Първи виртуален телеком
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първи виртуален телеком

Първи виртуален телеком

"Спиди нет" се готви да предложи интернет от свое име на 1 млн. клиенти, ползвайки партньорски мрежи

Паулина Михайлова, Юлиян Арнаудов
12008 прочитания

© Капитал


"Това, което се случва на телекомуникационния пазар в България от доста години, е все едно да се строят три магистрали до Бургас, четири до Варна и десетина до Русе." Така един от висшите мениджъри на голям телеком наскоро определи надпреварата на операторите да полагат собствена инфраструктура. Буквално страхувайки се един от друг и борейки се за отъняващите плащания за всички видове услуги, те изливат десетки и стотици милиони евро в нови оптични кабели, базови станции, а на места дори и нова канална мрежа. Дали това скъпо неудоволствие ще спре от страна на големите играчи - може би ще се разбере скоро. Но, както често се случва - докато умните се наумуват, другите се налудуват: първият по рода си за България виртуален оператор се готви да започне работа до края на лятото, предлагайки услуги от свое име и за своя сметка, но използвайки чужда инфраструктура.

Негово величество интернет

За разлика от пазара на мобилните комуникации, който в България изначално като че ли е обречен на антагонизъм, съчетан със силна регулация, в сектора с доставката на интернет нещата изглеждат по друг начин - много повече свобода на действие, лесен достъп до бизнеса и по-гъвкави схеми за сътрудничество. Затова и първият в страната виртуален и в същото време голям по обхват оператор е напът да заработи точно в нишата с доставката на интернет. Инициативата е на "Спиди нет" и по думите на изпълнителния му директор Страхил Иванов проектът ще е завършен до края на лятото. Основната му философия се състои в това, че "Спиди нет", който сам по себе си е относително голям интернет доставчик (имайки предвид колко раздробен е този пазар), сключва договори за наем на инфраструктурата на други такива, работещи на местна почва в доста на брой градове, изгражда на тази база обща виртуална мрежа с покритие във всички градове, до които вече има достъп, и започва да предлага услуга от свое име и за своя сметка.

Растеж под наем

Към момента "Спиди нет" има собствена мрежа за интернет разпространение, която обхваща около 300 000 домакинства (не реални клиенти, а техническа възможност да включи толкова). Компанията е с основен акционер фондът за дялово инвестиране "Адванс екуити холдинг" и всъщност от доста време има амбицията да се разрасне именно по подобен начин. Още в зората на кризата, в края на 2008 г., мениджърът на доставчика лансира пред собствениците идеята "Спиди нет" да започне да консолидира сектора чрез франчайз договори с по-малки играчи на него в различни градове, като присъединява местните фирми към мрежата си, предлагайки на собствениците им да си останат такива, но да влязат във франчайз веригата срещу една четвърт от приходите си. Схемата, тогава практически първа в сектора, заработи, сключени бяха доста такива договори и всъщност по този начин "Спиди нет" излезе извън София.

Така сегашната идея е надграждане на вече работещ механизъм: дружеството използва готови мрежи, плаща месечен наем за тях, включително за поддръжката им (което в този бизнес е сериозно перо), и се превръща в макар и виртуален, но пък доста мащабен телеком, на този етап само в зоната на интернет. Същевременно вече е в ход проектът, обявен малко преди продажбата на "Глобул" на Telenor - "Спиди нет" да предоставя white label услуги за "Глобул". С този договор интернет операторът се ангажира за пет години напред технически да изпълнява доставките на фиксиран достъп до световната мрежа, продавани под марката на "Глобул".

"За новата мрежа във всеки град сме преговаряли с най-големия местен доставчик", казва Страхил Иванов, който явно продължава да е на същата позиция отпреди пет години - че единственият начин на българския пазар да се направи нов телеком вече е само чрез нов тип обединения, които дават възможност за оптимизация от мащаба, но запазват гъвкавостта, характерна за малките фирми. Според Иванов до края на лятото фирмата му ще започне да предлага услуги във Варна, Бургас, Перник, Ямбол, Благоевград, Разлог, Сандански, Гоце Делчев, Сливен, Димитровград, Самоков и 80% от София. Към момента "Спиди нет" има достъп до някои от тези градове, но в доста по-малка степен. С новата схема този достъп ще се разпростре в пъти: ако в момента той е за 300 000 домакинства, с договорите за наем ще осигури покритие на 1 млн. домакинства (от общо около 2.5 млн. в страната). "Така ще можем да предлагаме интернет доставка през третата по големина в страната мрежа", твърди Страхил Иванов. Идеята му е към въпросната мрежа да се добавят и нови местни доставчици, чрез които до края на годината "Спиди нет" да има обхват 1.5 млн. домакинства.

Лесно ли е лесното?

На пръв поглед създаването на подобна структура изглежда лесно, а предимствата са много.

Първо - проектът не е свързан с регулторни ограничения - не се изисква одобрение например от Комисията за регулиране на съобщенията, каквото би отнело месеци (поне), ако говорим за такъв на пазара на мобилен пренос на глас и данни.

Второ - не се ангажира голям капитал. Страхил Иванов признава, че в случая основна роля играят контактите му с местни доставчици.

Трето - не носи съществен риск - ако не успее, загубата ще е само имиджова, и то не в съществен мащаб.

Четвърто - за разлика от мобилния глас преносът на интернет все още не е на обезсърчаващи нива на проникване, тоест място за растеж има.

Пето - чисто технологично мрежите на интернет доставчиците са натоварени към момента в масовия случая не повече от 20%, което означава, че готовността на фирмите от бранша да влизат в подобен тип консолидация е обяснимо висока.

Практически всичко това е вярно. Но, от друга страна, гаранциите за успех също не са пълни.

Първо - именно защото и свободен, и силно конкурентен, пазарът на интернет доставки подобно на този с телевизията е силно ценово ерозирал и печалбите не са космически.

Второ - за да набере абонати, новият виртуален интернет доставчик ще трябва сериозно да наблегне на търговската и маркетингова част от проекта. "Спиди нет" има планове и за своя търговска мрежа в страната.

Трето - интернет услугите все повече са част от пакетите, които големите телекоми предлагат на абонатите си, а пък пакетите са един от малкото растящи сегменти на пазара.

С една дума - съвсем скоро "Спиди нет" ще продава интернет услуги от свое име през партньорски мрежи, същото ще прави "Глобул" през своите и на "Германос" обекти, а на местните доставчици няма да им бъде забранено да продължават и сами да обслужват клиентите си.

"Принципно място за виртуални доставчици има на пазар, при който има голям марж на печалба, а новият оператор има развита търговска мрежа", каза специалист от един от големите телекоми. Дали в българския случай и конкретно на този пазар начинанието ще успее и какво ще донесе това на инициатора - ще видим.

 

Големите на малкия пазар

Общо 633 са фирмите, декларирали в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), че през 2012 г. са предоставяли услуги за достъп до интернет в България, сочи докладът на регулатора за състоянието на пазара през миналата година. Приходите от тези услуги общо за 2012 г. са 346.96 млн. лв., или с 9.78% повече спрямо 2011 г. Тоест - макар и малък (общо приходите от телекомуникационни услуги за 2012 г. са 2.82 млрд. лв.), сегментът е растящ на фона на спада на общите постъпления в сектора от 4% спрямо предходната година. При това при интернет доставките основните приходи - над 312 млн. лв., идват от продажби на дребно.

Общо абонатите на фиксиран интернет в България в края на 2012 г. по данни на КРС са малко над 1.3 млн. Проникването на интернет доставката сред домакинствата в страната е 40.4% спрямо 37.6% в края на 2011 г.

Най-голям като брой абонати оператор в сегмента е БТК, на второ място е "Близу" и на трето - "Мобилтел". Следват "Булсатком", "Макс телеком", "Нет 1", "Нетуоркс България", "Еском", "Пауърнет", а последен в топ 10 е "Телекабел".

"Това, което се случва на телекомуникационния пазар в България от доста години, е все едно да се строят три магистрали до Бургас, четири до Варна и десетина до Русе." Така един от висшите мениджъри на голям телеком наскоро определи надпреварата на операторите да полагат собствена инфраструктура. Буквално страхувайки се един от друг и борейки се за отъняващите плащания за всички видове услуги, те изливат десетки и стотици милиони евро в нови оптични кабели, базови станции, а на места дори и нова канална мрежа. Дали това скъпо неудоволствие ще спре от страна на големите играчи - може би ще се разбере скоро. Но, както често се случва - докато умните се наумуват, другите се налудуват: първият по рода си за България виртуален оператор се готви да започне работа до края на лятото, предлагайки услуги от свое име и за своя сметка, но използвайки чужда инфраструктура.

Негово величество интернет


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Радваме факта, че виртуалните оператори се развиват и в България

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    sto67nes avatar :-?
    sto67nes

    Така трябва да стане и с мобилните мрежи............

  • 3
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    Реклама на поредният комисионер!?

  • 4
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Според мен искат да продават и си правят реклама.

  • 5
    hristovbh avatar :-|
    hristovbh

    До коментар [#4] от "dragozow":

    Гений!
    Имам усещането, че в тази държава всички очакват фирмите да работят само за едните усмихнати клиенти и едното "Благодаря"!
    Вместо да коментирате идеята - вадите констатация, че някой искал да продава...?!?

  • 6
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    До коментар [#5] от "hristovbh":
    Само ти ли не разбра че статията е с новинарско-платен характер?

  • 7
    t avatar :-|
    т

    "пазара на мобилните комуникации, който в България изначално като че ли е обречен на антагонизъм"

    айде бе, това кой го измисли? Затова цените все още са сред най-високите в Европа..

  • 8
    sulio_parvi avatar :-P
    sulio_parvi

    Аз също имам балконски ЛАН оператор в Горно Уйно, Каспичанско. Можете ли и на мен да ми ударите една статия,че искам да продвам интернет от Космоса и по специално от Луната? Безплатно ли е или колко уиски ще трябва да изпия с редакторите?

  • 9
    kalinbarakov avatar :-|
    аха-аха

    Не мога да разбера защо на този фалирал човек някой би му се вързал?
    той губи клиенти с немалък темп, непрестанно съкращава персонал и доколкото съм чувал от персонала само касиерките си ги взимат редовно(защото си ги прибират от оборота), дължи пари на половин българия и е назад със сметките около 3 месеца. в момента в който не плати навреме на някой провинциален доставчик, той ще спре достъпа на клиентите му и мача свършва.
    Тази инициатива е мъртвородена.

    по темата за продажбата не мисля че има някой хем луд хем с пари че да му купи бизнеса.

  • 10
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    До коментар [#9] от "аха-аха":

    От Капитал са му се вързали вероятно срещу немалко количество пари или изпито уиски,да му ударят едно рамо белким си продаде "бизнеса" да се оттърве от тегобите. Винаги съм се чудил защо Капитал все пробутват закъсали или откровенно мошеннически компании, а думане обелват за ИСТИНСКИТЕ гордости на България зад граница.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK