Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 13 юли 2013, 15:56, 9995 прочитания

Да се конкурираш с държавата

Частните болници се управляват по-ефективно и печелят въпреки подкрепата на здравното министерство към собствените му и общинските клиники

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В един крайдунавски град имало четири малки частни болници. Най-посещаваната от тях обаче внезапно се оказала на ръба на фалита, защото здравната каса й определила лимит за прием от 150 хил. лв. годишно. Собственикът й я продал на един общински съветник от управляващата партия и на следващата година болницата внезапно получила бюджет от 2.2 млн. от здравната каса.

Това е и основният проблем на частния болничен сектор в България – държавата определя начина, по който се лекуват пациентите, медицинските стандарти, каква апаратура и колко лаборатории да има, какви изследвания да се правят и какво финансиране да получат от здравната каса.


Освен това държавата дава лиценз на болницата и е особено стриктна към частните клиники, защото самата тя е собственик на 266 държавни и общински болници, повечето от които субсидира допълнително. Отново държавата контролира как се спазват правилата за лечение и хигиената, а болниците дори нямат право сами да си определят доставчиците и трябва да обявяват обществени поръчки за всичко, защото, ако имат договор с НЗОК, ползват обществен ресурс.

Така частните болници в България са поставени в менгемето на регулацията и въпреки това се конкурират успешно. Клиниките вече са 103 и през миналата година по данни на Националното сдружение на частните болници в тях са се лекували 18% от пациентите, или общо 316 хил. случая. В частния сектор са и 13% от болничните легла – 5799 към началото на 2012 г.

Чии са болниците



С много малки изключения инвеститорите в сектора са основно лекари, които заедно със своите колеги и семействата си поемат риска да започнат собствен бизнес, или компании в областта на здравните услуги и фармацията. Повечето частни лечебни заведения са специализирани болници, които лекуват точно определена група заболявания. Най-много са кардиоклиниките, тъй като сърдечно-съдовите заболявания са най-масовите в България и има и най-много лекари специалисти. Такива са и по-голямата част от клиниките в топ 10 по приходи. Има и много специализирани клиники по акушерство и гинекология, пластична хирургия, ортопедия.

Многопрофилните болници, които лекуват всички основни заболявания, се броят на пръстите на едната ръка и са предимно в големите градове – София и Пловдив.

Чуждестранната инвестиция в сектора е само една - "Токуда болница София", собственост на едноименната верига японски болници. За сметка на това тя е най-голямата болница, строена в България през последните 30 години, а шест години след откриването й се нарежда на второ място по приходи от здравната каса сред всички клиники в България.

Д-р Методи Янков, управител на многопрофилна болница за активно лечение "Сердика",  отбелязва, че в здравния сектор над 85% от лекарите на практика са частници – всички лични лекари, стоматолози, специалисти в доболничната помощ работят в собствени или групови практики. Частни кабинети имат и голяма част от специалистите в държавните клиники.

"В случая с частните болници обаче говорим за огромен риск. Става въпрос за инвестиция между 5 и 50 млн. лв. Това обикновено са пари, взети назаем от банка, а инвестицията се връща след 10-15 години", отбелязва той.

Най-скъпият елемент от строежа и оборудването на частната клиника е апаратурата. Обикновено медицинското оборудване е над 60-70% от цялата инвестиция. Един сложен диагностичен апарат като ядрено-магнитен резонанс например струва 2-3 млн. евро.
Докато през миналата година държавата инвестира 148 млн. лв. от еврофондовете в нова медицинска техника за държавните и общинските болници, частните болници нямат право да кандидатстват за европари. Така се получава парадокс – от една страна, общински болници получават нова апаратура, а често нямат лекари, които да работят с нея. От друга страна,  държавата, която определя правилата за работа, подпомага по всякакъв начин, включително и чрез субсидии, собствените си болници.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как електронният обмен на данни може да помогне на бизнеса Как електронният обмен на данни може да помогне на бизнеса

Откажете се от хартията сега и работете безопасно и ефективно, съветват експертите на ComАrch и "Елтрейд"

27 май 2020, 334 прочитания

Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв. 1 Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв.

Съдлъжници по договора за заем са собственикът на централата "Сигда" и дъщерното й "Пристанище ТЕЦ Езерово"

26 май 2020, 2881 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Microsoft предприема мащабна реорганизация

Софтуерният гигант ще изчисти структурата си и ще се фокусира повече върху потребителските продукти

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10