Чуждите пазари вдигнаха доходността на пенсионните фондове

Доброто представяне на международните пазари и слабата зависимост от българските инвестиции са помогнали на пенсионните фондове да покажат средно 6-7% доходност за последните 12 месеца, показват изчисления по данни на Комисията за финансов надзор. Дори и най-слабо представящите се схеми имат близо 5% ръст на спечеленото от инвестиции, а при някои той надминава 7 на сто.

Внос на печалба

Последните справки на КФН показват, че голяма част от инвестициите, особено при по-големите дружества, са зад граница. Портфейлите на фондовете към края на март показват, че общо 42% от всички пари, които управляват, са в чужди инструменти. Според данните на комисията в края на първото тримесечие само универсалните фондове имат повече от 2 млрд. лв. инвестиции в чужбина, което е почти половината от управляваните от тях активи.

Държавните ценни книжа остават предпочитани инвестиции.

"Факт е, че борсите навън правят резки движения. Но за момента постигнатата доходност е устойчива", смята Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие" и председател на Комитета по инвестиции към Асоциацията на пенсионните дружества. По думите му за сериозно понижение на доходността може да се говори, ако има и сериозни промени на настроенията на външните пазари, чието движение зависи изключително от Европейската комисия и Фед. Спад в доходността на активите обаче може да има при повишение на лихвите от централните банки, но Марков посочи, че "това е песимистичният вариант".

Той не очаква събитията в България да повлияят върху доходността на пенсионните схеми, поне не и докато финансите на държавата са стабилни. По думите му въпросът е каква ще бъде цената на държавния дълг, като посочи, че чуждите инвеститори засега не са изгубили доверие към българската икономика. "На Българската фондова борса няма да стане по-зле", прогнозира Марков.

Консервативност

Още от началото на кризата инвестициите в акции на пенсионните фондове са доста по-малко, отколкото в предкризисните времена. Те са ограничавани за сметка на инструментите с фиксирана доходност като облигации, държавен дълг и банкови депозити. Според справките към края на март 30% от парите на всички осигурителни схеми са вложени в държавен дълг — български, на други страни от ЕС, както и на трети държави, т.е. такива извън съюза. Пенсионните фондове имат ограничения в какви ДЦК могат да влагат средства, включително по държави, по рейтинг, както и по определени борсови индекси, ако става въпрос за акции.

Справките на КФН сочат, че много малка част от парите на пенсионните фондове вече са в депозити - по-малко от 14%. Тази тенденция се наблюдава от доста време, като причините са няколко — едната е по-ниската доходност, която банките предлагат за влоговете, в сравнение с тази по дългови книжа например. Сериозно ограничение е и изискването банката, в която се инвестират парите, да има отделен кредитен рейтинг над определено ниво. Това изключва финансови институции, които са част от голяма група и нямат рейтинг, отделен от този на компанията майка. Освен това парите на депозит в една банка не могат да надвишават 5% от всички активи на пенсионния фонд. Така покупката на ДЦК често се оказва най-използваната алтернатива за инвестиции предвид относителната им стабилност и доста по-малкото ограничения за покупката им. Освен това те носят добра доходност на фона на колебаещите се капиталови пазари.

Сред универсални фондове, които са задължителни за родените след 1959 г., на държавен дълг залагат най-много "Доверие", "Алианц България", "Топлина" и "Пенсионносигурителен институт" (ПОИ). Най-малко ДЦК в портфейла си имат "Бъдеще" и "ДСК-Родина".

Изчисленията за доходността са на база 12 месеца, без да се включва последният ден на месец юни. Тази доходност е различна от публикуваната от КФН, която взема 24 месеца назад, но съответно хваща по-малко колебания на пазарите.