Западането на "Газпром" ще промени политиката на Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Западането на "Газпром" ще промени политиката на Русия

Въпреки влошаващите се резултати "Газпром" планира инвестиции от средно 40 - 45 млрд. долара през следващите години

Западането на "Газпром" ще промени политиката на Русия

Заради лошото си управление и корупцията компанията пропусна революциите в енергийния сектор

7494 прочитания

Въпреки влошаващите се резултати "Газпром" планира инвестиции от средно 40 - 45 млрд. долара през следващите години

© Reuters


През последното десетилетие мениджмънтът на руската държавна корпорация "Газпром" успя да направи всички възможни грешки и тя се превърна в най-зле управляваната голяма компания в света. Това пише в свой анализ за Bloomberg Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics. Въпреки това, руският президент Владимир Путин отрича съществуването на криза в компанията и продължава да подкрепя Алексей Милер, изпълнителен директор на "Газпром" от 2001 г., отбелязва Аслунд, който е бил съветник по икономическите реформи при президента Борис Елцин.

През 2008 г. "Газпром" беше една от най-скъпите компании в света с пазарна капитализация от 369 млрд. долара. Тогава Милер се заричаше, че компанията ще стане първата в света, достигнала капитализация от 1 трлн. долара. Днес обаче пазарната капитализация е спаднала до 83 млрд. долара и продължава да пада. Руският газов гигант все пак се превърна в компанията с най-голям нетен приход от 44.5 млрд. долара през 2011 г., като през миналата година беше изпреварена само от Exxon Mobil и Apple по този показател. Същевременно обаче съотношението цена-разход е спаднало до критичните 2.4 пъти, поради което "Газпром" губи доверието на инвеститорите, отбелязва Аслунд.

Корупция и арогантност

Според него в основата на слабото управление на компанията лежат фактори като изключителната инертност, нежеланието за поемане на нова информация, корупцията и арогантността. Ръководството на компанията е свикнало да има монопол върху потребителите и не е осъзнало, че пазарът е надделял. "Газпром" продължава да определя различни цени на газа за отделните държави по непрозрачни критерии - например Литва плаща с 5% повече отколкото съседна Латвия. Едностранното прекъсване на доставките за Украйна и Източна Европа през януари 2006 и 2009 г. доведе до стремеж на засегнатите държави да намалят зависимостта си от "Газпром" чрез по-малко потребление, разширяване на хранилищата и осигуряване на алтернативни доставчици.

Бизнес моделът на "Газпром" е прост, колкото е стар – да добива конвенционален природен газ в Западен Сибир и да го пренася чрез тръбопроводи до Европа. През последното десетилетие компанията изпусна три големи революции в индустрията – на добива на шистов газ в САЩ, бума при втечнения газ и ръста на търсенето в Китай. Наскоро Владимир Путин отписа шистовия газ като фактор, тъй като добивът му е по-скъп от този на конвенционалния газ, от който Русия притежава една четвърт от световните резерви, освен това е "екологично неустойчив". Милер пък обяви шистовата революция за "балон, който скоро ще се спука". Същевременно обаче втечненият газ залива световните пазари, притискайки цените на нива далеч под тези на "Газпром", които са обвързани с котировките на петрола.

"Газпром" подценяваше и значението на Европейския съюз, отбелязва Аслунд. През миналия септември Европейската комисия започна разследване срещу компанията за злоупотреба с монопол, ограничаване на свободния трафик на газ между страните членки и налагане на несправедливи цени чрез обвързването им с петрола. Макар че процесът вероятно ще продължи години, в крайна сметка "Газпром" ще трябва да плати солени глоби и целият й бизнес модел ще бъде поставен под риск. Компанията вече загуби редица дела срещу европейски дистрибутори като германската E.ON, италианската Eni, полската Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo и RWE Transgas, като трябваше да им върне 4.3 млрд. долара заради намаляване на цените със задна дата.

Заради тези действия Путин обвини Брюксел, че иска да прехвърли върху Русия част от разходите за субсидирането на източноевропейските членки на съюза. ЕС също така взе решение да забрани една и съща компания да е дистрибутор на газ и същевременно да е собственик на тръбопроводите, което беше определено от Кремъл като "конфискация".

Загуба на позиции

През последените години "Газпром" неизменно губи пазарен дял в Европа. След като през 2003 г. компанията доставяше 47% от природния газ в ЕС, през 2011 г. делът й спадна до 34%. Това става за сметка най-вече на норвежката Statoil и Катар, които предлагат по-ниски и гъвкави цени, съобразени с пазарните условия. "Газпром" губи пазарен дял дори в Русия, като от традиционните 85% спадна до 65% през 2012 г. На родния си пазар компанията е измествана от частната "НоваТек" и държавната "Роснефт", които активно лобират пред Кремъл да бъде премахнат монополът на "Газпром" за износ на суровината. Компанията страда и от спад на продукцията, която се понижи до 482 млрд. кубични метра през 2012 г. спрямо 519 млрд. за предишната година.

Макар анализаторите от държавната Sberbank да изчисляват, че разходите за производство на "Газпром" трябва да са около 11 млрд. долара годишно, през 2011 г. капиталовите разходи на компанията достигнаха 53 млрд. долара – двойно повече от първоначално предвидените 27 млрд. Според много анализатори поне две трети от разходите се дължат на "чиста корупция" и излишни инвестиции. Под давлението на Кремъл обаче компанията планира още по-големи инвестиции, които ще възлизат средно на 40-45 млрд. долара годишно. Освен проекти като Южен и Северен поток, чиято стойност постоянно набъбва, плановете включват разработването на залежи в Източен Сибир и изграждане на тръбопровод до Владивосток с цел износ към Китай. Русия обаче няма подписан договор с Пекин, а експертите от Sberbank изчисляват стойността на проекта на 65 млрд. долара, което е твърде скъпо, за да бъде печеливш.

За Кремъл най-големият проблем е негативният ефект върху държавните приходи. През последните години "Газпром" отговаря за между 7-11% от бюджетните приходи, като петролният сектор осигурява други 40%. Спадащите цени на енергийните ресурси вероятно ще принудят Москва да преосмисли икономическата си концепция и ще намали значението на енергийните фирми в политиката на страната, смята Аслунд.

Приватизацията на гръцката DEPA пропадна

Гърция не успя да привлече оферти за продажбата на държавната газова фирма DEPA, съобщава Reuters, позовавайки се на източници от правителството. Същевременно само азербайджанската SOCAR е подала оферта на търга за продажбата на оператора на газовата мрежа DESFA. Приватизацията на дружествата е основен момент в условията към спасителния финансов пакет от международните кредитори. За основен претендент се считаше "Газпром", като гръцките власти дори промениха условията за търга, за да улеснят участието на компанията.

Депозитът, който кандидат-купувачът внася преди одобряването на сделката от регулаторните органи, беше намален наполовина до 10% от стойността на офертата. Освен това приватизационният орган на Гърция се ангажира да плати на купувача просрочени вземания на DEPA в размер на 180 млн. евро, ако компанията не успее да си ги събере до 31 декември 2015 г. Въпреки това "Газпром" и другите кандидати – руската Sintez и гръко-чешката PPF-Terna, се отказаха от сделката.

През последното десетилетие мениджмънтът на руската държавна корпорация "Газпром" успя да направи всички възможни грешки и тя се превърна в най-зле управляваната голяма компания в света. Това пише в свой анализ за Bloomberg Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics. Въпреки това, руският президент Владимир Путин отрича съществуването на криза в компанията и продължава да подкрепя Алексей Милер, изпълнителен директор на "Газпром" от 2001 г., отбелязва Аслунд, който е бил съветник по икономическите реформи при президента Борис Елцин.

През 2008 г. "Газпром" беше една от най-скъпите компании в света с пазарна капитализация от 369 млрд. долара. Тогава Милер се заричаше, че компанията ще стане първата в света, достигнала капитализация от 1 трлн. долара. Днес обаче пазарната капитализация е спаднала до 83 млрд. долара и продължава да пада. Руският газов гигант все пак се превърна в компанията с най-голям нетен приход от 44.5 млрд. долара през 2011 г., като през миналата година беше изпреварена само от Exxon Mobil и Apple по този показател. Същевременно обаче съотношението цена-разход е спаднало до критичните 2.4 пъти, поради което "Газпром" губи доверието на инвеститорите, отбелязва Аслунд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    Идват трудни години за "Газпром", ако не се реформира.

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Както и при много други голями и сравнително успешни компании (например Нокиа, Кодак, Сони) проблемът "значително главозамайване от успехите и арогантност" определено е налице.
    Но Газпром има и значителни възможности за маневри:
    - по-добро управление и повече прозрачност (както отбелязва статията) би съкратило разходите
    - търсенето в Азия ще нараства
    - ако Европа последва Германия в изключването на атомни реактори, природния газ ще остане като една от най-зелените и достъпни алтернативи за производство на електроенергия

    Така че за западане едва ли може да става дума - по-скоро за една сверка с реалностите с които живеем и необходимите промени в курса.

  • 3
    yordanovg avatar :-|
    Georgi Yordanov

    ами, за това в целия нормален свят се водят люти битки срещу монополите!!!
    ...в нашщия свят обаче, люти битки да се оформят и отстояват монополи - на наш`те хора ...

  • 4
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    До коментар [#2] от "pzashev":

    Сони в момента върви нагоре... това е една от акциите, в които всеки уважаващ себе си индивид трябва да е лонг.

  • 5
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    Погледнете как се е развила акцията на Exxon Mobil от 1960 г. досега... като сложим и дивидентите и става ехе.... така е при повечето щатски петролни компании...

    http://finance.yahoo.com/q/bc?s=XOM&t=my&l=on&z=l&q=l&c=

  • 6
    seg00516098 avatar :-|
    JediMonster

    Мокри сънища на някой:)!

  • 7
    eskimos avatar :-P
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    [quote#1:"д-р Замен"]Идват трудни години за "Газпром", ако не се реформира.[/quote]

    Направо да я подарят на някой като вас, че да я оправите?

  • 8
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    А ето и акцията на Газпром:

    http://www.comdirect.de/inf/aktien/detail/chart.html?ID_NOTATION=1551535&timeSpan=5Y#timeSpan=SE&e&

    Трябва да се се следи...

  • 9
    reckless avatar :-P
    Consumer

    "Заради лошото си управление и корупцията" ... "тя се превърна в най-зле управляваната голяма..." - ако вметнем думата "държава" твърденията са абсолютно релевантни за "Русия"!

  • 10
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    Лоши времена за Газпром, значат добри времена за нас потребителите. Цените ще падат, конкуренцията ще се повиши, ще имаме повече алтернативи. Въобще четейки тази статия, мед ми капе на сърцето. Просто не виждам как може да не намажем директно или индиректно от ситуацията. Разбира се, ако си недоразбрал русофил-Газпроманист (защото в Русия, както четем вече има и алтернативи, но само в душата на газпроманистите няма) ще тъжиш и ще пиеш тъжно водката си в къщи, но всички други трябва да се радваме от развитието на нещата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK