Отразява ли се на бизнеса несигурната политическа обстановка в момента?

- Не може такава среда да няма отражение върху обществото като цяло и в частност върху бизнеса. Особено когато бизнесът се крепи и разчита на чужди инвестиции. Една такава ситуация определено води до притеснения, липса на ясна перспектива и свиване на възможностите. Тези инвеститори, които вече са тук, изпитват сериозни страхове какво ще стане, защото парите вече са вложени. Тези, които само са обмисляли да инвестират тук, са в по-благоприятна позиция, защото могат просто да решат да изчакат, да се откажат или пък да рискуват.

Отлагането на отделни проекти е нещо, което е написано на първа линия и го виждаш - това правим, това не. Друго е това, което тлее и което генерира настроения, очаквания или липса на очаквания. Не е толкова пряка връзката - днес се случва това, утре решаваш и предприемаш някакво действие, особено при дългите пари, каквито са в металургията. Но ситуацията определено наслагва страхове, липса на достатъчно доверие в политическата стабилност на страната, в бъдещето на страната. Защото при толкова слаба и малка икономика всичко това се отразява много директно и много болезнено.

Как ще коментирате промените в Закона за енергетиката?

- Бих започнал малко по-отдалеч. В един толкова болен отрасъл, с толкова дълбоки проблеми се прие един закон изключително бързо и основно базирано на едно пиар изявление, че токът за бита ще бъде намален с 5%. Едно изявление, което беше направено, когато нямаше никаква сметка може ли наистина да се намали цената и откъде ще дойде това намаление. Както впрочем беше направено и предишното намаление с 8%, пак под натиска на януарските и февруарските протести, просто за да се покаже, че нещо се прави. Без никакви разчети, без никаква обосновка какво ще бъде влиянието на тези действия в средносрочен и дългосрочен план. Имам чувството, че в момента се тръгна по същия начин - пиар изявление, след което ясно се разбира, че енергетиката е много болна, че потреблението е много ниско, без да се даде ясен отговор защо е така. И се тръгна към направата на нов закон, в който прозират много ясни интереси на различни лобита. Това стана без никакви консултации с индустрията. Ние с нокти изкопчихме половинчати отговори и информация за подготвяния закон и все още не сме разбрали. Това, което в момента ние като индустрия знаем, и това, което ни се казва, е "не се притеснявайте, цената за индустрията няма да се повиши". Това не е нормално. Това не е някаква приказка, да ти кажат "няма страшно, спи спокойно, всичко ще е наред". Защото ние можем да смятаме. След като на някого му се намаляват таксите, някой друг трябва да ги плати. Когато ти казват, че ако законът не е бил приет, цената щяла да се качи с 40%, това плаши и генерира сериозно недоверие. Как така цената щяла да се повиши с 40%? Какво точно направи законът, че тя не се повиши?

Има, разбира се, положителни черти като това, че се намали тежестта на студения резерв – нещо, което отдавна трябваше да се направи. Една тежест отпадна. Но нищо друго не се случва, което реално да намали цената. Ще орежат малко ЕРП с техните признати загуби и дотук. Кой ще плати останалата сметка? След като на експорта му се дава възможност да не плаща такава такса, каквато плащат всички останали, някой друг трябва да я плати. Кой направи оценка какво ще бъде въздействието на този закон върху индустрията. Или по-скоро кого го интересува местната индустрия. Говорим само за краткосрочни мерки, които водят до резултат днес и утре, вдругиден да става каквото ще. Въпросът е какъв е хоризонтът на правителството, колко далеч гледа.

Затова по тази тема индустрията е обединена - и металургия, и химия, и циментова, и добивна. Отново ще изпратим писмо с искане. Ние все още не сме видели оценка на въздействието на Закона за енергетиката. И мисля, че такава не е правена изобщо. А като няма такава оценка, вече е много страшно. Защото тези обещания към индустрията, че няма да има повишение на тока, са ден до пладне. Днес няма да има, утре няма да има, но вдругиден ще платим вересиите и от днешния ден. И ако се наложи вдругиден да платим вересиите, а тогава вече ще бъде невъзможно да се правят други маневри, това ще означава смърт на индустрията.

И днес индустрията е силно ограничена. Затова и потреблението на електроенергия е толкова ниско. Защото миналия юли имаше също едно драматично увеличение на енергията с близо 14%. Е, резултатът от това, което се случи миналата година, е ниското потребление от индустрията днес. Свихме нашето потребление, защото вече сме неконкурентоспособни. Ние сме експортна индустрия, ние продаваме на световните пазари. Когато България плаща една от най-високите цени на електроенергия за индустрията в ЕС, което също не искат да го разберат, няма как да сме конкурентоспособни. Продължават да твърдят, че в България цената на електроенергията била най-ниска. За бита може би. Но за да е така за бита, някой друг плаща сметката. Кой е той? Индустрията. Е как тази зараждаща се индустрия в България, все още технологично обновяваща се, как тя ще бъде конкурентоспособна на италианската, френската, немската, да не говорим за азиатските страни, как ще продава, когато се мачка по този начин.

Ще предложите ли конкретни идеи за енергийния сектор с писмото, което подготвяте?

- Конкретни идеи имаме. С това, което пишем, искаме да се опитаме пак да търсим решение, след като законът вече е факт за съжаление. Казвам за съжаление, защото не трябваше по този начин да се направи, има много бъгове в този закон, които са мини за бъдещето на страната като цяло, но поне да се опитаме да минимизираме негативното влияние на тези заложени в закона проблеми. Надявам се такава среща да се осъществи и да има по-отговорно отношение към индустрията. Защото отговорно отношение към индустрията означава да гледаш в перспектива - какво ще се случи след 5, след 10 години. Не да закрепим нещата за следващите шест месеца и всички да сме доволни и да е тихо покрай нас, пък след шест месеца да става каквото ще.

Така че идеи има, но трябва и политическа воля, за да бъдат осъществени. Ще предложим варианти например как може да бъде минимизирано отрицателното влияние върху българската индустрия от привилегированото положение, в което са поставени износителите на електроенергия в момента. Това вече е факт. През юни цената, на която купувахме от големите енергийни предприятия (АЕЦ и ТЕЦ), беше около 58-60 лв./мегават. В момента цената, която АЕЦ постави за търга, беше 67 лв. Значи вече имаме 7 лв. повишаване реално на цената, въпреки че казаха, че тя няма да се променя. И защо е така? Защото, като намалиш 25 лв. такси на фирмите, които експортират, те имат възможност за по-висока цена за електроенергия и пак да им остане един огромен марж печалба. По този начин те повишават цената на електроенергията в страната. Като имат привилегия от 25 лв., разбира се, че това ще се случи.

Тук изниква въпросът как така едно конкурентно предприятие, да речем, разположено на българско-гръцката граница, на 1 км след границата получава много по-добра цена, отколкото българското предприятие. В момента едно предприятие в която и да било съседна държава получава електроенергия на много по-добра цена, отколкото получаваме ние. Значи това предприятие вече е много по-конкурентно от нас, защото разликата в цената е сериозна. То получава експортна цена, ние получаваме вътрешна цена. Каква е тази грижа за работните места, за безработицата, за която толкова много говорим, когато по този начин реално се създават работни места в съседната страна. Това не е ли ненормално? Обяснението, което чувам, е, че трябва да се помогне да има експорт в момента, защото енергетиката е важен отрасъл, а в България няма такова потребление. Но никой не ни попита дали, ако цената беше по-ниска, щяхме да потребяваме повече. Те въпроси не задават, защото има голям интерес да има експорт на електроенергия.

Работи ли консултативният съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, имахте ли вече среща с новото ръководство?

- Консултативният съвет беше създаден по времето на Делян Добрев и е една много добра практика. Той се свиква последната седмица на всеки месец и се разискват важни теми от света на индустрията. Сега се направи първи опит за консултативен съвет, което е положително, защото означава, че тази практика ще бъде продължена. Това ни дава надежда, че ще бъдем чути, както и нашият опит. Защото, ако се върна пак на закона, там беше целенасочено, че не бяхме чути. А частният сектор има сериозна експертиза, това са български и чужди фирми, хора с опит, които управляват активи за милиарди. Те могат безплатно да дадат мнение, становище, само че никой не ги пита. Смятаме, че депутати, министри, зам.-министри, съветници и т.н. са по-компетентни и по-добре разбират материята? Това е смешно. Ако не умееш да чуеш този, който знае и който може да ти даде професионален съвет, ако си глух за това, твоят хоризонт, твоето бъдеще е много кратко и безуспешно.

"Стомана индъстри" и металургичните предприятия като цяло са сред най-големите клиенти на "БДЖ – Товарни превози". Свиването на бизнеса в металургията не се ли отразява и на превозвача?

- "Стомана индъстри" е третият по големина клиент на "БДЖ - Товарни превози", но с доста намалени обеми заради свитото производство. Защото не са само работните места в "Стомана", които човек се чуди как да запази. Намаленият бизнес оказва влияние и върху пристанища, транспортни фирми и т.н. Нашето желание е да се проведе следващият консултативен съвет и да продължим диалога, който започнахме, за подпомагане на износа от страната. Като казвам подпомагане, не става дума за финансово подпомагане, а за мерки, които биха улеснили, биха помогнали да има повече експорт. Защото българският пазар е много малък, с много нископлатежоспособно търсене и ако има отдушник и възможност за развитие на нашата икономика с по-бързи темпове, това е експортът. Трябва да стигнем до по-големи, по-платежоспособни пазари. Случва се, има някакво развитие, което е положително, защото статистиката показваше ръст на експорта и към трети страни, и към ЕС за първото тримесечие на тази година, надявам се да не е спорадично, а тенденция, но за да продължи и да е устойчиво, трябва да има наистина набелязани мерки. А такива няма. Това е съвсем елементарно. Когато нямаш пазар тук, трябва да помогнеш на предприятията да излязат на по-широки пазари, където да могат да реализират своята продукция, да дойдат пари, да създадат работни места, да направят нови инвестиции, да станат по-конкурентоспособни и да излязат на още по-нови пазари... Това е повече от ясно. Особено за една толкова ситна икономика като България с БВП от 40 млрд. евро. Нищо не беше направено в тази насока. Проведохме първите разговори откъде може да се започне - от това какво правят нашите търговски представителства и как може да се подобри тяхната работа до по-задълбочени анализи и стъпки. Една от тях е БДЖ. Защото, за да стигнеш до пазар, който е по-далеч от местния, трябва да можеш да експортираш продукцията си надеждно, бързо и евтино. И тук се появява пречка. БДЖ надеждно ли е? Не, защото няма вагони, няма подвижен състав, не може да разчиташ на точна доставка. Бързо ли е? Не е и бързо. Евтино ли е? Вече не е и евтино.

Ако дружеството беше приватизирано, нямаше ли да се подобри състоянието му?

- Повече от ясно е. Много закъсня приватизацията. БДЖ е изключително остаряла и затлачена структура. Тя всеки ден затъва все повече и повече и няма да може да се спаси, докато е държавна. Държавата не може да вложи пари в "БДЖ - Товарни превози", защото няма право да субсидира товарни превози. Трябва да се опита като един добър мениджър на фирма да намери начини да я оздрави, да получи нови кредити, да обнови състава, да намери пазари, да бъде конкурентоспособна. Това смятате ли, че едно държавно дружество е в състояние да направи, и то при такова тежко състояние, при такива тежки дългове, при такава безизходица, в която се намира. Тук трябва да има частен инвеститор със собствени средства, със собствени идеи, с пазари, с визия, с динамичен екип, с възможности за управление. И тогава евентуално ще се спаси БДЖ. Другата перспектива е просто закриване. А закрие ли се БДЖ, в момента няма реална алтернатива. Има няколко частни компании, но те са все още много малки. И за съжаление тук излиза въпросът дали вече има реален интерес към приватизацията на БДЖ, или той отмина, и дали въобще има реален интерес за придобиване на транспортни структури в България от силни инвеститори поради малкия замръзнал пазар.

Това е една спирала. Формулите и законите на икономиката са жестоки, когато спиралата тръгне надолу. Много трудно може да се избяга от центробежната сила. Тя те завлича все по-надолу, докато катастрофираш в дъното и се разпаднеш. И в енергетиката сме в тази ситуация, и в индустрията сме в тази ситуация. Ако не направим рязко движение, което да ни изкара от тази засмукваща спирала, ще стигнем дъното. Но не кризисното дъно, а дъното, където вече те няма.

Представете си един момент, в който някое от големите предприятия в България, някое знаково и работещо предприятие каже, че напуска страната. Представете си отзвука и ефекта от това. Колко ще бъдат инвестициите оттам насетне. Защото всички компании следят такива "маркери" и се ръководят по тях. Когато те инвестират на даден пазар, другите знаят, че също могат да го направят. Но в момента, в който тези "маркери" си тръгнат, те повличат и другите със себе си. Това е много опасно и като българи трябва да направим всичко възможно това да не се случи. Виждате колко е тежко, когато трябва да спрат неработещи предприятия като "Кремиковци", като ОЦК - Кърджали, като ВМЗ - Сопот. Представете си какво ще бъде, ако някое работещо предприятие каже, че се оттегля, защото няма условия за бизнес. А това не се казва, защото така ни е хрумнало или защото не харесваме една или друга политическа сила. В бизнеса няма политика. Това се казва, защото вече не си в състояние да бъдеш конкурентоспособен, да продадеш своята продукция, да я произведеш на добра цена, която да ти позволи да я продадеш. Когато не можеш да го направиш, тогава просто казваш "дотук". Такива са законите на пазарната икономика.

Металургията има трудности в целия свят в момента. С какво България се различава?

- В целия сектор има проблеми. Гиганти в стоманодобива като ArcelorMittal говорят за закриване на предприятия във Франция, в Румъния. И не само говорят, а предприемат стъпки в тази посока. В Румъния руснаците закриха четири металургични предприятия наведнъж, тъй като не излизат сметките. Вече дори тромавият чиновнически апарат на Европа се събуди и написа мерки за подобряване на средата и за подпомагане на стоманодобива, защото той ще загине, ако не бъде подпомогнат. А металургията е базова за всичко останало. Няма изделие, в което да няма метал. Нямаш ли метали наблизо, обричаш на много мъчително и бавно развитие всеки следващ отрасъл. В Европа вече се подготвят специални мерки, за да не се закрият металургични предприятия и по този начин да се осакати бъдещото развитие на индустриална Европа. При нас нещата са силно мултиплицирани, защото сме много малък и безинтересен пазар, едва ли някоя страна в ЕС е по-малко фактор от България. Само ние можем да си помогнем, и то ако наистина смятаме, че трябва да живеем в тази страна и да я развиваме. Имаме огромен потенциал, имаме хора с визия и мисъл, работливи и интелигентни хора. Необходим ни е обаче експертен подход, за да можем да излезем от тежката ситуация и за да ни има и нас, и България утре.