С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 9 юли 2013, 18:23, 4724 прочитания

Електроенергията за индустрията вече реално поскъпна

Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ArcelorMittal ще набере 3 млрд. долара с продажба на акции

Компанията завърши годината със загуба от 7.9 млрд. долара и се стреми да заздрави баланса си

7 фев 2016

Металургията остава ключов сектор

Въпреки кризата предприятията в България оцеляват благодарение на инвестициите

5 ное 2013

Enter: 5% намаление

ДКЕВР успя да намери резерви за намаление на цените на електроенергията, но дългосрочният ефект от тези действия не е ясен

26 юли 2013

Производството на стомана е намаляло

Българската черна металургия остава под натиска на свитото търсене в Европа

24 юли 2013

Индустриалният двигател угасва

Производството спада трети пореден месец и поставя под въпрос икономическия растеж

8 юли 2013

Хоп и цената пада

Кой ще загуби или спечели най-много от понижението на цените на електроенергията

28 юни 2013


Визитка
Антон Петров е председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Той е представител в България на гръцката група Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и "Етем България" (бившата "Стилмет"). С г-н Петров разговаряме за икономическата и политическата ситуация в момента, за промените в Закона за енергетиката и за това какво трябва да се направи, за да се подобри средата за бизнес в страната.
 
Ние все още не сме видели оценка на въздействието на Закона за енергетиката. И мисля, че такава не е правена изобщо.
 
И днес индустрията е силно ограничена. Затова и потреблението на електроенергия е толкова ниско.
 
В момента едно предприятие в която и да било съседна държава получава електроенергия на много по-добра цена, отколкото получаваме ние.
 
Ако не направим рязко движение, което да ни изкара от тази засмукваща спирала, ще стигнем дъното.

Отразява ли се на бизнеса несигурната политическа обстановка в момента?

- Не може такава среда да няма отражение върху обществото като цяло и в частност върху бизнеса. Особено когато бизнесът се крепи и разчита на чужди инвестиции. Една такава ситуация определено води до притеснения, липса на ясна перспектива и свиване на възможностите. Тези инвеститори, които вече са тук, изпитват сериозни страхове какво ще стане, защото парите вече са вложени. Тези, които само са обмисляли да инвестират тук, са в по-благоприятна позиция, защото могат просто да решат да изчакат, да се откажат или пък да рискуват.


Отлагането на отделни проекти е нещо, което е написано на първа линия и го виждаш - това правим, това не. Друго е това, което тлее и което генерира настроения, очаквания или липса на очаквания. Не е толкова пряка връзката - днес се случва това, утре решаваш и предприемаш някакво действие, особено при дългите пари, каквито са в металургията. Но ситуацията определено наслагва страхове, липса на достатъчно доверие в политическата стабилност на страната, в бъдещето на страната. Защото при толкова слаба и малка икономика всичко това се отразява много директно и много болезнено.

Как ще коментирате промените в Закона за енергетиката?

- Бих започнал малко по-отдалеч. В един толкова болен отрасъл, с толкова дълбоки проблеми се прие един закон изключително бързо и основно базирано на едно пиар изявление, че токът за бита ще бъде намален с 5%. Едно изявление, което беше направено, когато нямаше никаква сметка може ли наистина да се намали цената и откъде ще дойде това намаление. Както впрочем беше направено и предишното намаление с 8%, пак под натиска на януарските и февруарските протести, просто за да се покаже, че нещо се прави. Без никакви разчети, без никаква обосновка какво ще бъде влиянието на тези действия в средносрочен и дългосрочен план. Имам чувството, че в момента се тръгна по същия начин - пиар изявление, след което ясно се разбира, че енергетиката е много болна, че потреблението е много ниско, без да се даде ясен отговор защо е така. И се тръгна към направата на нов закон, в който прозират много ясни интереси на различни лобита. Това стана без никакви консултации с индустрията. Ние с нокти изкопчихме половинчати отговори и информация за подготвяния закон и все още не сме разбрали. Това, което в момента ние като индустрия знаем, и това, което ни се казва, е "не се притеснявайте, цената за индустрията няма да се повиши". Това не е нормално. Това не е някаква приказка, да ти кажат "няма страшно, спи спокойно, всичко ще е наред". Защото ние можем да смятаме. След като на някого му се намаляват таксите, някой друг трябва да ги плати. Когато ти казват, че ако законът не е бил приет, цената щяла да се качи с 40%, това плаши и генерира сериозно недоверие. Как така цената щяла да се повиши с 40%? Какво точно направи законът, че тя не се повиши?



Има, разбира се, положителни черти като това, че се намали тежестта на студения резерв – нещо, което отдавна трябваше да се направи. Една тежест отпадна. Но нищо друго не се случва, което реално да намали цената. Ще орежат малко ЕРП с техните признати загуби и дотук. Кой ще плати останалата сметка? След като на експорта му се дава възможност да не плаща такава такса, каквато плащат всички останали, някой друг трябва да я плати. Кой направи оценка какво ще бъде въздействието на този закон върху индустрията. Или по-скоро кого го интересува местната индустрия. Говорим само за краткосрочни мерки, които водят до резултат днес и утре, вдругиден да става каквото ще. Въпросът е какъв е хоризонтът на правителството, колко далеч гледа.

Затова по тази тема индустрията е обединена - и металургия, и химия, и циментова, и добивна. Отново ще изпратим писмо с искане. Ние все още не сме видели оценка на въздействието на Закона за енергетиката. И мисля, че такава не е правена изобщо. А като няма такава оценка, вече е много страшно. Защото тези обещания към индустрията, че няма да има повишение на тока, са ден до пладне. Днес няма да има, утре няма да има, но вдругиден ще платим вересиите и от днешния ден. И ако се наложи вдругиден да платим вересиите, а тогава вече ще бъде невъзможно да се правят други маневри, това ще означава смърт на индустрията.

И днес индустрията е силно ограничена. Затова и потреблението на електроенергия е толкова ниско. Защото миналия юли имаше също едно драматично увеличение на енергията с близо 14%. Е, резултатът от това, което се случи миналата година, е ниското потребление от индустрията днес. Свихме нашето потребление, защото вече сме неконкурентоспособни. Ние сме експортна индустрия, ние продаваме на световните пазари. Когато България плаща една от най-високите цени на електроенергия за индустрията в ЕС, което също не искат да го разберат, няма как да сме конкурентоспособни. Продължават да твърдят, че в България цената на електроенергията била най-ниска. За бита може би. Но за да е така за бита, някой друг плаща сметката. Кой е той? Индустрията. Е как тази зараждаща се индустрия в България, все още технологично обновяваща се, как тя ще бъде конкурентоспособна на италианската, френската, немската, да не говорим за азиатските страни, как ще продава, когато се мачка по този начин.

Ще предложите ли конкретни идеи за енергийния сектор с писмото, което подготвяте?

- Конкретни идеи имаме. С това, което пишем, искаме да се опитаме пак да търсим решение, след като законът вече е факт за съжаление. Казвам за съжаление, защото не трябваше по този начин да се направи, има много бъгове в този закон, които са мини за бъдещето на страната като цяло, но поне да се опитаме да минимизираме негативното влияние на тези заложени в закона проблеми. Надявам се такава среща да се осъществи и да има по-отговорно отношение към индустрията. Защото отговорно отношение към индустрията означава да гледаш в перспектива - какво ще се случи след 5, след 10 години. Не да закрепим нещата за следващите шест месеца и всички да сме доволни и да е тихо покрай нас, пък след шест месеца да става каквото ще.

Така че идеи има, но трябва и политическа воля, за да бъдат осъществени. Ще предложим варианти например как може да бъде минимизирано отрицателното влияние върху българската индустрия от привилегированото положение, в което са поставени износителите на електроенергия в момента. Това вече е факт. През юни цената, на която купувахме от големите енергийни предприятия (АЕЦ и ТЕЦ), беше около 58-60 лв./мегават. В момента цената, която АЕЦ постави за търга, беше 67 лв. Значи вече имаме 7 лв. повишаване реално на цената, въпреки че казаха, че тя няма да се променя. И защо е така? Защото, като намалиш 25 лв. такси на фирмите, които експортират, те имат възможност за по-висока цена за електроенергия и пак да им остане един огромен марж печалба. По този начин те повишават цената на електроенергията в страната. Като имат привилегия от 25 лв., разбира се, че това ще се случи.

Тук изниква въпросът как така едно конкурентно предприятие, да речем, разположено на българско-гръцката граница, на 1 км след границата получава много по-добра цена, отколкото българското предприятие. В момента едно предприятие в която и да било съседна държава получава електроенергия на много по-добра цена, отколкото получаваме ние. Значи това предприятие вече е много по-конкурентно от нас, защото разликата в цената е сериозна. То получава експортна цена, ние получаваме вътрешна цена. Каква е тази грижа за работните места, за безработицата, за която толкова много говорим, когато по този начин реално се създават работни места в съседната страна. Това не е ли ненормално? Обяснението, което чувам, е, че трябва да се помогне да има експорт в момента, защото енергетиката е важен отрасъл, а в България няма такова потребление. Но никой не ни попита дали, ако цената беше по-ниска, щяхме да потребяваме повече. Те въпроси не задават, защото има голям интерес да има експорт на електроенергия.

Работи ли консултативният съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, имахте ли вече среща с новото ръководство?

- Консултативният съвет беше създаден по времето на Делян Добрев и е една много добра практика. Той се свиква последната седмица на всеки месец и се разискват важни теми от света на индустрията. Сега се направи първи опит за консултативен съвет, което е положително, защото означава, че тази практика ще бъде продължена. Това ни дава надежда, че ще бъдем чути, както и нашият опит. Защото, ако се върна пак на закона, там беше целенасочено, че не бяхме чути. А частният сектор има сериозна експертиза, това са български и чужди фирми, хора с опит, които управляват активи за милиарди. Те могат безплатно да дадат мнение, становище, само че никой не ги пита. Смятаме, че депутати, министри, зам.-министри, съветници и т.н. са по-компетентни и по-добре разбират материята? Това е смешно. Ако не умееш да чуеш този, който знае и който може да ти даде професионален съвет, ако си глух за това, твоят хоризонт, твоето бъдеще е много кратко и безуспешно.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

20 ноември 2018г.
София хотел Балкан

capital.bg/banks

Шеста годишна конференция "Банките и бизнесът"



Теми в програмата:


  • Банковият сектор през 2019 – приоритети и предизвикателства
  • Подготовка за банковия съюз и ERM 2 – какво е важно и какви ще са ефектите върху бизнеса
  • Тенденции при кредитирането - ще има ли промяна в цената на и какво ще е движението на лихвите
  • Нови възможности и програми за финансиране
  • Пазарът на необслужвани кредити
  • Иновации и технологични решения за по-висока ефективност на сектора​

Повече информация и програма: capital.bg/banks

Прочетете и това

Корейската Hanon Systems купува "Магна пауъртрейн Пловдив" Корейската Hanon Systems купува "Магна пауъртрейн Пловдив"

Продажбата е част от международна сделка за общо 10 завода, а договорената цена за пакета е 1.23 млрд. долара

12 ное 2018, 858 прочитания

Дигиталното настояще и бъдеще на Lidl Дигиталното настояще и бъдеще на Lidl

Всичко за проекта Lidl Digital и намерението той да се превърне в най-новата ИТ компания на българския пазар с важна роля за онлайн бъдещето на Lidl в световен мащаб

12 ное 2018, 953 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Виж кой помага

Проектите на Start IT Smart и община Златоград ще се борят за европейската награда за насърчаване на предприемачеството

Краят на евтината "Гражданска отговорност"

Най-разпространената застраховка поскъпва заради едно съдебно решение и това вероятно е само началото

Кралицата при сирената

Cheese The Queen предлага различни видове сирена от кашу с пробиотик

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Властта опита да тушира протестите; "Антикорупция" притиска шефа на касационния съд

Емисия

DAILY @7PM // 12.11.2018 Прочетете