Над 800 са незаконните площадки за скрап
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Над 800 са незаконните площадки за скрап

Незаконните площадки тепърва навлизат в своето развитие, каза председателят на БАР Борислав Малинов

Над 800 са незаконните площадки за скрап

От асоциацията по рециклиране очакват кражбите на черни и цветни метали да нараснат

9310 прочитания

Незаконните площадки тепърва навлизат в своето развитие, каза председателят на БАР Борислав Малинов

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


39.5%

са намалели кражбите на метали през 2012 г., но тази година отново има увеличение.

Вечно загубената битка на държавата с нелегалните търговци и крадците на скрап е в нов етап. През последните две години управляващите приеха множество поправки и напълно нов закон за отпадъците, които да затегнат контрола върху предаването и търговията със скрап. Местата, където това се случва, бяха ограничени, на площадките се въведе непрекъснато видеонаблюдение, има пълен контрол върху произхода на металите, търговията с крадени метали е инкриминирана, има забранителен списък граждани да предават капаци от шахти, кабели, релси. Според последния закон всички фирми бяха пререгистрирани и вече плащат банкови гаранции, за да могат да работят.

В момента България има най-рестриктивният закон за контрол върху търговията с отпадъци в ЕС, а всички фирми, които са на светло, непрекъснато са проверявани. Самият закон за това е в Констутиционния съд, като внеслите го депутати са открили нарушения на 18 текста, сред които за частната собственост, правата на гражданите, конкуренцията.

Ефектът върху крадците и незаконните търговци обаче продължава да е нулев. Има само един осъден за търговия с крадени метали. Въпреки множеството сигнали МВР е успяло да реагира само на 11 незаконни площадки при над 800 сигнала за кражби на метали от граждани и фирми.

Така заради липсата на контрол бяха наложени рестрикции за работата на всички фирми. Оказва се обаче, че след пререгистрирането незаконните площадки за изкупуване на скрап в страната са повече от законните. Между 800 и 1000 са фирмите, изкупуващи отпадъци от черни и цветни метали с неизяснен произход. В същото време компаниите, подали заявление за разрешително по новия Закон за управление на отпадъците (ЗУО), са 704 и дори за тях не е сигурно колко са внесли банкови гаранции и реално работят легално. Това стана ясно от изнесените данни от Българската асоциация по рециклиране (БАР). До 15 април беше крайният срок, в който фирмите можеха да работят със старите си лицензи.

Голям сив сектор

След промените в Закона за управление на отпадъците, които влязоха в сила от юли 2012 г., рязко е намалял броят на легалните фирми. По данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) към август миналата година в страната е имало общо 1198 площадки за дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Според председателя на БАР Борислав Малинов реално работещите през годината са били около 2300. В същото време подадените заявления за издаване на разрешителни по новия закон са едва 704. Не всички от останалите 1600 площадки обаче са спрели работа. Напротив, голяма част от тях са минали в сивия сектор. "По наши проверки най-малко половината продължават да изкупуват материал, без да спазват изискванията", каза Малинов. По думите му те не изискват документи от физическите лица, които предават метали, нямат задължителното видеонаблюдение, не плащат глоби и не се съобразяват с изискванията за законните фирми като това да циментират площадките си, да имат ограда и контейнери за акумулатори.

Всичко това поставя в неизгодна позиция легалните търговци. "Ние сме тези, които искаме да няма кражби на метали и се опитваме да се преборим с незаконните площадки, тъй като те пречат на работата ни, а на тях се предават крадени метали", посочи председателят на БАР. В асоциацията членуват 90-те най-големи фирми в сектора. Продажбите на черни и цветни метали са за над 2 млрд. лв. годишно, от които износът е около 800 млн. лв. Със съдействието на фирмите МВР и МОСВ са приготвили контролни листи, с които да проверяват дали площадката работи законно или не.

По закон и извън него

Три са начините, по които незаконните площадки продължават да работят, посочи Малинов. Някои от тях имат разрешение по новия закон за пластмаса и хартия, но изкупуват и скрап. Другият вариант е фирмата да има разрешение за автоморга, което предполага да добива метали при разглобяването на стари автомобили, но да изкупува и други метали. Има и фирми, които пък работят без каквито и да било разрешителни и просто събират скрап в някой двор.

