Трудният път под Шипка

Спорове за трасето и тунела може да застрашат финансирането на проекта

Проблемът с трафика в Габрово в момента е решен административно - просто има забрана за камиони над 10 тона
Проблемът с трафика в Габрово в момента е решен административно - просто има забрана за камиони над 10 тона    ©  Капитал
Проблемът с трафика в Габрово в момента е решен административно - просто има забрана за камиони над 10 тона
Проблемът с трафика в Габрово в момента е решен административно - просто има забрана за камиони над 10 тона    ©  Капитал
Близо три пъти по-скъпа излиза по-екологичната алтернатива за трасето на габровския път под Балкана.

Изграждането на тунел под Шипка може отново да се отложи във времето заради възражения на еколози и граждани на Габрово. Споровете не са за или против проекта - всички са съгласни, че той ще реши проблема с транзитния трафик и ще осигури по-бърза връзка между Северна и Южна България. Несъгласията са за това откъде трябва да минава трасето. Според противниците на сегашния проект, които обжалват в съда издаденото от Министерството на околната среда и водите положително решение, в доклада за ОВОС целенасочено не е направена адекватна оценка на алтернативните маршрути. От Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) пък, която е възложител, са категорични, че сегашният вариант е единственият възможен от икономическа гледна точка. При всички положения обаче споровете могат да забавят проекта, а това ще постави под въпрос европейското финансиране за него и така на практика реализацията му.

Исторически проблем

Проектът с основание може да се нарече исторически, ако не за друго, то заради темпото, с което се случва. Решението да се изградят обходни пътища на Габрово е взето още през 1975 г. и до 1992 г. част от дейностите са извършени. Спорни се оказват обаче следващите етапи, които предвиждат трасето на западния обход да преминава през пет квартала на града, а тунелът да бъде в т.нар. къс вариант (3.2 км). Изготвената през 1993 г. екологична експертиза обаче е крайно негативна и строителството е спряно.

Движение по проекта има отново през 2006 г., когато е направено предпроектно и проектно проучване със средства по програма ИСПА, а в края на 2007 г. АПИ обявява начало на строителните работи. Близо три години по-късно е проведено обществено обсъждане на доклада за ОВОС, който впоследствие е върнат от МОСВ за доработване и включване на алтернативни варианти за обход на града (източен и западен). Ревизираният доклад минава през ново обществено обсъждане в началото на миналата година.

Проект с алтернативи

Сегашният проект предвижда изграждането на обходен път, който тръгва от с. Поповци и преминава през пет квартала на Габрово, след което навлиза в територията на природен парк "Българка", откъдето започва тунелът с дължина 3220 м. Според екоорганизациите и инициативните комитети обаче този вариант не решава въпроса с трафика, а го пренася от центъра към други квартали. Нещо повече, с изграждането на тунела под Шипка трафикът ще се увеличи, което допълнително ще утежни ситуацията, твърдят природозащитниците. Един от най-сериозните недостатъци на "късия вариант" е, че за да се стигне до тунела, трябва да се изгради път с дължина над 4 км и ширина между 15 и 40 м през парка, който попада в защитена зона от "Натура 2000".

В същото време еколозите смятат, че има адекватни алтернативи. "Ние не сме против проекта, а сме за негови алтернативни варианти", каза Екатерина Раковска от WWF. Става дума за т.нар. план "Мусман" по името на германския архитект, който го предлага още през 30-те години на миналия век. Този вариант е с около 10 км по-дълъг и предвижда изграждането на тунел с дължина около 7 км. Чрез него обаче се избягват крайните западни квартали на града, а освен това строителството в парка минава изцяло под земята и не се нанасят щети върху околната среда.

Има и трети вариант, според който трасето преминава на изток от Габрово. Той обаче също засяга значителен обем защитени територии, а освен това краят му е в Долината на царете край Казанлък, където има много археологически забележителности.

На каква цена

На пръв поглед "трасето на Мусман" изглежда идеалният вариант за проекта - от една страна, ще изнесе целия транзитен трафик извън града, а от друга, природният парк ще остане практически незасегнат. Големият въпрос обаче е колко ще струват тези 10 км повече, включително и прокарването на двойно по-дълъг тунел под Шипка. "Дългият тунел оскъпява проекта с 450 млн. лв., и то при оптимална цена", твърди председателят на управителния съвет на АПИ Лазар Лазаров. "При бюджет от 2 млрд. лв., който имаме в момента за цялата оперативна програма "Транспорт", трудно можем да отделим такава сума", добави той. В същото време сегашната алтернатива е доста по-евтина. Цената на обхода е около 76 млн. лв. без ДДС, а късият тунел се очаква да струва около 100 млн. евро. Това означава, че Мусмановият проект би бил близо три пъти по-скъп.

Поддръжниците на проекта оспорват и проблемите, които сегашното трасе ще създаде на петте квартала, през които ще минава. "Това не са квартали, а махали с 20-30 къщи, по-голямата част от които празни", заяви габровският депутат от БСП Татяна Дончева. Освен това аналогичен проблем съществува и при дългия вариант на проекта, който ще минава през други населени места около Габрово - също основно от махали по думите на Лазаров.

Рисково отлагане

Дали проектът отново ще бъде отложен, ще стане ясно през октомври, когато е следващото заседание по делото. Дотогава е в сила решението за предварително изпълнение, което също се обжалва. Засега обаче изпълнителят на обходния път консорциум ПСВТ ("Хидрострой", "Пътни строежи – Велико Търново" и "Пътинженерингстрой – Т") прави всичко възможно да използва строителния сезон. В случай че съдът върне проекта на етап ОВОС, бъдещето на тунела под Шипка отново ще стане неясно. "Отлагането на строителството във времето може да бъде рисково за проекта", коментира Лазаров. Причината за това е, че обходният път се финансира с европейски средства по ОП "Транспорт". Финансовият период приключва в средата на 2015 г. и дотогава трябва да са извършени строително-монтажните работи, обектът трябва да е разплатен и трябва да са представени документи за верификация на средствата от ЕК. Парите за тунела пък трябва да дойдат през следващия програмен период. Евентуално отлагане на първата част обаче може да провали втората част от финансирането. "Много ще е трудно да убедим ЕК да изпълним целия проект тогава", обясни Лазаров.

Още от Капитал