Перките не се раждат сами
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Перките не се раждат сами

Перките не се раждат сами

Съдът даде зелена светлина на парка на консорциум "Уинд енерджи" в близост до Дуранкулашкото езерото

Калина Горанова
15882 прочитания

© Надежда Чипева


"Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни", пише Wikipedia. "Дом на редица ветрогенератори, застанали на пътя им." Последното се пише в момента в съда.

В началото на миналата година два огромни проекта за ветропаркове, които се движат в комплект, добиха голяма популярност. Първо, поради големите си мащаби, второ - заради близостта си до чувствителните зони и, трето, поради скоростта, с която се придвижват и забележките към тях от страна на редица международни и местни природозащитни организации, от страна на Българската ветроенергийна асоциация и от страна на самото Министерство на околната среда и водите, което обаче не успя да се пребори със собствената си регионална екоинспекция. И със съда.

Стена от перки и инвеститори

Общата номинална мощност на двата проекта е колкото половин реактор на АЕЦ "Козлодуй" - близо 500 MW. По-големият е в близост до Генерал Тошево. Предвижда да се издигнат 150 броя турбини с обща мощност 300 MW и се движи от "Уинд енерджи 3000". Другият проект е по-скромен - само 95 турбини, с мощност 190 MW, като инвеститор там е консорциум "Уинд енерджи". Собствеността и в двете обединения е доста сложна, а инвестицията би трябвало да надхвърля 500 млн. евро.

Управител и на двете обединения от компании е Любов Лазарова, дъщеря на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. Двадесет и седем годишната Любов има участия в 50 - 60 фирми с основна дейност в областта на възобновяемите енергийни източници. По-голямата й сестра Елена е по-скромна с фирмената си активност, но също има участие в проекти през съвместното им дружество "Е и Л". Фирмената дейност на дъщерите му стана причина Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която тогава се смяташе за близка до Цветан Цветанов, да се занимае с Дамян Лазаров по сигнал на група кредитополучатели от Уникредит Булбанк заради отказа му да заведе колективен иск срещу банката за неравноправни клаузи в общите условия по договорите й. Те твърдяха, че той е действал тенденциозно, тъй като двете му дъщери, участващи в над 50 фирми, получили кредит от близо 900 хил. лв. от същата банка, за който самият Лазаров ипотекирал апартамента си. В крайна сметка обаче комисията прие, че Лазаров няма договор с банката, а е само длъжник, следователно няма нищо общо с кредита от близо 900 хил. лв. на дъщерите си.

Съдружник на двете сестри е общинският съветник от групата на ГЕРБ в Добрич Живко Мартинов. С най-големи дялове от капитала на "Уинд енерджи 3000", както и в някои от компаниите, част от консорциума "Уинд енерджи", е "Си Ай Би холдинг", в чийто съвет на директорите влизат Виктор Азманов и Гриша Ангелов. Азманов е председател на Българско-китайската търговско-промишлена камара. Видно от Търговския регистър обаче, от май месец "Си Ай Би холдинг" започва да прехвърля притежаваните си дялове в компаниите на останалите съдружници, като оттам не коментираха причините за изтеглянето си. Най-накрая малък дял в двата проекта държи и китайската фирма - "КСЕМК България груп", финансирана от Китайската банка за развитие.

Около парковете се споменават и имената на братята Иван и Илко Павлови, големи арендатори на земя от Генерал Тошево, които наскоро нашумяха с опита си да ремонтират повече от необходимото рибарския заслон на Камен бряг. Парковете обаче попадат на голяма площ земеделска земя, като преди време по медиите беше публикувана информацията, че те са получили голяма сума при продажбата на правото на строеж. На въпросите на "Капитал" Иван Павлов отговори единствено, че има нещо общо с проекта в Генерал Тошево, но не пожела да обясни какви точно са търговските взаимоотношения.

МОСВ vs. себе си

Големият проект от 150 генератора потенциално застрашава зоната заради мащабите си. По-големи рискове обаче крие "по-малкият" (12 на 7 км) поради непосредствената си близост до Дуранкулашкото езеро. Това се признава и от МОСВ, откъдето посредством дирекция "Национална служба за защита на природата" в началото на 2012 г. изпращат становище до регионалната инспекция във Варна, която разглежда оценките за въздействие върху околната среда. "Най-близкият ветрогенератор се намира на около 80 метра от границите на защитената зона за птиците "Дуранкулашко езеро" и на около 5 км от бреговата ивица на Черно море", както и на малко повече от 5 км от границите на защитена зона за птиците "Шабленски езерен комплекс", изчисляват оттам. Намира се в район, представляващ интензивен коридор за сезонна миграция, а територията на парка представлява хранително местообитание на опазваните там видове, представлява трудно преодолима бариера за видовете в защитените зони и това ще доведе до нарушаване на защитените зони от "Натура 2000", попада в територия, където има множество одобрени проекти, и това е предпоставка за кумулиране на отрицателен ефект. Всичко това се казва в становището.

Интересно е, че според публикации в пресата още преди издаването на ОВОС двата проекта са имали сключени предварителни договори за присъединяване към мрежата с НЕК. По закон обаче това може да стане едва след като те получат въпросния ОВОС.

