Да се конкурираш с държавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да се конкурираш с държавата

Независимо от условията в болницата, пациентите търсят добрия лекар.

Да се конкурираш с държавата

Частните болници се управляват по-ефективно и печелят въпреки подкрепата на здравното министерство към собствените му и общинските клиники

Десислава Николова
10196 прочитания

Независимо от условията в болницата, пациентите търсят добрия лекар.

© Цветелина Белутова


В един крайдунавски град имало четири малки частни болници. Най-посещаваната от тях обаче внезапно се оказала на ръба на фалита, защото здравната каса й определила лимит за прием от 150 хил. лв. годишно. Собственикът й я продал на един общински съветник от управляващата партия и на следващата година болницата внезапно получила бюджет от 2.2 млн. от здравната каса.

Това е и основният проблем на частния болничен сектор в България – държавата определя начина, по който се лекуват пациентите, медицинските стандарти, каква апаратура и колко лаборатории да има, какви изследвания да се правят и какво финансиране да получат от здравната каса.

Освен това държавата дава лиценз на болницата и е особено стриктна към частните клиники, защото самата тя е собственик на 266 държавни и общински болници, повечето от които субсидира допълнително. Отново държавата контролира как се спазват правилата за лечение и хигиената, а болниците дори нямат право сами да си определят доставчиците и трябва да обявяват обществени поръчки за всичко, защото, ако имат договор с НЗОК, ползват обществен ресурс.

Така частните болници в България са поставени в менгемето на регулацията и въпреки това се конкурират успешно. Клиниките вече са 103 и през миналата година по данни на Националното сдружение на частните болници в тях са се лекували 18% от пациентите, или общо 316 хил. случая. В частния сектор са и 13% от болничните легла – 5799 към началото на 2012 г.

Чии са болниците

С много малки изключения инвеститорите в сектора са основно лекари, които заедно със своите колеги и семействата си поемат риска да започнат собствен бизнес, или компании в областта на здравните услуги и фармацията. Повечето частни лечебни заведения са специализирани болници, които лекуват точно определена група заболявания. Най-много са кардиоклиниките, тъй като сърдечно-съдовите заболявания са най-масовите в България и има и най-много лекари специалисти. Такива са и по-голямата част от клиниките в топ 10 по приходи. Има и много специализирани клиники по акушерство и гинекология, пластична хирургия, ортопедия.

Многопрофилните болници, които лекуват всички основни заболявания, се броят на пръстите на едната ръка и са предимно в големите градове – София и Пловдив.

Чуждестранната инвестиция в сектора е само една - "Токуда болница София", собственост на едноименната верига японски болници. За сметка на това тя е най-голямата болница, строена в България през последните 30 години, а шест години след откриването й се нарежда на второ място по приходи от здравната каса сред всички клиники в България.

Д-р Методи Янков, управител на многопрофилна болница за активно лечение "Сердика",  отбелязва, че в здравния сектор над 85% от лекарите на практика са частници – всички лични лекари, стоматолози, специалисти в доболничната помощ работят в собствени или групови практики. Частни кабинети имат и голяма част от специалистите в държавните клиники.

"В случая с частните болници обаче говорим за огромен риск. Става въпрос за инвестиция между 5 и 50 млн. лв. Това обикновено са пари, взети назаем от банка, а инвестицията се връща след 10-15 години", отбелязва той.

Най-скъпият елемент от строежа и оборудването на частната клиника е апаратурата. Обикновено медицинското оборудване е над 60-70% от цялата инвестиция. Един сложен диагностичен апарат като ядрено-магнитен резонанс например струва 2-3 млн. евро.

Докато през миналата година държавата инвестира 148 млн. лв. от еврофондовете в нова медицинска техника за държавните и общинските болници, частните болници нямат право да кандидатстват за европари. Така се получава парадокс – от една страна, общински болници получават нова апаратура, а често нямат лекари, които да работят с нея. От друга страна,  държавата, която определя правилата за работа, подпомага по всякакъв начин, включително и чрез субсидии, собствените си болници.

Кой плаща

Средно около 70-80% от приходите на частните болници са от Националната здравноосигурителна каса. Другите плащания са в брой от самите пациенти, независимо дали лично или чрез частен здравен фонд.

Причината е, че пакетът услуги, който тя покрива на практика, е толкова широк, че извън него остава единствено пластичната хирургия, някои скъпи диагностични процедури и консумативите за операцията.

Цената на клиничните пътеки (начинът, по който плаща НЗОК за лечение в болница) обаче се определя не на база на реалната себестойност на услугата, а на бюджета за съответната година. Така голяма част от пътеките са недофинансирани и мениджърите изчисляват, че средно НЗОК покрива 70% от себестойността на лечението. Освен това касата плаща една и съща цена, независимо от качеството на лечението или от изходът на заболяването. Около 40% от клиничната пътека се разпределя за заплащане на труда на медицинския екип. Инструментът не включва основни разходи на болницата, амортизация, не се плащат част от задължителните изследвания, предвидени са минимални средства за лекарства и на практика мениджмънтът на болницата е изправен пред изключително сложно преразпределение от печеливши отделения към губещи и допълване на бюджета с допълнителни услуги.

Обикновено държавните болници са строени по времето на социализма на огромна площ, която изисква солидни капиталови разходи за поддръжка и освен това разполагат със солидно количество персонал и администрация. Обратно, частните болници са много по-компактни. Допреди няколко години държавата покриваше със субсидия задълженията на държавните болници и това все още се случва за част от тях.

В същото време болницата има тарифа за допълнителни услуги, които предоставя – избор на екип, консултации със специалисти, лечебни процедури, хоспис, хотелски услуги за близките. Едно от печелившите звена в клиниките са диагностично-консултативните им центрове (поликлиниката). В държавните болници обикновено лекарите имат частен кабинет в поликлиниката и плащат наем и част от стойността на прегледа на болницата. Като цяло обаче доплащането в болница е почти задължителна практика, независимо дали тя е държавна или частна. Разликата с частната е, че това винаги става на касата, докато в част от държавните това невинаги е така.

"Когато на пациента се предлагат допълнителни услуги, които неминуемо водят до подобряване комфорта по време на лечение, той в повечето случаи е съгласен да ги доплати. При нас обръщаме специално внимание на това пациентът да усеща грижата и спокойствието през цялото време – да има възможност негов близък да бъде настанен в стаята, да може да избере лекар, който да е 24 часа на негово разположение, да осигурим грижи в хоспис, разкрит на територията на болницата", коментира д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница София".

Той допълва, че тъй като е изключително трудно едно лечебно заведение да оптимизира разходите си, без това да повлияе върху качеството на лечение, болниците непрекъснато търсят алтернативни източници на финансиране, например участие в авангардни клинични проучвания, медицински туризъм и други.

От частните здравни фондове коментират, че по-голям проблем с вариациите на плащането за допълнителни услуги имат с държавните, а не с частните болници.

"Ако оставим настрана услугата "печене на агне", която предлага кухненският блок на голяма общинска болница, в част от клиниките частните здравни фондове са принудени да плащат услуги, които принципно би трябвало да влизат в цялостния пакет лечение – разговор със завеждащия отделението, консултация с анестезиолог, индивидуални мерки за противоепидемична защита", коментира д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на здравен фонд "Доверие". По думите й, въпреки че здравната каса не покрива услугата, напоследък болниците започнали да събират такса освен за самото раждане, за пълен пакет наблюдение на бременни и за присъствието в залата на дула (жена, която съпътства родилката по време на бременността и раждането).

"В частните болници се доплаща регламентирано, лекарите се осигуряват на реалните си заплати. Преди работех в общинска болница и повече от 10 години имахме списък с платени медицински дейности. Това е напълно законнно и не виждам защо се поставя въпроса само за доплащане в частната болница, при положение че съвсем доскоро в голяма държавна болница например се взимаше и такса от 1 лв. за зареждане на мобилен телефон в контакта", допълва Методи Янков.

"И в държавните болници се плаща допълнително, и то много повече. Освен явните има и много скрити плащания. При официалните заплати на лекарите в тях, обяснението, че още работят там, е корупцията. Най-добрите и скъпоплатени лекари по традиция работят в частния сектор", коментира д-р Николай Болтаджиев, управител на МБАЛ "Св.Богородица".

Според Елена Кумбиева, управител на очна болница "Вижън", мотивацията на лекарите в частните лечебни заведения включва не само заплащането, но и възможността да се обучават непрекъснато, да участват на всички големи международни конгреси и форуми, да работят с изявени световни специалисти, които гостуват в България. "Успехът на частната болница се дължи именно на това – високомотивирани лекари, които се обучават веднага за всички нови достижения на медицината и най-модерната апаратура, с която да работят. Много често се подминава приносът на частните болници в лечението на тежките случаи. Вместо да плащат минимум 10 хил. евро за процедури зад граница, българските пациенти могат да бъдат оперирани тук от най-добрите световни специалисти, които каним и които се съгласяват да оперират при нас два пъти годишно и да обучават българските си колеги", коментира Кумбиева.

Спешно отделение

Основното обвинение, което частните болници получават от конкурентите си от държавните, е, че те приемат само леки случаи, пациенти, чието лечение е бързо и скъпо, а оставят на държавните болници тежките случаи.

"Замисляме се дали да предложим на етичната комисия на Българския лекарски съюз да се занимае с тези изказвания. Ще дам пример с нашата болница, която е с хирургична насоченост. Месечно правим повече от 30 трансплантации на тазобедрени стави, работим отворен гръбнак, оперираме най-тежките гинекологични и онкологични случаи. През химиотерапията минават 450 пациенти месечно, обикновено върнати от държавни болници. Готов съм да споря с всеки, че ние, "Токуда", "Софиямед", "Доверие", очните болници, лекуваме едни от най-тежките случаи, имаме дежурни екипи денонощно", казва д-р Методи Янков.

Има и още една подробност. До миналата година здравното министерство финансираше спешните случаи само в определен брой държавни болници. Сега здравната каса плаща реанимационните грижи, но с много малка сума, и фактически всяка болница е на загуба от тази дейност.

"Единствената спешна дейност, която частните болници не поддържат, е за т.нар. политравма – пострадали от катастрофи, аварии, природни бедствия, когато се изисква намесата на множество специалисти, които да са на разположение. В София има само четири такива болници, първата от които е "Пирогов", и те са пригодени за най-тежките и спешни случаи. Не мисля, че са нужни повече такива клиники на града, а също така и не мисля, че останалите болници в столицата, например общинските, имат екипите и апаратурата да се справят с тези случаи. Държавата е инвестирала в толкова болници, колкото са необходими. Ако някой държи във всяка болница да има противошокови зали и високотехнологична апаратура и смята, че е нужно, нека плати и ние веднага ще организираме и най-високата спешност", допълва Янков.

По-малко държава

Основен акцент в програмата на здравния министър Таня Андреева е да ограничи броя на частните болници и да не издава нови лицензи, освен ако не е необходимо.

"Държавата регулира всичко – стандарти, качество, цени, и политиците винаги обещават повече държава в здравеопазването, което означава по-лошо качество и управление. Цялата регулация превръща лекаря в чиновник и влошава системата. Само реалната конкуренция ще понижи цената на здравната услуга и ще подобри качеството й", смята д-р Николай Болтаджиев.

Мениджърите в частния сектор отбелязват, че най-важният капитал за болницата е добрият лекар и че никой от пациентите не прави разлика в собствеността.

"Финансовите условия на здравна каса са еднакви. По принципа, че парите трябва да следват избора на пациента, всеки има право да се лекува в най-добрата, модерна клиника, която си е избрал, и при най-добрия лекар. Това, че частните клиники са толкова дълги години на пазара и колко пациенти имат говори ясно за качеството на работата им", отбелязва Елена Кумбиева.

В един крайдунавски град имало четири малки частни болници. Най-посещаваната от тях обаче внезапно се оказала на ръба на фалита, защото здравната каса й определила лимит за прием от 150 хил. лв. годишно. Собственикът й я продал на един общински съветник от управляващата партия и на следващата година болницата внезапно получила бюджет от 2.2 млн. от здравната каса.

Това е и основният проблем на частния болничен сектор в България – държавата определя начина, по който се лекуват пациентите, медицинските стандарти, каква апаратура и колко лаборатории да има, какви изследвания да се правят и какво финансиране да получат от здравната каса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Поредната поръчкова статия в Капитал. Вероятно някому се е наложило да се лекува в някоя частна болница и айде сега за благодарност да му врътнем една "проблемна" статийка.
    Никой не им пречи да си кандидатстват за европейски проекти освен собствената им некадърност и мания за величие. Знам го от личен опит. Накрая написахме проекта за държавна болница щото беше много по адекватна от "частниците". Въобще както всичко останало е обърнато с главата надолу, така и частните болници в мнго отношения са по зле от държавните. Факт е,че читавите лекари препочитат да си стоят в държавните болници. И не е само заради "подкупа".

  • 2
    bst avatar :-|
    Стефан

    До коментар [#1] от "sulio_parvi":

    Да, аз я поръчах! Тези дни ми се наложи да мина през няколко специалиста и бях в 2 частни и 2 държавни болници в Пловдив. Първо лекарите се оказа че работят и в частните и в държавните, като часовете им са разбити между 2-3-4 болници. Второ, като ниво на обслужване разликата е огромна и определено е в полза на частните. Трето като влезеш в държавната болница, веднага може да започнеш лечение за някое психично заболяване, защото сградите им са ужасни. Само между другото, проблемите ми сега на 34 год. възраст се дължат на това, че майка ми на времето ме е родила в държавната болница в която постоянно е имало вътрешно болнична инфекция от стафилокок и на практика до живот ще си я нося със съответните проблеми. Неоспорим факт е, че частните болници се управляват в пъти по добре, защото иначе ще фалират и няма кой да ги субсидира както държавните.

  • 3
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Аз имам обратния на твоя опит с Токуда и Царица Йона -сравнението не е в полза на Токуда.

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Важно е какви са лекарите и колко са компетентни.

  • 5
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    До коментар [#2] от "Стефан":

    Нямам нищо против частните болници- напротив ЗА съм за частната инициатива, НО 85 % от докторите, които са на двете места (частната и държавната) използват ресурса на държавната и прибират печлабите в частната. Лекарят трябва да реши или в частната или в държавната!

  • 6
    primus avatar :-|
    primus

    Еми точно за това трябва да има регулация и стандарти. На една маса и държавните и частните, лекари всичко да се уточни къде ще работи и прочие, не може като цветарки да прехвърчат между далаверата и далаверата. Но точно това е проблема регулацията и стандартите, надявам се да има воля да се направи нещо. Но с това управление надали и с друго пак е под въпрос. Само си казвам дано, но това май си е едно пожелание а не нещо което ще се случи.

  • 7
    2.5 avatar :-?
    2.5

    В инфографиката(горе) не намирам Военна Болница София.
    Колкото до спора държавни/общински срещу частни болници, намирам го за формален. И двете страни са търговски дружества. Държавата/общината може да промени статуквото стига да иска - въпросът е защо не го прави?!
    Мнението ми е, че в медицината работи олигархичен модел, толкова колкото и в останалите сфери на икономиката. Болницата на Румен Сербезов, Мими Виткова, Щерев... Списъка може да бъде продължен. Това, което прави здравеопазването добра инвестиция е, юе НЗОК не може да фалира. Сирею, баница винаги ще има, както и кой да я разпределя. Това е и причината, участниците на софрата да нямат изгода от промяна на модела.
    Подкрепям позицията на бившия финансов министър Дянков, че в рамките на предишния мандат за здравеопазване са изсипани на порядък повече пари, но средствата са потънали благополучно в една нереформирана система. Кабинетът Орешарски в лицете на тази объркана женица - здравната министърка изобщо не дава нишан да има намерение за реформи. Защото, ако опита, няма да го спаси дори онзи който владее кворума, колото и сам да има нужда от специализирана помощ...

  • 8
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#3] от "sulio_parvi":

    Е и нашето семейство има база за сравнение при раждане в токуда и болница в малък български град. Ще ви спестя ужасийте но съвсем накратко - ако човек има възможност, въобще няма нужда да се занимава с държавни болници.

  • 9
    zarito avatar :-|
    zarito

    Господа и дами от Капитал,

    Проверете си математиката в таблицата. Имате малки неточности с % на печалбите, т.е. грешни са ви знаците в % на печалбите на някои от болниците. Пирогов например е увеличил печалбата си за 2012 (или е намалил загубите си), но както и да го погледнеш % трябва да е положителен, а не отрицателен.

  • 10
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    ако се премахне монопола на Здравната каса, тогава ще има нормална конкуренция между различните болници, и даже може да се приватизират всички държавни болници (без университетските).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK