижда ЕС за биоземеделие

Представители на земеделското министерство подчертаха, че новата обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС предвижда повече помощ за малки производители и биологично земеделие. Всъщност самото изложение на биохрани в София беше част от кампания за популяризирането им, организирана от МЗХ. До края на април ще има още няколко събития и в други градове на страната. Кристина Йорданова от дирекция "Директни плащания и пазарна подкрепа" в министерството отбеляза, че е задължително 30% от парите в помощ на земеделие да отиват за зелени мерки.

Изисквания за зелени стопанства Извън трайните насаждения изискванията за зелени стопанства са в тях да се отглеждат поне три различни култури. Нито една от тях не трябва да е по-малко от 5% от общата площ, а основната не трябва да надхвърля 70%. Предложението на Европейската комисия е да се постигне поне 7% от площите за подпомагане да бъдат за биологично земеделие.