През лятото на 2012 г. обаче Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, дава зелена светлина и на двата проекта. Отрицателните становища са много - на Националния природонаучен музей към БАН, на Кралското дружество за защита на птиците (RSPB), Световния тръст за водолюбиви птици и влажни зони (WWT), Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), сдружение "Зелени Балкани". Възраженията на екоорганизациите се подкрепят и от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА). "Вятърната енергия е безопасен, евтин и природосъобразен източник на енергия, но трябва да се случи по правилния начин. Всички ветроенергийни проекти трябва да отговарят на едни и същи високи стандарти. Необичайни "преки пътища" или нередности в проектирането и разрешителните процедури са неприемливи. Проекти като тези вредят на индустрията и могат да навредят и на природата", заявява тогава изпълнителният директор на БГВЕА Себастиан Ньотликс.

На финала е ВАС, на финала е НЕК

Така МОСВ излиза с две последователни решения - да отмени оценките за въздействие върху околната среда и те да бъдат преразгледани от регионалната екоинспекция. Решението на Нона Караджова срещу положителната екооценка на двата ветропарка идва, след като ЕК заплаши България с дело за това, че не е провела оценка на възможните въздействия на ветроенергийни и други проекти в защитените зони в района на нос Калиакра, като два от проектите - на "Инос 1" и японската "Мицубиши", попадат изцяло в обхвата на защитена зона "Натура 2000". Решението на МОСВ излага като мотиви нарушения на нормативни текстове от наредбата за ОВОС и Наредбата за екологична оценка. Част от информацията е погрешна и погрешно интерпретирана.

Инвеститорите пък започват обжалване на решенията на МОСВ и по двата проекта. На първа инстанция решенията са разнопосочни. Единият съдебен състав решава, че МОСВ има право да спре по-големия проект край Генерал Тошево и решението на МОСВ не подлежи на обжалване. Магистратите, гледащи делото на този до Дуранкулашкото езеро, обаче определят, че решението на МОСВ е нищожно. Председател на състава, незачел позицията на МОСВ, е Андрей Икономов, станал известен с отмяната на обявяването на Странджа за природен парк, след което парламентът се оказа принуден да направи законодателни промени, които да не позволяват на съда да закрива природни паркове.

При последващите дела вече има стиковани позиции на съдиите и няколко месеца по-късно министерството, Българското дружество за защита на птиците и сдружение "Зелени балкани" вече са в позицията на губещи и по двата проекта. Делото за парка край Генерал Тошево е върнато на първа инстанция, където съдът обявява решението на МОСВ за нищожно и сега пред петчления състав вече МОСВ и неправителствените организации ще са в позицията на обжалваща страна. Колкото до проекта до езерото, на 9 май петтчленият състав на ВАС повтаря решението на тричленката. Мотивите - МОСВ е отменило решението поради неговата незаконосъобразност, а не поради неговата нецелесъобразност. Или проект ще има.

Тук изникват няколко въпроса. Дали умишлено МОСВ не е изготвило решението си за отмяна на ОВОС така, че то да падне в съда. И ако няма умисъл от страна на министерството, как то може да контролира подопечните си регионални екоинспекции, през които минават по-голямата част от проектите. Какъв ще бъде ефектът на проектите на фона на напредналите наказателни процедури на Европейската комисия срещу България за невъзможност да осигури достатъчна защита на зоните от "Натура 2000" точно в крайбрежна Добруджа при изграждане на ветропаркове. За биоразнообразието там явно трябва да забравим.

Ироничното в случая е, че сега единствена преграда между ветрогенераторите и птиците се явява НЕК, която може да присъедини или да не присъедини парковете.

"Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни", пише Wikipedia. "Дом на редица ветрогенератори, застанали на пътя им." Последното се пише в момента в съда.

В началото на миналата година два огромни проекта за ветропаркове, които се движат в комплект, добиха голяма популярност. Първо, поради големите си мащаби, второ - заради близостта си до чувствителните зони и, трето, поради скоростта, с която се придвижват и забележките към тях от страна на редица международни и местни природозащитни организации, от страна на Българската ветроенергийна асоциация и от страна на самото Министерство на околната среда и водите, което обаче не успя да се пребори със собствената си регионална екоинспекция. И със съда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    lazov77 avatar :-|
    lazov77

    Покрай птицемелачките, дето ще слагат лъснаха още две от "постиженията" на съвременна България. Първото е върховенството на волята на корумпирания местен съд над европейските и международни спогодби, които е сключила България. Второто постижение е абсолютната забрана на колективните съдебни искове, нещо което поне в САЩ спомага за постигане на справедливост, а родните "правораздаватели" бягат от него като дявол от тамян.

  • 2
    wc1 avatar :-|
    WC1

    има ли убити птици? дайте малко снимки (доказателства)

  • 3
    nogica avatar :-?
    nogica

    Искам Нек да изкупува тока от новите зелени централи по борсови тарифи не като зелена енергия и хоп спървото ято патки ще излетят и инвеститорите.Как не построиха един завод,цех за преработка на земеделска продукция.
    Само зелени енергитици обикалят наоколо


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK