ВиК реформата продължава да буксува

Водният сектор чака следващия парламент да позволи окрупняването му

Зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев все още се надява, че промените в Закона за водите, които трябва да доведат до окрупняване на сектора, ще бъдат гласувани от следващия парламент.
Зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев все още се надява, че промените в Закона за водите, които трябва да доведат до окрупняване на сектора, ще бъдат гласувани от следващия парламент.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев все още се надява, че промените в Закона за водите, които трябва да доведат до окрупняване на сектора, ще бъдат гласувани от следващия парламент.
Зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев все още се надява, че промените в Закона за водите, които трябва да доведат до окрупняване на сектора, ще бъдат гласувани от следващия парламент.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"На обществото и властите у нас трябва да стане ясно, че публично-частното партньорство не е корупционен модел, а възможност за решаването на проблеми." Това заяви Малина Крумова, зам.-министър на околната среда и водите, по време на конференцията "Възможности за бизнес и партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал". Крумова, която доскоро беше ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", се пошегува, че присъства на събитието в качеството си на банкер, тъй като еврофондовете остават основният финансов източник в сферата на водите в страната.

"Наличието на публичен ресурс обаче не е достатъчно", добави тя. Проблемът, с който са се сблъскали заделените 1.2 млрд. евро по оперативната програма за води, е била именно липсата на съпътстващ ресурс за дофинансиране на проектите. "Анализът разходи - ползи показва между 3 и 8% печалба от проектите, които трябва да бъдат осигурени от общините. Общините обаче казват, че те не събират приходите от водната услуга, а ВиК дружествата на свой ред твърдят, че тяхната печалба се събира от държавата", обяснява Крумова. Едновременно с това общините са все още скептични към привличането на частни партньори, които могат да решат редица от проблемите им, в това число и финансови.

Пробойната финансиране

Тенденцията обаче е държавата и общините все по-рядко да са получател на заемни средства в сферата на водите, а на преден план да излизат комуналните компании. Жан-Патрик Марке, директор "Общинска инфраструктура и околна среда" към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Лондон, дава за пример Румъния. Първоначално през 90-те години банката отпуска много повече заеми за водни проекти, гарантирани или от държавата, или от общините. Продуктът, които сега предлага банката, е насочен вече основно към самите комунални дружества. Към тях кредитирането расте, като заемите не са гарантирани от държава или от общини. Така в Румъния банката финансира почти 40% от водните дружества, като проектите, по които се работи, са 54 на брой.

В България банката финансира проекти на пет града – София, Бургас, Стара Загора, Русе и Пловдив. "Голямата разлика при отпускането на пари във водния сектор между Румъния и България е, че тук има известно закъснение на усвояването на средствата", каза Марке.

В името на резултатите

Отпорът от страна на общините доведе и до забавяне на законовите промени за окрупняването на водния сектор, които имаха за цел той да стане по-атрактивен за частните инвеститори и да се спре работата на парче от отделните общини и ВиК компании. След дългото дебатиране по този въпрос накрая парламентът беше разпуснат малко преди да приеме на второ четене в зала възможността за окрупняване на сектора. Така вместо 28 генерални плана за управлението на водите по региони сега се разработват 52. "Половината от тях вече са готови и очакването ни е всички да бъдат одобрени към септември", заяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев. Тъй като в сила обаче е старият закон за водите, окрупняване на ВиК операторите няма да има, или нещата ще останат в настоящия си вид. Ако промените в закона все пак бъдат приети от следващия парламент, ще трябва да започне обединение на въпросните планове. Те са важни, тъй като през следващия програмен период на ОП "Околна среда" екоминистерството иска да се стъпи на тях при определянето на проектите, които да получат европейско финансиране.