Строежът на "Южен поток" може да започне прибързано
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Строежът на "Южен поток" може да започне прибързано

Строежът на "Южен поток" започна официално още през декември миналата година, но много правни и финансови детайли все все още остават неясни

Строежът на "Южен поток" може да започне прибързано

"Газпром" е твърдо убеден, че строежът на газопровода започва в края на октомври или началото на ноември

5003 прочитания

Строежът на "Южен поток" започна официално още през декември миналата година, но много правни и финансови детайли все все още остават неясни

© SERGEI KARPUKHIN


"Не, "Южен поток" не излиза извън обхвата на Третия либерализационен пакет, това беше категоричното мнение на Генерална дирекция "Енергетика". Законодателството е в сила от 31 март 2011 г. за всички страни членки, включително България." Изявлението на високопоставен източник от ЕК пред "Капитал" идва, след като днес Александър Сиромятин, заместник-ръководител на отдела за управление на проекти в "Газпром", каза, че "Южен поток" не попада в обхвата на законодателството. Според него изграждането е започнало, преди законодателството да е влязло в сила. Споразумението между България и Русия беше подписано през 2006 г., но според ЕК това не означава, че "Южен поток" може да се счита за заварен проект. От ГД "Енергетика" казаха, че все още проучват двустранното споразумение, но очевидно предварителното заключение е негативно. 

Европейското мнение

Този казус е от ключово значение за проекта. Третият либерализационен пакет изисква всички нови инфраструктурни проекти за пренос на енергия да са отворени за достъп и за компании, които не са акционери в тях. Допуска се изключение акционерите да си гарантират до 50% от капацитета, но само ако инфраструктурата осигурява нова свързаност или пък увеличава конкуренцията на пазара. Такова изключение например получи "Набуко". Според Брюксел "Южен поток" не прави това - той просто пренасочва съществуващи газови потоци и с нищо не подобрява конкуренцията. За него дори е спорно дали може да получи изключение от европейските правила, които да гарантират 50% от капацитета му за "Газпром" и БЕХ.

Това обаче е ключово изискване за осъществяването на проекта. Например целият финансов модел на "Южен поток" е базиран на презумпцията, че "Газпром" гарантира поне 80% от капацитета му. Ако на руската компания й бъде отказано правото да не допуска конкуренти, рисковете от осъществяването на газопровода нарастват неимоверно.

От ГД "Енергетика" отричат в Брюксел да се водят каквито и да било преговори (за каквито намекна Сиромятин), според които и двата големи инфраструктурни проекта на "Газпром" - "Южен поток" и "Северен поток", изцяло ще бъдат изключени от европейските либерализационни правила. "Нещо повече, комисията не е получила нито едно официално искане за изключение, нито на национално, нито на европейски равнище."

Ако "Южен поток" се осъществи при настоящата схема, България трябва да гарантира прилагането на европейските правила - т.е. да прекрати двустранното споразумението с "Газпром" и да предоговори параметрите в проекта. Тогава руската компания може да поиска неустойки. Ако София откаже да се съобрази с европейските изисквания, България пък ще бъде осъдена да плаща глоби. 

Септемврийски старт

По време на конференцията "Южен поток" - еволюцията на газопровода", Сиромятин заяви още, че проектната компания в България се надява да получи разрешително за строеж през септември (това трябваше да стане през юли). Дотогава трябва да са минали обществените обсъждания на ОВОС-а, които ще се проведат през юли. След това ще бъдат обявени обществени поръчки за дейностите, които ще се осъществяват в България. Според него те могат да приключат до 45 дни, т.е. строителството да започне в края на октомври или началото на ноември.

Строителството обаче би започнало не само без заключение на ЕК дали проектът "Южен поток" съответства на европейското законодателство. Едва в края на този месец или началото на следващия финансовите консултанти ще предаставят доклад за "банкируемостта" на проекта, т.е. доколко той би представлявал интерес да бъде финансиран. След това трябва да започне търсенето на финансиращи институции, процес, който ще продължи поне няколко месеца. Така може да се окаже, че строителството ще започне, без да са ясни финансовите разходи по проекта и дали той ще изпълни заложената норма на възвращаемост. 

Въпросът с цената

Самата цена за българската част от проекта "Южен поток" продължава да е разтегливо понятие. От нея ще зависи какви задължения ще трябва да поеме Българският енергиен холдинг за 15% от своето дялово участие (другите 15% идват от "Газпром", а за остатъка се търсят кредити). След удвояването на капацитета на тръбопровода - от 31 на 63 млрд. куб. метра, сумата за построяването набъбна на 3.3 млрд. евро, което означава, че БЕХ ще трябва да търси финансиране за близо 500 млн. евро. То трябва да бъде осигурено от "Газпром", навярно със заем. Неговите параметри обаче също не са ясни, а допреди няколко месеца около тях имаше доста притеснения.

Сиромятин обаче не можа да гарантира дали това ще е окончателната цена на проекта. Както е известно от опита с АЕЦ "Белене", първоначалната цена може да се увеличи с 63% само за пет години. Заместник-ръководителят на отдела за управление на проекти в "Газпром" каза за "Капитал", че евентуалната индексация естествено зависи от икономическите условия, от заетостта на заводите доставчици. "Ние имаме интерес този проект да се осъществи на минимално възможната цена", допълни той, но каза, че таван няма.

Участието на "Газпром" като съакционер в проектната компания до известна степен е гаранция за контролиране на разходите - руският газов монополист трябва да ги държи ниски, тъй като те ще се изплащат чрез транзитните такси. Ако инвестициите са прекалено големи, това може да направи газа непродаваем на западноевропейските пазари.

Проблемът обаче е, че контролираните от "Газпром" строежи обикновено многократно надвишават първоначалните прогнози. Поне в западните медии са популярни примерите на газопроводи в Русия, които странно се оскъпяват. Например  "Грязовец — Виборг", който е започнат при цена за 4.8 млн. долара за километър, а после поскъпва до 6.3 млн. Сравним газпровод - "Алтай", обаче е струвал само 1.8 млн. долара за километър, като информацията за него изчезна от корпоративния сайт на "Газпром". Това стана след публикация във Financial Times за фирмата "Стройгазмонтаж" (строителят на "Грязовец — Виборг"), собственост на Аркадий Ротенберг, бивш джудо партньор на руския президент Владимир Путин. В случая с Бургас - Александруполис пък консултантът, нает от Министерството на финансите, беше изчислил, че разходите за строежа на нефтопровода са с 475% по-високи от тези при аналогичен проект в САЩ.

Цената за българския участък на "Южен поток" все още не е фиксирана и тя може да нарасне отвъд обявените 3.3 млрд. евро.

Стоителството може да започне без мнение на Брюксел и без да са ясни финансовите разходи.

"Не, "Южен поток" не излиза извън обхвата на Третия либерализационен пакет, това беше категоричното мнение на Генерална дирекция "Енергетика". Законодателството е в сила от 31 март 2011 г. за всички страни членки, включително България." Изявлението на високопоставен източник от ЕК пред "Капитал" идва, след като днес Александър Сиромятин, заместник-ръководител на отдела за управление на проекти в "Газпром", каза, че "Южен поток" не попада в обхвата на законодателството. Според него изграждането е започнало, преди законодателството да е влязло в сила. Споразумението между България и Русия беше подписано през 2006 г., но според ЕК това не означава, че "Южен поток" може да се счита за заварен проект. От ГД "Енергетика" казаха, че все още проучват двустранното споразумение, но очевидно предварителното заключение е негативно. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Германия си оплете кошницата със Северен поток. Останалите да чакаме разрешения от ЕС. Много радва фразата "очевидно, предварително заключение". Хем предварително, хем очевидно!? :-) нашата цел би следвало да е максимално част от сумите за строителство да останат в български фирми и да създадат български работни места.

  • 2
    giv1 avatar :-|
    giv

    Трябва да се вземат много разрешителни - това не може да стане до края на 2013 г. Само за опазване на недвижимото културно наследство, екология и др. колко време (години?) ще отнеме...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK