Свръхнационализация на ВМЗ

Държавата налива 27.5 млн. лв. приходи от приватизация, за да спасява временно сопотския завод

ВМЗ е на практика във фалит, но държавата продължава да намира невероятни начини за временното му спасение, от които губят преди всички данъкоплатците
ВМЗ е на практика във фалит, но държавата продължава да намира невероятни начини за временното му спасение, от които губят преди всички данъкоплатците    ©  Красимир Юскеселиев
ВМЗ е на практика във фалит, но държавата продължава да намира невероятни начини за временното му спасение, от които губят преди всички данъкоплатците
ВМЗ е на практика във фалит, но държавата продължава да намира невероятни начини за временното му спасение, от които губят преди всички данъкоплатците    ©  Красимир Юскеселиев

Преди седмица новите управляващи измислиха сделка-шедьовър - сградата на затъналото БДЖ да бъде купена от най-платежоспособната държавна фирма в транспорта РВД, с абсурдното обяснение за нужда от представителен офис в центъра, въпреки че клиентите й са на летището. Ако си мислите, че това е върха, то в понеделник, той беше надскочен. "Държавната консолидационна компания", която е касичка за парите от приватизация, създадена само с цел да се заобикаля законовото изискване тези постъпления да влизат в Сребърния фонд, изля 27.5 млн. лв. в отново държавното ВМЗ. За да не стачкуват работниците на завода, че нямат заплати, управляващите за пореден път пилеят пари на данъкоплатците.

Спасение от богатия другар

Схемата е следната -  "Държавната консолидационна компания" (ДКК) придобива миноритарен пакет акции в сопотския оръжеен завод чрез увеличение на капитала, което вече е внесено за вписване в Търговския регистър. Така работниците ще получат забавените си заплати и според съобщението на Министерство на икономиката, енергетиката "се рестартира производството". Според министър Драгомир Стойнев тази мярка е за стабилизиране и развитие на компанията. Нищо, че подобни "жестове" правеше и предишното правителство на ГЕРБ, а резултатът е, че ВМЗ продължава да е затънало в дългове, без достатъчно оборотни средства, без възможност да си изпълни поетите поръчки (когато ги има) и с хронично забавени заплати.

За да се разбере абсурността на сделката трябва да се опишат накратко главните герои ВМЗ и ДКК. По неофициална информация миналата година приходите на сопотското дружество са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години, и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Последните данни за задълженията са за над 150 млн. лв., от които една трета са към държавата. Накратко - заводът от години е фалирал.

ДКК е най-печелившото дружество в държавата. Средствата му дойдоха от продажбата на миноритарните държавни дялове в ЕРП-тата. Така през 2011 г. приходите на дружеството от това бяха 93 млн. лв., а за миналата 186 млн. лв. Дружеството има по един милион разходи, а останалото е чиста печалба. Самата компания беше измислена от ГЕРБ, за да събира приходи от приватизация, които да влизат директно в изтънелия държавен бюджет, а не в Сребърния фонд.

След операцията с ВМЗ излиза, че дружеството има нова цел - събраните от приватизация пари да отиват за спасяване на затънали фирми.

Решения за кратко

Звучи иронично, но за сделката е искано разрешение за намаляване на държавното участие от Агенцията за приватизация. Нищо че ДКК е 100% държавна компания и всъщност смяна на собствеността на практика няма. Даването на държавна помощ е забранено от закона и вероятно за това се е стигнало до схемата с увеличение на капитала. Това обаче е само проформа и Европейската комисия може да забележи сделката, да я разследва и евентуално да глоби България.

Операцията не е прецедент - управляващите и при ГЕРБ наливаха средства във ВМЗ, но не толкова грубо и в такъв мащаб. В началото на годината оръжейният търговец "Кинтекс" преведе 1 млн. лв. авансово по поръчки, с които бяха платени заплати. Последва ново финансиране от 6-7 млн. лв., без официална информация кой е платил парите. Източници посочиха, че това отново е бил "Кинтекс".

От приватизация към национализация

Заради заплахата от стачки ВМЗ се превърна в една от първите конкретни задачи на министър Стойнев. Той посети завода и съобщи, че спира приватизацията му. И държавата ще решава проблемите му. Засега е видимо само наливането на пари. Няма информация има ли поръчки, нито пък за какво точно ще се изхарчат новоналетите милиони. От съобщението на министерството става ясно, че "са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството". Към работниците задължението е било за "две заплати и половина и два аванса", което означава няколко милиона лева.

Така и не е ясно обаче какво ще се случи след като забавените заплати бъдат изплатени, а парите от новата помощ свършат. От години ВМЗ страда хронично от липса на пари и преди няколко месеца директорът му Иван Стоенчев призна, че трябва да избират дали да плащат заплати или да купят материали, за да си изпълняват поръчките.

Остава и проблемът с работещите и колективния им трудов договор. В края на миналата година единственият кандидат за приватизацията на завода - "Емко", се отказа заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика правеше почти невъзможно съкращаването на персонал. Малко след неговото оттегляне държавата все пак направи съкращения и така персоналът на ВМЗ намаля с над 800 души, от около 3000 работници преди проваления опит за раздържавяване.

Според съобщението на министерството мярката с преливането на пари от държавата е част от доклад за стабилизирането на предприятието, приет от Министерския съвет на 19 юни. И досега не е ясно какво точно пише в този доклад, като опитите да намерим информация тогава завършиха неуспешно, а неофициални източници от правителството уточниха, че икономическия министър Драгомир Стойнев дори е настоявал точката в дневния ред изобщо да не бъде обявявана. По повод новата държавна помощ Стойнев коментира, че "са необходими усилия в две посоки – активно търсене на нови поръчки и много висока ефективност и прозрачност при управлението на дружеството и изпълнението на текущите поръчки". Ни дума, че частен собственик може по-ефективно да управлява предприятие и да намира и изпълнява договори. И че парите от приватизация на ЕРП можеха да отидат за нещо по-градивно, а не да потъват в бездънна яма.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България

Минало, настояще, бъдеще

Минало, настояще, бъдеще