В същото време режимът за легалните фирми е силно затегнат. Освен че трябва да отговарят на редица технически изисквания, за да получат разрешение, компаниите трябва да внесат банкова гаранция от 25 хил. лв. за дейността и 5000 лв. за всяка площадка. При нарушение те подлежат на санкция от 30 до 100 хил. лв., губят банковата си гаранция и се отнема разрешението им. "В България е най-рестриктивният режим в цяла Европа и от нас се учат другите страни", каза Малинов.

Промените в ЗУО въведоха разрешителен режим към МОСВ за фирмите, които търгуват с отпадъци от черни и цветни метали, събират стари автомобили, електроника, гуми, масла и акумулатори. Преди това дейността подлежеше на лицензиране от икономическото министерство. До 15 януари фирмите трябваше да подадат заявление за разрешение. Тъй като самото издаване на разрешението отнема 2-3 месеца, подалите заявления оператори имаха право да работят с лицензите си до 15 април. След изтичането на този срок обаче законни са само фирмите с разрешителни.

Ръст след кратък спад

Търговията с крадени метали представлява 0.7% от общите обороти на бизнеса с черни и цветни метали. След миналогодишните засилени проверки полицията отчита, че кражбите на черни и цветни метали през 2012 г. са намалели с 39.5%. От началото на 2013 г. обаче се забелязва ръст, като подадените сигнали са се увеличили от 830 за същия период на миналата година до 878 до този момент.

"Притеснението ни е, че неизчистените площадки ще бъдат опасни точки на струпване на крадени метали", каза Дарина Димова, началник на отдел "Икономическа полиция". Освен това според нея преместването на площадките от градските зони към такива с промишлено предназначение е дало възможност на фирмите по пътя да "привнесат" метали с неизяснен произход. "Малкият брой площадки в момента означава, че доста хора най-вероятно са минали в сивия бизнес", добави Димова. Тя обяви, че МВР започва масирани проверки на всички досега действали обекти.

Въпреки спада от близо 40% на кражбите миналата година Малинов прогнозира, че те ще се увеличат. "Незаконните площадки тепърва навлизат в своето развитие и безконтролно ще започнат да купуват всичко, което им се предложи", каза той. От асоциацията настояват за промени в Наказателния кодекс, които да въведат по-строги санкции за нарушителите, и ще предадат на МВР пълен списък с всички 6000 точки в България, в които през последните години са се събирали метални отпадъци.

39.5%

са намалели кражбите на метали през 2012 г., но тази година отново има увеличение.

Вечно загубената битка на държавата с нелегалните търговци и крадците на скрап е в нов етап. През последните две години управляващите приеха множество поправки и напълно нов закон за отпадъците, които да затегнат контрола върху предаването и търговията със скрап. Местата, където това се случва, бяха ограничени, на площадките се въведе непрекъснато видеонаблюдение, има пълен контрол върху произхода на металите, търговията с крадени метали е инкриминирана, има забранителен списък граждани да предават капаци от шахти, кабели, релси. Според последния закон всички фирми бяха пререгистрирани и вече плащат банкови гаранции, за да могат да работят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    victor2 avatar :-|
    victor2

    Сигурно е че има нужда от такива плоштадки ,сигурно има и закони които регламентират какво могат да изкупуват но няма контрол.През тях не може да минават произведения на изкуството,крадени кабели и ред крадени неща.Те трябва да бъдат под особен надзор!

  • 2
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Е и? За статистиката ли е това само?

  • 3
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    "Промените в ЗУО въведоха разрешителен режим към МОСВ за фирмите, които търгуват с отпадъци от черни и цветни метали, събират стари автомобили, електроника, гуми, масла и акумулатори. Преди това дейността подлежеше на лицензиране от икономическото министерство. До 15 януари фирмите трябваше да подадат заявление за разрешение."

    Незаконна работа отвсякъде. Абсолютен произвол и не само в тази сфера. Какво имам в предвид. Има един много хубав закон - ЗОАРАКСД.
    Четейки го, разбирам, че и предишния лицензионен режим, и сегашния разрешителен, са абсолютно незаконни. В чл. 24 се казва следното - "(1) Разрешение за извършването на отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност, е необходимо само когато извършването на тази сделка или действие поражда повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица, или за околната среда."

    Как точно складирането и търговията с парчета метал са заплаха за националната сигурност или обществения ред или пък за околната среда, това е пълна загадка за мен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK