Сделка за милиардите на "Доверие"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделка за милиардите на "Доверие"

Сделка за милиардите на "Доверие"

Банкерът Цветан Василев иска да разшири бизнес групата си и с най-голямата пенсионна компания в България

33076 прочитания

Автор: Капитал Daily

След като вече години КТБ концентрира свободния ресурс на държавните фирми и чрез тях увеличи почти до монополно положението си в медиите, а свързани с нея компании участваха в почти всяка голяма корпоративна сделка ("Булгартабак", БТК, мултиплексите, "Техномаркет" и т.н.), сега мажоритарният й собственик Цветан Василев иска да купи най-големия пенсионен фонд в страната - "Доверие". Чрез покупката той опитва да спаси банката от предстоящото изтегляне на държавни средства, защото придобитите фондове могат да инвестират заместващо в неговия бизнес.

Огромният риск обаче е, че придобиването на "Доверие" ще създаде опасност голяма част от парите на бъдещите пенсионери да бъдат прелети към акции и облигации на свързани с Василев компании. Схемата вече е факт в голяма част от пенсионните дружества, които са собственост на български финансови групи, и изтеглянето на чуждия собственик на най-голямата осигурителна компания само ще задълбочи проблема с качеството на пенсионните "портфейли".

Продажбата на "Доверие"

От Австрия, където е регистриран собственикът на пенсионния фонд - Vienna Insurance Group (VIG), дойде новината, че продажбата е в напреднала фаза. "За сделката се състезават двама от най-големите бизнесмени в страната - банкерът Цветан Василев и производителят на лекарства Огнян Донев. Продажната цена на 92% дял на австрийската компания ще бъде между 120 и 150 млн. евро", съобщи австрийският вестник Der Standard.

"Мендижмънтът на пенсионноосигурителна компания "Доверие" не е известен от мажоритарния собственик VIG за взето решение от тяхна страна за продажба на акциите им в компанията. Не сме информирани нито за български, нито за чуждестранни потенциални купувачи. Никой - нито посочените в статията за кандидати, нито други компании са се обръщали към компанията и не са проявявали интерес нито за дю дилижънс, нито за одит. Никой от Der Standard не ме е търсил и не съм давала никакви коментари. Във връзка с тази публикация обаче отправихме официално запитване към VIG относно истинността на публикуваната информация", коментира в петък следобед пред "Капитал" Даниела Петкова, председател на управителния съвет на "Доверие".

Изпълнителният директор и мажоритарен собственик на "Софарма" Огнян Донев нито потвърди, нито отрече интерес към ПОК "Доверие" пред репортер на "Капитал". Цветан Василев не отговаряше на мобилния си телефон и на изпратения sms от журналист от вестника. Той не е цитиран с коментар и в австрийската статия. Преди по-малко от месец пред същия вестник Василев даде интервю, в което атакува безпрецедентно президента Росен Плевнелиев.

Оферта от Василев

Източник на "Капитал" също потвърди, че сделката е в напреднала фаза. Според него обаче състезание няма - инициативата за покупката е дошла от Василев и единствено той прави финансово и правно проучване на "Доверие" (т.нар. due diligence). Преди седмици той е подал индикативна оферта през дружеството си "Бромак". Първоначалната му цена е била между 90 и 120 млн. евро с някои условности. Продавачът обаче твърдо е посочил, че под 150 млн. евро няма да отстъпи. Това съвпада и с горната граница на цената, посочена от австрийския вестник. Според източници на "Капитал" "Бромак" е склонил на минимума на продавача и в момента дори предлага малко отгоре. Оттук нататък приключването на сделката зависи от това дали купувачът наистина иска да направи due dilligence, което би отнело седмици, или ако бърза - директно ще се споразумее и плати цената на продавача.

Колкото до интереса на Огнян Донев, той бил проявяван в миналото и сега собственикът на "Софарма" не участвал в процеса, обясни друг източник на вестника. Обявяването му като кандидат в момента пък може да се тълкува и като опит на продавача да повиши цената на "Доверие", като създаде илюзия за конкуренция. VIG също не е коментирал пред Der Standard преговорите за продажбата. На журналистически език обаче това може да означава, че неофициално продавачът не е отрекъл информацията.

Съмнителна щедрост

"Доверие" е най-голямата пенсионноосигурителна компания в България. Към края на 2012 г. балансовите й активи достигат почти 1.8 млрд. лв., което й отрежда 31.5% пазарен дял. Огромната част, или близо 1.5 млрд. лв. от тях, са в универсалния фонд (в каквито по закон се осигуряват за допълнителна пенсия всички родени след 1959 г.), управляван от компанията. Останалите са разпределени между професионалния фонд (където се осигуряват подлежащите на ранно пенсиониране) и доброволния (в който всеки може да се осигурява допълнително за по-висока пенсия).

Въпреки лидерската си позиция на пазара цена от порядъка 120-150 млн. евро на пръв поглед изглежда неоправдано висока. Просто сравнение с финансовите данни на пенсионната компания показва, че това прави оценка от 16-20 пъти нетната й печалба и 6.5-8 пъти приходите й за 2012 г. Сделки при такива нива просто не се сключват. По данни на Mergermarket за 2012 г. средният множител в световен мащаб сливанията и придобивнията пада до 11.7 пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA), а това означава още по-ниски множители за нетната печалба.

За да е склонен някой да плати такава сума за ПОК "Доверие", той би трябвало или да очаква феноменален ръст в печалбата, или да има някаква друга изгода. Първата хипотеза обаче по-скоро няма откъде да се реализира. Пенсионното осигуряване е силно регулиран бизнес и таксите, и комисионите (откъдето са основните приходи) имат законов таван. В момента практически всички компании в сектора оперират на тавана или близо до него, което означава, че приходите не могат да се покачат особено. Дори по-скоро в последните години има натиск от регулатора таваните да падат, което може да намали рентабилността в сектора. Разбира се, в следващите години средствата в пенсионните фондове ще продължават да растат, тъй като месечно постъпват вноски, докато реалното изплащане на пенсии ще започне чак след като първите осигурени започнат да се пенсионират - не преди 2020 г. Този ръст обаче трудно оправдава такава оценка. А към всичко това не бива да се пропуска и политическият риск капиталовият стълб на пенсионната система да бъде използван за решаване на текущи проблеми.

Рискът от свързани инвестиции

Сделка на толкова висока цена би имала логика по-скоро, ако се плаща не за бизнеса на ПОК "Доверие", а за натрупаните в нея активи. На теория пенсионните дружества нямат право да инвестират активите на управляваните от тях фондове в свързани със собствениците и мениджърите си лица. Освен това те нямат право и да концентрират активите си в инструменти на дадена компания. На практика обаче това се случва поради комбинация от законови пробойни и регулаторно бездействие от страна на Комисията за финансов надзор. Пенсионните дружества от групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", влагат по около 20-30% от активите си в близки компании, а през 2012 г. при "Бъдеще" (свързано с "Еврохолд България") този процент достигна почти 50%.

По закон при един фонд за задължителни допълнително пенсионно осигуряване (т.е. най-масовият универсален) не може да инвестира повече от 20% от активите си в акции и повече от 25% от активите си в корпоративни облигации. Отделно от това не повече от 10% от активите му могат да са в инструменти на един емитент или на свързани с него лица. Фондовете са ограничени и в размера на депозитите, който могат да правят. Правилото е не повече от 25% от активите им да са в банкови депозити, като в дадена банка може да са до 5%.

При огромните активи на "Доверие" това може да обясни защо някой би платил висока цена. Ако може да насочи 20% от активите на пенсионните фондове на компанията, това би избило цената от 150 млн. евро. Освен това годишно в "Доверие" постъпват по над 250 млн. лв. осигурителни вноски, които също могат частично да се насочват по предназначение към близки компании.

Гледай банката, мисли за фонда

Друг източник на притеснения, че КТБ може да има подобни намерения, е, че аналогично нещо се случва в самата банка. Разследване на "Капитал" от края на март доказа, че КТБ е кредитирала свързани лица в размери, които превишават в пъти законовите лимити и достигат до 1/4 от активите й. Отделно от това миналата седмица международната агенция за кредитен рейтинг Moody’s запази рейтинга на КТБ непроменен, но свали перспективата й от стабилна на негативна, което означава, че в обозримо бъдеще може да свали и рейтинга. Основните причини, които посочиха от агенцията, са рискът, който генерира бързата кредитна експанзия на банката, скромните капиталови буфери в сравнение с тези на конкурентите и намаляваща доходност. Освен това Moody's понижи и оценката й за финансова стабилност. Общият рейтинг на КТБ е запазен на Ba3, но от агенцията предупредиха, че и той може да пострада, ако качеството на активите й, нивото й на капитализация и доходността й отслабнат в сравнение с текущите.

Рехав контрол

"Жалко е, че поредният чуждестранен инвеститор обмисля изтегляне от българския пазар. Това стана тенденция и едва ли се дължи на случайността, а по-скоро на бизнес климата като цяло. Добре е, че пенсионната реформа започна преди петнайсетина години, но лошите практики (най-вече инвестирането в свързани лица) на част от фондовете са на път да компрометира този бизнес. Проблемът според мен е в слабата регулация на сектора, която позволява това въобще да се случва. Ако фондовете на "Доверие" попаднат в ръцете на мениджър с афинитет към източването им, трябва да се замислим дали въобще индустрия за милиарди е възможно  да се контролира", коментира Владислав Панев, председател на съвета на директорите на инвестиционна компания "Статус капитал".

За да се избегне вид капитализиране на КТБ с парите на осигурените, ключова роля трябва да изиграе Комисията за финансов надзор. Тя, първо, трябва да се произнесе разрешава ли смяната на мажоритарния акционер и , второ, да следи за последващата инвестиционна политика на фондовете, т.е. дали новите собственици няма да залитнат към инвестиции в свързани с тях дружества. Ако съдим по посочените примери досега, регулаторът не е показал твърда ръка, но пък винаги може да се поправи.

Точно заради регулациите е много вероятно Цветан Василев да избере "параван" чрез на пръв поглед несвързано с него дружество за покупка на "Доверие". Въпреки че в момента индикативната оферта и проучването се прави от компанията му "Бромак", очакванията са финалната сделка да е чрез друга регистрирана в Австрия фирма.

Сделката с ВТБ, която придоби почти 10% от капитала на КТБ (виж съседния текст), също може да има връзка с покупката на пенсионната компания. Получените средства могат да се "превъртят" по следната схема: с тях да се плати част от цената за "Доверие", а после пенсионните фондове да инвестират средствата си в свързани с Василев фирми, които да изкупят обратно току-що придобития от ВТБ дял. Така с превъртането на едни средства и без реална инвестиция на свеж ресурс групата около КТБ може да увеличи контролираните от нея активи с още почти 2 млрд. лв.

И ако частният собственик VIG има свободата да иска висока цена за притежавания дял в "Доверие", на ход са регулаторите в България. КФН, а защо не и КЗК, ще трябва да гарантират на осигурените в най-големия фонд лица, че средствата им няма да потънат в рискови сделки на една разпростираща се във все повече сектори финансова група.

VTB стана акционер в КТБ

През последните седмици в акционерната структура на КТБ настъпи една любопитна промяна. Дял от 9.9% смени два пъти собственика си. Първо пакетът бе в ръцете на свързаната с мажоритарния собственик ТЦ-ИМЕ, който го продаде за 54.4 млн. лв. на офшорното дружество DEWA International в края на март. Няколко седмици по-късно то го препродаде на VTB CGI Limited с печалба от 4 млн. лв. Последното е част от инвестиционното поделение на руската банка VTB -VTB Capital и най-вероятно се занимава със специално кредитиране.

При последната препродажба DEWA и VTB са сключили и допълнителни пут и кол опции със срок да бъдат упражнени не по-късно от до три години. Това означава, че DEWA ще си върне акциите в КТБ, а VTB - парите съответно при упражняването на тези опции. Разбира се, опциите дават правото, но не и задължението за покупка или продажба.

VTB и КТБ си партнират сериозно, откакто представителството на руската банка влезе на българския пазар, като първата им голяма сделка е за "Булгартабак холдинг", където VTB се води директен притежател, но за действителен собственик се сочи Цветан Василев заедно със създателите на "Винпром Пещера", "Кингс табако" и "Галакси пропърти груп". След това VTB пласира облигации за 140 млн. долара на КТБ, а по-късно участва заедно с банката и "Бромак" (еднолична собственост на Цветан Василев) в придобиването на БТК. Във всички сделки обаче VTB се сочи като финансиращ партньор, който бързо след това прехвърля риска от кредита на трети лица, а оставя капиталовите вложения на Василев и КТБ. Руското звено няма други публично известни сделки в страната освен вече споменатите с Василев.

Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Капитал Daily

След като вече години КТБ концентрира свободния ресурс на държавните фирми и чрез тях увеличи почти до монополно положението си в медиите, а свързани с нея компании участваха в почти всяка голяма корпоративна сделка ("Булгартабак", БТК, мултиплексите, "Техномаркет" и т.н.), сега мажоритарният й собственик Цветан Василев иска да купи най-големия пенсионен фонд в страната - "Доверие". Чрез покупката той опитва да спаси банката от предстоящото изтегляне на държавни средства, защото придобитите фондове могат да инвестират заместващо в неговия бизнес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

103 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Сделка с парите на държавата

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Човекът няма да гледа цял живот безучастно през плета, как други родни бросово търгувани групировки ежедневно учредяват, преобразуват, прехвърлят, гарантират, джиросват, авалират, апопртират, сплит-ват ... разни кухи дружества, които не са произвели и продали една карфица откакто ги има. И всичко това с парите на пенсионерите от техните фондове.

    А това затваряне на очи от КФН един ден ще я докара до там, че да я бъркат с ДКЕВР.

  • 3
    fun_star avatar :-|
    fun_star

    И как не ви е срам, "Капитал", да пускате такава статия, при положение, че далавера с парите за пенсии на хората именно от този фонд е правил вашия издател Иво Прокопиев? Говореше се, и ви караха да направите разследване по случая, и дума не обелихте. Не ми пука за Василев, но точно вие онзи ден цитирахте австрийски вестник, според който Василев е ПОКАНЕН в сделката.Колкото до пари , взети от пенсионните фондове, говори се усилено, че около 150 млн именно от "Доверие" са били инвестирани на тъмно в облоигации на ВЕИ, заради които плащаме скъп ток, а въпросните ВЕИ били на Прокопиев, който се имал с мениджърите на "Доверие". 150 млн?С които сме си купили какво? Правото с наши пари да се произвежда ток, който да имаме правото да плащаме по-скъпо? И имате наглостта точно тук да пишете за опасност някой да закачи парите за пенсия?

  • 4
    npaine avatar :-|
    NPaine
    • -21
    • +142

    КТБ на Цветан Василев е на път да се превърне в чудовище надвишаващо многократно Мултригруп.

  • 5
    fun_star avatar :-|
    fun_star

    ако, може би, би станало, на журналистически език - що за термини? Поредната съшита с бели конци статия. Да не говорим, че това е поредния пасквил, който е обединил два стари материала. Обобщение. Епизод пореден на заяждането на един фалирал олигарх с човек, на който завижда. Не е лесно да имаш 600 млн дългове и всеки ден да се изяждаш, че някой печели по 500 млн на година, само защото, за разлика от теб, е инвестирал правилно.

  • 6
    fun_star avatar :-|
    fun_star

    Защо ми пишете минуси? НИма "Капитал" направи тогава разследване? не направи - защо? Твърде съмнително. Защо "Капитал" не пише нищо за другите банки или за ТИМ примерно? Съмнително. Защо "Капитал" не каза, че 150 млн лева на хората са отишли в инвестиране на проектите на фалиралия Иво Прокопиев? Може би защото Прокопиев е издател на "Капитал". И сега имате наглостта точно тук да говорите за пенсионни фондове, при положение, че шефа ви е участвал в източването им и е инвестирал с парите на хората ВЕИ проектите си, заради които плащаме скъп ток? Нима не е вярно?И цинично? А сега с бели конци съшито пишете материали от рода на "нероден Петко" за другите. Той поканен, ама още не е купил, вие вече сложихте тиганапри положение, че рибата в морето, че и седнахте и измислихте какви са му интересите и за какво му трябва фонда, пък и къде какво щял да пренасочва някога евентуално или няма да пренасочва. Какви са тия химери? А малко с доказателства де? Малко по-издържано.Ама няма как на база предположения, нали?

  • 7
    tanas avatar :-|
    Танас

    Окрупняване за да се скрият далаверите а бъдещите пенсионери да си приготвят чаша за студена вода. Добре, че не съм в това ПОД.

  • 9
    val71 avatar :-|
    val71

    До коментар [#3] от "fun_star":

    Много банки и много пенсионни фондове са финансирали ВЕИ проекти, защото са печеливши. Нали точно защото са много печеливши има недоволства от тяхното съществуване и безкрайни коментари колко са облагодетелствани инвеститорите. Истината е, че в момента след въвеждане на новите такси за ВЕИ са облагодетелствани само пенсионните фондове и банките, защото печалбата, която остава на ВЕИ хитреците стига само, за да си обслужват заемите и облигациите, и те чинно си плащат, защото иначе ще си загубят собствените инвестиции, които са направили и с които са обезпечили полученото финансиране. Ако Доверие са финансирали ВЕИ проект свързан с Иво Прокопиев, това означава само едно - не че са направили лоша инвестиция, а че Иво Прокопиев е много зависим от Доверие и никак не му е безралично, ако Цветан Василев стане новия собственик на фонда, което може би обяснява тази статия. Има известна комичност даже в ситуацията - представяте ли си Иво Прокопиев да трябва да плаща лихва и да прави доходност на пенсионни фондове собственост на Цветан Василев - един от двамата ще се гътне или най-после ще се помирят в името на общия интерес. А иначе като гледам портфейла на Доверие те имат инвестиции навсякъде, включително такива, които са свързани с Цветан Василев и с Огнян Донев и с доста други - в този смисъл май мениджмънта се има с всички тези.

  • 10
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    ще има ли доверие за "Доверие" !?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK