Изгубени милиони

Заради лош синхрон между две държавни ведомства България губи милиони като компенсация по приватизационната сделка за БТК

Девет години след подписването на приватизационния договор държавата пропусна да уреди изгодно споровете си с купувача
Девет години след подписването на приватизационния договор държавата пропусна да уреди изгодно споровете си с купувача    ©  АСЕН ТОНЕВ
Девет години след подписването на приватизационния договор държавата пропусна да уреди изгодно споровете си с купувача
Девет години след подписването на приватизационния договор държавата пропусна да уреди изгодно споровете си с купувача    ©  АСЕН ТОНЕВ

Ако някога започнете да се съмнявате вредно ли е държавата да бъде собственик на някое предприятие - спомнете си БТК. Не заради архаичните технологии, не заради раздутия щат, аоще по-малко заради споровете изгодно или не е продадена. Всичко това е минало. По-скорозаради последното развитие около опитите на ведомствата да получат някакви пари от неспазените ангажименти на първите купувачи на телекома - Viva Ventures. Те са най-яркият пример колко безплодни са обърканите стъпки на държавата в корпоративния свят.

Историята е дълга, заплетена и обвита в конфиденциалност, а украсена с термините от адвокатския жаргон, още повече обърква. Но пък си заслужава да бъде разказана - все пак на финала й става ясно как държавата губи и едни готови над 100 млн. лв. и още 9 млн. лв., които можеше сравнително лесно да прибере. Причината? Елементарна липса на синхрон в работата на две ведомства - Агенцията за приватизация (АП) и Министерството на финансите. Поводът? Четири арбитражни спора с купувача. По едно от тях - вече спечелено - финансовото министерство най-вероятно няма скоро да си получи въпросните 100 млн. лв. По другите три предложената сума за извънсъдебно споразумение също е на път да се изпари, а и делта изглеждат обречени.

Първата оферта

9

млн. лв. можеше да получи Агенцията за приватизация, но преди десетина дни БТК се отказа от офертата си за извънсъдебно споразумение.

Хронологично първа се активизира Агенцията за приватизация. През февруари тя получи предложение директно от БТК за извънсъдебно споразумение по трите си арбитражни спора. Първият от тях е за неизпълнени ангажименти за трудова заетост с претендирана неустойка от около 60 млн. лв. Това дело вече беше загубено от държавата в арбитража, но АП оспори решението в български съд. Второто дело е аналогично, за следващ период, и е за почти 40 млн. лева, но шансът да бъде спечелено клони към нула, защото е огледално на вече решеното. Третият иск е за 18 млн. лв. и се отнася за прехвъряне на военни съоръжения, но и при него адвокатите на държавата не виждат шанс за спечелване.

Въпреки яснотата, че делата няма да бъдат спечелени от държавата, новият собственик на БТК (миналата година мажоритарен дял беше придобит от Корпоративна търговска банка и руската VTB Capital) явно желае да сложи точка на следприватизационните спорове. И е готов да се раздели с 9 млн. лв., за да получи пълна свобода. Първо, така ще падне ипотеката върху над 800 имота на телекома, които АП е ползва като обезпечение по висящите спорове. И, второ, защото ако държавата приеме, че всички следприватизационни ангажименти са приключили, ще отпадне "златната акция". И новият собственик ще може да взима всички решения, без да иска съгласие от държавата.

От въпросните 9 млн. лв. агенцията планира да покрие всички разноски по водените дела, които по различни изчисления варират между 3 и 5 млн. лева. Те така или иначе са дължими и иначе трябва да се платят с пари от бюджета. Остава и бонус от поне 5 млн. лв.

Споразумението на АП трябваше да получи одобрение на правителството (защото приватизационният договор през 2004 г. минаваше през гласуване от Министерския съвет). Затова и преди месеци проектът е внесен на вниманието на икономическия и финансовия министър от служебния кабинет. Но не стига до гласуване. А и вече предложението на БТК не е актуално, но за това след малко...

Второто споразумение

80

млн. евро трябва да плати Viva Ventures на държавата по вече приключил арбитраж. Но и това плащане е под въпрос.

Междувременно мислене на тема БТК протича и в правния отдел на финансовото министерство. То е във връзка с водено от ведомството дело по т.нар. clawback споразумение. В приватизационния договор беше записано, че ако Viva Ventures успее да препродаде 65% от БТК за повече от 300 млн. евро в срок до три години, след като е купил същия дял за 230 млн. евро, то първият купувач дължи на държавата 10% от горницата над 300 млн. евро. През 2007 г. исландският милиардер Тор Бьорголфсон купи опция за придобиване на БТК, която малко по-късно продаде на AIG за 1.1 млрд. евро.

Искът на финансовото министерство, което водеше делото, беше за 80 млн. евро по неофициална информация. В крайна сметка в началото на декември миналата година се разбра, че държавата печели делото и очакванията бяха да получи дори малко над 90 млн. евро, като сумата е конфиденциална и някои източници говорят за 120 млн. лв., дължими на държавата.

През април юристите на ведомството изготвят проектоспоразумение с дружества на Advent (като собственик на купувача Viva Ventures). Целта за държавата е ясна и смислена - възможно най-бързо да получи милионите, които арбитражът е отсъдил. На теория купувачът на БТК може да опита да забави плащането, като си послужи с похвата на АП (по делото за трудовата заетост) и оспори пред български съд решението. Макар че ще дължи лихви, отлагането може да е и с години. В замяна Advent предлага да плати бързо, но пък АП да се откаже от всички други претенции (разбирай вече описаните три арбитража) и да плати около 1.6-1.7 млн. лв. разноски по едно от делата.

Сама по себе си идеята на финансовото министерство е добра - ще осигури в изтънелия бюджет средства. Проблемът е, че не синхронизира преговорите с вече договореното от АП друго споразумение с телекома.

Пропадналата развръзка

Първо до министрите се класира споразумението на финансовото министерство. То е разгледано от кабинета на 17 април и е изпратено за подпис в АП, като е даден срок 17 май. Документите са засекретени като служебна тайна и вероятно затова нито от изпълнителния, нито от надзорния съвет коментираха случая. Информация по темата няма и от самата БТК. Според източници от агенцията обаче до момента, въпреки че е изтекъл срокът, споразумението не е подписано от изпълнителния директор и не е разгледано от надзорния съвет.

Причините са няколко. Първо, договорът не е парафиран от отсрещната страна, а и съдържа празни полета (където после ще се впишат суми). Второ, ако агенцията мине на варианта да го подпише, това означава вдигане на ипотеките и спиране на всички други дела. Така безплатно БТК получава същото, за което беше готова да плати 9 млн. лв., а агенцията не получава и лев.

Както често се случва, явно от държавните структури към БТК е изтекла информация за второто споразумение с Advent. И така преди десетина дни телекомът писмено уведомява АП, че се отказва от щедрото си предложение. Официално мотивът е, че повече от месец правителството и агенцията не са го приели.

Единственият официален коментар по темата е от Руси Статков, който е член на надзора на АП от квотата на БСП. Преди дни той заяви пред "Капитал": "Имаме предложения от правителството изпълнителният съвет да се споразумее с Viva Ventures до 17 май, което не считам за изгодно и защитаващо интересите на държавата. Смятам, че подобно решение изисква редовно правителство и действащ парламент, пълна прозрачност и държавата да не се отказва от законната си ипотека върху имотите на БТК, за да може да си защити интересите".

За да е пълно объркването, докато държавните ведомства не предприемат действия, Брюксел пише до правителството, че законовият текст, който разрешава АП да блокира активи на приватизираното дружество, противоречи на европейските правила. За да не бъде глобена, държавата вероятно ще трябва да отмени текста. А това означава, че ще паднат и ипотеките върху сградите на БТК.

Имаше ли друг път?

Макар и на пръв поглед да звучи странно, предложението за извънсъдебно споразумение беше единственият вариант държавата изобщо нещо да получи от опитите си да защити своите права по приватизационния договор. Просто защото и по трите дела позициите й бяха губещи. Делото за трудовата заетост, което вече е изгубено в парижкия арбитраж, по мнението на попитаните адвокати е обречено и в българския съд, където се обжалва. Второто такова няма шансове при никой състав по простата причина, че също залага на тезата, че персоналът е бил съкращаван. А де факто той е получил обезщетения за доброволното си напускане.

Що се отнася до иска за това, че купувачите на БТК не са превели 18 млн. лв. на Министерството на отбраната за отделяне на военните кабели от мрежата на БТК, той е практически безсмислен. Нещо повече - той е поредното доказателство за неработещата държавна машина. Пари по сметките на отбранителното министерство наистина няма, но се оказва, че БТК просто е прехвърлила свои активи - при това за повече пари - на бившата Държавна агенция по информационни технологии и съоръжения.

И за това не само има документи във ведомството, което е неин приемник под шапката на транспортното министерство, но и кабинетът е разгледал въпросните книжа и е излязъл с решение, че прехвърлянето на активите представлява изпълнение на въпросната клауза в приватизационния договор. Дори становището на адвокатите, наети от държавата по този иск, е, че той няма как да бъде спечелен.

Грешка, грешка, грешка…

Да се вадят изводи от цялата история може би е късно - БТК беше препродадена няколко пъти. Но може би не е - на държавата й предстоят още приватизационни сделки. А грешките около телекома са толкова много, че си струва да бъдат помнени.

Първо, очевидно самият договор за продажбата в частта му с ангажиментите на купувача е написан недостатъчно издържано и с необходимите вратички за заобикаляне. Тоест или вратичките е трябвало да бъдат затворени, или пък ограниченията изобщо да ги няма - те явно служат за моментно оправдание пред обществото и синдикатите.

Второ, отговорността за следене на изпълнението на въпросните ангажименти е била размита между няколко институции, а кореспонденцията между ведомствата не е добра стратегия срещу солидните адвокатски кантори на частните компании.

И, трето, реакциите на различните институции на финала на съдебните спорове е несъгласувана и хаотична.

С една дума за следващите сделки добре би било АП да бъде оставена да си свърши работата без намеса от министерствата. Вече ясно се доказа, че това е вредно не само по обичайните политически, но и по чисто финансови причини.

Още от Капитал