Част по част - над милиард

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

За немалко българи липсата на автомобилно производство в страната е основен минус за българската промишленост чисто в имиджов аспект. Те сочат за пример заводите на Dacia и Ford в Румъния, както и многобройните автопредприятия в Турция, които според тях носят само престиж на страните. Дори и Сърбия си има Fiat, казват недоволните. От година и половина вече и в България се произвеждат коли - в завода на "Литекс моторс" край Ловеч. Но далеч по-невидим е един друг сектор, който продължава да расте и да привлича нови и нови чужди инвеститори - производството на автомобилни компоненти. А и отделно много от тези, които от години са в България, продължават да разширяват капацитета си.

Спад, но временен
За пет години - от 2008 до 2012 г., оборотът на най-големите 20 фирми в индустрията, всички от които са чужда собственост, е нараснал от 0.9 млрд. лв. до 1.4 млрд. лв. през миналата година (виж инфографиката - сумите са в хил. лв.). И макар през 2012 г. някои от големите групи в сектора да отчетоха спад на приходите си заради свития европейски пазар на автомобили, компаниите въобще не смятат да спират с инвестициите си. Сред тях е турската Teklas, чието българско подразделение "Теклас България" ще строи трети завод край Кърджали. Дружеството е предпочело да инвестира отново в страната ни, въпреки че управителят Метин Дениз обясни, че с него са се свързали хора от сръбското икономическо министерство, за да направи завода там. Разрширяването за 5 млн. евро се налага, тъй като групата откри второто си предприятие през миналата година, но то вече работи с пълен капацитет. "Теклас" произвежда каучукови и пластмасови тръби за охладителните и отоплителни системи на колите за гиганти като Audi, BMW и Mercedes.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Германската "Граммер" пък инвестира 2 млн. лв. в модернизация на част от оборудването в завода си в село Трудовец, който произвежда седалки и тапицерии. Всъщност компанията е един от първите инвеститори в индустрията, след като през 1997 г. купи фабриката "Възход". Сега тя обмисля да интегрира и производства от съседни държави в завода си в Трудовец.

В същото време един от последните навлезли  инвеститори продължава да се разширява според плана си за разрастване. Южноафриканската ALC все още има един-единствен клиент, който в момента явно е достатъчен. В завода си в Мусачево тя прави кожени тапицерии за модели на ВMW и за една година дейност достигна приходи от 60 млн. лв. В компанията преговарят за нови поръчки и се планира оборотите да са тройно по-високи до 2015 г., което означава и увеличаване на сегашния персонал от 500 души.

Германският инвеститор "Иксетик", който през миналата година стана част от канадския гигант Magna Powertrain, също планира разширяване на завода си край Стряма, което според директора на дружеството Ивайло Петров ще увеличи сериозно оборота й през 2014 г. и 2015 г. Персоналът също ще нарасне от сегашните 250 до поне 450 души според  Петров. "Иксетик" произвежда компоненти за хидравлични и вакуумни помпи и доставя за Audi, BMW и Honda.



От навлизането си в България през 2008 г. досега френската "Монтюпе" е инвестирала 85 млн. евро в предприятието си в Русе, което произвежда алуминиеви компоненти за двигатели. През 2012 г. компанията вложи 15 млн. евро в ново хале от 10 000 кв. м. От "Монтюпе" съобщиха, че производството в него все още не е започнало, тъй като има малко забавяне, тъй като проектът се финансира през европейски програми. Но пълният капацитет на целия завод трябва да бъде достигнат през 2015 г., когато ще се проезвеждат 2 млн. части на година спрямо 1.3 млн. в момента. Това ще означава и увеличаване на служителите от 700 в момента до 1000.

Повечето инвеститори, навлизащи в България, залагат на трудоемко, но не толкова високотехнологично производство. Една голяма част от компаниите в сектора правят кабелни системи за почти всички автогиганти, които изискват повече служители. Но дори и сред първите навлезли играчи в тази индустрия в България има хай-тек фирми. Сред тях е белгийската Melexis, която прави дизайна и тества чипове като подизпълнител на други производители. Приходите на компанията отчитат спад през 2012 г., но само "на хартия". Според Силвен Коло, мениджър по производствената площадка в Melexis, спадът в българското подразделение на компанията през 2012 г. не се дължи на намаляване на дейността тук, а на смяна на бизнес модела в средата на годината. Всъщност през 2012 г. цялата група Melexis отчита повишение на приходите от 7%. Сега "Мелексис България" не продава директно на клиенти, а работи "на ишлеме" и така доставя на компанията майка. Спад "на хартия" се очаква и през 2013 г., въпреки че през тази година ще има нарастване на дейността в България и се очаква да се наемат около 10 до 15% повече експерти в отдела за разработки. В момента предприятието от 200 служители е най-голямото по персонал в цялата група, която общо има 800 служители.

В базата си в София компанията прави дизайна и тества чиповете, които впоследствие се внедряват в колите. Всъщност Melexis не доставя директно на автомобилните гиганти, а работи с други доставчици за индустрията като Bosch, CTS, Continental, Valeo, IMI и много други. Според Коло бизнесът на компанията ще продължи да расте, дори и при спад на автомобилните продажби, защото електрониката в колите постоянно се увеличава. "В момента във всеки автомобил по света има средно шест чипа, дело на Melexis", казва Коло.

По-високотехнологичните производители като Melexis все още са малко. Сред тях са и "Сензор найт" и "Интегрейтид микро електроникс" (който заедно с Melexis беше част от белгийската група Еlex, преди да сменят собствениците си), както и "Джонсън контролс електроникс България", която разработва софтуер за електронни системи за гиганти като BMW, Ford, GM и др. Фирмата наема български специалисти, които са над 570 през 2012 г. "Джонсън контролс" работи и с български университети и има стажантски програми в развойния си център.   

Само нагоре, но как
Възходът на сектора за автомобилни компоненти в България ще бъде пълен при навлизането на все повече хай-тек производители, както и на познати имена с цялостни комплексни части като двигатели, а не само отделни "чаркове". Според Метин Дениз за момента държавата все още не може да се надява на производството на някакви изключително сложни компоненти или системи с добавена стойност. "Например двигатели трудно ще могат да се правят скоро в България", казва той.

По-реалистично е обаче в страната да се произвеждат всякакви механични продукти с добавена стойност - например климатични системи или скоростни кутии. Дениз дава за пример собствената си компания - "Теклас" е започнала първо с производството на маркучи и пластмасови тръби за климатичните системи на автомобила, сега обаче клиентите й искат българският завод до окомплектова вече системи от тръби. Всъщност Дениз не изключва по-нататък компанията да предлага готови системи, свързващи двигателя с радиатора на автомобила. По думите му преди "Теклас" са правили гумените части на чистачките, сега клиентите искат да започнат да правят и металната конструкция, нищо чудно след това да поискат сглобката и на задвижващия механизъм.

"Просто всяка компания еволюира в производството според опита си", каза Дениз и подчерта, че подобна ще е и еволюцията на сектора - бавно и според опита.
 
Според Дениз, за да може да се развива индустрията в страната, е нужна значителна подкрепа на държавата, която да покаже, че това е приоритетен сектор за нея. "Може да се направи дори специална агенция, но е нужен личен контакт с големите компании в бранша, за да знаят, че България я има. Просто държавата трябва да е по-активна в комуникацията си с подобни инвеститори." Дениз говори и за изграждането на повече индустриални или икономически зони, където да има преференции за такива инвеститори. Такава например може да се случи около завода на "Литекс моторс" според него.

Един представител на държавата, който постоянно е в контакт с потенциални инвеститори в сектора, е Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Според него най-важното на този етап е да се натрупа критична маса от фирми в индустрията, които бъдещите заинтересувани да виждат, че работят добре. Стефанов смята, че не трябва да се предпочитат само хай-тек компании и такива с добавена стойност, защото low-tech фирмите създават значителна като обем продукция и дават работа на много хора в райони с висока безработица. "Основното ни предимство е, че трудът тук все още е евтин, а качеството е добро и сравнимо с други държави производители", казва Стефанов. Дениз също счита, че потенциалът на България да развива производство на автокомпоненти е голям. "За мен има поне три причини за това. Първо, имаме добре подготвени инженери, някои работили зад граници и знаещи езици. Те могат да са връзката между европейските автогиганти и България. Освен това е ясно, че през следващите 20 - 30 години България все още ще е далеч от цената на работната ръка в Западна Европа, което е важно за индустрията, тъй като себестойността на труда за производството на автокомпоненти стига до 30% от общата. И третата причина е, че българите търсят постоянна работа, т.е., ако си намерят сигурна работа, предпочитат да останат на нея", казва мениджърът на "Теклас България".

Според Стефанов България все още не е натрупала нужния авторитет и репутация като високотехнологичен производител. Но това не спира международни играчи да продължават да навлизат. Германският производител на оборудване за климатични системи Behr-Hella Thermocontrol вече започна работа по проекта си за завод в Божурище, в който ще има и развоен център. Стойността на проекта е 42.5 млн. лв. Швейцарската LEM също обяви плановете си за завод в София за преобразуватели на ток и напрежение, които се използват и в автомобилните двигатели. В предприятието ще работят 50 човека. Според източници от бранша в България се очаква навлизането и на нови производители на кабелни системи. Както се казва в една английска поговорка - "the more, the merrier" (което с известни условности може да се преведе и като колкото повече, толкова по-добре).

вижте пълната таблица за производителите в сектора в прикачения файл