Западането на "Газпром" ще промени политиката на Русия

Заради лошото си управление и корупцията компанията пропусна революциите в енергийния сектор

Въпреки влошаващите се резултати "Газпром" планира инвестиции от средно 40 - 45 млрд. долара през следващите години
Въпреки влошаващите се резултати "Газпром" планира инвестиции от средно 40 - 45 млрд. долара през следващите години    ©  Reuters
Въпреки влошаващите се резултати "Газпром" планира инвестиции от средно 40 - 45 млрд. долара през следващите години
Въпреки влошаващите се резултати "Газпром" планира инвестиции от средно 40 - 45 млрд. долара през следващите години    ©  Reuters

През последното десетилетие мениджмънтът на руската държавна корпорация "Газпром" успя да направи всички възможни грешки и тя се превърна в най-зле управляваната голяма компания в света. Това пише в свой анализ за Bloomberg Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics. Въпреки това, руският президент Владимир Путин отрича съществуването на криза в компанията и продължава да подкрепя Алексей Милер, изпълнителен директор на "Газпром" от 2001 г., отбелязва Аслунд, който е бил съветник по икономическите реформи при президента Борис Елцин.

През 2008 г. "Газпром" беше една от най-скъпите компании в света с пазарна капитализация от 369 млрд. долара. Тогава Милер се заричаше, че компанията ще стане първата в света, достигнала капитализация от 1 трлн. долара. Днес обаче пазарната капитализация е спаднала до 83 млрд. долара и продължава да пада. Руският газов гигант все пак се превърна в компанията с най-голям нетен приход от 44.5 млрд. долара през 2011 г., като през миналата година беше изпреварена само от Exxon Mobil и Apple по този показател. Същевременно обаче съотношението цена-разход е спаднало до критичните 2.4 пъти, поради което "Газпром" губи доверието на инвеститорите, отбелязва Аслунд.

Корупция и арогантност

Според него в основата на слабото управление на компанията лежат фактори като изключителната инертност, нежеланието за поемане на нова информация, корупцията и арогантността. Ръководството на компанията е свикнало да има монопол върху потребителите и не е осъзнало, че пазарът е надделял. "Газпром" продължава да определя различни цени на газа за отделните държави по непрозрачни критерии - например Литва плаща с 5% повече отколкото съседна Латвия. Едностранното прекъсване на доставките за Украйна и Източна Европа през януари 2006 и 2009 г. доведе до стремеж на засегнатите държави да намалят зависимостта си от "Газпром" чрез по-малко потребление, разширяване на хранилищата и осигуряване на алтернативни доставчици.

Бизнес моделът на "Газпром" е прост, колкото е стар – да добива конвенционален природен газ в Западен Сибир и да го пренася чрез тръбопроводи до Европа. През последното десетилетие компанията изпусна три големи революции в индустрията – на добива на шистов газ в САЩ, бума при втечнения газ и ръста на търсенето в Китай. Наскоро Владимир Путин отписа шистовия газ като фактор, тъй като добивът му е по-скъп от този на конвенционалния газ, от който Русия притежава една четвърт от световните резерви, освен това е "екологично неустойчив". Милер пък обяви шистовата революция за "балон, който скоро ще се спука". Същевременно обаче втечненият газ залива световните пазари, притискайки цените на нива далеч под тези на "Газпром", които са обвързани с котировките на петрола.

"Газпром" подценяваше и значението на Европейския съюз, отбелязва Аслунд. През миналия септември Европейската комисия започна разследване срещу компанията за злоупотреба с монопол, ограничаване на свободния трафик на газ между страните членки и налагане на несправедливи цени чрез обвързването им с петрола. Макар че процесът вероятно ще продължи години, в крайна сметка "Газпром" ще трябва да плати солени глоби и целият й бизнес модел ще бъде поставен под риск. Компанията вече загуби редица дела срещу европейски дистрибутори като германската E.ON, италианската Eni, полската Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo и RWE Transgas, като трябваше да им върне 4.3 млрд. долара заради намаляване на цените със задна дата.

Заради тези действия Путин обвини Брюксел, че иска да прехвърли върху Русия част от разходите за субсидирането на източноевропейските членки на съюза. ЕС също така взе решение да забрани една и съща компания да е дистрибутор на газ и същевременно да е собственик на тръбопроводите, което беше определено от Кремъл като "конфискация".

Загуба на позиции

През последените години "Газпром" неизменно губи пазарен дял в Европа. След като през 2003 г. компанията доставяше 47% от природния газ в ЕС, през 2011 г. делът й спадна до 34%. Това става за сметка най-вече на норвежката Statoil и Катар, които предлагат по-ниски и гъвкави цени, съобразени с пазарните условия. "Газпром" губи пазарен дял дори в Русия, като от традиционните 85% спадна до 65% през 2012 г. На родния си пазар компанията е измествана от частната "НоваТек" и държавната "Роснефт", които активно лобират пред Кремъл да бъде премахнат монополът на "Газпром" за износ на суровината. Компанията страда и от спад на продукцията, която се понижи до 482 млрд. кубични метра през 2012 г. спрямо 519 млрд. за предишната година.

Макар анализаторите от държавната Sberbank да изчисляват, че разходите за производство на "Газпром" трябва да са около 11 млрд. долара годишно, през 2011 г. капиталовите разходи на компанията достигнаха 53 млрд. долара – двойно повече от първоначално предвидените 27 млрд. Според много анализатори поне две трети от разходите се дължат на "чиста корупция" и излишни инвестиции. Под давлението на Кремъл обаче компанията планира още по-големи инвестиции, които ще възлизат средно на 40-45 млрд. долара годишно. Освен проекти като Южен и Северен поток, чиято стойност постоянно набъбва, плановете включват разработването на залежи в Източен Сибир и изграждане на тръбопровод до Владивосток с цел износ към Китай. Русия обаче няма подписан договор с Пекин, а експертите от Sberbank изчисляват стойността на проекта на 65 млрд. долара, което е твърде скъпо, за да бъде печеливш.

За Кремъл най-големият проблем е негативният ефект върху държавните приходи. През последните години "Газпром" отговаря за между 7-11% от бюджетните приходи, като петролният сектор осигурява други 40%. Спадащите цени на енергийните ресурси вероятно ще принудят Москва да преосмисли икономическата си концепция и ще намали значението на енергийните фирми в политиката на страната, смята Аслунд.

Приватизацията на гръцката DEPA пропадна

Гърция не успя да привлече оферти за продажбата на държавната газова фирма DEPA, съобщава Reuters, позовавайки се на източници от правителството. Същевременно само азербайджанската SOCAR е подала оферта на търга за продажбата на оператора на газовата мрежа DESFA. Приватизацията на дружествата е основен момент в условията към спасителния финансов пакет от международните кредитори. За основен претендент се считаше "Газпром", като гръцките власти дори промениха условията за търга, за да улеснят участието на компанията.

Депозитът, който кандидат-купувачът внася преди одобряването на сделката от регулаторните органи, беше намален наполовина до 10% от стойността на офертата. Освен това приватизационният орган на Гърция се ангажира да плати на купувача просрочени вземания на DEPA в размер на 180 млн. евро, ако компанията не успее да си ги събере до 31 декември 2015 г. Въпреки това "Газпром" и другите кандидати – руската Sintez и гръко-чешката PPF-Terna, се отказаха от сделката.

Още от Капитал