На вълните на провала
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На вълните на провала

Shutterstock

На вълните на провала

Или защо опитът на държавата да продаде на телекомите честоти за четвърто поколение комуникации е обречен

Паулина Михайлова
5854 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Говорят си двама търговци. Единият разказва: "Миналия месец купих един пикап за 10 бона, продадох го и купих лека кола, продадох я и купих микробус, продадох го и купих ремарке, продадох го и купих каравана за 10 бона." "А печалба, колко?" - попитал другият. "Е, няма, ама пък виж какъв оборот!"

Ето в този дух може да звучи догодина отчетът на управляващите какво са направили, за да насърчат навлизането на новите технологии в телекомуникациите през 2012 г.: "Взехме решение на Министерския съвет, после още едно, изменихме няколко документа, пуснахме писмо до Комисията за регулиране на съобщенията, тя взе решение, организира допитване, направи търг... Резултат - никакъв, но пък вижте какъв оборот от документи!"

Ако оставим настрана хумора, чистите факти са такива: държавата се готви да организира търг за отдаване на честотен ресурс на операторите с цел те да въведат четвърто поколение мобилни комуникации с ясното съзнание, че търгът е съвършено безсмислен, и единственото логично обяснение, че го прави, за да отчете активност в тази посока. В по-добрия случай резултатът ще е нулев. В по-лошия - ще са изхарчени 6.32 млн. лв. за нищо.

Оборотът на документите...

Решението да се направи търг между операторите за честоти за четвърто поколение мобилна връзка беше взето от служебното правителство през април. А сега е ред на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която е задължена да организира самата процедура в срок до 31 август. Според правителствения документ на операторите ще бъде предложен ресурс в обхвата 2.5 - 2.69 GHz. По европейска регулаторна рамка въпросните честоти са технологично неутрални, тоест компаниите могат да ги използват за всяка избрана от тях технология и съответно - услуга.

Единственото, за което на българските телекоми евентуално биха им трябвали честоти в обозримо бъдеще, е т.нар. LTE (Long Term Evolution) - четвърто поколение мобилна връзка, позволяваща бърз пренос на данни и достъп до интернет. Това е и замисълът на държавата - да ускори навлизането на новите технологии в сектора. И понеже честотните ленти във въпросния диапазон са заети от НСО, със същото свое решение през април кабинетът обеща да осигури 6.32 млн. лв., с които службата за охрана да купи оборудване, работещо на други вълни - първите 5 млн. лв. през 2014 г., а останалите - през 2015 г. Междувременно предстои да бъде променен Националният честотен план, за да се определят честотите като такива за граждански цели. Дотук всичко изглежда наред.

...и този на операторите

Проблемът да се надграждат мрежи и да се предлагат LTE услуги чрез техника, работеща в обхвата 2.5 - 2.69 GHz, обаче е, че вълните там са къси и съответно могат да се разпространяват на по-малко разстояние, тъй като бързо отслабват. А това означава, че инвестицията за оборудване, за да се покрие повече площ, е голяма. Затова становището и на трите работещи мобилни оператора е, че няма да участват в търга на КРС. Да се очаква искане за допълнителни честоти от готвещите се да навлязат на пазара "Макс Телеком" и "Булсатком" пък е несериозно - и двата още не са оползотворили отпуснатите им честоти в 1800 MHz, а те са именно за LTE. Допълнителен проблем за търга идва оттам, че той ще е "под условие". Тоест  "нарочените" за отдаване честоти ще се освобождават от държавната структура едва след наддаването с очевидната надежда парите за НСО да бъдат осигурени от таксите, които ще платят самите оператори за ресурса.

Позицията на КРС е, че ще проведе състезателната процедура в срока, поставен й от правителството. Отсега обаче и регулаторът е наясно, че ефект от нея едва ли ще има. "КРС нееднократно е апелирала за своевременно завършване на процеса по освобождаване на радиочестотния спектър. За това е необходимо ангажиране на всички заинтересувани страни, като се определят срокове и се отделят средства", твърди председателят на регулатора Веселин Божков.

Защо е този цирк?

Обхватът, който евентуално би представлявал истински интерес за операторите и на него LTE може да бъде изградена, е 800 MHz, където оборудването за високоскоростен пренос на данни и интернет достъп би струвало доста по-малко. Тези честоти обаче са заети от Министерството на отбраната, а сумата, необходима за освобождаването им, е от порядъка на няколкостотин милиона лева. По-дълбокият проблем е друг - че обхватът се използва за комуникация от ВВС и по-конкретно за връзка с изтребителите. Тоест първо трябва да бъде решен въпросът ще има ли България нови изтребители и какви, или ще плаща на друга държава за охрана на небето си, а едва след това - евентуално да се купува нова техника за комуникация с бойните самолети и съответно честотите в 800 MHz да се отделят за граждански цели.

Тоест целият цирк се прави буквално за да отчетат управляващите активност в посока осигуряване на нови мобилни услуги за гражданите, вместо да разрешат централно целия казус с честотите, изтребителите и LTE технологията. Сега въпросът е дали новото правителство ще вземе държавническо решение по трите обвързани теми и ще развърже целия възел, или ще продължи политиката на заобикалянето му. Последната впрочем не и никак честна спрямо потребителите на мобилни услуги по една проста причина - самите мобилни оператори, меко казано, не бързат с въвеждането на LTE стандарта именно заради необходимите за него инвестиции. При понижаващи се приходи и печалби и недотам засилено търсене на услуги от четвърто поколение тази тяхна позиция е разбираема. А при положение че им се предлага неизгоден честотен ресурс, отказът от участие означава инвестициите изобщо да не бъдат направени в обозримо време.

Ако обаче им се предложи по-добър вариант и им бъдат отпуснати честоти, ситуацията ще е коренно различна - най-малкото защото за използване на тези честоти се плащат немалки такси, а и в разрешителните има срокове за предоставяне на услуга. С една дума - предстоящият обречен търг не само не върши работа никому, но е и вреден за пазара и крайния потребител.

Цената на ефира

За използване на честотен ресурс операторите плащат два вида такси (подобни на концесионните) - еднократна първоначална и след това ежегодна, разпределена на тримесечия. Първата сума се определя по специална формула, при която, грубо казано, броят години, за които честотите се отдават, се умножава по сумата за ползване на всеки мегахерц, която е определена в специална тарифа, приемана от правителството. Така изчисленията на експерти показват, че за две ленти по 15 MHz в диапазона 2500 - 2690 MHz еднократната такса при десетгодишно разрешително е 27 млн. лв., а ежегодното плащане след това - по 3 млн. лв. Ако лентите са по 20 MHz, сумите скачат на съответно на 36 млн. лв. и 4 млн. лв. В тарифата, одобрена от правителството, такси за честотите в 800 MHz няма, тъй като те не са за граждански цели.

В досега проведените търгове в Европа основният интерес на операторите е бил към спектъра 800 MHz. По цени на честотите в обхвата 2500 - 2690 MHz, преизчислени към населението, в момента България е на трето място в ЕС, като по-скъпо е само в Дания и Швеция.

Говорят си двама търговци. Единият разказва: "Миналия месец купих един пикап за 10 бона, продадох го и купих лека кола, продадох я и купих микробус, продадох го и купих ремарке, продадох го и купих каравана за 10 бона." "А печалба, колко?" - попитал другият. "Е, няма, ама пък виж какъв оборот!"

Ето в този дух може да звучи догодина отчетът на управляващите какво са направили, за да насърчат навлизането на новите технологии в телекомуникациите през 2012 г.: "Взехме решение на Министерския съвет, после още едно, изменихме няколко документа, пуснахме писмо до Комисията за регулиране на съобщенията, тя взе решение, организира допитване, направи търг... Резултат - никакъв, но пък вижте какъв оборот от документи!"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Ами ще чакаме . Време и средства трябва да се изградят станциите.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Определено на Мобилтел мрежата от второ поколение е по надеждна и бърза от третото поколение, макар да пържи мозъка както микровълнова фурна. Четвъртото поколение е безсмислено за България, защото разходите ще са неоправдани.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    beriya avatar :-P
    beriya

    Аз обмислям идеята да се захвана с бизнеса с противорадиационни облекла, струва ми се, че съвсем скоро ще се наложат като хит на пазара.

  • 4
    diego avatar :-|
    Diego

    Авторът пропуска една особеност, като натрапва евтинията на ниския честотен спектър. По-високите честоти позволяват по-бърз трансфер на данни. Физически и теоретично доказано.
    Другият им "недостатък" със затихването на сигнала от разстоянието до станцията (клетката) е всъщност предимство в гъстонаселените райони. Позволява повече клетки да не си пречат, работейки на еднакви честоти и повече потребители да ги ползват. Така се решава проблема между ограничения честотен спектър и нарастващият лавинообразно мобилен трансфер на данни и потребители. Просто трафика се обира локално от многото клетки и се трансферира глобално по широките оптични магистрали между тях.
    Ниските честоти са евтини за слабонаселени райони и пресечени местности. Затова до последно хората в планините ходеха с мобифони :-)

  • 5
    diego avatar :-|
    Diego

    България като историческо развитие на телекомуникациите е много различна спрямо Европа и Америка. Затова западните рецепти често не работят на българска почва.
    Това примерно обяснява защо в панелен блок има оптика дори в апартаментите, а баровец в Лондон чака 1 месец от Бритиш Телеком да му включи същестуващото медно кабелче със "страхотната" скорост 20 МБ.

  • 6
    blockblock avatar :-|
    block

    Определено телекомуникационният пазар на България си е доста... особен. Понеже в началото нито мутрите, нито държавата успяха да видят някаква далавера в кварталните ЛАН-чета и ето - стартира си се горе долу нормална конкуренция и за нула време се развиха инфраструктурите


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK