Добра сделка за лоши кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добра сделка за лоши кредити

Добра сделка за лоши кредити

Инвестиционната компания Axxess купува колекторската "Фронтекс интернешънъл"

Мария Иванова
12989 прочитания

© shutterstock


"От създаването на компанията всяка година отчитаме ръст на финансовите показатели."

Христо Илиев, председател на AG Capital

Да развиеш компания от нулата само по себе си е постижение, още повече в разгара на кризата. Още по-трудно е обаче да привлечеш външен инвеститор в момент, в който те като цяло се изтеглят от България, а пазарът на сливания и придобивания се забавя не само на местно, но и на глобално ниво. Точно такава е историята на компанията за събиране на вземания "Фронтекс интернешънъл".

Създаденото през 2009 г. като част от холдинга AG Capital дружество успя да привлече за инвеститор мултинационалната Axxess Capital, която чрез фонда си Emerging Europe Accession Fund ще увеличи капитала му с 6.5 млн. евро. Срещу тази сума чужденците ще придобият контролен пакет от акциите на компанията. За момента обаче оттам не уточняват конкретния размер на придобиваното участие, а председателят на AG Capital Христо Илиев посочва само, че интересът на холдинговата група в колекторската фирма "остава значителен".

Сделката реално е първата за Emerging Europe Accession Fund в България. До момента Axxess участва на пазара тук чрез друг от фондовете, които управлява – Balkan Accession Fund (виж карето). Като цяло фокусът на компанията е върху инвестиции в България и Румъния, като обикновено сделките, които сключва, са на стойност между 5 и 15 млн. евро. По думите на регионалния директор на Axxess за България Павлин Петков, секторът на финансовите услуги, в който работи "Фронтекс", е сред приоритетните за инвестиционната компания. "Наблюдаваме този пазар от няколко години – както в България, така и в други държави от региона, и вярваме в неговия потенциал за динамичен растеж", посочва той.

Кой расте от кризата?

От създаването си до момента "Фронтекс" постепенно покрива всички сегменти в т.нар. събиране за трети лица. При него даден кредитор – например банка, мобилен оператор и т.н., прехвърля на външна компания дейността по събиране на дължимите суми от клиентите си, като заплаща определена комисиона за услугата. Колекторските компании пък от своя страна използват различни методи за събиране в зависимост от конкретния случай – било то чрез телефонни обаждания и напомнящи писма (т.нар. меко събиране), посещения на място или по съдебен път.

Секторът всъщност е сред малкото, в които кризата не просто не пречи, а напротив – помага, като постиганите резултати само потвърждават това. "За тези вече четири години от създаването на компанията имаме ежегодно ръст на финансовите показатели", отбелязва Илиев. Според последните публикувани в Търговския регистър данни през 2011 г. приходите на "Фронтекс" са се увеличили с почти 60% спрямо предходната година и достигат 3.7 млн. лв. Печалбата пък расте с почти 30% и към края на 2011 г. е 1.3 млн. лв.

"Работим с почти всички големи банки, както и с трите мобилни оператора, а също така и с доставчици на комунални услуги, застрахователи, компании, които продават на принципа на т.нар. мулти-левъл маркетинг, и т.н.", разказва Илиев. И допълва, че фокусът на дружеството е изключително върху събирането на вземания от физически лица, както и от средни и малки предприятия. През изминалата година компанията е работила с 1.4 млн. единични случая.

Потенциал за нов растеж също не липсва, доколкото за това може да се съди от данните за качеството на портфейлите във финансовия сектор. Според статистиката на БНБ към края на март 2013 г. обемът на банковите кредити за физически лица (потребителски и ипотечни), които имат просрочия в обслужването от над 90 дни, е общо 2.4 млрд. лв. Към същия период нередовно погасяваните вземания на лизинговите компании са на обща стойност 763 млн. лв. Тази сума обаче включва вземания както от физически лица, така и от компании. Проблемните вземания на небанковите компании за кредитиране от своя страна са за общо 591 млн. лв., като и в този случай сумата е общо за заеми към индивидуални и бизнес клиенти.

И пак за парите във времето

Същевременно, компанията постепенно започва да търси и възможности за разширяване на дейността си. "От 2012 г. работим и в сравнително новия сегмент на купуване на вземания, а не само на събирането им", разказва Христо Илиев. Разликата при този вариант е, че колекторът придобива от кредитора дадения портфейл от задължения чрез договор за цесия. Така за миналата година "Фронтекс" е купила портфейли от вземания на обща стойност над 3.2 млн. евро. Според Илиев, именно това е бъдещата посока, в която ще се развива пазарът.

"Една от тенденциите, които наблюдаваме напоследък, е, че все по-често нашите клиенти – и банки, и мобилни оператори, разглеждат възможността вместо да събират вземанията си със собствени екипи или да възлагат това на външна компания срещу комисиона, да дисконтират сумата и да получат парите си веднага, като по този начин спестяват и значителни разходи", обяснява той.

Публикуваната от централната банка статистика също дава доказателства за това. Според данните на БНБ към края на март 2013 г. общият обем на лошите и преструктурирани кредити в банковата система е намалял със 105 млн. лв. спрямо година по-рано, а като едно от най-вероятните обяснения от сектора посочват именно продаването на портфейли с просрочени вземания на специализирани компании. Така, въпреки че през последните години банките подхождат доста по-консервативно при отпускането на кредити и съответно качеството на новите такива като цяло е по-добро, от колекторския бранш виждат потенциал за бизнеса си в постепенното изваждане на пазара на портфейлите с вече влошени в периода на кризата вземания.

Очакванията за активизиране на този процес в бъдеще и съответно растеж на този сегмент от пазара са и в основата на търсенето на допълнителен капитал за дейността на "Фронтекс". "Решихме, че за да продължим успешно да развиваме бизнеса си, ни е необходимо да привлечем капитал, било то под формата на банково финансиране или чрез привличане на дялов инвеститор", разказва Илиев.

Доколкото обаче, по думите му, местните банки все още нямат практиката да финансират подобен род сделки, в крайна сметка се стига до привличането на Axxess – съществен успех на фона на като цяло занижения интерес от чужди инвеститори към България в момента.

"Привличането на сериозен инвеститор като Axxess е успех и от гледна точка на това, че заради спецификата на бизнеса все пак става дума за компания, която не разполага с особени активи, които биха могли да бъдат заложени например", пояснява Илиев.

Предизвикателство е и силната конкуренция в сектора, поради която обикновено договорите, които се подписват, рядко са за срокове, по-дълги от една година. Това пък от своя страна означава, че трудно може да имаш гаранции за бъдещи печалби и приходи. Очакванията на досегашния основен собственик обаче са оптимистични. "Компанията е създадена точно преди динамичното развитие на пазара на събиране на вземания, което ни позволи да я развием успешно. С тази сделка разчитаме при следващата вълна, при която клиентите ни ще започнат да продават значително по-големи обеми от вземания, да имаме готовност и капитал да вземем сериозно участие в сделките", коментира Илиев.

Сладолед, боя и стари дългове

Дейността на Axxess Capital е фокусирана върху региона на Югоизточна Европа и най-вече върху България и Румъния. Сред приоритетите й, освен финансовия сектор, са и бизнес услугите, информационните технологии и здравеопазването. Компанията управлява инвестиции на обща стойност около 250 млн. евро чрез три фонда за дялово финансиране - Balkan Accession Fund (BAF), Emerging Europe Accession Fund (EEAF) и Romanian-American Enterprise Fund (RAEF). Чрез първия от тях от няколко години Axxess е мажоритерен акционер в "БМ лизинг". Фондът беше основен акционер и в сладоледите "Дарко", но през 2011 г. продаде по-голямата част от инвестицията си на холандската Unilever. BAF имаше участие и в JetFinance (сега "БНП Париба Лични финанси"), но излезе, след като френската банкова група BNP Paribas купи дружеството през 2007 г. Също през 2007 г. BAF излезе и от инвестицията си в румънския ритейлър Domo, чрез който също оперираше и в България. Чрез другия от фондовете си - RAEF, Axxess участва и в приватизацията на румънския производител на бои Policolor, който през 1998 г. придоби мажоритарен дял от българската "Оргахим". Фондът излезе от Policolor през 2008 г.
"От създаването на компанията всяка година отчитаме ръст на финансовите показатели."

Христо Илиев, председател на AG Capital

Да развиеш компания от нулата само по себе си е постижение, още повече в разгара на кризата. Още по-трудно е обаче да привлечеш външен инвеститор в момент, в който те като цяло се изтеглят от България, а пазарът на сливания и придобивания се забавя не само на местно, но и на глобално ниво. Точно такава е историята на компанията за събиране на вземания "Фронтекс интернешънъл".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    Лешоядите винаги са добре нахранени по време на природни бедствия, войни и епидемии.

  • 2
    nureto avatar :-|
    Mai Tai

    Не знам защо се сетих за един друг Илиев, дето го гръмнаха....Но явно няма нищо общо между тях....

  • 3
    owz46306052 avatar :-|
    owz46306052

    Да,да... Само защо си мълчи какъв е процента на събираемост? Това че е на печалба, защото някаква компания е платила за тази услуга, далеч не означава че си е получил парите от длъжника.

    Но като искат да наливат пари в такива неща - много моля... Докато в БГ властва поговорката - кръв повръщам, пари не връщам - такива компании ще си останат на чист минус под чертата.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Всяка държава се крепи на изпълнението на договорите. Само при нас не е така. После се чудим защо ни е зле държавата.

    Фирмите са принудени да търсят какви ли не начини за да си получат парите от клиенти. Щото стигнат ли нещата до съд.. нещата стават трагични.

  • 5
    emilhris avatar :-|
    emilhris

    Банките ни вкарват умишлено във фалит, с незаконно вдигане на лихвени проценти. Има спечелени дела и заведени много такива за надвзети лихви. "Капитал" и по точно Мария Иванова, ако четете коментарите под статиите си, а би трябвало, покажете го, като отговорите на моя коментар, моля. Не се ли сетихте, че причината много от кредитополучателите изпаднали в неплатежоспособност към банките е незаконното действие от страна на банките? Как може с лекота да пускате статии за такива компании, с увеличен ръст на финансови показатели, който се дължи и на тези незаконни действия на банките. Ще кажете - Какво общо има компанията за събиране на вземания с действията на банките? Ами има - ние хората. На много места споделяме за тези проблеми и всеки се прави, че не чува. То бива пазене на тази банкова система, ама то държавата се затрива вече. Напишете за нашите проблеми, за отношението на банките към кредитополучателите, отразете мнението на две фейсбук групи https://www.facebook.com/groups/118503631508052/ https://www.facebook.com/groups/bgchf/ ,факти подкрепени с документи от институции и решения от дела. Какво би се случило, ако банките изпълняваха условията по вече сключените си договори, премахнат едностранните притурки към лихвените ни проценти и премахнат таксите за предсрочно погасяване? Как си обяснявате факта кредитополучател теглил кредит в швейцарски франк, че в момента дължи много повече от това което е изтеглил, и то при положение, че е бил изряден? Имаме още много въпроси, но е по лесно да пускате статии, като тази, вместо да защитавате нашите интереси. Все пак ще очаквам отговор. Пък може и да се съгласите да напишете нещо и за нас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK